Наследствен ли е алкохолизмът при децата?
Алкохолизмът е привързаност, която се развива когато човек приема прекалено много алкохол. През 1991 Американската Асоциация по Медицина афишира алкохолизма за болест, която може да е съдбовна, в случай че не е лекувана в точния момент.
Приемът на алкохол съществува от епохи и дори и през днешния ден е част от обществения ни живот. Въпреки, че умереното пиянство не е нездравословно, то може да стане проблем, в случай че човек стартира да прекалява, засягайки освен здравето си, само че и хората към него. Когато стартират да се одобряват огромни дози алкохол, това води до злоупотребата му.
Човек към този момент не може да спре да пие, въпреки и да би трябвало да застане лице в лице с проблемите в персоналния, обществения и професионалния живот. Злоупотребата с алкохол, в случай че не бъде третирана в точния момент, може да докара до взаимозависимост, при която човек не може да стои настрани от пиенето, дори и да осъзнава следствията от това.
Често задаван е въпросът „ Наследствен ли е алколизмът? ”, чийто отговор може да е много рисков. Направени са доста изследвания, касаещи тази тема. Открито е, че деца, с родители алкохолици, са по-предразположени към алкохолизъм, в сравнение с тези, които са с естествени родители. Не е наложително обаче децата да стават алкохолици. Освен генетиката има и други фактори, като самата персона, фамилната конюнктура и отношението към живота, които могат да създадат човек подвластен от алкохол.
Учени и откриватели, смятащи, че има връзка сред алкохола и генетиката, са провели изследвания при фамилии, осиновени деца, и близнаци. Установили са, че дори деца на родители - алкохолици, които са отгледани от приемни фамилии, могат да се трансфорат в алкохолици. Децата с родители, които не са алкохолици, само че отгледани в приемни фамилии, в които има алкохолици, не са предразположени към тази привързаност. Това сигурно демонстрира, че генетиката играе значима роля при надигането на чашката. Резултатите са посочили обаче, че доста деца на родители, които пият, не стават алкохолици и че не всички алкохолици идват от фамилии, в които се пие.
Някои проучвания удостоверяват, че средата, в която пораства детето, опеделя дали то ще стане подвластно. Ако единият родител пие, е допустимо в самото семейство да има търкания и спорове. Може родителят да има прочувствени или психични проблеми, които да влияят на развъждането на детето и това да докара насърчаване на прочувствено или душевно предразполагане на детето към алкохолизъм.
Открита е и мощна взаимовръзка сред алкохолизма и антисоциалното държание. Смята се, че хора, които по природа са непокорни, демонстрират признаци да вършат неща, които се считат за „ неприятни ” от обществото. Такива хора постоянно стават алкохолици. Има и случаи, в които хората стават подвластни от чашката, тъй като не могат да се оправят с проблемите в живота си.
Хората, родени в фамилии, имащи история на алкохолизъм, би трябвало да са осведомени с това и да заобикалят консумирането на алкохол на ранна възраст, защото е допустимо ранното пиянство да е причина за тази взаимозависимост. Ако стартират да пият на по-голяма възраст, би трябвало още веднъж да се внимава, с цел да не стартират да злоупотребяват.
Наблюдавайки всички извършени изследвания, излиза наяве, че освен генетиката е виновна даден субект да стане пияч. Макар гените да играят основна роля в алкохолната взаимозависимост, всичко зависи от вътрешната мощ на човек, която дефинира дали той ще стане пияч или не.
