Бакаляу за българи
Александра Барозу живее от две години в България. Тук я води работата в прът център, в какъвто е работила и в родината си Португалия. Отваря ресторант " Туга бар " в София през април като преди този момент е събирала в кафене почитателите на родината си. В началото готви главно тя в кухнята, само че неотдавна е майка и се постанова да остави множеството работа на чиновниците си. С изключение на някои предписания, които съдържат секрети, незнайни даже на майка й.
Александра ще показа португалската кухня на идния първи по рода си фестивал навън за качествена храна и питиета - StrEAT Fest.
Той отваря " порти " на 30 септември, тази събота, от 10:00 до 22:00 часа и е проведен от изданието " Бакхус ". Всичко за него четете тук.
Какво Ви води в кухнята?
- Обичам да сготвям още от дребна дружно с майка ми. И в този момент, когато в един миг се уморих от работата в прът център, започнах да изпитвам носталгия по дома си, а виждах, че в София има италианска, испанска кухня и взех решение да се захвана с този бизнес. Имам прочут опит от работа в заведения в предишното. Първо отворихме кафене, в което идваха доста българи, живяли в предишното в Португалия и завърнали се. В кафенето обаче не предлагахме храна. Върнах се в родния си град Порту, с цел да изгладя някои предписания и да затвърдя приготвянето на други, доста от които са част от кухнята на фамилията ми.
Решихме, че в София има задоволително хора, които харесват тази кухня и можем да я предлагаме. Не храна вид гурме, а вид домашна. Българската и португалската кухня са доста близки, използваме едни и същи подправки, подготвяме печени меса. Ние използваме обаче доста зехтин, създаден в Португалия.
Как Ви одобряват локалните хора, какво е огромно предизвикателство за Вас?
- Аз съм късметлия, тъй като имам българско семейство. Но първото предизвикателство беше с езика, който е доста друг от всички, които употребяват латиница. Започнах да изучавам, в посолството ни преподават български и в това време има опция да го практикувам в фамилията си. (Александра наложително споделя всички подправки на български - бел. авт.) Друг проблем е общуването с администрацията. Също като в Португалия - би трябвало да вървиш по няколко пъти за едно и също нещо. Хората тук доста приказват, че има корупция. Аз ги укротявам, че при нас имаме също подобен проблем, той очевидно е нещо особено за южните страни. Бивш министър председател на Португалия го чака съд, тъй като открадна милиони евро.
За бизнеса тук е огромно облекчение, че има плосък налог, и по-лесно компаниите могат да възнамеряват. Познавам доста хора от Испания, Италия, Белгия, които работят тук, и всеки от тях харесва това.
Аз считам, че българите и португалците сме братовчеди, въпреки и в разнообразни краища на континента. И португалците, и българите харесват да споделят времето си с другари в прелестен диалог на чаша бира или хубаво вино.
Какво е най-хубавото в португалската кухня?
- Много сложен въпрос. Разбира се, десертът пащел дъ ната, който ние ядем при всяко пиянство на кафе. С главната храна е мъчно да се каже - готвим с доста морски артикули и с месо. Смятам, че хората, които даже не са ходили в Португалия, харесват португалските ястия. Разбира се едно от емблематичните ястия е бакаляу (риба тресчица - бел. авт.), приготвено по разнообразни способи.
За някои предписания се постанова да приспособяваме усета към българския, да вземем за пример в истинската си рецепта бакаляу е доста солено, което не подхожда толкоз на локалните хора.
Понякога се опитваме да приспособяваме и предписания от българската кухня към спецификата на португалската.
Смятате ли, че храната свързва хората?
- Да. Интересно е, че тук идват хора от Бразилия или такива, които са били в Мозамбик и Ангола (бивши португалски колонии - бел. ред.). Идват за бакаляу. Оказва се, че това основно ядене свързва всички, които приказват португалски.
Смятате ли, че сте съумели да измененията визията на чужденец за Португалия посредством това, което сте му сготвили?
- Надявам се да е по този начин, това е нещо, което се стремим да вършим. Тук са идвали хора, на които следва пътешестване за Португалия и желаят в задатък да опитат храната. Двойка гърци пристигнаха и си поръчаха октопод, а знаем какъв брой присъщ е за тяхната кухня. Много се веселя, че им хареса португалския жанр на октопода.
Много хора ми споделят, че посредством храната тук се усещат като че ли са на брега на океана в Португалия. Това ме прави щастлива.
Кой е продуктът, който най-вече ви въодушевява?
- Това, което доста употребявам в рецептите и което е доста мъчно тук да се откри, е свеж кориандър. Той се употребява доста в кухнята на Южна Португалия и не толкоз в Северна. В северната главно се употребява магданоз. Аз доста обичам южната част на страната, където хората са доста гостоприемни, общителни с всеки и умеят да се радват на живота.
© Николай Дойчинов
Думата, която Александа написа, е саудади (saudade). Няма къс превод. На пръв прочит значи положение на горест, само че това е много подвеждащо. Тя се употребява, когато ти липсва нещо - родината ти, приятелите или друго, само че това не те кара да се чувстваш зле, а те изпълва с положително възприятие. Думата има исторически корени и в някаква степен въплъщава ориста на португалците през вековете. Подобно на обичайното за Португалия фаду - тя може да е нещо тъжно, само че може да показва обич и предпочитание да бъдеш покрай нещо или някого.
© Николай Дойчинов
Рецептата от португалската кухня, която Александра предлага като лесна за подготвяне: парче свинско месо, с добавени сол и черен пипер, чесън и зехтин. Трябва да се усеща усетът на зехтина и за край малко магданоз. Приготвено на фурна. За нея това е типично португалско ядене.
Александра ще показа португалската кухня на идния първи по рода си фестивал навън за качествена храна и питиета - StrEAT Fest.
Той отваря " порти " на 30 септември, тази събота, от 10:00 до 22:00 часа и е проведен от изданието " Бакхус ". Всичко за него четете тук.
Какво Ви води в кухнята?
- Обичам да сготвям още от дребна дружно с майка ми. И в този момент, когато в един миг се уморих от работата в прът център, започнах да изпитвам носталгия по дома си, а виждах, че в София има италианска, испанска кухня и взех решение да се захвана с този бизнес. Имам прочут опит от работа в заведения в предишното. Първо отворихме кафене, в което идваха доста българи, живяли в предишното в Португалия и завърнали се. В кафенето обаче не предлагахме храна. Върнах се в родния си град Порту, с цел да изгладя някои предписания и да затвърдя приготвянето на други, доста от които са част от кухнята на фамилията ми.
Решихме, че в София има задоволително хора, които харесват тази кухня и можем да я предлагаме. Не храна вид гурме, а вид домашна. Българската и португалската кухня са доста близки, използваме едни и същи подправки, подготвяме печени меса. Ние използваме обаче доста зехтин, създаден в Португалия.
Как Ви одобряват локалните хора, какво е огромно предизвикателство за Вас?
- Аз съм късметлия, тъй като имам българско семейство. Но първото предизвикателство беше с езика, който е доста друг от всички, които употребяват латиница. Започнах да изучавам, в посолството ни преподават български и в това време има опция да го практикувам в фамилията си. (Александра наложително споделя всички подправки на български - бел. авт.) Друг проблем е общуването с администрацията. Също като в Португалия - би трябвало да вървиш по няколко пъти за едно и също нещо. Хората тук доста приказват, че има корупция. Аз ги укротявам, че при нас имаме също подобен проблем, той очевидно е нещо особено за южните страни. Бивш министър председател на Португалия го чака съд, тъй като открадна милиони евро.
За бизнеса тук е огромно облекчение, че има плосък налог, и по-лесно компаниите могат да възнамеряват. Познавам доста хора от Испания, Италия, Белгия, които работят тук, и всеки от тях харесва това.
Аз считам, че българите и португалците сме братовчеди, въпреки и в разнообразни краища на континента. И португалците, и българите харесват да споделят времето си с другари в прелестен диалог на чаша бира или хубаво вино.
Какво е най-хубавото в португалската кухня?
- Много сложен въпрос. Разбира се, десертът пащел дъ ната, който ние ядем при всяко пиянство на кафе. С главната храна е мъчно да се каже - готвим с доста морски артикули и с месо. Смятам, че хората, които даже не са ходили в Португалия, харесват португалските ястия. Разбира се едно от емблематичните ястия е бакаляу (риба тресчица - бел. авт.), приготвено по разнообразни способи.
За някои предписания се постанова да приспособяваме усета към българския, да вземем за пример в истинската си рецепта бакаляу е доста солено, което не подхожда толкоз на локалните хора.
Понякога се опитваме да приспособяваме и предписания от българската кухня към спецификата на португалската.
Смятате ли, че храната свързва хората?
- Да. Интересно е, че тук идват хора от Бразилия или такива, които са били в Мозамбик и Ангола (бивши португалски колонии - бел. ред.). Идват за бакаляу. Оказва се, че това основно ядене свързва всички, които приказват португалски.
Смятате ли, че сте съумели да измененията визията на чужденец за Португалия посредством това, което сте му сготвили?
- Надявам се да е по този начин, това е нещо, което се стремим да вършим. Тук са идвали хора, на които следва пътешестване за Португалия и желаят в задатък да опитат храната. Двойка гърци пристигнаха и си поръчаха октопод, а знаем какъв брой присъщ е за тяхната кухня. Много се веселя, че им хареса португалския жанр на октопода.
Много хора ми споделят, че посредством храната тук се усещат като че ли са на брега на океана в Португалия. Това ме прави щастлива.
Кой е продуктът, който най-вече ви въодушевява?
- Това, което доста употребявам в рецептите и което е доста мъчно тук да се откри, е свеж кориандър. Той се употребява доста в кухнята на Южна Португалия и не толкоз в Северна. В северната главно се употребява магданоз. Аз доста обичам южната част на страната, където хората са доста гостоприемни, общителни с всеки и умеят да се радват на живота.
© Николай Дойчинов
Думата, която Александа написа, е саудади (saudade). Няма къс превод. На пръв прочит значи положение на горест, само че това е много подвеждащо. Тя се употребява, когато ти липсва нещо - родината ти, приятелите или друго, само че това не те кара да се чувстваш зле, а те изпълва с положително възприятие. Думата има исторически корени и в някаква степен въплъщава ориста на португалците през вековете. Подобно на обичайното за Португалия фаду - тя може да е нещо тъжно, само че може да показва обич и предпочитание да бъдеш покрай нещо или някого.
© Николай Дойчинов
Рецептата от португалската кухня, която Александра предлага като лесна за подготвяне: парче свинско месо, с добавени сол и черен пипер, чесън и зехтин. Трябва да се усеща усетът на зехтина и за край малко магданоз. Приготвено на фурна. За нея това е типично португалско ядене.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ