,fit(1920:897)&format=webp)
Бюджет 2025 приключва с дефицит от 3,1% от БВП и ръст на приходите от 19,5%
Бюджетната 2025 година завършва с недостиг по консолидираната фискална стратегия (КФП) в размер на 6 828,3 млн. лева, което се равнява на 3,1% от прогнозния БВП. Това демонстрират данните от месечните доклади за касовото осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, оповестени от Министерството на финансите.
Въпреки обществените мнения за допустимо доста утежняване на бюджетното салдо по отношение на индикативната цел от 3% недостиг, годината приключва с минимално отклоняване от 0,1 процентни пункта. От Министерството на финансите показват, че в хода на осъществяването на бюджета са положени основни старания за повишение на събираемостта на приходите и за поддържане на разходна дисциплинираност.
Общият размер на приходите, помощите и даренията по КФП за 2025 година доближава 86 086,2 млн. лева, което съставлява 95,4% от годишните планове. Спрямо 2024 година постъпленията нарастват с 14 071,0 млн. лева, или 19,5%, което е най-високият номинален растеж на приходите за последните няколко години. Основен принос имат данъчните доходи, които се усилват с 8 986,8 млн. лева, или 15,3% на годишна база. Неданъчните доходи се покачват с 2 168,0 млн. лева, а постъпленията от помощи и дарения са с 2 916,2 млн. лева повече по отношение на миналата година.
Разходите по КФП, в това число вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, възлизат на 92 914,5 млн. лева, което е 96,1% от годишните планове. За съпоставяне, разноските по КФП през 2024 година са били 78 178,8 млн. лева Тези данни обаче включват еднократна трансакция от февруари 2024 година за възобновяване на 1 200,0 млн. лева разноски от сметка за непознати средства на Министерството на районното развиване и благоустройството назад към бюджета на министерството. При елиминиране на тази трансакция, за съпоставимост, разноските през 2025 година нарастват с 13 535,7 млн. лева, или 17,1%.
Ръстът при разноските се дължи главно на нарастването на обществените и здравноосигурителните заплащания, които нарастват с 4 141,6 млн. лева, или 11,9%. Разходите за личен състав се усилват с 4 050,4 млн. лева, или 20%. Капиталовите разноски и прехвърлянията нарастват с 3 514,6 млн. лева, което съставлява растеж от 43,9% на съпоставима база.
Отчетеният висок растеж при финансовите разноски се изяснява главно със доста увеличените заплащания по планове, финансирани със средства от Европейски Съюз. Само по Плана за възобновяване и резистентност разноските и прехвърлянията от Националния фонд към бенефициенти доближават 2 790,7 млн. лева за 2025 година Така разноските по ПВУ през годината са близо два пъти по-високи от общо регистрираните заплащания за предходните две години, което Министерството на финансите свързва с предоговарянето на проекта и ускореното осъществяване на плановете.
Вноската на България в бюджета на Европейския съюз към 31 декември 2025 година възлиза на 2 036,0 млн. лева, изплатени от централния бюджет в сходство с настоящото законодателство за личните запаси на Европейски Съюз.
Номиналният размер на държавния дълг, стихотворец по реда на Закона за държавния дълг, доближава 61,4 милиарда лева към края на 2025 година, като съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт е 27,8%.
Фискалният запас към 31 декември 2025 година е в размер на 17 467,038 млн. лева От тях 14 865,883 млн. лева са под формата на депозити в Българска народна банка и търговски банки, а 2 601,155 млн. лева съставляват вземания от фондовете на Европейски Съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Подробните данни за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 декември 2025 година са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в раздел „ Статистика “. Там е наличен и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на КФП, който съдържа систематизиран разбор на бюджетните параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
Въпреки обществените мнения за допустимо доста утежняване на бюджетното салдо по отношение на индикативната цел от 3% недостиг, годината приключва с минимално отклоняване от 0,1 процентни пункта. От Министерството на финансите показват, че в хода на осъществяването на бюджета са положени основни старания за повишение на събираемостта на приходите и за поддържане на разходна дисциплинираност.
Общият размер на приходите, помощите и даренията по КФП за 2025 година доближава 86 086,2 млн. лева, което съставлява 95,4% от годишните планове. Спрямо 2024 година постъпленията нарастват с 14 071,0 млн. лева, или 19,5%, което е най-високият номинален растеж на приходите за последните няколко години. Основен принос имат данъчните доходи, които се усилват с 8 986,8 млн. лева, или 15,3% на годишна база. Неданъчните доходи се покачват с 2 168,0 млн. лева, а постъпленията от помощи и дарения са с 2 916,2 млн. лева повече по отношение на миналата година.
Разходите по КФП, в това число вноската на България в бюджета на Европейски Съюз, възлизат на 92 914,5 млн. лева, което е 96,1% от годишните планове. За съпоставяне, разноските по КФП през 2024 година са били 78 178,8 млн. лева Тези данни обаче включват еднократна трансакция от февруари 2024 година за възобновяване на 1 200,0 млн. лева разноски от сметка за непознати средства на Министерството на районното развиване и благоустройството назад към бюджета на министерството. При елиминиране на тази трансакция, за съпоставимост, разноските през 2025 година нарастват с 13 535,7 млн. лева, или 17,1%.
Ръстът при разноските се дължи главно на нарастването на обществените и здравноосигурителните заплащания, които нарастват с 4 141,6 млн. лева, или 11,9%. Разходите за личен състав се усилват с 4 050,4 млн. лева, или 20%. Капиталовите разноски и прехвърлянията нарастват с 3 514,6 млн. лева, което съставлява растеж от 43,9% на съпоставима база.
Отчетеният висок растеж при финансовите разноски се изяснява главно със доста увеличените заплащания по планове, финансирани със средства от Европейски Съюз. Само по Плана за възобновяване и резистентност разноските и прехвърлянията от Националния фонд към бенефициенти доближават 2 790,7 млн. лева за 2025 година Така разноските по ПВУ през годината са близо два пъти по-високи от общо регистрираните заплащания за предходните две години, което Министерството на финансите свързва с предоговарянето на проекта и ускореното осъществяване на плановете.
Вноската на България в бюджета на Европейския съюз към 31 декември 2025 година възлиза на 2 036,0 млн. лева, изплатени от централния бюджет в сходство с настоящото законодателство за личните запаси на Европейски Съюз.
Номиналният размер на държавния дълг, стихотворец по реда на Закона за държавния дълг, доближава 61,4 милиарда лева към края на 2025 година, като съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт е 27,8%.
Фискалният запас към 31 декември 2025 година е в размер на 17 467,038 млн. лева От тях 14 865,883 млн. лева са под формата на депозити в Българска народна банка и търговски банки, а 2 601,155 млн. лева съставляват вземания от фондовете на Европейски Съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Подробните данни за осъществяването на консолидираната фискална стратегия към 31 декември 2025 година са оповестени на интернет страницата на Министерството на финансите в раздел „ Статистика “. Там е наличен и Информационният бюлетин за осъществяването на държавния бюджет и главните индикатори на КФП, който съдържа систематизиран разбор на бюджетните параметри на консолидирано равнище и по съставни бюджети.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ