Рибите могат да смятат – но защо това ни засяга
Ако се има вяра на идиоми като „ имаш памет като на златна рибка “ или „ пие като риба “, тогава рибите не са нищо друго с изключение на група късопаметни пияници, чиято най-силна страна не е мозъкът.
Но в този момент нов разбор, оповестен в списанието Frontiers in Neuroanatomy и основан на обзор на повече от 200 изследвания, открива, че може би вършим неприятен пиар на дребните гадинки – тъй като някои риби са „ наедно с другите животни във връзка с притежаването на възприятие за количество “, споделя в изказване съавторът на публикацията, професор Джорджо Валортигара.
Добре, преди някой от хилядите ихтиолози, които постоянно посещават уеб страницата ни, да начене да ни написа гневни писма, би трябвало да изясним – надалеч не става въпрос за сметките, на които хората са способни. Това е най-елементарната допустима форма на броене: да разгледате два рифа и да отсъдите кой има повече скривалища, да вземем за пример, или да разберете дали повече от вашите другари плуват към или встрани от приближаващата акула.
Но единствено тъй като това не е математиката, която познаваме и обичаме, не значи, че резултатът от тази дарба не ни въздейства. Далеч не е по този начин.
„ Има типове, най-много рибата зебра, които са идеални модели за проучване на молекулярните и генетични основи на възприятието за количество “, изяснява Валортигара. „ Тези проучвания може да имат значими последствия за болести на неврологичното развиване, които засягат познаването на числата, като да вземем за пример дискалкулия в развиването, която поврежда математическите умения при до 6% от децата. “
Това не е първият път, в който се открива, че животни „ броят “ по този невъзпитан и обикновен метод – в действителност напълно не е: тази дарба е следена във всевъзможни типове – от пчели до мечки, пилета и шимпанзета, и несъмнено, при водачът в животинската математика, гарваните. Това е „ огромен и нескончаем въпрос “ по какъв начин и за какво всички тези разнообразни клонове на животинското царство знаят по какъв начин да „ броят “ по този метод, изяснява Валортигара – „ механизмите за количествено знание в другите елементи на животинското царство може да еволюират от общ предходник или поотделно вследствие на конвергентна еволюция под сходен селективен напън. “
Умът и държанието на животните пленяват въображението на индивида от епохи. Много писатели, като Декарт, са спекулирали по отношение на наличието или отсъствието на разсъдък у тварите. Тези спекулации довеждат до доста наблюдения върху държанието им, преди още актуалната просвета и тестванията да са налични. Това в последна сметка пък води до основаването на голям брой хипотези за интелигентността на животните.
В една от басните на Авиан – „ Гарванът и стомната “ – гарванът пуска камъчета в съд с вода, до момента в който равнището й не се повишава задоволително, че да може да пие. Това е относително тъкмо отражение на способността на врановите птици да схващат изместването на водата. Римският натуралист Плиний Стари е първият, който свидетелства, че упоменатата история отразява държанието в действителния живот.
Аристотел в своята „ Биология “ изрича догадка за причинно-следствена верига, при която сетивните органи на животните предават информация на орган, кадърен да взема решения, и по-късно на двигателен орган. Въпреки кардиоцентризма на Аристотел (погрешното поверие, че познанието се случва в сърцето), тази му доктрина се приближава до някои модерни разбирания за обработка на информация.
Ранните изводи не са безусловно точни, само че без значение от това ползата към умствените качества на животните и сравненията с хората нарастват с ранната мирмекология – проучването на държанието на мравките – както и след класифицирането на хората като примати.
