Ако сте огорчени от външни неща, не те ви притесняват,

Ако сте огорчени от външни неща, не те ви тормозят, а личната ви преценка за тях. И е във вашата власт да унищожите тази присъда в този момент.  – Марк Аврелий

Често макар най-хубавите си планове ни се случва да съдим другите.

Причините, които следва да изредим по-долу, не оправдават държанието, само че имаме вяра, че оказват помощ да му дадем пояснение.

Когато съдим другите, не съдим ли в действителност себе си?

Когато съдим хората сурово, ние ги използваме като база за съпоставяне. Казваме си, че нашите избори са много положителни, имайки поради това, което правят останалите.

Ние не използваме личните си цели и планове като лична мярка. Вместо това разрешаваме на другите да дефинират какъв брой добре се оправяме с нещата.

Развиваме подправено възприятие за предимство, когато открием минус в другите.

Доколкото те не са съвършени (и в действителност никой не е), ние можем да намерим по-лесно опрощение на личното си държание.

Да съдим другите е може би нашият метод да намерим мястото си измежду тях.

Когато формулираме отзиви за това, към което се стремим, и това какво подценяваме, ние откриваме къде мислим, че „ се вписваме “ и може би къде бихме желали да бъдем в бъдеще.

Присъдата над другите, едвам не желаеме да си го признаем, може да е опция да се измъкнем от нещата, които харесваме минимум в себе си.

Това е нещо, което постоянно не съумяваме да осъзнаем. Понякога ние хората държим огледало и подценяваме личното си отражение.

Притесняват ни качества у другите, които ние решаваме да не виждаме у себе си.

Понякога съденето може да бъде метод да бъдем част от другите.

Един се оплаква от нещо, след което различен откликва на това въодушевление, след това трети. Още преди да го осъзнаете, се е оформила група, основана на негативизъм. 

Как да се оправим с това?

Важно е да се опитаме да разберем на какво се дължи държанието на отсрещния и да помним, че не е нужно да се съгласяваме с него, с цел да го разберем.

Трябва да внимаваме да не допуснем преценката ни за другите да основава неправилно усещане за личните ни несигурности.

Би било по-конструктивно да работим по построяването на лични мощни страни и умения, вместо да се съпоставяме с останалите.

Внимателно обмислете дали самото държание или характерност, за които се оплаквате в личността на някой различен, не е нещо, върху което бихте могли да работите повече у себе си.

Възможно ли е да сте смутени, че не притежавате ПОВЕЧЕ от характерностите, които ви тормозят у другия?

Например, смятате ли, че критикувате някой, който показва убеденост и мощ, тъй като го смятате за горд или пищен?

Възможно ли е това да е по този начин е, тъй като в действителност желаете ВИЕ да сте по-уверени и мощни?

Ако усетите, че съдите характерностите на някой различен или държанието му, попитайте себе си – дали това не е нещо, което бих могъл да развия у себе си?

Проучете дали не създавате връзки въз основа на омаловажаването на другите. Ако е по този начин, тези връзки се основават на злощастие и евентуално няма да продължат.

За страдание, има и опция присъдата да се обърне към вас. Създавайте връзки, основаващи се на позитивни, възвисяващи се сходства в мисленето, вместо да предизвиквате такива, основаващи се на това, че считате някой по-малко скъп от вас.

Използвайте преценката си за другите, с цел да се докоснете до себе си и мисловните си процеси.

Запитайте се: Чувствам ли се нерешителен поради нещо? Дали не усещам подозрения по отношение на това къде се регистрирам или боязън, че не съм привързан? Трябва ли да развия нещо у себе си?

Връщайте се назад към самостоятелните си цели и планове, и се дръжте в сходство с тях.

Когато се съсредоточим върху това, което виждаме като минус у другите, губим сила, която може да бъде по-добре изразходвана за възстановяване на личните ни дефекти.

Инфо: psychology.framar.bg
Редактор: Елиза Трайкова