Кеворк не прощава: Всеки е готов да се „скурви”
Ако няма по какъв начин да се отървеш, би трябвало да се научиш да търпиш – тази сентенция не е българска, само че идеално приляга на това, което претърпява от много време клетият ни Народ. Ако не друго, за годините на Прехода той се научи да понася всевъзможни идиоти. В това отношение е напряко несравним.
Напоследък даже взеха да му ги сервират в насипно положение. Власт в насипно положение – каква наслада единствено: трима-четирима авантюристи, които се усещат най-добре в тила на Закона, опаковани дружно с още десетина несъстояли се към момента хора – те пък в ролята на ония, стиропорените снежинки, които защищават от провали пратката.
И всичко това изпратено с натрапен платеж на същия Народ който към този момент е наясно, че в случай че няма по какъв начин да се отървеш, би трябвало да се научиш да търпиш – отлично на ученолюбието му, отлично и три пъти ура. Сега остава да видите, по какъв начин след години ще опишат това новите ураджии-летописци, за които всичко стартира от 1997 година – на нас, по-възрастните, ще ни бъде икономисан най-малко този срам.
Обаче през днешния ден – в този момент, остана ли най-малко един естествен човек, който да не счита, че „ демокрацията “ (нашата, тукашната) се оказа един изверг, нещо сакато, което едвам се влачи. И, макар недъга му, са го лишили и от така нужните му патерици – едни най-евтини дървени патерици. На кого му се досвидяха пък те?
Тия дни ровех из архивите си и се натъкнах на нещо любопитно: разговарял съм със Стефан Цанев – през далечната към този момент 2002-а година – и той споделя, че „ Демокрацията е дете-идиотче “.
Всъщност, цитира фраза от есето на едно напълно младо момиче от някакъв конкурс. Сега се запитвам, от кое място такова провидчество у един младеж, по какъв начин се е формирало това негово разбиране, какво го е смутило, още тогава, в дейностите на „ Идиотчето “? Разбира се, допустимо е да е попило внушения от фамилната си среда – само че това се случва преди повече от 20 години, през днешния ден съвсем не останаха хора, които могат да обгледат почтено „ Идиотчето “, те от ден на ден понижават. Обективните очевидци след още някоя и друга година напълно няма да ги има – и тогава?
Какво тогава? Като не си съумял да се пребориш или най-малко промениш в някаква степен „ Идиотчето “, ще го търпиш и толкоз – приятни сънища в обятията му. Ако няма по какъв начин да се отървеш, би трябвало да се научиш да търпиш – член първи от неписаната конституция на волската – животинската – българска толерантност.
В оня диалог Стефан Цанев споделя и друго: „ Не можеш да си свободен, в случай че не уважаваш свободата на другия “. Повечето от днешните ни властници, в случай че сте забелязали, към този момент въобще не приказват за „ свободи “ – това се отнася най-много за кирчовци, които са по-безцеремонни даже от кърджалийска орда. Пуснаха ги тук през някаква загадка задна врата на несретната българска политика – и ги оставиха изцяло свободно да тършуват, все в своя изгода, несъмнено.
Такива видове въобще не се сещат, че и други имат право да са свободни. И вижте защо: да са свободни най-малко обикновено да се хранят. Поне това. Използвачите на „ Идиотчето “ обаче даже не знаят, че става дума за милиони българи, които трябваше да се научат да гладуват. Е, научиха се.
И това е единствено началото. Днешна Европа съкруши личния си разсъдък, остави се да й прекършат врата поради принудително натрапени й решения, урсулите са във вихъра си – и все се усмихват. Спасението й е да затръшне и залости крепко вратите си, задълго. Капсуловането може би ще й върне разсъдъка.
И тогава ще настъпи същинският Български Апокалипсис – когато милион и половина българи ще бъдат натирени назад, от тамошния утопичен парадайс – в тукашния напълно действителен пъкъл, от който си мислеха, че са се избавили вечно.
И това фъфлеше Идиотчето: че нашите късни гастарбайтери към този момент не са наша, българска грижа – само че и това ще се окаже ослюнчена неистина. Ще се върнат назад – и в една кървава борба за оцеляване ще се изправят против личните си родители и близки, по този начин излиза. А Българските Свободи, още веднъж, както постоянно, добродушно ще чакат реда си. Ако няма по какъв начин да се отървеш, мирувай на опашката.
Реклама
Е, дано бъдем учтиви и приемем, че в най-малко едно отношение Народа е свободен.
Свободен да се усеща изоставен, да се щура като изоставен – и в действителност да е изоставен. Напълно зарязан от политиците си. А те даже не си дават сметка, какъв брой трагични ще са последствията от този раздор – все някой ден.
Близо четири месеца след изборите ни дотягат с една игра, която единствено политиците считат за елегантно тактическо маневриране – а тя си е просто едно балканско надхитряне, украсено с нетърпими селяшки номера. Сякаш всички се заразиха от кирчовци.
А Безпризорният Народ не влиза в ничии сметки. Сякаш е неподобаващ даже да го окуражат някак – въпреки и с някоя плоска неистина. И това им се свиди на главанаците.
Телевизионните надлъгвания на политиците, всекидневно задочни, пък са напълно безинтересни, в това отношение малкия екран към този момент е мъртва, тя остава равнодушна даже към най-бруталните образци на политическо изтощение. Дежурните врачки, които от дълго време трябваше да са банкрутирали, обаче си остават обичаните сътрудници на „ Идиотчето “ – никой не им има вяра, никой не ги взема на съществено, само че им заплащат, с цел да мътят главите на „ простолюдието “.
Безпризорен Народ с размътена глава – това е идеалът на „ Идиотчето “. Ако някой сегашен политик счита, че това изказване е пресилено, дано си напомни репортажите от удавените села в Карловско, удавени и изцяло изоставени. Изоставени след първичния екстаз, че Господ ни праща следващото тестване, с цел да покажем още веднъж, какъв брой сме солидарни, какъв брой сме велики – хайде, марш на опашката на лъжци.
„ Идиотчето “ няма боязън и от Господ – пък и какво повече да го наказваш. Горките удавени села – наподобяват ли ви на нещо, което има и най-беглата аналогия с Европа. Навремето някогашната еврокомисарка по потреблението – българката Кунева – даже не си направи труда да схване, каква гигантска несъответственост има освен в потреблението, а даже и във вдишването на една елементарна глътка въздух. Тук – и там – в Европа.
Дантелите от Брюксел постоянно са ни презирали, а при комфортен мотив и подигравали. Подхвърлиха ни поста „ комисар по потреблението “, с цел да се кикотят зад тила ни.
Всъщност, какъв брой дълго може да оцелее един Изоставен/Безпризорен Народ? Кой има отговор на този въпрос, кой даже за миг се замисля за това? Този Народ не е заченат по време на „ Идиотчето “ или от самото „ Идиотче “ – само че какъв брой време още той ще може да запази вярата си, че хората са еднообразно свободни, в случай че въобще към момента си спомня за това.
Защо го ревизираме по този непоносим метод – изоставяйки го изцяло на прищевките на „ шарлатаните “ (по Радев). Според него, освен кирчовци, само че и всички останали от Сектата са такива, всеки миг ще каже и това, въпреки и с голямо забавяне. За мнозина е повече от ясно, че в това свърталище всеки е подготвен да спи с всеки – само че и всеки счита останалите за курви.
Или, както ме подсеща една читателка, всеки е подготвен да се „ скурви “. Това е дума на Солженицин. Дебнат се един различен, а значимото постоянно го зарязват. Така се издъниха и с предлагането ни към Плана за възобновяване и развиване – оставиха го Пекунов да се нахвали с лъжите си, оня с добре аранжирания перчем, Освалдо Риос на Българското Възстановяване, което в никакъв случай не се случва.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд “, цялостния текст четете на страниците на вестника
Напоследък даже взеха да му ги сервират в насипно положение. Власт в насипно положение – каква наслада единствено: трима-четирима авантюристи, които се усещат най-добре в тила на Закона, опаковани дружно с още десетина несъстояли се към момента хора – те пък в ролята на ония, стиропорените снежинки, които защищават от провали пратката.
И всичко това изпратено с натрапен платеж на същия Народ който към този момент е наясно, че в случай че няма по какъв начин да се отървеш, би трябвало да се научиш да търпиш – отлично на ученолюбието му, отлично и три пъти ура. Сега остава да видите, по какъв начин след години ще опишат това новите ураджии-летописци, за които всичко стартира от 1997 година – на нас, по-възрастните, ще ни бъде икономисан най-малко този срам.
Обаче през днешния ден – в този момент, остана ли най-малко един естествен човек, който да не счита, че „ демокрацията “ (нашата, тукашната) се оказа един изверг, нещо сакато, което едвам се влачи. И, макар недъга му, са го лишили и от така нужните му патерици – едни най-евтини дървени патерици. На кого му се досвидяха пък те?
Тия дни ровех из архивите си и се натъкнах на нещо любопитно: разговарял съм със Стефан Цанев – през далечната към този момент 2002-а година – и той споделя, че „ Демокрацията е дете-идиотче “.
Всъщност, цитира фраза от есето на едно напълно младо момиче от някакъв конкурс. Сега се запитвам, от кое място такова провидчество у един младеж, по какъв начин се е формирало това негово разбиране, какво го е смутило, още тогава, в дейностите на „ Идиотчето “? Разбира се, допустимо е да е попило внушения от фамилната си среда – само че това се случва преди повече от 20 години, през днешния ден съвсем не останаха хора, които могат да обгледат почтено „ Идиотчето “, те от ден на ден понижават. Обективните очевидци след още някоя и друга година напълно няма да ги има – и тогава?
Какво тогава? Като не си съумял да се пребориш или най-малко промениш в някаква степен „ Идиотчето “, ще го търпиш и толкоз – приятни сънища в обятията му. Ако няма по какъв начин да се отървеш, би трябвало да се научиш да търпиш – член първи от неписаната конституция на волската – животинската – българска толерантност.
В оня диалог Стефан Цанев споделя и друго: „ Не можеш да си свободен, в случай че не уважаваш свободата на другия “. Повечето от днешните ни властници, в случай че сте забелязали, към този момент въобще не приказват за „ свободи “ – това се отнася най-много за кирчовци, които са по-безцеремонни даже от кърджалийска орда. Пуснаха ги тук през някаква загадка задна врата на несретната българска политика – и ги оставиха изцяло свободно да тършуват, все в своя изгода, несъмнено.
Такива видове въобще не се сещат, че и други имат право да са свободни. И вижте защо: да са свободни най-малко обикновено да се хранят. Поне това. Използвачите на „ Идиотчето “ обаче даже не знаят, че става дума за милиони българи, които трябваше да се научат да гладуват. Е, научиха се.
И това е единствено началото. Днешна Европа съкруши личния си разсъдък, остави се да й прекършат врата поради принудително натрапени й решения, урсулите са във вихъра си – и все се усмихват. Спасението й е да затръшне и залости крепко вратите си, задълго. Капсуловането може би ще й върне разсъдъка.
И тогава ще настъпи същинският Български Апокалипсис – когато милион и половина българи ще бъдат натирени назад, от тамошния утопичен парадайс – в тукашния напълно действителен пъкъл, от който си мислеха, че са се избавили вечно.
И това фъфлеше Идиотчето: че нашите късни гастарбайтери към този момент не са наша, българска грижа – само че и това ще се окаже ослюнчена неистина. Ще се върнат назад – и в една кървава борба за оцеляване ще се изправят против личните си родители и близки, по този начин излиза. А Българските Свободи, още веднъж, както постоянно, добродушно ще чакат реда си. Ако няма по какъв начин да се отървеш, мирувай на опашката.
Реклама
Е, дано бъдем учтиви и приемем, че в най-малко едно отношение Народа е свободен.
Свободен да се усеща изоставен, да се щура като изоставен – и в действителност да е изоставен. Напълно зарязан от политиците си. А те даже не си дават сметка, какъв брой трагични ще са последствията от този раздор – все някой ден.
Близо четири месеца след изборите ни дотягат с една игра, която единствено политиците считат за елегантно тактическо маневриране – а тя си е просто едно балканско надхитряне, украсено с нетърпими селяшки номера. Сякаш всички се заразиха от кирчовци.
А Безпризорният Народ не влиза в ничии сметки. Сякаш е неподобаващ даже да го окуражат някак – въпреки и с някоя плоска неистина. И това им се свиди на главанаците.
Телевизионните надлъгвания на политиците, всекидневно задочни, пък са напълно безинтересни, в това отношение малкия екран към този момент е мъртва, тя остава равнодушна даже към най-бруталните образци на политическо изтощение. Дежурните врачки, които от дълго време трябваше да са банкрутирали, обаче си остават обичаните сътрудници на „ Идиотчето “ – никой не им има вяра, никой не ги взема на съществено, само че им заплащат, с цел да мътят главите на „ простолюдието “.
Безпризорен Народ с размътена глава – това е идеалът на „ Идиотчето “. Ако някой сегашен политик счита, че това изказване е пресилено, дано си напомни репортажите от удавените села в Карловско, удавени и изцяло изоставени. Изоставени след първичния екстаз, че Господ ни праща следващото тестване, с цел да покажем още веднъж, какъв брой сме солидарни, какъв брой сме велики – хайде, марш на опашката на лъжци.
„ Идиотчето “ няма боязън и от Господ – пък и какво повече да го наказваш. Горките удавени села – наподобяват ли ви на нещо, което има и най-беглата аналогия с Европа. Навремето някогашната еврокомисарка по потреблението – българката Кунева – даже не си направи труда да схване, каква гигантска несъответственост има освен в потреблението, а даже и във вдишването на една елементарна глътка въздух. Тук – и там – в Европа.
Дантелите от Брюксел постоянно са ни презирали, а при комфортен мотив и подигравали. Подхвърлиха ни поста „ комисар по потреблението “, с цел да се кикотят зад тила ни.
Всъщност, какъв брой дълго може да оцелее един Изоставен/Безпризорен Народ? Кой има отговор на този въпрос, кой даже за миг се замисля за това? Този Народ не е заченат по време на „ Идиотчето “ или от самото „ Идиотче “ – само че какъв брой време още той ще може да запази вярата си, че хората са еднообразно свободни, в случай че въобще към момента си спомня за това.
Защо го ревизираме по този непоносим метод – изоставяйки го изцяло на прищевките на „ шарлатаните “ (по Радев). Според него, освен кирчовци, само че и всички останали от Сектата са такива, всеки миг ще каже и това, въпреки и с голямо забавяне. За мнозина е повече от ясно, че в това свърталище всеки е подготвен да спи с всеки – само че и всеки счита останалите за курви.
Или, както ме подсеща една читателка, всеки е подготвен да се „ скурви “. Това е дума на Солженицин. Дебнат се един различен, а значимото постоянно го зарязват. Така се издъниха и с предлагането ни към Плана за възобновяване и развиване – оставиха го Пекунов да се нахвали с лъжите си, оня с добре аранжирания перчем, Освалдо Риос на Българското Възстановяване, което в никакъв случай не се случва.
КЕВОРК КЕВОРКЯН, особено за „ Уикенд “, цялостния текст четете на страниците на вестника
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ