Какво се случва, когато охранител, продавач на книги, зидар, маркетинг

Какво се случва, когато охранител, продавач на книги, зидар, маркетинг специалист, трейдър, бизнесмен и още няколко експерти влизат в един бар? В случая отговорът не е в шегата, а в индивида, който е бил всеки един от тях – по друго време и по разнообразни аргументи.

Андрей Велков има отговора на този въпрос, тъй като биографията му минава през тези функции и още няколко, които рядко стигат до авторската фотография на корицата.

И аз получих част от този отговор в софийския клуб Контраст, където се срещнахме за изявление, а по-късно същия ден той застана зад пулта.

Освен гореспоменатите специалности Велков е публицист, само че в никакъв случай не му казвайте, че харесвате „ книжката му “. Това ще бъде най-бързият метод да се запознаете с основите на бойните изкуства.

Андрей Велков дебютира като публицист през 2012 година с „ Български психар “, разказ, който бързо си извоюва паметен статут. Следват „ Няма закога “, отдадена на обществените разломи и поколенческата отмалялост, както и още няколко заглавия, които поредно изместват фокуса му към механизмите на власт, операция и социална незаинтересованост. „ Реквием за една страна “ е петият му разказ и, както самичък признава, най-амбициозният му до момента опит да опише българския преход като система

„ През 1996 година продавах книги на Славейков. Трийсет години по-късно премиерата на последната ми книга беше в клуб на двайсетина метра оттова. “

В „ Реквием за една страна “ тези трийсет години не водят до по-добра страна, а до по-опитни играчи. Играчите на върха към този момент знаят по кое време да мълчат, по кое време да се вършат на елементарни, по кое време да сменят лагера и по кое време да оставят различен да обере обществения пестник.

Ългария, както държи да припомня създателят, няма нищо общо с действителността - с изключение на навика ѝ да създава власт не от хрумвания, а от контузии, грубост, подкупност и от хора, които са се научили да оцеляват по-добре от останалите.

„ Отговорът на въпроса дали тази книга е различна история, подигравка, преекспонирана гротеска, обществена ирония, форма на митинг или даже предизвестие, оставям на Вас ”, написа Велков в предговора на книгата.

Докато други български писатели избират да пишат за капитали и секрети на българската предприемаческа среда (каквито има много), петият разказ на Велков се разлиства по-скоро като проучване на мутрополитическия уред.

„ Той е отдаден на всичко, на всички генерации и на това по какъв начин една страна може да се поддържа в положение на непрекъснат парадокс и гротеска и единствено да наподобява на нещо, само че в действителност да е нефункционираща “, споделя Велков.

Мутрите, мафиотите и инструментите на властта тук не са екзотични злодеи с пиратска превръзка на окото и дребен йоркширски териер в скута, а адаптивни фигури, алчни, отблъскващи и гъвкави.

Именно това нормализиране на парадокса се оказа естествена насочна точка на диалога ни.

„ Сега е по-абсурдно от преди. Особено през последните седмици. Това, което съм написал в Реквием за една страна, сега наподобява като мечетата с нежни сърца “, отговори Велков, визирайки меко казано противоречивото решение на държавни детайли страната ни да взе участие в така наречен Борд за мир.

„ Такъв парадокс и абсурд аз не мога да измисля, макар че имам извънредно развито въображение. “

Отвъд това богато въображение, Велков е намерил друг метод да написа за власт и разпознаваеми фигури, без да се трансформира в хроникьор.

„ Все отново действието се развива в паралелна галактика “, майтапи се той в отпратка към страната Ългария.

„ Но е опция на тукашната реалност. “

Решението да кръсти всякакви персонажи с имена като Ойко Орисов и Елян Еевски е пристигнало след диалог с негови правилни фенове.

„ Имам доста бета читатели. Проведох гласоподаване дали да са с такива имена или да измисля други. Аз избрах този вид - имам най-вече гласове от всички. “

„ Някои хора ги дразнеше, че някак им накъсва четенето, само че дано пък. Дреме ми. “

Паралелната галактика му дава независимост и при разпределянето на властта. Един от героите, който въпреки всичко си има началници, които също имат началници, е нещо като сенчестият необут на политиката на Ългария. Колкото и да търсите неговия първообраз обаче, няма да съумеете:

„ Ако има същински кукловод – той ще се е погрижил никой да не може да го гугълне “, споделя Велков.

„ Помня интервала, когато политиците още не знаеха силата на обществените мрежи. Още тогава ми беше забавно по какъв начин схванаха за силата на това, което се зарежда. “

Но това не важи за всички, защото „ Реквием за една страна “ потегля от ерата на Ван Остов и стига до 2027 година В този интервал се появяват и Хмед Оган, Ергей Танишев и куп други политически лица, които евентуално припомнят за фигури от действителността.

„ Получавам противоположна връзка, че първите петнайсет глави наподобяват необичайно познати на хората “, споделя Велков.

Въпросните ръководещи на Ългария са разказани с разнообразни характерности, само че общото сред тези, които остават по-дълго в картинката, е гъвкавостта.

За Ойко Орисов Велков приказва без прочувственост.

„ Да си политик и да се задържиш толкоз време в играта и да си подобен фактор – няма по какъв начин да нямаш качества. Този човек е извънредно ловък комуникатор – другояче нямаше да остане на сходни постове толкоз време “, споделя той за един от основните герои в сюжета.

Това обаче не е комплимент, а изложение на функционалност. В художествения свят на „ Реквием за една страна “ същата фигура е лишена от всякаква романтика:

„ Мутрата в действителност се беше оказал доста адаптивен, изпълнителен и лишен от какъвто и да е морал или чувство за възпитание. Беше също по този начин извънредно жесток и отмъстителен… “, написа създателят за Орисов, по това време основен секретар на Министерство на вътрешните работи.

Функционерите, като Ойко, са разказани посредством умеенето си да дават отговор нагоре по веригата и посредством слабостите, които ги вършат управляеми. Но дружно с това на моменти се появяват и признаци на човещина измежду част от тях, за което, Велков показва:

„ Изродите не са изроди от самото начало. Създавам литературна игра, в която се пробвам да накарам хората да харесат някоя гадина. Защото в книгата няма нито един позитивен облик. Всъщност и в множеството ми книги няма такива “, признава създателят.

„ Тези хора имат известно омагьосване. Те имат неосъществим за елементарния човек стандарт на живот, разполагат с преимуществата на благосъстоянието. Това е част от магнита. “

Що се отнася до цивилните ългари в този „ различен “ свят, те не са жертви в класическия смисъл, а част от уравнението - или, както в последно време се споделя - от менюто.

Погледът към тях идва от куклите и кукловодите, които виждат апатията като запас.

„ На доста хора толкоз им е омръзнало от всичко обвързвано с политика, че по време на избори ми звънят с думите: ‘Я ми кажи за кого да гласувам’.Не тъй като нямат мнение, а тъй като не имат вяра, че има значение. Част от това се дължи на метода, по който се постановат разкази “, споделя Велков, споделяйки персоналния си опит с безразличието.

Според него това е целеустремен резултат от изпипана техника, прилагана от кукловодите в Ългария и оттатък. И както неведнъж се загатва в книгата, не всички механизми на въздействие са вътрешно произвеждане:

„ Аз помня какво са ми причинявали в учебно заведение на съветска тематика. Програмиран съм да боготворя Русия. Ходих в съветска детска градина, с съветски буквар в раничката. Обаче като се срещнах с малко история и развих лична позиция, в един миг открих нередностите. “

Обществото в Ългария не е манипулирано в действително време, а образувано авансово. Със същата лекост, с която Джейми Оливър подрежда рецепта за диетични калмари, кукловодите подреждат съставките, а работливите ръчички се цапат в процеса. Кой би трябвало да се харесва, кой да бъде ненавиждан и кой ще вдигне пестник за следващия избавителен марш – двеста грама калмари, сок от лайм и много чесън.

А жанрът на цялото нещо? Велков го дефинира по този начин:

„ Социална ирония с още няколко стила. Балкански нео-магически натурализъм “

А в случай че би трябвало по-кратко, ето диагнозата от журналиста и преводач Георги Ангелов:

„ Дистопия. “