Активният сезон за българските археолози отдавна вече не свършва с

Активният сезон за българските археолози от дълго време към този момент не свършва с края на лятото: от дълги години е традиция спецовете ни, разкриващи историята над и под нашите земи, да разкопават, реставрират, консервират скъпи артефакти до трайното утежняване на метеорологичните условия през зимата или най-малко до първия сняг, написа " Монитор ".
Така че сега сезонът даже не може да се счита за преполовен, само че модерните почитатели на Индиана Джоунс към този момент го правят оценка като великодушен навсякъде. Успешен, със съществени открития в разнообразни сфери: в региона на праисторията, античността и средновековието, в изследването на огромни градски, селищни центрове и замъци – по този начин го дефинира зам.-директорът на Националния исторически музей проф. Иван Христов. „ Археологията не е олимпийски стадион и ние не се състезаваме между тях на пистата. В тоя смисъл поисквам триумф на всички сътрудници, които са на терен или следва да работят. Радвам се за всеки, който е разкрил нещо значимо, тъй като в последна сметка имаме обща идея – да изследваме предишното и най-много да го опазваме “, разяснява за „ Монитор “ той. Конкретно екипите на НИМ ще продължат активността си през есенните месеци на крепостта Букелон (един от най-добре непокътнатите средновековни крепости у нас) при с. Маточина край Хасково, на крепостта Лютица, Ивайловградско, на ранновизантийския град Хрисосотира до Черноморец и други Историкът регистрира засиления интерес на политиците към напъните на съсловието, откакто министър председателят Бойко Борисов и министърът на културата Боил Банов неколкократно посетиха емблематични обекти. „ Очевидно властимащите схващат, че от труда на археолозите обществото би могло да получи дивиденти и е хубаво да се влага в обекти, които могат да имат принос за основаването на нови работни места, за развиването на туризма и инфраструктурата “, има вяра Иван Христов. Неслучайно тази година държавното управление е отделило за археология 3 млн. лева – съвсем двойно повече от преди. Лично за себе си той пък е сбъднал една фантазия – да работи на остров, Св. Тома, където с хората си е направил изцяло изследване както на сушата, по този начин и под вода. Доволен е и от обследването на римския кастел и крайпътната станция край крепостта Состра до троянското с. Ломец – добре непокътната късноантична сграда, внезапно дала скъп писмен монумент (част от римска военна диплома). Община Троян е отделила над 40 000 лева по плана за консервация и реституция на комплекса.
Проф. Николай Овчаров условно афишира тази година на изследвания за година на Средновековието. На Перперикон в Родопите той и сътрудниците му са намерили извънредно огромен брой и разнообразни типове кръстове от тоя интервал, но изваждането на бял свят на цялостен град е дълъг развой, който има малко общо с мигновените фойерверки на изровен от земята златен предмет, припомня той. Но пък в това постепенно отвоюване на предишното камък по камък се доближава до доста повече информация за живота на предците ни.
Националният археологически институт с музей към Българска академия на науките получи от Министерски съвет и към този момент изхарчи по предопределение спомагателни 100 000 лева за разкопките в античния град Хераклея Синтика край Рупите, за който може да се твърди, че е бил еднакъв по значение с елинската Тесалоника (Солун). Ако скоро пристигна и вторият транш от 60 000 лева, работата ще продължи минимум до ноември, изяснява шефът на НАИМ доцент Людмил Вагалински. Там с изключение на забележителната римска скулптура, за която ще стане дума по-нататък, в последно време са открити и 3 значими писмени паметника. В един от тях се загатва римският цезар Валериан, внук на императора със същото име, за който занапред ще се изследва какво е правил по тези земи. Доц. Вагалински се радва, че археологията става все по-популярна: в профилирания уебсайт Archeaologia Bulgarica, който предава онлайн какво се случва на разкопките у нас в действително време, има стотици хиляди влизания.
Ето и някои от най-значимите и забавни открития на археологическото лято дотук.
Злато и сребро в татарска плячка на Калиакра
Рано сутринта на 17 август в крепостта Калиакра, под подовото покритие на помещение, опожарено в края на XIV в., археолози се натъкват на малко глинено гърне със същинско богатство: 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 приложения и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, 2 пръстена, от които 1 златен, и 4 мъниста от скъпоценни камъни и злато. Екипът се управлява от шефа на НИМ доцент доктор Бони Петрунова.
Всички скъпоценности са били укрити в края на ХІV в., по време на някое от трагичните набези над столицата на Добруджанското деспотство. Едно от тях е разказано в летописи от това време. През 1401 година татарите на Актав, прочут като Добруджанския татар, били разгромени и разселени в разнообразни селища като Провадия, Русокастро и други Възможно е някой от техните военачалници да е събрал откритото на Калиакра богатство. Очевидно той ги е заграбил от разнообразни хора и места и ги е скрил под пода на къщата си, малко преди тя да бъде опожарена.
Монетите са извънредно скъпи. От първичния обзор се схваща, че те не са единствено сребърни османски (около 60% от тях), а има и доста български. Втората по величина група монети от находката съдържа български сребърни аспри, сечени от цар Иван Александър (1331-1371). Те попълнят към 25% от тестваната част. Запазени са добре, само че тяхното качество е било влошено още при самото укриване. В съкровището се откриват най-малките по диаметър и грамаж български монети от този държател – 0,6/0,5 година Кризата във Второто българско царство се е усещала най-добре по техните разменни единици, отбелязва доцент Петрунова.
Друг забавен факт е съществуването на въпреки и малко екземпляри монети на видинския държател Йоан Срацимир – 9, при които също се следи този инфлационен резултат, изразяващ се в понижаване на диаметъра и грамажа.
В този вид огромни съкровища, откривани по крайбрежието, е разумно да има парични знаци на византийската империя. В случая тя е показана с 20 хиперперона – едни от последните златни имперски монети. Те са толкоз орязани и с понижено златно наличие, че биват мъчно разпознати, споделя Бони Петрунова. Онези, които са разчетени, са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III. Открити са и 8 златни венециански монети. Те тежат 3,5 г и са от извънредно висококачествено злато 23,5 карата. Присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска.
Обезглавеният патриций в Хераклея Синтика
Голяма „ обезглавена “ мраморна скулптура от Римския интервал – I-II в., откриха археолози в античния град Хераклея Синтика край Рупите. Тя евентуално е на благодетеля на града Тиберий Клавдий Бакхий, живял към стотната година, допуска шефът на екипа доцент Вагалински. Изработката е извънредно качествена и изящна, само че все пак главата се е отчупила – вероятно при някой от катаклизмите, сполетели града, като мощното земетресение през IV в. Археолозите не губят вяра да намерят и нея.
Скулптурата може да се види на самия обект – изложена е в късноримската гражданска базилика (съдебната и комерсиална палата на Хераклея Синтика). Патрицият, който е изобразявала, е облечен в роба и е в цялостен растеж, по-висок от действителния – към 2,40 м. За изваждането на грамадната находка от земята са били нужни кран и 2 дни старания. Една от хипотезите е, че това е агонетът (патрон и филантроп на спортни и артистични състезения) Тиберий Клавдий Бакхий, защото на изровения наоколо до статуята надпис от същия интервал се загатва името на знатния римлянин. Евентуалното разкриване на главата обаче може да наклони везните даже в интерес на самоличността на някой римски император – стилът и качеството на направата са доста близки до тези, с които са увековечавани самите владетели.
Основаната от македонските царе Хераклея Синтика е обект без аналог на наша територия, защото регионът на Сандански и Петрич е попаднал доста рано в центъра на гръко-римската цивилизация – превзет е от римляните още през II в. прочие Хр. и там се е основала етнически разнородна, само че мощно елинизирана и романизирана просвета. Това евентуално изяснява наличието на артефакт от сходна класа в недрата на родната земя.
Гробница със фрески на пъпа на София
В началото на август неповторима късноантична гробница със фрески беше разкрита във висша степен инцидентно при ремонт на тротоара на централната столична улица „ Московска”. По първични данни тя датира от ІV-V в. По време на разкопките излязоха хиляди сребърни монети, декорирана дървена ръкохватка за меч, глинени съдове, както и стрида от Бяло море, която за археолозите е знак за охолния живот на жителите на Сердика, похапвали редки деликатеси.
При ремонта служащите попадат първо на върха на свода на гробницата – една от многото сходни, намирани през годините. Изключително необичаен феномен за антична Сердика обаче са красивите фрески, каквито в онази ера са коствали цяло положение, защото са били по силите на малко на брой чуждоземни майстори.
Според специалистите римската гробница е правена по тракийски фасон. На 30 м от нея се намира друга гробница със фрески, която е единствената в цяла Сердика, разкриваща с надпис името на заровения в нея – Хонорий. Кръстовете в изображенията в двете гробници са идентични, което приказва, че евентуално еднакъв занаятчия е работил по няколко прилежащи обекта в непосредствена непосредственост до базиликата „ Св. София”, допуска зам.-кметът на столицата Тодор Чобанов. Акцент в стенописите са типичните за епохата огромни кръстове, изографисани в алено по стените на гробницата, както и флоралните претекстове – цветя, евентуално символизиращи Райската градина.
Според решението на кмета Йорданка Фандъкова гробницата ще бъде експонирана на място, а стенописите ще се реставрират. На основния проектант на София е предоставено да приготви план за това, като културно-историческата полезност се съчетае хармонично с пешеходното пространство. Идеята е идното лято реликвата към този момент да е налична за визити.
Малтепе – най-високият „ Дом на покойника “ в света
Огромна тракийска гробница под могилата Малтепе край пловдивското с. Маноле бе разкрита в края на юли. Финансова поддръжка за създаването на комплекса дадоха обещание при визитата си там министър председателят Бойко Борисов и министърът на културата Боил Банов. Според ръководителя на археологическия екип доцент Костадин Кисьов гробницата „ Малтепе “ може да се окаже сензационно научно изобретение от международен мащаб. Тя е неповторима даже единствено с височината си: „ Най-високата гробница в България е Поморийската – 5,50 м. Най-висока се води гробницата в Микена, Гърция – 14 м. Няма гробна постройка в света, която да е 20 м висока като тази, със скулптура от горната страна “, акцентира Кисьов. Засега тя е датирана от ІІІ в., само че с навлизането на разкопките в дълбочина може и да се откри, че е много по-стара. Според него под Малтепе лежи или римски император, или някой от последните тракийски царе. Най-вероятно там почива върховен одриски благородник – държател на Филипополис, за което подсказват 5-те бронзови монети към покрива на гробницата. Тракийските племена, сходно на елините, вярвали, че би трябвало да платят на митичния лодкар Харон, пренасящ душите на мъртвите през река Стикс в подземните селения...
Малтепе е най-голямата могила на Балканския полуостров и разкриването на цялата структура ще изиска първоначално извозването на 89 000 кубика пръст. Гробницата е тъкмо копие на тази на император Марк Аврелий Карин в римския град Виминациум, днешна Сърбия.
Археолозите занапред ще би трябвало да разкрият вътрешността на гробницата край Маноле. Преди тях до покрива й, който не е куполен, а квадратен, са стигнали иманяри, прокопали 40-метров тунел в могилата...
Изображения на средновековни владетели край Варна

Археологическото лято се оказва доста плодотворно и за откривателите на старините край Варна. В руините на раннохристиянския комплекс „ Джанавара “ бе открита дребна керамична плочка, част от лицето на мъж, оповестява един от ръководителите на експедицията, доктор Васил Тенекеджиев от Регионалния исторически музей в морската столица. „ Не знаем кой е изобразен, дали става въпрос за лице на император или светец. Датировката на откритието е от края на V или VI век “, споделя Тенекеджиев. Такъв вид предмети (керамични фигури) не са присъщи за епохата, а за доста по-ранен исторически интервал, и не са намирани освен у нас, само че и в чужбина. Изображението е доста ясно, с присъщи черти: необятни повдигнати вежди, огромни необятно отворени очи. Публикуването му ще провокира огромен интерес измежду експертите, които изследват интервала на ранната Византийска империя сред IV и началото на VII век, счита Тенекеджиев. Като цяло, в раннохристиянското изкуство доминират двуизмерните изображения, а скулптурите, без значение от материала за направа, са били необичайност. Това прави находката от „ Джанавара “ в действителност изключителна.
Разкопки има и на средновековния манастир в местността Караач теке, където ръководители на обекта са проф. Казимир Попконстантинов и доцент Русина Костова. Манастирът е най-големият извънстоличен нравствен център на България, строен в края на ІХ и просъществувал до ХІ в. Обхваща повърхност от към 10 дка, като в построяването му са вложени големи средства. За това свидетелстват украсата, както и откритият скрипториум – една от най-мащабните средновековни здания в България през Х-ХІ в. Сред обектите, които се изследват през това лято е и късноантичната и средновековна цитадела „ Кастрици “ в северния завършек на варненския залив и на територията на резиденция „ Евксиноград “. Tам това лято бе открита триъгълна оловна плочка с изобразен конник. „ В България сходен конник не е намиран до момента, по тази причина се търсят паралели в Близкия Изток и в други елементи на Черноморското крайбрежие. Конникът е в тържествен ход, има всички характерности на държател, само че няма нищо общо с изображенията от българското средновековие “, безапелационен е шефът на РИМ-Варна, Игор Лазаренко.