Албена Шкодрова Facebook Twitter Viber Още възможности за споделяне Google Plus LinkedIn

...
Албена Шкодрова Facebook
Twitter
Viber Още възможности за споделяне Google Plus LinkedIn
Коментари Харесай

Въпреки изключителните времена готви се само с масло и свинска мас

Албена Шкодрова
Facebook Twitter Viber Още благоприятни условия за шерване Гугъл Plus LinkedIn Email 11:09, 18 юни 17, 4221 24
© Албена Шкодрова

Корицата на книгата " Ръководство по сладкарство и готварство " - подробност

Когато за първи път взима в ръце отпечатаната си книга, Иван Маринов несъмнено схваща, че тя окончателно е закъсняла. Годината е 1940, Втората международна война е почнала и софиянци - в суматоха от затворените граници, се запасяват с хранителни артикули още от миналата есен. На този декор " Ръководство по сладкарство и готварство " с неговите торта " Ротшилд ", " Сорбет Пиетаж " и " Тарталети Императрис " е уместна, колкото бална рокля на заравяне.

И въпреки всичко Иван Маринов надали си дава сметка, че преди малко е запечатал за поколенията

маршрут на удоволствията из София

- всички спирки от който ще бъдат заличени от лицето на града напълно скоро. Нито че е станал създател на последната книга за домашно сладкарство за идващите 28 години.

Рекламите, оповестени сред рецептите в готварската му книга (бел.авт. книгата съдържа предписания и реклами - вижте ги на снимките), разказват София като кипяща от живот и космополитна, домашна и предразполагаща. Този портрет на българската столица ще звучи като сън освен през годините на войната, само че и четири десетилетия след приключването й. Но ето я на страниците – нехаеща пред носещата се към нея вълна на циклона, във етапа на отричане на явно назряващата неволя.

На единия завършек на улица " Раковски ", на номера 116 и 127, са двете американски сладкарници. " Вие знаете добре, че те вкараха новости в сладкарското изкуство ", обръща се рекламата към читателите. " Безспорно Вие притежавате едно чудесно управление на сладкарското изкуство, обаче не всеки път имате опция да приготвите сладкиши за вашите посетители. Именно тогава ще се обърнете към нас, като ще бъдете уверени, че поръчката ви ще се извърши най-прецизно по ваш усет ".


© Албена Шкодрова

Страница с реклами от книгата

В другия завършек на улицата - там, където по думите на писателя Христо Бръзицов " Царя " се " скършва ", е сладкарница " Цар Освободител ". Това е мястото на българските интелектуалци, " умалена галактика на духовна България ", както го назовава литераторката Росица Чернокожева. То е толкоз известно, че надали му би трябвало реклама, и въпреки всичко не е отказало да се включи в новата книга със сладкарски предписания. Представило се е напълно сбито:

" Уютен локал, сервира се всичко ПЪРВОСТЕПЕННО "

" Цар Освободител " е най-наситеният на сладкарници и фурни регион в центъра. Тук са единият от клоновете на " Савоя ", ресторантът, бирхалето, кафе-сладкарницата и банкетните зали на " България ". На номер 21 е единият от клоновете на Виенската сладкарница и пекарница на Йосиф Едуард Послушни и Коста Костов Смолницки.

" Виенски усет, който е добре прочут и утвърден от софийското общество ", декларира рекламата. " Бомбоните, марципаните, сладката и сиропите са ненадминати по качество. " * Сладкарницата продава на още два адреса – на " Алабинска " 48 и на " Княз Борис " 9.

Освен Американските и Виенската, София през 1940 година има и своята френска сладкарница.

" Шетрифонъ Ту е Бон "

гласи рекламата. Малко неразбираемо, само че на френски несъмнено би трябвало да се изпише като Chez Trifon, tout est bon, тъй като притежателят се споделя Трифон Трифонов. " При Трифон всичко е тънко. " От нея разбираме, че " Всички продукти се приготовляват с най-доброкачествени материали. Всички поръчки се извършват най-акуратно ". Тази сладкарница е на ул. " Царица Йоана " 37.


© Албена Шкодрова

Задната корица на книгата

Обратно на " Цар Освободител " 10, през това време с изключение на ресторант " България " продължава да разпръсва аромати на готвено и ресторант-бирхале " София ": " Първокласна кухня, европейска и ориенталска, качества ненадминати. Напитки по Баухосов усет. " Тази е и единствената реклама, която с нещо подсказва за рестриктивните мерки, които войната към този момент стартира да постанова. " Въпреки изключителните времена готви се единствено с масло и свинска мехлем ", твърди известието.

Останалите разгласи, както и цялата книга другояче изцяло пренебрегват Втората международна. Ако може да им се има вяра, софийските домакини прекарват времето си в образуване на банкети, черпят с домашни сладкиши с по 20 яйца или с пасти и бонбони, основани от " реномирани майстори сладкари с най-доброкачествени материяли " и обслужват гостите си благодарение на прислужници.

Сладкарница " Танков " на " Цар Борис " 94 да вземем за пример се обръща към организиращите увеселения: " Искате ли да ви бъдат удовлетворени гостите и домакинята радостна, отнесете се за Вашите поръчки при реномираната сладкарница " Танков " за торти, бисквити, бонбони, петифури и специфични типове най-различни кремове, за банкети с най-нови изненади, което се създава най-грижливо от самия притежател, дълготраен експерт. С уважение: Христо Танков ".

Рекламата на кафе-сладкарница " Витоша-Палас " ( " конфортна конюнктура, красива панорама към пл. " Александър " I и Витоша " ) пък издава, че градът продължава да нехае за войната и на публични места. " Всеки ден музика и танци. Семеен локал, където може да се прекарат приятни часове. Сервират се първокачествени сладкиши, разхладителни питиета, ликьори, сладоледи и други "

Изобщо, в случай че се съди по книгата на Маринов, сладкарството в София през 1940 година процъфтява. На " Дондуков " са сладкарниците " Иван Панчев " и " Охрид " ( " Младият наследник Пасков специализира три години сладкарство в Германия. Благодарение на това сладкарница " Охрид " възобнови производството си " ). Сладкарница " Славейков " на Александър Колевски декларира, че

" Квартала единомислещо хвали хляба и сухарите на Сандо "


© Албена Шкодрова

Корицата на книгата

Това не е учудващо, тъй като заведението предлага " всеки час пресни закуски и сладкиши. Фурната е директно до магазина му. Чувства се преснотата на сладките ". За страдание точният адрес на сладкарницата не се оповестява.

На ул. " Граф Игнатиев " 34 е " Изгрев ". Съдържател е амбициозният Цвятко Гемеджиев, който приема поръчки за торти и кремове и твърди, че те " се извършват най-грижливо ". На " Гурко " 10 е " Радост " – " поръчките се персонално създават от съдържателя занаятчия сладкар Филип Кондов ". На " Трапезица " 6 и " Лавеле " 11 са сладкарниците и пекарниците на Иван Миладинов ( " сухарите и хляба са ненадминати " ), а на бул. " Витоша " 68 е " Модерна хлебопекарница и сладкарница " Отечество " на Стоян Тренчев ( " пекарството въобще чудесно " ).

От книгата излиза наяве, че софийските сладкари, въпреки и не изключително движимости в българския правопис и граматика, са задоволително напреднали в занаята си. Те съвсем без изключение имат телефон в сладкарницата. Бизнесите им са задоволително огромни, с цел да притеглят и доставки на артикули от цялата страна.

Консервната фабрика на Яни Киров във Варна разгласява на задната корица своето " произвеждане най-доброкачествено ". Така вършат и " Големите ямболски мелници " само че Петър Х. Петров, чиито брашна са " отлични за сладкиши ".

Сладкарите също и явно внимават в детайла по метод, неосъществим за производството през идващите близо 70 години. Например

рекламата на " Царицата на Вафла-Капризите Палма "

употребява много от рекламното пространство, с цел да подчертае, че фабриката е ситуирана в Красно село, " измежду зеленината на китното Софийско поле. Заобиколена от вековни борове, на самия път за именитото село Бояна. Обзаведена по примерен метод от младия и деятелен притежател Стоян Савов Захор. " Според известието боровият въздух мощно въздейства на качеството. " Самите прищявки " Палма " се разграничават от другите на пазара, с своя леко изгорял отенък, което е гаранция за високото качество ".


© Албена Шкодрова

Книгата на Иван Маринов разрешава надникване и в напредъка на домашното готвене към 1940. На страниците й се популяризират MAGI и Бакпулверът Бакин " на доктор О.Еткерс ". Авторът разказва европейските моди в сладкарството, като сред австрийското и френското течение афишира желания към второто: " техните пасти и торти биват по-сочни, по-леки и разнородни ". Обяснява, че от " енциклопедията на всесветското сладкарство " е избрал предписания, които подхождат на българския усет и са по-лесни за подготвяне.

Книгата е много безредна, само че цялата е като жизнерадостна ода за усета. Стилът звучи приповдигнат – резултат от френските термини, и споменаването на плодове, " меринги ", гриляжи, нуги и сочни торти от всички краища на Европа и оттатък провокира щедро слюноотделяне и възприятие за странствуване: Египетски флан. Екстра домашни козунаци. Медена нуга за бонбони.

Женуаз ананас. Островитянски тарталети. Торта Флор д’Оранж

Абисинска торта...

Последната една трета е отдадена на готварство, само че даже и там Иван Маринов не се е сдържал и е разредил много случайно главните ястия с десерти от пияна торта и селски пудинг с ягоди до Крем а ла оранж.

Наистина е неразбираемо на какъв брой семейства в София е било по джоба осъществяването на предписания с по 20 яйца, 400 гр орехи или с мараскино. Знанието обаче е било там. Или би било – още няколко години по-късно, в случай че България беше излязла по друг метод от Втората международна война.

Рецепти от книгата може да прочетете тук.

* Всички цитати в текста резервират истинския правопис от книгата. Текстът е на Албена Шкодрова - FOST

Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (178)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР