Какво ги е грижа американците за кризата в Керченския пролив?
Ако Украйна е имала право да се отдели от Русия, тогава за какво Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна? Имат ли право Южна Осетия и Абхазия да се отделят от Грузия, откакто тя се е отделила от Русия? Това са въпросите, от чиито отговори се интересува американският политик и журналист Патрик Бюканън в публикация за списанието The American Conservative, представена от организация " Фокус ".
Преди отпътуването си за Буенос Айрес за форума на върха на Г-20, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп анулира плануваната си среща с Владимир Путин с аргумента, че съветски военни за завладяли и задържали три украински плавателни съда и екипажите им, общо 24 моряци. Но белким Путин е този, който предизвика неделното сблъскване в региона на Керченския проток, който съединява Черно и Азовско море? Или подбудител бе украинският президент Петро Порошенко? Ще повторим. Но първо малко история.
През 2014 година, когато проруският режим в Киев бе свален вследствие на прелом и благодарение на Съединени американски щати бе основан пронатовски режим, Путин отдели от Украйна и причисли към Русия Кримския полуостров, където от епохи насам е основан Руският черноморски флот.
След като си възвърна Крим, Русия заема двата бряга на Керченския проток. И тази година тя приключи построяването на 19-километров мост над протока. Путин бе първият, който мина по него, карайки камион. Азовско море всъщност се трансформира в съветско езеро, методите към което се управляват от Москва, по този начин както Турция управлява влизането в Черно море.
Докато светът отхвърляше да признае новите действителности, Русия стартира да вкарва свои лични правила за прекосяване на кораби през Керченския пролив. По-специално, тя съобщи, че с цел да получи позволение за влизане в региона, корабът би трябвало да я уведоми за това в границите на 48 часа. Украински кораби, в това число бойни, също би трябвало да уведомяват съветските управляващи, преди да преминат под Кримския мост в Азовско море, с цел да доближат до огромното пристанище на Мариупол.
В неделя два украински артилерийски кораби и влекач, които излязоха от Одеса в Западна Украйна, навлязоха в териториалните води край крайбрежията на Крим и полуостров Керч, които в този момент Русия счита за свои. Тяхната дестинация бе Мариупол. Украинските кораби не се подчиниха на заповедите на руснаците да спрат. Руски военни плавателни съдове откриха огън против тях и удариха влекача. Трима украински моряци бяха ранени. Членовете на екипажа бяха арестувани.
Отказът на Русия да освободи моряците стана съображение за президента Тръмп да анулира срещата с Путин.
Москва твърди, че Украйна е нарушила новите правила за пренос, които Киев е спазвал по-рано, с цел да предизвика случая. Путин от своя страна се опита да облекчи обстановката, като съобщи, че това е „ граничен случай и нищо повече ".
„ Инцидентът в Черно море е провокация, проведена от настоящето държавно управление. Мисля, че в навечерието на президентските избори в Украйна през март идната година, когато, рейтингите на (Порошенко - бел. ред.) падат той трябваше да направи нещо ".
Максим Еристави, който работи в Атлантическия съвет, наподобява, е склонен с това: „ Порошенко желае да направи начален пробив за предизборната си акция. Той играе с картата на основния пълководец, появява се на всички места в униформа, пробвайки се да сътвори усещането, че всичко е под надзор ". Обаче нашият (американският – бел. ред.) представител в Организация на обединените нации Ники Хейли упрекна Русия в „ противозаконни дейности " против украинските кораби и съобщи, че това е „ смело деяние, което интернационалната общественост в никакъв случай няма да одобри ".
Нашите интервенционисти предсказуемо изпищяха за за съветска „ експанзия " и настояха Съединени американски щати да поддържат своя украински съдружник, като му изпратят военна помощ. Защо заповедта на Порошенко да изпрати бойни кораби до Азовско море, в която той подцени съветските правила за прекосяване на пролива, е провокация? Понеже Порошенко, чиито военни кораби към този момент са минали неведнъж през Керченския пролив, не може да не е знаел, че рискува доста, тъй като Русия може да окаже опозиция.
Показателите за поддръжката му от страна на гласоподавателите доста понижиха и Порошенко схваща, че в случай че не направи нещо грандиозно и сензационно, неговата партия няма да има съвсем никакъв късмет на изборите през март. Непосредствено след конфликта в пролива Порошенко вкара военно състояние във всички области, граничещи с Русия и Черно море, и съобщи, че Москва може да нахлуе в страната. Поради тази причина изиска от Запада да вкара нови наказания против Русия и прикани Съединени американски щати да работят дружно с него.
Някои представители на Запада желаят да се опълчват на Путин още по-решително. Адриан Каратницки от Атлантическия съвет ни приканва да укрепим американското военно наличие в Черно море, да разположим противоракетни и противокорабни ракети в Украйна, да затегнем антируски наказания, да заплашим Русия с изключване от системата SWIFT на интернационалните банкови сметки и да окажем напън върху Европа, тъй че да анулира построяването на тръбопроводите „ Северен поток 2 " и „ Южен поток ".
Но тук поражда още един въпрос. Нима контролът върху Керченския пролив е наша работа? Как се отнасяме към тази свада и за какво американски стратези желаят да подадем искове към Русия за Кримския полуостров, където се намира дворецът Ливадия, който стана последната лятна резиденция на цар Николай II? Ако Украйна през 1991 година има право да се отдели от Русия, тогава за какво Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна?
Защо да си позволим да бъдем въвлечени в споровете на други страни, като стартираме с въпроса кой е „ притежател “ на островите в Южнокитайско море, кой би трябвало да има Курилите и приключим с този дали Приднестровието има право да се отдели от Молдова, а Южна Осетия и Абхазия от Грузия, откакто Грузия се отдели от Русия?
Какво се интересува американският народ от тези райони? Наистина ли сме подготвени да поемем подобен риск като война с Русия или Китай за правото да притежаваме тези територии, задава въпроси за край анализаторът.
Преди отпътуването си за Буенос Айрес за форума на върха на Г-20, президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп анулира плануваната си среща с Владимир Путин с аргумента, че съветски военни за завладяли и задържали три украински плавателни съда и екипажите им, общо 24 моряци. Но белким Путин е този, който предизвика неделното сблъскване в региона на Керченския проток, който съединява Черно и Азовско море? Или подбудител бе украинският президент Петро Порошенко? Ще повторим. Но първо малко история.
През 2014 година, когато проруският режим в Киев бе свален вследствие на прелом и благодарение на Съединени американски щати бе основан пронатовски режим, Путин отдели от Украйна и причисли към Русия Кримския полуостров, където от епохи насам е основан Руският черноморски флот.
След като си възвърна Крим, Русия заема двата бряга на Керченския проток. И тази година тя приключи построяването на 19-километров мост над протока. Путин бе първият, който мина по него, карайки камион. Азовско море всъщност се трансформира в съветско езеро, методите към което се управляват от Москва, по този начин както Турция управлява влизането в Черно море.
Докато светът отхвърляше да признае новите действителности, Русия стартира да вкарва свои лични правила за прекосяване на кораби през Керченския пролив. По-специално, тя съобщи, че с цел да получи позволение за влизане в региона, корабът би трябвало да я уведоми за това в границите на 48 часа. Украински кораби, в това число бойни, също би трябвало да уведомяват съветските управляващи, преди да преминат под Кримския мост в Азовско море, с цел да доближат до огромното пристанище на Мариупол.
В неделя два украински артилерийски кораби и влекач, които излязоха от Одеса в Западна Украйна, навлязоха в териториалните води край крайбрежията на Крим и полуостров Керч, които в този момент Русия счита за свои. Тяхната дестинация бе Мариупол. Украинските кораби не се подчиниха на заповедите на руснаците да спрат. Руски военни плавателни съдове откриха огън против тях и удариха влекача. Трима украински моряци бяха ранени. Членовете на екипажа бяха арестувани.
Отказът на Русия да освободи моряците стана съображение за президента Тръмп да анулира срещата с Путин.
Москва твърди, че Украйна е нарушила новите правила за пренос, които Киев е спазвал по-рано, с цел да предизвика случая. Путин от своя страна се опита да облекчи обстановката, като съобщи, че това е „ граничен случай и нищо повече ".
„ Инцидентът в Черно море е провокация, проведена от настоящето държавно управление. Мисля, че в навечерието на президентските избори в Украйна през март идната година, когато, рейтингите на (Порошенко - бел. ред.) падат той трябваше да направи нещо ".
Максим Еристави, който работи в Атлантическия съвет, наподобява, е склонен с това: „ Порошенко желае да направи начален пробив за предизборната си акция. Той играе с картата на основния пълководец, появява се на всички места в униформа, пробвайки се да сътвори усещането, че всичко е под надзор ". Обаче нашият (американският – бел. ред.) представител в Организация на обединените нации Ники Хейли упрекна Русия в „ противозаконни дейности " против украинските кораби и съобщи, че това е „ смело деяние, което интернационалната общественост в никакъв случай няма да одобри ".
Нашите интервенционисти предсказуемо изпищяха за за съветска „ експанзия " и настояха Съединени американски щати да поддържат своя украински съдружник, като му изпратят военна помощ. Защо заповедта на Порошенко да изпрати бойни кораби до Азовско море, в която той подцени съветските правила за прекосяване на пролива, е провокация? Понеже Порошенко, чиито военни кораби към този момент са минали неведнъж през Керченския пролив, не може да не е знаел, че рискува доста, тъй като Русия може да окаже опозиция.
Показателите за поддръжката му от страна на гласоподавателите доста понижиха и Порошенко схваща, че в случай че не направи нещо грандиозно и сензационно, неговата партия няма да има съвсем никакъв късмет на изборите през март. Непосредствено след конфликта в пролива Порошенко вкара военно състояние във всички области, граничещи с Русия и Черно море, и съобщи, че Москва може да нахлуе в страната. Поради тази причина изиска от Запада да вкара нови наказания против Русия и прикани Съединени американски щати да работят дружно с него.
Някои представители на Запада желаят да се опълчват на Путин още по-решително. Адриан Каратницки от Атлантическия съвет ни приканва да укрепим американското военно наличие в Черно море, да разположим противоракетни и противокорабни ракети в Украйна, да затегнем антируски наказания, да заплашим Русия с изключване от системата SWIFT на интернационалните банкови сметки и да окажем напън върху Европа, тъй че да анулира построяването на тръбопроводите „ Северен поток 2 " и „ Южен поток ".
Но тук поражда още един въпрос. Нима контролът върху Керченския пролив е наша работа? Как се отнасяме към тази свада и за какво американски стратези желаят да подадем искове към Русия за Кримския полуостров, където се намира дворецът Ливадия, който стана последната лятна резиденция на цар Николай II? Ако Украйна през 1991 година има право да се отдели от Русия, тогава за какво Крим, Донецк и Луганск да нямат право да се отделят от Украйна?
Защо да си позволим да бъдем въвлечени в споровете на други страни, като стартираме с въпроса кой е „ притежател “ на островите в Южнокитайско море, кой би трябвало да има Курилите и приключим с този дали Приднестровието има право да се отдели от Молдова, а Южна Осетия и Абхазия от Грузия, откакто Грузия се отдели от Русия?
Какво се интересува американският народ от тези райони? Наистина ли сме подготвени да поемем подобен риск като война с Русия или Китай за правото да притежаваме тези територии, задава въпроси за край анализаторът.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ