Буран - трагичната съдба на руската космическа совалка
Американската галактическа организация НАСА публично постави завършек на програмата си „ Космическа совалка “ през есента на 2011 година. Златната епоха за галактическите совалки завърши след близо три десетилетия на невероятни достижения и разтърсващи нещастия, сходни на тази със совалката Чалънджър. Общо 135 галактически полета са били осъществени за този интервал. Сега всичките запаси на американската галактическа стратегия са ориентирани към напъните за изпращане на астронавти до Марс и други сходни галактически задачи.
На фона на триумфите на американската стратегия за галактически совалки, съветската стратегия за основаване на ракети за неведнъж потребление е повече от скромна. Тя е незабележима, на процедура. Колко от хората изобщо са чували за съветски совалки? Навярно единствено върлите фенове инженери.
Наименованието на съветската галактическа стратегия е било „ Буран “, в превод от съветски – снежна стихия, вихрушка. Построяването на галактическия обект е било предоставено на Тушинските машиностроителните фабрики, които се намират северозападната част на Москва.
На външен тип съветската совалка Буран е идентично копие на създаваните в този миг американски совалки. След многократни опити и проучвания съветските авиоконструктори и инженери са достигнали до извода, че аеродинамичните качества на американските галактически уреди са оптимални. Значителни разлики се следят навътре в двата конкурентни модела.
Руският галактически транспортен съд не е разполагал със лични мотори, като по този метод е разполагал с повече потребен размер. Общото тегло на Буран е било 105 тона. Дължината му е е достигала 35.4 метра, височина – 16.5 метра и обсег на крилете – към 24 метра. Предвидената обитаема повърхност е била към 73 куб.метра, които са били изцяло задоволителни за приютяването на 2 до 4 астронавта на борда на совалката.
Една от главните разлики сред съветската галактическа совалка и конкурентните американски е била неналичието на мотори. Предвидено е било извеждането и в орбита да става чрез ракети-носители, което е осигурявало четири пъти по-голяма подемна мощ. Твърдото гориво, главния провинен за нещастието, която сполетя астронавтите от Чалънджър, е сменено с течно, с оглед повишение на сигурността.
Руската совалка Буран извършва един - единствен галактически полет. На 15 ноември 1998 година корабът е изведен в околоземна орбита благодарение на ракета-носител „ Енергия “. Совалката извършва безукорен полет, траял 206 минути, като за това време прави две цялостни обиколки на земното кълбо. Въпреки тежките метеорологични условия, сполучливо извършва изцяло автоматизирано кацане на космодрума Байконур.
Полетът, който Буран извършва, е изцяло автоматизиран и безпилотен. Живото-поддържаща система в никакъв случай не е конфигурирана на совалката. Не е конфигуриран даже програмен продукт, с който компютрите на борда да действат.
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики поставя завършек на амбициозната галактическа стратегия. Проектът „ Буран “ дефинитивно е преустановен през 1993 година Приблизително 14.5 милиарда рубли или към 24 милиарда $ са вложени в създаването на съветски галактически совалки. Първоначалните проекти са били да бъдат издигнати 5 орбитални кораба. Изцяло са издигнати единствено два – Буран и Байкал. Третата совалка е недостроена.
Съдбата на Буран е дефинитивно решена, когато при случай на 12 май 2002 година, совалката е изцяло разрушена вследствие на сриване на покрива на хангара, в който е съхранявана. Инцидентът лишава живота на осем от служащите постройката.
Политическите промени заварват Байкал – втората съветска совалка на космодрума Байконур, понастоящем територия на Казахтан. Властите на самостоятелна република Казахстан афишират Байкал за изключителна тяхна благосъстоятелност. Третата совалка е продадена на авиационен музей в Германия.
