Ако цветовете правят живота, както казва Мария Бакалова, то тя

Ако цветовете вършат живота, както споделя Мария Бакалова, то тя е най-цветната, най-живата, същинска и носеща обич млада жена. Артист, който България занапред ще прави оценка, ще схваща, ще се вслушва в думите ѝ и ще желае да се асоциира с нейната персона. И номинациите за БАФТА, " Златен глобус " и " Оскар " са единствено началото на веднъж, който ще потвърди, че зад нейните триумфи стои на първо място нейната лична битка, нейната визия за професионално развиване, само че и можене, подплатено с отлична подготовка и качества, присъщи на духовните водачи.

Мария Бакалова в искрено изявление пред Българска телеграфна агенция - за новия филм, за живота след пандемията, за това дали би се върнала в България, за индивида, посочил ѝ любовта към театъра, дали би играла в " Сфумато ", за какво театърът е водата, а киното е храната, зад каква идея би застанала, за интереса ѝ към българската история и кино лентата за Руско-турската война, за най-новия български филм с нейно присъединяване - " Като за последно ", за " Борат 2 " като филм за любовта и обществен опит, за кино лентата, който снима сега в Лондон, за музиката, за обичаните неща от детството, за приятелите и за брака.

Къде Ви намирам сега? Знам, че снимате новия филм на Джъд Апатоу The Bubble ( " Балонът " ).

- Да. В момента съм в Лондон. Снимаме с Джъд и с необикновен екип от артисти. Тази нова комедия ще бъде основана, значително, на нещата, които цялата актьорска колегия изпитва, пробвайки се да продължи снимането на филми по време на пандемия. И нещата, през които всички ние като хора преминахме, затворени сред четири бели стени и сами. И въпросите, които ще си зададем евентуално. Какво в действителност желая? Това ли е пътят, който съм избрал? Дали не върша неточност? Какво бих трансформирал? Имам потребност от обич, нуждая се от хора към себе си... Кои хора са токсични? С какви хора желая да се обкръжа в бъдеще? През какви неща ще преминем всички ние? Какви ще излезем след тази пандемия... Защото и тя ще свърши, нали по този начин... Нали по този начин се споделя - и това ще мине... Но дано да излезем от пандемията по-добри....

Виждате ли светлинка в тунела към този момент, има ли глътка въздух, има ли прозорец?

- Ще ми се да виждам. Знам, че доста от моите познати и близки към този момент са имунизирани. Също по този начин съм наясно, че имунизацията не може да те защищити от вируса, само че значително може да понижи риска от това да го хванеш или да го предадеш на някого. Разбира се, би трябвало да продължаваме да носим маски и да съблюдаваме обществена отдалеченост. Но това въпреки всичко е някаква крачка. Трябва да останем спокойни в околните месеци и да останем още малко виновни. Защото това не касае единствено мен или теб, а всеки един от нас. Така че виждам някакъв прозорец. Надявам се имунизациите да се разпространят по-бързо, да се понижи целият този развой на вируса и да излезем от всичко това. Защото всички видяхме, че е мъчно и е кофти.

След премиерата на " Като за последно " на " София филм фест " си приказвах с режисьора Ивайло Пенчев и оператора Георги Челебиев. И двамата приказват с екстаз освен за Вашия гений, само че и за Вашата дисциплинираност, готовност и професионализъм. Това ли са качествата, от които се потегля по пътя на триумфа?

- Много благодаря за благите думи на Ивайло и на Жоро. Те са страхотни, извънредно положителни експерти и невероятни хора. Не знам по какъв начин се потегля... Не знам дали това е триумф... Старая се да се любувам на процеса и на пътя. От известно време се пробвам да не мисля за резултата, а да се веселя на процеса... Защото процесът е най-съществен. Какво ще се случи след това, не е моя работа. Има хора, на които това е специалност. Моята работа като артист е просто да се насладя на този развой, който е извънредно къс. Дори и две години да са, минават като секунда.

Със сигурност, дисциплината е значима за мен. Може би, тъй като по този начин съм от дребна. Първо бях на две учебни заведения, след това с две специалности, след това НАТФИЗ, след това непосредствено започнах да работя по една, след това втора, трета продукция... И всичко това се случва без никаква подготовка. Но желанието да работиш, сигурно, е значимо. Важно е да искаш повече, тъй като постоянно може повече. В момента, в който се успокоиш и си кажеш: " Ох, това е задоволително положително! ", значи се дърпаш една крачка обратно и, лека-полека, деградираш. Затова би трябвало да продължаваш да се учиш и да работиш, да бъдеш виновен, само че и да бъдеш щастлив, тъй като ти си избрал тази специалност. Дава ти се късмет сега!

А по кое време идва сложното?

- По принцип, не знам дали е толкоз мъчно, колкото е отговорно. Трудностите са, когато решиш да не си прочетеш репликите за другия ден, когато решиш да се напиеш предната вечер и на другия ден не можеш да си в кондиция. Всичко това би направило работата ти сложна. Ако си виновен и порядъчен, няма по какъв начин да е мъчно. Може би е плашещо, може би е стряскащо, тъй като е отговорност. Ако си порядъчен, просто знаеш накъде вървиш и се доверяваш на екипа, с който работиш, на режисьора, на оператора, на сценариста, на хората, които са основали този план, преди ти да бъдеш част от него.

Номинация за БАФТА, номинация за " Златен глобус ", номинация за " Оскар "... Как се развиваха или може би по какъв начин ескалираха страстите, тъй като това евентуално са повратни точки в живота на всеки един актьор? Ставахте ли по-щастлива, или по-неспокойна, или по-отговорна в тази поредност от събития?

- Може би, всички неща, които изброихте, досега участват в всекидневието ми в този момент. Защото всяка една от тези номинации първо е бонус. Защото като артист ти се стараеш да си изпълниш ролята по допустимо най-хубавия приложим метод. След това имаш един подготвен план, който се демонстрира на света, и реакциите на хората са първата премия.

Ако филмът бъде признат от хората, значи, че си направил нещо, което е положително. След това премиите и номинациите в действителност са бонус. Те са нещо, върху което не можеш да се фокусираш - да се стараеш да бъдеш номиниран или да бъдеш награден. Ако е писано да заслужиш това внимание, най-важното нещо, което би трябвало да изпиташ съгласно мен, е признателност. Разбира се, отговорността се усилва, тъй като към този момент имаш платформа. Доста хора знаят името ти и гледат по стъпките ти. За някое малко дете в Бургас или във Варна, или в София, ти можеш да бъдеш образец. И то може да желае да бъде идната теб, а за какво не и по-добра от теб.

Затова и отговорността е по-голяма, и дейностите ти се забележими за повече хора, без значение дали в България или по света. Затова би трябвало да внимаваш по какъв метод реагираш, по какъв метод общуваш, тъй като един ден може да бъдеш образец.

Какъв би бил Вашият типаж в сюжет, обвързван с Руско-турската освободителна война? Питам Ви във връзка плана за филм " Свобода или гибел ", който имате дружно с Юлиан Костов.

- Това е може би най-амбициозният ни план, който към момента е на ранен стадий. Но е нещо, върху което желаеме да се фокусираме и да му отделим задоволително време. Защото досега не е правена огромна продукция за това, а би трябвало. Защото ние сме българи, а хората взели участие в тази война, са били от целия свят. Със сигурност, желая да продуцирам сходен филм. Той е умислен като минисериал, тъй като няма по какъв начин да се побере в границите на един филм. Може и да играя, може и изобщо да не играя в него. Много е значимо точният артист да бъде на точната роля. Защото една роля може да е невероятна, само че просто да не е твоята. Колкото и добър артист да си, каквито и качества да имаш, едно от тези качества може да не пасне не качествата, които героят би трябвало да има. Така че още е рано да приказваме за моята възможна роля там.

Интересувате се от историята на България, харесвате ли филми като " Време разделно ", да вземем за пример?

- Интересувам се от историята на България и одобрявам остарели български филми - като всеки един български артист. " Време разделно " е едно от най-сърцераздирателните и тежки неща, които съм гледала, както и " Козият рог ". Тези заглавия са учебник по българско кино. Историята беше обичаният ми предмет в учебно заведение. Особено забавна ми беше историята до преди разпадането на двете царства - през 1393 и 1396 година, при Иван Шишман и Иван Срацимир. Защото по-късно влизаме в един интервал на доста дълги години иго.

Има толкоз доста забавни истории, които не са разкрити на света. Има толкоз доста обстоятелства, които ние знаем, само че не знаем по какъв начин да разкажем. И в този момент, имайки тази платформа, аз бих желала да бъде обърнато внимание на корените на България. Защото България е една от дребното страни в света, която резервира името си години, години, години обратно в историята. И това е почтено за голям почит.

Когато човек се интересува от историята на България, сигурно има визия и за нейното бъдеще...

- Аз споделям, че съм реалист, само че май съм оптимист. Не ми се желае да блуждая в облаците и да мисля, че с едно тракване на пръстите нещата могат да станат по-добре. Но нещата по принцип могат да станат по-добре! Хората споделят, че една птичка пролет не прави, само че в това време капка по капка вир става. Така че все отнякъде би трябвало да се тръгне. И в случай че ние бъдем дейни и обществено ангажирани, бъдещето на България може да наподобява в действителност слънчево.

Ние имаме в действителност значима и мощна история, която би трябвало да бъде разказвана. Трябва да обърнем внимание на това какво е било преди, през какви компликации сме минали и кое ни е погрешно толкоз устойчив народ. Затова е нужна не просто религия, а да си споделяме " Трябва! ". Може би, тъй като не са ни се получавали елементарно нещата, а с доста компликации, доста битки, доста борби, доста мислене. Но би трябвало да се продължава, би трябвало да се прави крачка след крачка, след крачка, след крачка - по пътя към нещо огромно, тъй като постоянно може. Особено, когато преди е имало нещо огромно. Където е горяло, отново ще гори...

Като си приказваме за бъдещето на България, какви са проектите Ви, свързани с нея, само че освен професионално? Бихте ли се върнала да живеете тук?

- Разбира се, че бих се върнала. На този стадий от живота ми работата ми е на първо място. Това е моят приоритет. Затова не бих желала да споделям къде пребивавам и какво е през днешния ден, тъй като на следващия ден може да е изцяло друго. Още на следващия ден някой може да ми звънне, да ми предложи роля в Австралия и аз може да приема. И това може да бъде за месец-два или за шест години. Така че в този момент не съм сигурна къде бих живяла и по-скоро зависи от плановете, по които работя. И по този начин ще е досега, в който не установя семейство и ще се наложи да имам някъде местоживеене.

Бих се върнала да пребивавам и в България, бих живяла и в Америка. Харесвам и Англия, където съм сега. И, за жал, не мога да ѝ се насладя в огромна степен поради рестрикциите, които са наложени. Не знам какво ще се случи на следващия ден, постаравам се да се любувам на днешния ден.

Бихте ли играла в български спектакъл?

- Аз започнах с спектакъл, когато бях на 12-13 години, още в бургаското учебно заведение по музикално и театрално изкуство. Първият човек, който ми подаде ръка в театъра, е невероятният режисьор и учител Симеон Димитров. Той ми сподели любовта към театъра. След това са моите прелестни преподаватели Даниела Георгиева, актриса от Бургаския спектакъл, и Мая Славчева - режисьор, с които в продължение на четири години вървях този виновен път на съзряването ми като театрална актриса. След това влязох в НАТФИЗ...

Но, за жал, през четирите години, които учих в НАТФИЗ, театърът като спектакъл отвори порти за мен единствено в лицето на Кристина Беломорска, която е режисьор от моя клас, с дипломния ѝ театър " Сексуални перверзии " по Дейвид Мамет.

С моите прелестни съидейници Мила Роберт, Константин Еленков, Кристиян Николов и Явор Карагеоргиев заминахме едно лято във втори против трети курс на едно село и създадохме театър по книгата " Опасни връзки " на Шодерло дьо Лакло и " Квартет " на Хайнер Мюлер. Създадохме зрелище, наречено " Опасни връзки " с подзаглавие " Скука е второто име на дявола ". Наесен, смело и наивно, отидохме в Пловдивския трагичен спектакъл, пуснахме им тази концепция за театър, казахме до каква степен сме стигнали и прелестният Кръстьо Кръстев, шефът, сподели: " Добре, деца, ще ви дадем опция. Покажете ни какво може да извършите ". Играхме това зрелище в продължение на два сезона.

Бих се върнала в театъра, бих играла в театъра. Аз си мечтаех за спектакъл, само че... (Замисля се - бел. а.)

Нещата стават малко като в любовта - не знаеш дали е едностранно, дали е споделено. Киното беше по-споделено. Ако има зрелище, което би ме поискало и е вярното за мен, несъмнено, че бих играла в спектакъл. Разбира се, че това е първата ми обич. Не съм сигурна дали е най-силната. Но театърът е водата, а киното е храната...

Бихте ли играла в " Сфумато "?

- От няколко години насам " Сфумато " е много отворена платформа и там гостуват разнообразни представления. Кой знае, някой ден може да играя и там.

Казвате, че " Борат 2 " е обществен опит, само че и филм за любовта. Като човек, персонално за Вас, какви бяха изводите от този обществен опит и от този филм за любовта?

- Казвайки обществен опит, аз се старая да виждам на него като на филм, който се пробва да сплоти хората. Защото, показвайки разликите сред нас като персони, това единствено може да ни сближи повече. Имам възприятието, че живеем във време, в което хората са жадни и гладни за това разликата да бъде подкрепено. Колкото по-пъстра една картина, толкоз по-красива е тя. Това, с черно-бялото, мисля, че към този момент е изтъркана ария и не би трябвало да съществува. Защото цветовете вършат живота.

И в действителност е филм за любовта - за това по какъв начин ние би трябвало да се обичаме и поддържаме малко по малко.

Защото ние всички сме хора, всички сме равни, раждаме се по един и същи метод и, по стичане на събитията, всички ще умрем. Затова дано да се постараем живеенето ни земята да бъде допустимо най-хубаво, обградено от обич и за обич.

Всички ние сме обществени животни и изпитахме тази липса на обществен контакт по време на тази пандемия. И не можем да просъществуваме сами. Да, може би имаме потребност от отмора, само че след известно време осъзнаваш, че искаш да прегърнеш някого. Искаш да хванеш някого за ръка. Искаш да общуваш близо, очи в очи, а не виртуално.

В " Борат 2 " имаме историята на татко и щерка, която стартира на доста разнообразни места от тези, на които ще ги заварим на финала. Може би, бащата ще бъде пет стъпала над щерка си. После тя ще бъде първата щерка, която ще се опълчи на татко си. А той ще бъде първият татко, който ще признае, че обича щерка си - досега, в който те ще се срещнат още веднъж равни. И това за мен е любовта - приемане на другия, почитание към другия. Филмът има много такива образци. Един от тях е в лицето на моята самодива кръстница Джанис Джоунс, която продължаваше да поддържа всяка една моя фантазия, пробвайки се да ми покаже правилния път, напътствайки ме.

Появиха се информации, че вследствие на този " обществен опит " някогашният кмет на Ню Йорк Руди Джулиани е изискал ареста на целия екип поради провокиран политически скандал в Съединените щати...

- Нямам визия...

На корицата сте на английското списание Glass. Започва ли да Ви нервира вниманието на международните медии, което занапред ще се ускорява?

- Не мисля, че ще стартира да ме нервира, само че не мисля че и това ще бъде моя фиксидея. Защото моята работа е да бъда актриса - и по тапия, и по избор. Не ми се желае, а и не мога да ставам инфлуенсър или модел, или манекен, или нещо друго. Това, което мога да бъда, е да съм представител на тип държание, на бранд, който поддържам, на идея, зад която заставам. Нямам проблем с вниманието и ще се опитам да го употребявам по допустимо най-хубавия метод - за хората, не толкоз за мен.

Има доста дела, зад които желая да застана, и доста от тях са основани върху равните права. Страхувам се да го кажа, само че към момента живеем в свят, в който равноправието не е фактор, а е време да бъде фактор. Все още, има места по света, където дамите не са оценени такива каквито са, и не им се дава опция както на мъжете. Има места, където хората не се одобряват - единствено поради тяхната вяра, поради техния пол, поради тяхната полова ориентировка, поради страната, от която идват. Фактори, с които се раждаш. А ти би трябвало да бъдеш признат и би трябвало да ти бъде даден късмет. Така че, световно, може би, това ми е фокуса на живота. Аз нуждая се от това хората да бъдат признати. Със сигурност, желая да сложа завършек на доста стигми...

И около " Борат 2 " станахме очевидци, че, значително, хората не схващат какво е да си жена. И за какво това, че имаш месечен цикъл, би трябвало да бъде нещо срамно. Разбира се, че хиперболизирам. Разбира се, че е на ръба. Но аз като жена не желая да се срамя от това, че някой ден мога да се събудя и да имам някакво петънце, а това може да саботира целия ми ден, тъй като някой ще ме огледа на кръв...

Искам да застана зад хора, които са онеправдани и нямат равни шансове, и деца, които са се напатили на живота, просто по тази причина, че са се родили при разнообразни условия. Има доста дела, които би трябвало да бъдат подкрепени. И ние като хора би трябвало да застанем зад тях. Защото, в случай че аз се усещам добре, може би и ти ще се чувстваш добре когато общуваш с мен. Аз също ще се усещам добре, тъй като ти ще излъчваш светлина. Ние сме свързани, колкото и необичайно да звучи. Всеки един от нас е обвързван с другия и това е цялостната сила на света...

Представяте ли си, че един ден ще има филм, който ще бъде международен шлагер, и в него основните функции ще се извършват от Мария Бакалова, Нина Добрев и Димитър Маринов?

- (Смее се - бел. а.) Кой знае. Един ден може и това да се случи. Нина е страхотна, Димитър Маринов не го познавам персонално. Но за какво не... (Продължава да се смее - бел. а.)

Обичате музиката. В коя рок звезда бихте се превъплътила на огромния екран?

- Не знам. Обичам музиката. Тя беше най-първата ми обич - като дребна. Осъзнах, че не съм задоволително добра за рок звезда, само че по тази причина бих изиграла рок звезда.

Аз аплайвах публицистика след 11-и клас и бях много разколебана дали да вляза като публицист в Софийски университет или да аплайвам в НАТФИЗ. За благополучие, отдаде ми се случай да играя нещо като публицист. Така че в бъдеще се надявам да има някоя рок звезда, която да опитвам да изиграя.

Детството Ви минава в уроци по художествена гимнастика, солфеж, флейта, съвременен балет, национално пеене. Липсва ли Ви някой от тези пристрастености?

- То, и да липсва, няма време за тях. Със сигурност, музика ми липсва доста. Сега мога да си разреша само да я чувам. Понеже Саша (Саша Барън Коен - бел. а.) свири на чело, а аз на флейта, имахме концепция да включим и музикални принадлежности, изключително по време на промоцията на кино лентата...

Липсва ми музиката, само че тя е нещо доста отговорно, както и художествената гимнастика. Бях доста дребна, когато се пробвах да стана гимнастичка. Дори не знам дали съм способна да направя вярно кълбо сега.

Пеенето ще си остане част от живота ми, изключително националното пеене. Защото извънредно доста го обичам. Обичам нашия фолклор и звуците, които са основани, било то с гайди или с тъпани. Настръхвам, когато чуя странджански песни и ми се насълзяват очите от сърце...

Преди време споделяте, че множеството филми, в които сте взела участие, са с помощта на рекомендациите и нахъсванията на другари. Какво са приятелите за Вас?

- Приятелите са определеното семейство, което е допустимо човек да сътвори. Приятелите са тези, които по някакъв метод намираме близки до нас и до нашето мислене, до нашата психика и емоционалност. Те са толкоз значими, колкото и фамилията, в което се раждаме.

Аз не съм от най-амбициозните хора, които желаят нещата да им се случат непременно. Никога не съм се блъскала сама по кастинги и не мисля, че в миналото това ще се случи. Затова нуждая се някой да ме насърчи, нуждая се от странична справедлива оценка.

Сега появяват ли се нови другари? Допускате ли елементарно другари?

- Разбира се, че се появяват. Аз съм с отворено сърце. Иска ми се да имам вяра, че ние срещаме по пътя си хората, които би трябвало да срещнем. Някъде бях чела, че постоянно се оплитаме в себеподобни и по някакъв метод вършим възли. И тези възли не са инцидентни. Може и да звучи малко налудничаво, само че всяка една среща има смисъл да се случи. Щастлива съм, че мога да нарека другари огромна част от хората, с които работя. И мисля, че е значимо да се работи със сърце и да вярваш на хората. След това на екран излиза истинността, тъй като камерата е толкоз фина.

Вашите родители имат 42-годишен брак. Вие какво мислите за брака? За брака ли сте? За какъв брак си мечтаете?

- Аз съм за любовта, в случай че е откровена. Всеки самичък може да избере за себе си каква обич желае. Може би, бих се оженила, а може на следващия ден да мисля по различен метод. Не желая да си върша сметки за бъдещето. На този стадий не съм сгодена, само че на следващия ден може да бъда (Смее се - бел. а.).

Изключително доста почитам избора на всеки човек и не мисля, че е вярно да се съди. Така че с брак или без брак, в случай че любовта е откровена, тя просто съществува.

Обичате България. Какво е за вас България?

- Много сложен въпрос. България е дом. България съм аз. България сте Вие. България са всички тези хора с красиво, мощно, почтено ДНК, извънредно борбени, надарени, стараещи се, мислещи, учещи хора, вървящи напред. България е красива. България е антична. България е мощна. България е дом....