Главоблъсканица на 50 години беше решена от българин
Александър Стойчев, ученик на Американския университет в България, и Владимир Сухой откриха нов логаритъм.
Решение на 50-годишна научна мистерия ще докара до основаването на напълно нови цифрови приложения и усъвършенстване в работата на актуалните. Отговор на главоблъсканицата намира Александър Стойчев, доцент по електронно и компютърно инженерство в Държавния университет на Айова и ученик на Американския университет в България, взаимно с неговия докторант Владимир Сухой.
Двамата прекарват последните три години в търсене на нов логаритъм, който да прави противоположната интервенция на бързото превръщане на Фурие – основано през 1964 година
Дигиталната гражданска война не би била допустима без бързото превръщане на Фурие – логаритъм, който обработва цифровия сигнал. Благодарение на него всеки ден милиарди хора по целия свят могат да гледат и слушат аудио и видео наличие, излъчено по интернет.
Проблемът, който поражда, е, че в продължение на половин век никой не съумява да откри логаритъма за противоположната интервенция. Тази липса открива доцент Александър Стойчев, до момента в който чете учебници и научни книги, с цел да откри метод да изясни бързото превръщане на Фурие на студентите в магистърската стратегия, в която преподава.
Казусът провокира любознанието на доцент Стойчев и Владимир Сухой и те се заемат с намирането на логаритъм за противоположната промяна. Подобно на всички логаритми, и този взема решение задания в поредност от стъпки – преобразува резултата към неговия начален вектор. Тяхната разработка обаче е доста по-сложна и за решаването на главоблъсканицата употребяват мощни компютри, с които да потвърдят, че формулата им е противоположна на бързото превръщане на Фурие.
След голям брой инспекции, двамата са уверени, че са постигнали теоретичен пробив и разгласяват откритието си в профилираното списание Scientific Reports. Научното изобретение ще докара до пренаписването на учебниците и лекционните курсове в региона на цифровата обработка на сигнали. Доц. Стойчев споделя, че доста от уменията, които са му помогнали при тази разработка, е усвоил по време на образованието си в АУБ.
