Ако следите лятното издание на София филм фест“ и ви

Ако следите лятното издание на „ София филм фест “ и ви е омръзнало от български и арт филми, можете да наваксате в оставащите три дни (филмите от програмата ще са налични за гледане на online.siff.bg до 19 юли включително) с „ Предателят “. Филмът на италианския режисьор деец Марко Белокио бе в състезанието за „ Златна палма “ в Кан предходната година, само че не завоюва нищо; в Италия обаче си го оцениха и компенсираха с редица от най-важните си национални кинонагради „ Давид на Донатело “.

„ Предателят “ е охудожествен роман по действителни събития от 80-те години до края на XX век, свързани с Томазо Бушета – първия в историята на сицилианската мафия, който нарушава нейната фамозна " омерта ". Неговите показания довеждат до арестите и присъдите на 366 водещи мафиоти. На екрана дефилират още многочислени имена от вестникарските летописи по това време – Джовани Фалконе, Джулио Андреоти, Тото Риина...

Някои биха разкрили прилики с именития „ Добри момчета “ на Скорсезе – и той учреден на действително съществуваща персона и нейното „ пропяване “ пред управляващите. „ Предателят “ обаче сгащва мафията на личен терен – правосъдният мегапроцес (от 1986 до 1992 година) се води в Палермо – в съд, който повече наподобява на арената на Колизеум с клетките, крясъците и разчувстваните тълпи, а част от героите приказват на сицилиански акцент, съвсем неясен за италианците от Ботуша.

В ролята на Бушета – по-малко воин, в сравнение с егоцентрик, коцкар и престъпник с кървави ръце, е опитният италиански артист Пиерфранческо Фавино. Той прави ролята на живота си, изпълвайки своя Томазо с физическа компактност и блестящо екранно наличие. 

„ Предателят “ е зрелищен гангстерски епос без американския лак и брилянтин – той не героизира своите незаконни персонажи. Не че споделя нещо коренно ново по тематиката за изкуплението, достойнството и проведената престъпност, само че се гледа на драго сърце във всичките си 160 минути. Малко претупана само остава динамичността на връзките сред Бушета и арбитър Фалконе, пред който той се съгласява да свидетелства против някогашните си ортаци макар първичната опозиция. Дали поради тези диалози, или поради дълга и привързаността си към фамилията Томазо взема решение да „ изпее “ своето по-голямо семейство – мафията, „ Предателят “ не дава отговор ясно.

Безкрайно безапелационна е обаче сцената със гибелта на Фалконе, взривен в колата си; разказът на Бушета – в ретроспекция, заскобваща половината филм – за първото ликвидиране, поръчано му от Коза Ностра; словесната престрелка сред него и тогавашния му приятел по оръжие Пипо Кало в правосъдната зала... Красиво и едро сниман филм посредством и на операторската работа на Владан Радович, както и на въздействащата приложимост на музиката (Никола Пиовани) и звука.