Александруполис и войната. Как един град търси отговор на кризата
Александруполис се трансформира в основно място за Европа след началото на съветската военна инвазия в Украйна. Това е мястото, от което се чака да даде опция на района да стане по-малко подвластен от съветския природен газ. Как се оправя градът с рецесията поради войната, споделя Диана Иванова.
Там, където през днешния ден е интерконекторът с Гърция, в миналото са били струпани български войски, които да се борят с НАТО. Научавам това от София Пападопулу, основен редактор в гръцката телеграфна организация AПЕ-МПЕ. Тя прибавя, че това са били най-многобройните български войски, стационирани против южния фланг на НАТО.
Сега на същото място се разискват проекти на натовски страни по минимум три въпроса - газопровод, автомагистрали, пристанище.
Намираме се в Александруполис на среща с публицисти от България, Косово, Северна Македония и Гърция. Войната не е тематика на тази среща, само че диалозите водят към нея и към нейните последствия.
“Двата плана – интерконекторът и терминалът за полутечен газ - трансформират картата на Европа и ще разрешат на страните от района да понижат зависимостта си от Русия, създавайки различни източници и пътища за доставка ”, споделя София.
Александруполис
Александруполис е град с към 70 хиляди души, необятни улици и едвам 151-годишна история. Създаден е с името Дедеагач през 1871 година поради отклоняване на железопътната линия Константинопол – Одрин. После се разраства, в него живеят и доста българи.
При преброяването през 1920 година да вземем за пример градът наброява 7222 души, от които 3900 са българи, 2500 - гърци, 512 - арменци, 165 - евреи, 195 - турци.През същата година градът е част от Гърция и е преименуван на Александруполис. Огромната част от българите напущат тогава града при спогодбите за замяна на популацията сред двете страни.
След края на Студената война връзките сред двете страни последователно се усъвършенстват. Днес Александруполис се радва на доста туристи от България и Румъния. Войната в Украйна трансформира пристанището в стратегически транспортен възел за страните от НАТО.
Границата, рецесията, бизнесът
" Ние не мислим доста за войната, тъй като тя не е толкоз покрай нас ", споделя Янис, 23-годишен студент от Атина, който учи и живее тук. Той регистрира, че тази война директно го визира, тъй като се отразява на цените да вземем за пример. Казва, че и поради нея в този момент е мъчно време за започване на бизнес.
" Повече от десетилетие в Гърция има икономическа рецесия, ние сме израснали в рецесията ", споделя той.
Срещам него и приятеля му Панос на откриването на Центъра за нововъведения LightHub, на което участва целият локален хайлайф. Центърът е основан, с цел да обезпечи менторство на сполучливи гръцки предприемачи и дизайнери за тези, които вършат стартъпи. Целта му е да окуражи хората, които желаят да вършат бизнес точно в този район.
Димитрис Скурогианис е дизайнер и един от менторите в тази стратегия. Живее в Лондон, само че в този момент е пристигнал в този най-беден регион на Гърция. Друг от менторите е Тодорис Спилиотис, който е уверен, че Александропулос има късмет да се трансформира в мощен бизнес център за целия район.
Войната. За какъв брой време сме с нея?
" Няма нещо, което да не е повлияно от войната ", споделя Димитрис Скурогианис. Той припомня, че войната е в основата на рецесията, а рецесията, на собствен ред, пречи на започването на бизнес, в който нормално се впускат най-младите хора. " Днес пазарите по-трудно одобряват нови новаторски хрумвания ", споделя той.
Янис и Панос считат, че локалната общественост може да завоюва доста от развиването на пристанището, тъй като тук към този момент има доста вложения от съдружниците от НАТО, както и доста американци.
Двамата са забелязвали, че пораства ползата на чужденци към пазаруване на парцели, съгласно тях това е тласък за локалната стопанска система.
" От друга страна, в случай че пристанището стане непрекъснато място за превоз на военна техника и това остане за дълго време, не мисля, че това е добре ", изрича подозренията си Панос. " Защото войната е неприятно нещо. "
Според Димитрис Скурогианис хората би трябвало да бъдат всеки ден " новаторско устойчиви ", тъй като утрешният ден няма да е елементарен. " Днес приказваме за война, само че всички знаем, че против нас се изправя доста по-голямо предизвикателство и това са климатичните промени ", споделя той.
За София Пападопулу, която следи смяната на връзките на Балканите, в събитията се вижда нещо положително - колкото по-малко енергийни проблеми имаме, толкоз повече мостове и връзки ще има сред нас, сред хората и обществата, споделя тя.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
** За текста спомагаха Шефкет Буджари от Прищина, Косово, и Костас Маркендудис от Комотини, Гърция.
Там, където през днешния ден е интерконекторът с Гърция, в миналото са били струпани български войски, които да се борят с НАТО. Научавам това от София Пападопулу, основен редактор в гръцката телеграфна организация AПЕ-МПЕ. Тя прибавя, че това са били най-многобройните български войски, стационирани против южния фланг на НАТО.
Сега на същото място се разискват проекти на натовски страни по минимум три въпроса - газопровод, автомагистрали, пристанище.
Намираме се в Александруполис на среща с публицисти от България, Косово, Северна Македония и Гърция. Войната не е тематика на тази среща, само че диалозите водят към нея и към нейните последствия.
“Двата плана – интерконекторът и терминалът за полутечен газ - трансформират картата на Европа и ще разрешат на страните от района да понижат зависимостта си от Русия, създавайки различни източници и пътища за доставка ”, споделя София.
Александруполис
Александруполис е град с към 70 хиляди души, необятни улици и едвам 151-годишна история. Създаден е с името Дедеагач през 1871 година поради отклоняване на железопътната линия Константинопол – Одрин. После се разраства, в него живеят и доста българи.
При преброяването през 1920 година да вземем за пример градът наброява 7222 души, от които 3900 са българи, 2500 - гърци, 512 - арменци, 165 - евреи, 195 - турци.През същата година градът е част от Гърция и е преименуван на Александруполис. Огромната част от българите напущат тогава града при спогодбите за замяна на популацията сред двете страни.
След края на Студената война връзките сред двете страни последователно се усъвършенстват. Днес Александруполис се радва на доста туристи от България и Румъния. Войната в Украйна трансформира пристанището в стратегически транспортен възел за страните от НАТО.
Границата, рецесията, бизнесът
" Ние не мислим доста за войната, тъй като тя не е толкоз покрай нас ", споделя Янис, 23-годишен студент от Атина, който учи и живее тук. Той регистрира, че тази война директно го визира, тъй като се отразява на цените да вземем за пример. Казва, че и поради нея в този момент е мъчно време за започване на бизнес.
" Повече от десетилетие в Гърция има икономическа рецесия, ние сме израснали в рецесията ", споделя той.
Срещам него и приятеля му Панос на откриването на Центъра за нововъведения LightHub, на което участва целият локален хайлайф. Центърът е основан, с цел да обезпечи менторство на сполучливи гръцки предприемачи и дизайнери за тези, които вършат стартъпи. Целта му е да окуражи хората, които желаят да вършат бизнес точно в този район.
Димитрис Скурогианис е дизайнер и един от менторите в тази стратегия. Живее в Лондон, само че в този момент е пристигнал в този най-беден регион на Гърция. Друг от менторите е Тодорис Спилиотис, който е уверен, че Александропулос има късмет да се трансформира в мощен бизнес център за целия район.
Войната. За какъв брой време сме с нея?
" Няма нещо, което да не е повлияно от войната ", споделя Димитрис Скурогианис. Той припомня, че войната е в основата на рецесията, а рецесията, на собствен ред, пречи на започването на бизнес, в който нормално се впускат най-младите хора. " Днес пазарите по-трудно одобряват нови новаторски хрумвания ", споделя той.
Янис и Панос считат, че локалната общественост може да завоюва доста от развиването на пристанището, тъй като тук към този момент има доста вложения от съдружниците от НАТО, както и доста американци.
Двамата са забелязвали, че пораства ползата на чужденци към пазаруване на парцели, съгласно тях това е тласък за локалната стопанска система.
" От друга страна, в случай че пристанището стане непрекъснато място за превоз на военна техника и това остане за дълго време, не мисля, че това е добре ", изрича подозренията си Панос. " Защото войната е неприятно нещо. "
Според Димитрис Скурогианис хората би трябвало да бъдат всеки ден " новаторско устойчиви ", тъй като утрешният ден няма да е елементарен. " Днес приказваме за война, само че всички знаем, че против нас се изправя доста по-голямо предизвикателство и това са климатичните промени ", споделя той.
За София Пападопулу, която следи смяната на връзките на Балканите, в събитията се вижда нещо положително - колкото по-малко енергийни проблеми имаме, толкоз повече мостове и връзки ще има сред нас, сред хората и обществата, споделя тя.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
** За текста спомагаха Шефкет Буджари от Прищина, Косово, и Костас Маркендудис от Комотини, Гърция.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ