Американският сенатор, който се опита да осъди Бог
Американската правораздаваща система може да се похвали с безспорен демократизъм. В течение на времето ще открием някои забавни трендове. Производителите на микровълнови печки сложиха ясни указания, че не може да се сушат домашни любимци, а до това решение се стига, откакто жена взема решение да изсуши своя пудел. Изгорените с кафе и чай в McDonalds завеждат каузи, откакто се изгарят с топлите питиета. И до през днешния ден ще откриете надпис, който припомня за високата температура. Съединени американски щати обича воденето на каузи, освен това от всевъзможен тип. Един необикновен воин в това отношение е сенатор Ърни Чеймбърс, който взема решение да заведе дело против Бог.
Събитието се случва през 2008 година и както се досещаме, единствено американец може да роди брилянтната концепция да се изправи против религията на няколко хилядолетия. Една година по-рано Съединени американски щати е ударена от потопи, урагани, няколко торнадота и всичко това води до гибелта на доста хора, а оживелите са принудени да живеят в бедност. Бихте очаквали от един политик да се насочи към възстановяване на изискванията, вместо да си губи времето с сходни каузи, само че Ърни е на напълно друга вълна.
Правото е една особена материя, в която при верен метод всеки може да получи правото да бъде изслушан пред арбитър. През 2008 година арбитър Марлон Полк от Небраска влиза в историята като индивидът, който би трябвало да съди Бог. Подозираме, че най-вероятно това ще е характерност в св-то му, която несъмнено ще донесе съществено добро име. Съдията проявава здрав разсъдък и не дава ход на делото заради простата причина, че няма по какъв начин да стартира. Използвайки един от най-традиционните способи, Полк бързо декларира, че призованата втора страна не може да се яви в съда, заради простата причина, че липсва публична адресна регистрация, с цел да бъде връчена призовката. Ърни е удовлетворен, че съдът по този начин или другояче е признал съществуването на Бог, а в следствие признава и неговото всезнайство, а като всемогъща мощ, той най-вероятно е съумял да види и тъкмо това дело.
В рамките на 30 дни, сенаторът има правото да апелира и да заведе второ дело, само че по този начин и не се възползва от тази алтернатива. Каква е обаче същинската му цел? Ърни се оказва човек с задача и една доста забавна концепция. Той не желае да се прави на простак, а се пробва да потвърди, че правораздаването в страната има изборна мощ и постоянно пропуща да даде ход на някои каузи, наричайки ги несериозни. За него, както и за констутицията на Съединени американски щати, вратите на тази институция би трябвало да бъдат незабавно отворени и да разрешат на повече хора да завеждат искове. Другата значима детайлност е, че даже Бог може да се окаже свикан пред американските съдии.
Медии като CBS са навръх противоположния полюс и считат, че съдникът е имал други претекстове – да потвърди, че съдът се занимава тъкмо такива несериозни каузи. Тук изниква още един въпрос, дали Съединени американски щати ще се да се занимава с такова дело, в случай че Чеймбърс не беше сенатор. Някои новинарски излъчвания подсетиха, че това е човек, който доста постоянно пропуща утринната молитва. Любопитен факт е, че и други са се опитвали да съдят Бог, само че пък при тях няма опция за чуване. Сенаторът е прочут и с други забавни несъгласия, един път съди полицията, наричайки я ISIS. Малко след него в съда идва друго дело за иск от 1 трилион $, тъй като Бог не управлява вярно света. Дори не стига до чуване, само че въпросът е различен: при възможен триумф, кой щеше да заплати сумата?
Имайки поради, че през днешния ден 83-годишният някогашен сенатор е пенсиониран, би трябвало да запомним и още една детайлност. Това е човек, който във времето е съумял да притегли вниманието на съда по най-различни аргументи. Първо се афишира против смъртното наказване, по-късно се бори за правата на хората с друга полова ориентировка, в следствие си навлича гнева на някои гласоподаватели, които са разочаровани от неговите дейности по един или различен метод. Най-накрая излиза наяве, че въпреки и да се води за сенатор на избрана зона, Ърни не живеел там – нещо, което той самият назовава клюка.
Изгряването му в политиката стартира през 1996 година след протест в Омаха, където жителите се изправят против полицейско принуждение, а Чеймбърс работи като пратеник и представител на протестиращите. В следствие това носи и политическите облаги, само че към тях би трябвало да прибавим и съществуването на някои по-луксозни придобивки. Това не му пречи да се разгласи за човек с ползи към равноправието, само че дейностите му от време на време са доста по-странни, в сравнение с гласоподавателите биха очаквали. Може би последната стъпка е опитът му да съди детайл от Библията, за който няма доказателства и не може да се изправи пред някоя от изброените институции. По-забавното е, че не се пробва да насочи своето внимание към църквата, която би могла да му отговори.
Един от най-интересните моменти от неговата кариера идва и с осмиването на лица като Томас Джеферсън, заявявайки, че същият имал 6 деца от една от неговите робини. Ърни постоянно се чудил какво тъкмо ще се случи, в случай че той изнасили бяла жена, което го слага в обувките на не толкоз обичан политик и представител на обществото, което в миналото го е избрало. Не е изненада, че през днешния ден не е част от същият политически хайлайф. Та такива хора имат брилянтни хрумвания, с които могат да се запомнят, изключително от юридическа позиция.
