Акулата – царицата на водния свят
Акулата, царицата на водния свят е надживяла даже и динозаврите. Най-ранните доказателства за съществуването на акулите са обособени кости, зъби и люспи от преди към 430 милиона години, от интервал, прочут като " Ерата на рибите ".
Мнозина считат, че акулата е жестока по своята същина, само че факт е, че единствено няколко от 370-те типа акули, се смятат за рискови, а точно: огромната бяла акула, тигровата акула, акулата бик и океанската беловърха акула.
Акулите могат да оцелеят при всички климатични условия, както в студени, по този начин и в умерени води. Те също могат да оцелеят и във водни басейни с температура към 90 градуса по Фаренхайт. Почти всички акули са месоядни животни и ядат тюлени, делфини, акули и други риби. Те са студенокръвни животни, което значи, че телесната им температурата се трансформира, когато температурата на водата се промени. Акулите имат гладка, аеродинамична конструкция на тялото, която ги подкрепя при плуване, без да употребяват доста сила. Това е доста значимо, тъй като акулите не спят и множеството от тях не престават пътуването си без да си почиват.
Както всяко творение има дарба да се пази от враговете си, по този начин и акулите имат кожа, наподобяваща покрита със шипове ризница. Зъбите на акулите се сменят през избран интервал от време, с цел да се запазят остри. В рамките на една година, старата акула сменя от 7 до 12 комплекта зъби. За да дават отговор на техните потребности, другите типове акули са с разнообразни типове зъби. Акулите не се възползват от своите зъби да дъвчат. Те давят плячките си и ги гълтам цели или на огромни части. Най-честата форма на зъбите на акулите е триъгълната.
Акулите имат шест сетива, които ги вършат доста добре готови за конфликта със своите жертви. Шестте сетива, които акулата употребява доста дейно за търсене и лова на плячка са зрение, трептения, слух, аромат, усет и електро-възприятие. Акулата може да долови трептения във водата и това я провокира да тръгне бързо напряко от източника на тези трептения. Акулата има доста чувствителни ноздри, с помощта на което може да откри своята плячка, даже и дребна по мярка, с огромна акуратност. Акулите почиват денем, а вечер отиват на лов. Според изследване, те ядат към 1% до 10% от общото си телесно тегло на седмица.
Процесът на чифтосване при акулите е друг съгласно техния размер. При по-малките типове, мъжкият се извива към женската. При по-големите типове, мъжкият се подрежда паралелно на женската. Мъжките на доста типове акули, по време на чифтосване хапят женските по гръдните перки или по средата на гърба, с цел да се задържат до тях. Женските акули постоянно имат рани и драскотини след чифтосване. При някои сини акули, женските имат двойно по-дебела кожа на гърба и кръста спрямо тези от мъжки пол.
Оплождането от акулата и отделянето на яйцата се прави в нейното тяло. Мъжките акули имат модифицирани вътрешни краища на тазовите перки. При чифтосване, мъжкият изправя тези модифицирани перки и ги слага в женската. Мускулите провокират обособяване на сперма, преминавянето й през тези модифицирани перки и установяването й в женския яйцепровод.
В взаимозависимост от своя тип, акулите имат от 1 до 100 дребни. Някои акули снасят яйца, до момента в който други раждат дребните. Някои акули не се тревожат за дребните си след раждането, макар че търсят безвредни места, където могат да снесат яйцата си или да родят. Много от дребните плуват покрай брега. Необходими са им от 10 до 15 години, с цел да порастнат изцяло и имат междинна дълготрайност на живот 100 години.
След раждането, младите акули са напълно образувани и са физически в положение да оцелеят сами. Броят на акулите в група нормално не надвишава 100, защото акулите могат да оцелеят независимо.
