Просвещението
Ако всеки един от нас може да опише за странните неща, които е забелязвал да падат от небете ще се получи много дълга история. Понякога даже се съобщавало за много причудливи неща, които са падали от небето, като да вземем за пример галактически отпадъци, астероиди, че даже и НЛО, някои от които са обяснени, а други остават загадки. Един от последните случай става в далечен регион на Канада, където един ден чужд камък паднал от небето, като че ли съдържало някакво непроницаемо обръщение от извънземна цивилизация.
Мистериозния обект
Бил хубав следобяд в долината Коучан, покрай река Коуичан на остров Ванкувър, Британска Колумбия – Канада. Бил явен и безоблачен септемврийски следобяд през 1908 година когато 14-годишният Уили Макинън работил в градината на татко си, правейки ежедневните си отговорности. Докато Уили се занимаваше със своите отговорности, той почнал да чува нещо в далечината, което звучало като бумтене на трен, макар че наоколо е нямало железопътна линия. Докато се оглеждал пробвайки се да разбере, какъв е този чудноват тон, той се стреснал като осъзнал, че се доближава непреклонно и след няколко минути се чул пронизителен тон, който се отразил във въздуха. Тогава нещото, което свистеше към главата му се забило в земята единствено на 10-на метра. От удъра на незнайният предмет се разхвърляли части земя и камъни, които основали удърна вълна, която го била съборила.
Откритието
Щом Уили се ревизирал с цел да види, че не е потърпевш, той се промъкнал до обектът, където е паднал мислейки, че би трябвало да е метеор, който за благополучие съумял да пропусне да падне върху главата му. Когато се доближил, забелязъл, че това не е естествен метеор. Обектът продължавал да пуши в кратера, който е бил с диаметър към 15 метра. Колкото и да е било необичайно, изглеждало като съвършеното кълбо с гладка повърхнина като тази от мрамор и още по-причудлива външната обвивка. Кълбото било осеяно с поредност от криптични глифи, които изглеждали като египетски писмени знаци. Уили обикалял към причудливия камък известно време, когато решил да опита да го реалокира. Тогава той бил забелязал, че е извънредно парещ, като бил чакал повече от 2 часа с цел да изстине и да го реалокира в къщата си.
След като Уили посочил на татко му непознатия предмет те се пробвали да дешифрират мистериозните писмени знаци. Тук завършва и самата история. Статията, в която се появила тази история, била в изданието на 5 септември 1908 година в Cowichan Leader. Статията била озаглавена „ Съобщение от Марс “, и завършвала много внезапно. Един месец по-късно, се била появила друга публикация, в която се твърди, че министърът на мините и геоложките изследвания в Отава търсил повече информация за това необичайно събитие.
Не е било ясно дали в миналото са я получили тази информация или не, тъй като бащата на Уили явно не си е сътрудничал с тези, които са желали да проверяват този тайнствен предмет. Явно той доста е държал да държи камъка прикрит надалеч, от хората, които са желали да го прегледат и проучат. Писателят на публикацията бил написал, че въпросният вестник е предложил оферта за покупка на камъка.
На въпросното питане бащата на Уили, Ангъс Макинън отхвърлил договарянията въпреки те да били предизвикателни. Що се отнася до по този начин наречените писмени знаци те в реалност били достоверни, а камъка е бил с незнаен генезис.
Случаят
по-скоро разочароващо приключва там, оставяйки ни да се чудим, какво се е случило с тази невероятна находка. Няма друга проследяваща публикация по въпроса и не е известно дали странният камък в миналото е бил изпратен за повече проби. В последна сметка към този момент не се знае, къде е това кълбо на мистерии и какво се е случило с него. Всичко това остава една историческа чудноватост.
Ако фактически е съществувал това съвършено кълбо, кой го е изпратил и за какво? Дали някой е съумял да преведе текста на кълбото и какво е било записано на него? За страдание, като се има поради оскъдното покритие на този случаи е мъчно да се каже. Ако този камък в миналото е съществувал, то той се бил промъкнал през пукнатините на историята и е оставен да бъде пропуснат. Може би в този момент събира прахуляк някъде в някоя сбирка на частен колекционер. Може би даже се изгубил вечно. Какъвто и да е казусът на това мистериозно кълбо то ни оставило повече въпроси в сравнение с отговори, които за жалост евентуално в никакъв случай няма да бъдат решени или отговорени.
