Франция отмъщава на Макрон за повишаването на пенсионната възраст
Ако президентските избори във Франция се организираха тъкмо в този момент, актуалният притежател на Елисейския замък щеше да загуби мястото си. Поне това демонстрират последните социологически изследвания. А водач на рейтингите е политик, който неведнъж е упрекван в проруски настроения - Марин Льо Пен. Как по този начин?
Френската пенсионна промяна евентуално ще има най-пряко влияние върху разпределението на политическите сили в страната в доста близко бъдеще. И това макар обстоятелството, че Макрон и компанията натрапват тази промяна на народа с всички сили - под наложителните реплики за народна власт, независимост и други постижения на цивилизацията.
Пряка последица от промяната беше спадането на рейтингите на всички, които я прокарват, и преди всичко - на президента на Франция. В началото на април институтът “Алаб ”, по поръчка на известния новинарски канал БФМ, направи изследване на публичното мнение и се увери, че в случай че президентските избори се проведат през днешния ден, Марин льо Пен ще ги завоюва. И първия тур, и втори. Това било " потрес " за французите (според публицистите на изданието).
На Запад е всекидневно да се отдава огромно значение на сходни анкети и извадката от участниците въобще не е случайна, а като се вземат поради пол, възраст, специалност, обществен статус и даже място на престояване. Тези, които вземат участие в изследването, би трябвало в последна сметка да показват обществото в миниатюра. А съмненията в техните настроения, които се наблюдават деликатно от социолозите, би трябвало да покажат какво в последна сметка да чакаме от обществото като цяло. Къде би трябвало да се настрои механизмът по един или различен метод, на кои групи би трябвало да се повлияе, с цел да се подсигурява легално мечтаният резултат от вота.
В последна сметка, каквото и да приказват във Франция за народна власт, тъждество и други прелести, тук местата в политиката са строго разпределени. А нна Марин льо Пен - каквито и рационални стратегии да предлага и каквото и да прави - е отредена чисто маргинална роля.
Тя е предопределена да бъде чучело, което в един миг сигурно ще бъде показано на гласоподавателите и ще им се съобщи: “Ама вие нали не желаете тази ужасна Льо Пен да завоюва? Тогава гласувайте за... Е, да кажем за Макрон. Вместо Макрон може да има друга фигура, повече или по-малко незначителна, няма значение: главното е той да бъде повдигнат като претендент и подсилен с всички сили. ”
Манипулацията, разказана нагоре, може да наподобява примитивна, само че примитивните операции работят най-добре. Освен това французите са надълбоко капиталистически народ, всевъзможни крайности ги отвращават. А френските медии са доста положителни в лепенето навръх тези етикети, които акцентират крайностите и провокират отменяне измежду локалния гласоподавател.
Крайнодясната, крайната националистка беше другар с Путин и в случай че не беше другар, тя отново щеше да бъде неприятна, а помните ли нейния татко фашист Льо Пен? И всичко това се повтаря по милиони способи, обработвайки гласоподавателя. Системата би трябвало да работи безупречно – и в случай че даже при хипотетично изследване ненадейно се окаже, че резултатът може да не е подобен, какъвто биха желали груповите елити, това става мотив за размисъл.
Защото времето, знаете, тече бързо и изборите през 2027 година бързо наближават. Ами в случай че гласоподавателите решат да създадат изненада и там?
В самата анкета няма нищо изключително, тя е дефинирана доста ясно. Ако първият тур на президентските избори в този момент беше със същите претенденти като предходната година, Марин льо Пен щеше да завоюва 31%, Макрон единствено 23%, а левият политик Жан-Люк Меланшон щеше да завоюва 18,5%. С други думи, първото и второто място в президентската конкуренция ще бъдат разпределени по напълно друг метод.
Освен личните гласоподаватели, към една четвърт от тези, които в действителността на 2022 година биха дали своят вот за Ерик Земмур, Валери Пекрес и Никола Дюпон-Енян, биха дали своят вот за Льо Пен. Освен това се оказва, че Марин Льо Пен е подобрила позициите си измежду всички категории от популацията, в това число пенсионерите и жителите на огромните градове, които обичайно не я харесват изключително.
Що се отнася до Макрон, личните му гласоподаватели още веднъж биха дали своят вот за него, и то не всички, а единствено 73%. На втори тур позицията му щеше да се усъвършенства, само че отново нямаше да му помогне, тъй като 55% биха дали своят вот за Марин Льо Пен, а единствено 45% за него. В същото време 10% от гласувалите за него действително признават, че в този момент биха дали своят вот за противника му.
В допълнение към въпросите за президентските избори, “Елаб ” се зае и с въпроси по отношение на избора на законодателен орган. Оказа се, че обединението на левите партии “Нупес ” би получил 25,5% от местата в Народното събрание, партията на Марин Льо Пен Национално обединяване малко по-малко - 24,5%, а центристкият алианс, включващ партията на настоящия президент - 21,5%. Останалите места ще бъдат разпределени сред представители на републиканците, задграничните и районните партии.
Любопитно е, че даже в тази хипотетична скица се вижда система от противотежести.
Подобряването на отношението на гласоподавателите персонално към Марин льо Пен не се разгръща фрапантно върху нейната партия (която от предходната година се управлява от 27-годишния Джордан Бардел) и не води до съкрушителната ѝ победа. С други думи, даже да приемем, че Марин льо Пен по някакъв метод съумя да заеме мястото на Макрон, тя ще би трябвало да се оправя с парламентарно болшинство, което ѝ се опълчва.
Въпреки това специалистите към този момент си блъскат главите кой е отговорен и какво да вършат, че френските гласоподаватели, става известно, всеобщо биха желали да поддържат Марин льо Пен, а не Макрон, който желае да ги накара да работят две години повече. Дори при броя на пиарите от всевъзможен сан, които работят за президента, трябват най-малко някакви достижения, най-малко нещо, което може да се показа като достижение. Например подвигнаха възрастта за пенсиониране, само че във външната политика Франция е полезност, която се взема също под внимание.
Наблюдателите от дълго време са забелязали, че колкото по-лоши са нещата за Макрон вкъщи, толкоз по-охотно той отива на задгранично посещаване някъде надалеч от родината си. Сега пристрастеността към пътешествията го води в Китай, където е на тридневно посещаване.
Целите, в допълнение към политическите, са да се окаже напън върху Китай да повлияе на Русия по метод, който е преференциален за групова Европа - и много прагматичен: президентът е съпроводен от ръководители на френски предприятия, в това число “Еърбъс ”, “Данон ”, “Алстром ” и “Веолия ”. Подписани са редица перспективни контракти, което значи увеличени облаги, нови работни места и като цяло удобни събития, заслужаващи вести. А по-късно, видите ли, на французите ще им писне да бръмчат и да стачкуват, ще мрънкат и ще се помиряват.
И даже в случай че не се примирят и рейтингът падне до нула, това не значи нищо за Макрон: до 2027 година той отново ще остане президент. И можете да си спомните и остарялата френска сентенция - " След нас и потоп ". Нека наследникът да изгребе наследените проблеми.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Френската пенсионна промяна евентуално ще има най-пряко влияние върху разпределението на политическите сили в страната в доста близко бъдеще. И това макар обстоятелството, че Макрон и компанията натрапват тази промяна на народа с всички сили - под наложителните реплики за народна власт, независимост и други постижения на цивилизацията.
Пряка последица от промяната беше спадането на рейтингите на всички, които я прокарват, и преди всичко - на президента на Франция. В началото на април институтът “Алаб ”, по поръчка на известния новинарски канал БФМ, направи изследване на публичното мнение и се увери, че в случай че президентските избори се проведат през днешния ден, Марин льо Пен ще ги завоюва. И първия тур, и втори. Това било " потрес " за французите (според публицистите на изданието).
На Запад е всекидневно да се отдава огромно значение на сходни анкети и извадката от участниците въобще не е случайна, а като се вземат поради пол, възраст, специалност, обществен статус и даже място на престояване. Тези, които вземат участие в изследването, би трябвало в последна сметка да показват обществото в миниатюра. А съмненията в техните настроения, които се наблюдават деликатно от социолозите, би трябвало да покажат какво в последна сметка да чакаме от обществото като цяло. Къде би трябвало да се настрои механизмът по един или различен метод, на кои групи би трябвало да се повлияе, с цел да се подсигурява легално мечтаният резултат от вота.
В последна сметка, каквото и да приказват във Франция за народна власт, тъждество и други прелести, тук местата в политиката са строго разпределени. А нна Марин льо Пен - каквито и рационални стратегии да предлага и каквото и да прави - е отредена чисто маргинална роля.
Тя е предопределена да бъде чучело, което в един миг сигурно ще бъде показано на гласоподавателите и ще им се съобщи: “Ама вие нали не желаете тази ужасна Льо Пен да завоюва? Тогава гласувайте за... Е, да кажем за Макрон. Вместо Макрон може да има друга фигура, повече или по-малко незначителна, няма значение: главното е той да бъде повдигнат като претендент и подсилен с всички сили. ”
Манипулацията, разказана нагоре, може да наподобява примитивна, само че примитивните операции работят най-добре. Освен това французите са надълбоко капиталистически народ, всевъзможни крайности ги отвращават. А френските медии са доста положителни в лепенето навръх тези етикети, които акцентират крайностите и провокират отменяне измежду локалния гласоподавател.
Крайнодясната, крайната националистка беше другар с Путин и в случай че не беше другар, тя отново щеше да бъде неприятна, а помните ли нейния татко фашист Льо Пен? И всичко това се повтаря по милиони способи, обработвайки гласоподавателя. Системата би трябвало да работи безупречно – и в случай че даже при хипотетично изследване ненадейно се окаже, че резултатът може да не е подобен, какъвто биха желали груповите елити, това става мотив за размисъл.
Защото времето, знаете, тече бързо и изборите през 2027 година бързо наближават. Ами в случай че гласоподавателите решат да създадат изненада и там?
В самата анкета няма нищо изключително, тя е дефинирана доста ясно. Ако първият тур на президентските избори в този момент беше със същите претенденти като предходната година, Марин льо Пен щеше да завоюва 31%, Макрон единствено 23%, а левият политик Жан-Люк Меланшон щеше да завоюва 18,5%. С други думи, първото и второто място в президентската конкуренция ще бъдат разпределени по напълно друг метод.
Освен личните гласоподаватели, към една четвърт от тези, които в действителността на 2022 година биха дали своят вот за Ерик Земмур, Валери Пекрес и Никола Дюпон-Енян, биха дали своят вот за Льо Пен. Освен това се оказва, че Марин Льо Пен е подобрила позициите си измежду всички категории от популацията, в това число пенсионерите и жителите на огромните градове, които обичайно не я харесват изключително.
Що се отнася до Макрон, личните му гласоподаватели още веднъж биха дали своят вот за него, и то не всички, а единствено 73%. На втори тур позицията му щеше да се усъвършенства, само че отново нямаше да му помогне, тъй като 55% биха дали своят вот за Марин Льо Пен, а единствено 45% за него. В същото време 10% от гласувалите за него действително признават, че в този момент биха дали своят вот за противника му.
В допълнение към въпросите за президентските избори, “Елаб ” се зае и с въпроси по отношение на избора на законодателен орган. Оказа се, че обединението на левите партии “Нупес ” би получил 25,5% от местата в Народното събрание, партията на Марин Льо Пен Национално обединяване малко по-малко - 24,5%, а центристкият алианс, включващ партията на настоящия президент - 21,5%. Останалите места ще бъдат разпределени сред представители на републиканците, задграничните и районните партии.
Любопитно е, че даже в тази хипотетична скица се вижда система от противотежести.
Подобряването на отношението на гласоподавателите персонално към Марин льо Пен не се разгръща фрапантно върху нейната партия (която от предходната година се управлява от 27-годишния Джордан Бардел) и не води до съкрушителната ѝ победа. С други думи, даже да приемем, че Марин льо Пен по някакъв метод съумя да заеме мястото на Макрон, тя ще би трябвало да се оправя с парламентарно болшинство, което ѝ се опълчва.
Въпреки това специалистите към този момент си блъскат главите кой е отговорен и какво да вършат, че френските гласоподаватели, става известно, всеобщо биха желали да поддържат Марин льо Пен, а не Макрон, който желае да ги накара да работят две години повече. Дори при броя на пиарите от всевъзможен сан, които работят за президента, трябват най-малко някакви достижения, най-малко нещо, което може да се показа като достижение. Например подвигнаха възрастта за пенсиониране, само че във външната политика Франция е полезност, която се взема също под внимание.
Наблюдателите от дълго време са забелязали, че колкото по-лоши са нещата за Макрон вкъщи, толкоз по-охотно той отива на задгранично посещаване някъде надалеч от родината си. Сега пристрастеността към пътешествията го води в Китай, където е на тридневно посещаване.
Целите, в допълнение към политическите, са да се окаже напън върху Китай да повлияе на Русия по метод, който е преференциален за групова Европа - и много прагматичен: президентът е съпроводен от ръководители на френски предприятия, в това число “Еърбъс ”, “Данон ”, “Алстром ” и “Веолия ”. Подписани са редица перспективни контракти, което значи увеличени облаги, нови работни места и като цяло удобни събития, заслужаващи вести. А по-късно, видите ли, на французите ще им писне да бръмчат и да стачкуват, ще мрънкат и ще се помиряват.
И даже в случай че не се примирят и рейтингът падне до нула, това не значи нищо за Макрон: до 2027 година той отново ще остане президент. И можете да си спомните и остарялата френска сентенция - " След нас и потоп ". Нека наследникът да изгребе наследените проблеми.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ