Просвещението
Ами в случай че просто няма време и всичко съществува в сегашния миг? Това е главният принцип на Вселената, който нашите учени към момента се пробват да схванат. Времето не съществува и квантовата доктрина единствено удостоверява това. Някои неща са по-близо до вас във времето, други са по-далеч, тъкмо както в космоса. Но концепцията, че времето тече към нас, може да бъде толкоз неуместна, колкото и плавността на пространството.
Проблемът с времето се появил преди 100 години, когато специфичните и общи теории на относителността на Айнщайн разрушили концепцията за времето като универсална константа. Едно от следствията е, било че предишното, сегашното и бъдещето не са безспорни. Теориите на Айнщайн също създавали раздор във физиката, тъй като разпоредбите на общата доктрина на относителността (които разказват гравитацията и огромната конструкция на космоса) наподобяват несъвместими с разпоредбите на квантовата физика (които работят на по-малките мащаби).
Според специфичната доктрина
на относителността на Айнщайн нямало метод да се дефинират събитията, тъй че те да могат да бъдат обозначени като настъпващи по едно и също време. Двете събития, които се случват „ в този момент “ за вас, ще се случат по друго време за всеки, който се движи с друга скорост. Други хора ще виждат разнообразни вести, които могат или не могат да съдържат детайли от вашето в този момент.
Резултатът е картина на по този начин наречената блокова галактика – Вселената настояща като неподвижен, неизменим „ блок “, за разлика от обичайния светоглед. Можете да маркирате по всички вероятни способи това, което съгласно вас е „ в този момент “, само че това място няма да се разграничава от всяко друго място, като се изключи че сте наоколо. Миналото и бъдещето са физически разнообразни.
Уравненията на физиката не ни споделят, какви събития се случват сега. Моментът на сегашното просто не съществува, както и течението на времето. В допълнение, теориите за относителността на Айнщайн предполагали, че освен че няма общо настояще, само че и че всички моменти са еднообразно действителни.
Преди близо четиридесет години известният физик Джон Уилър от Принстън и Брайс де Вит от Университета в Северна Каролина създали неизмеримо уравнение, което предоставило допустима рамка за сливане на относителността и квантовата механика. Но уравнението на Уилър-Де Вит постоянно е било спорно, частично тъй като добавяло още един неразбираем поврат към нашето схващане за времето.
„ Може да се каже, че времето просто е изчезнало от уравнението на Уилър-Де Вит “, споделя Карло Ровели, физик от Средиземноморския университет в Марсилия, Франция. – Това е въпрос, на който доста теоретици са били озадачени. Може би най-хубавият метод да се мисли за квантовата действителност е да се изостави концепцията за времето, тъй че фундаменталното изложение на Вселената да е постоянно. “
Можем да кажем, че колкото по-добре разбираме съзнанието, толкоз по-добре разбираме времето. Съзнанието е безформено невидимо поле на сила с безкрайни измерения и благоприятни условия, субстрат на всичко съществуващо, без значение от времето, пространството и мястото. Той обгръща цялото битие без ограничавания на времето и измерението, като записва всички събития, колкото и дребни да са те, до мигновената мисъл. Връзката сред времето и съзнанието е лимитирана от гледната точка на индивида, макар че в действителност тя е неограничена.
Няма време
Решението на казуса с времето на Джулиан Барбър във физиката и космологията е толкоз елементарно, тъй като няма такова нещо като време.
„ Ако се опитате да вземете времето в ръце, то постоянно се изплъзва през пръстите ви “, споделя Барбър. – Хората са сигурни, че има време, само че нямат достъп до него. Струва ми се, че те не могат да получат достъп до него, тъй като той въобще не съществува. “
Радикализмът на Барбър произтича от години на търсене на отговори на въпроси в класическата и квантовата физика. Исак Нютон считал, че времето е като река, течаща с идентична скорост на всички места. Айнщайн трансформира тази картина, като сплотява пространството и времето в едно четириизмерно пространство-време. Но даже Айнщайн не съумял да дефинира времето като мярка за смяна. Според Барбър въпросът трябвало да бъде извърнат с главата надолу. Призовавайки призрака на Парменид, Барбър виждал всеки един миг като повсеместен, приключен и действителен самичък по себе си. Той наричал тези моменти „ в този момент “.
„ Докато живеем, ние се движим през поредност от вести “, споделя Барбър. „ Въпросът е какви са те? “ За Барбър всеки в този момент е местоположението на всичко във Вселената. „ Имам мощно възприятие, че нещата имат избрани позиции един по отношение на различен. Опитвам се да се абстрахирам от всичко, което не можем да забележим (пряко или косвено) и просто да запазя тази концепция за доста неща, съжителстващи по едно и също време. Просто в този момент, нищо повече или по-малко. “
Сега Барбър можел да преглежда като страници на разказ, изтръгнат от гръбначния дирек и разпръснати случайно по пода. Всяка страница е била обособена единица, която съществувала отвън времето и без време. Подреждането на страниците в избран ред и преместването им малко по малко основава история. Но без значение от реда на слагане, всяка страница щяла да бъде цялостна и самостоятелна. Както споделя Барбър, “скачащата котка не е същото като падащата котка. ” Барбър се опитвал да върне концепцията за времето към концепциите на Платон, когато времето ще бъде непоклатимо, изцяло и безусловно.
Нашата заблуда
за предишното поражда, тъй като всяко „ в този момент “ съдържа обекти, които работят като „ записи “ на езика на Барбър. „ Единственото доказателство за миналата седмица са вашите мемоари. Но спомените идват от стабилната конструкция на невроните в същинския ви мозък. Единственото доказателство за предишното на Земята, което имаме, са скали и вкаменелости. Но това са постоянни структури под формата на минерали, които сега учим. Въпросът е, че имаме единствено тези записи и всички те съществуват „ в този момент “.
От тази позиция времето не съществува настрана от Вселената. Няма часовник, който тиктака отвън космоса. Много от нас възприемат времето като Нютон: „ Абсолютното, същинско и математическо време, по своята същина, тече отмерено, без значение от нещо външно “. Но Айнщайн потвърдил, че времето е част от тъканта на Вселената. Противно на това, което Нютон е мислил, нашите елементарни часовници не мерят нищо без значение от Вселената.
Думата “механика ” в термина “квантова механика ” значи машина, предсказуемо, работещо, познаваемо нещо. Квантовата Вселена, в която живеем, без значение дали ни харесва или не, наподобява на повърхността на механичната и линейна, само че не е по този начин. По-добре се разказва като безконечен брой вероятни линейни дейности. Тази просвета би могла да се назова „ квантова екология “ вместо „ квантова механика “, тъй като е основана от вътрешната страна. Всичко, което излиза от невидимостта, го прави като жив организъм.
В квантовата механика
всички частици на материята и силата могат да бъдат разказани като талази. Вълните имат извънредно свойство. На едно място те могат да съществуват като безконечен брой талази. Ако един ден се потвърди, че времето и пространството са формирани от кванти, то тези кванти ще съществуват, събрани дружно в една безразмерна точка, всички дружно.
Настоящата преобладаваща парадигма в света споделя, че в случай че нещо не може да бъде обяснено, в детайли, оценено и документирано посредством линейни научни мисловни процеси, това е нелепост. Ако имате духовно пояснение за човешкото битие, значи сте луди от позиция на науката, живеете във вашия дребен свят. Научното мислене ни споделя, че всичко във Вселената може да бъде обяснено или в този момент, или в бъдеще благодарение на аналитични научни способи.
Науката споделя, че при липса на научни доказателства този въпрос не си коства да се разисква. Ако не можете да го поставите в кутия с етикет, забравете за това. Очевидно мнозина виждат този метод като ограничаване в човешкото развиване. Но този въпрос е прекомерно противоречив.
Поведението на квантовата парченце
не може да бъде обяснено единствено от науката, като също така то не може и да бъде обяснено с понятия, разбираеми за нашия разум, защото нашият разум по своите естествени функционалности има вяра, че действителността се състои от неща, а нещата могат да бъдат разрушени на дребни съставни елементи и обяснени в линеен машинален жанр. За да разберем какъв брой неправилно е това мнение, е задоволително да си спомним, че живеем в условен свят и взаимодействаме с други съзнателни същества и Вселената по линеен метод. Това е природата на мозъка. Трябва да излезете оттатък него, с цел да намерите отговорите.
Според физиците животът е разказан от поредност от филийки. Тук сте дете, през днешния ден закусвате, не щеш ли четете тази публикация и всяка филия съществува неподвижна в свое време. Ние генерираме поток от време, тъй като имаме вяра, че същият този, който е закусил тази заран, чете тази публикация.
И по този начин, за какво ни би трябвало време? Айнщайн да вземем за пример обяснил за безконечната Вселена, като основал некролог като разтуха във връзка на прибързано умрял другар: „ Сега този (приятел) напусна този чудноват свят малко преди мен. Това не значи нищо. Хора като нас, които имат вяра във физиката, знаят, че разликата сред предишното, сегашното и бъдещето е просто непрекъсната заблуда. “
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
