Просвещението
Ако на Земята липсваха растенията, е много мъчно да се каже, по какъв начин би изглеждал животът на нашата планета. Тези безмълвни другари обаче придружавали индивида във всичките стадии от развиването му, осигурявайки му гратис храна, гориво и медикаменти. В началото хората го оценявали, само че в наши дни това очевидно не е по този начин.
Много нации вярвали, че дърветата и тревите имали душа и по тази причина не чупели клони за развлечение. Понякога даже цели гори са били обявявани за свещени и се е считало за огромен грях да се нарани някое от тези дървета. Според религиозните мирогледи на хората от другите страни, човешките души след гибелта се преселявали в дървета. Будистите да вземем за пример вярвали, че преди олицетворение в тялото на Буда, душата му е била прекарала 23 живота в разнообразни дървета. Местните поданици в Австралия даже могат ясно да посочат на кое дърво се е било настанила душата на техния умрял родственик, а жителите на Китай засаждали дървета на гробищата, с цел да могат душите на умрелия да намерят заслон там.
С течение на времето
хората, били привикнали с преимуществата на цивилизацията, като почнали да се отнасят към своите зелени помощници като към потребител и всеобщото обезлесяване и затрупването на някогашните предпазени зони с съвременни здания се е било трансформирало в норма за нашето време. Независимо от това, откривателите на растенията от ден на ден откривали удивителните свойства и обстоятелства, които ги карали да мислят, че растенията имали специфични форми на живот. Според тях те можели да мислят, усещат и поддържат връзка по собствен личен метод.
В началото на проучванията върху интелигентността на растенията било сложено от американеца Клайв Бакстър, който излезнал с концепцията да прикрепи датчици за детектор на лъжата към листата на филодендрон, възходящ в лаборатория. Отначало не се било случило нищо изключително като рекордерът бил останал имобилен. Но щом наоколо се счупило яйце, датчиците реагирали на някакъв подтик и рекордерът начертал връх.
Същата тази обстановка се повторила, когато лабораторният личен състав решил да свари скариди. Съдейки по показанията на устройството, растението „ потръпвало “ всякога, когато живата скарида била потапяна във вряща вода. По непонятен метод, на телепатично равнище, растенията можели да усетят, какво се случва с индивида, който се грижил за тях – поливане, наторяване и се грижил за него. Същият този филодендрон, който бил „ проучен “ на детектора на неистина, реагирал с показанията на устройството, когато Бакстър се порязъл и изгори пръста си с йод. Растението било усетило болката на индивида и му съчувствало!
Последните изследвания
на учените посочили, че растенията могат и да приказват! В опита, употребявайки високочувствителни принадлежности, които се употребявали за проучване на антени против инсекти, експертите успяли да чуят „ щракания “ с периодичност 220 Hz, които се излъчвали от корените на млада царевица, сложена във вода. Освен това, в случай че същите сигнали били изпратени до корените, тогава растението трансформирало посоката на напредък и вместо да пораства надолу, корените на царевицата се стремяли към източника на звука.
През последните десетилетия, през които били осъществени разнообразни работи за проучване на свойствата на растенията, било допустимо да се откри, че те са били способни да генерират избрани химични сигнали. Така, зоологът Ван Хален, който изучавал антилопите и жирафите в Южна Африка, бил забелязал чудноват модел – жирафите, доста придирчиви в избора си на храна, ядяли листата от акациите, които са били на огромно разстояние една от друга. Антилопите пък от своя страна изяждали всички акации поред като в стадата на антилопите смъртността била доста по-висока от тази на жирафите. Въпреки, че акациите принадлежали към същия тип. Както се оказало, дърветата, от които животните почнали да ядат листата, произвеждали етилен. Това вещество, уловено във въздуха, се улавяло и от другите акации и интензивно започвало да създава отровното вещество – танин, което унищожавало черния дроб на преживните животни.
Задействането на такава „ сигнална система “ при растенията водило до обстоятелството, че от време на време огромен брой антилопи умирали измежду буйната, само че отровна зеленина.
Растенията, също като хората,
могат да изпитват болежка, да обичат и да не харесват някого и да помнят избрани събития. Един от пионерите в биологичното градинарство, J. Rodale, когато чува, че гибелта на майчиното растение може да повлияе на дъщерните растения, той провеждал опита върху зелевия разсад. В опита си градинарят отсякъл и изгорил глава зеле – „ майка “. В резултат на това дъщерните растения се били провалили при естествен напредък.
Интересната догадка била изложена и от Виктор Адаменко, съветски физик, който предположил, че растенията, очевидци на закононарушения, можели да оказват помощ за справедливостта. На процедура подобен опит е бил извършен от физика Томас Етър и психиатъра Арстрид Х. Есер, които по време на разпита на една жена са използвали… стайно растение като очевидец. Нещо повече, зеления шубрак, бил обвързван с детектор на неистина и алармирало, че показаната от обвинения версия за закононарушението не отговаряло на истината.
Дълго време хората вярвали, че растенията могат да схващат човешката тирада, и да беседват с тях. В това мощно вярвали магьосниците и билкарите, които добре осъзнавали обстоятелството, че всяко растение имало своя лична душа и разум. В някои села към момента се употребявал специфичен способ за заплашване на „ мързеливо “ дърво, което по някаква причина не желало да дава плодове. В същото време притежателят на имението излизал до дървото с секира в ръце и заплашвал да го отсече следващата година, в случай че не се „ усъвършенства “. Мнозина смятали този способ за ефикасен, защото много постоянно уплашеното дърво най-после носило дълго чаканата годишна продукция.
Лутър Бербенк, селекционер от Калифорния, необятно употребявал метода „ от сърце до сърце “ при създаването на нови сортове растения. Чрез дълги диалози с растенията и прехвърляйки им образен облик за това, по какъв начин би трябвало да порастват, Бербенк съумял да отгледа кактус без игла, бяла черница с транспарантни плодове, бяла маргаритка и някои други типове растения. Самият експерт обяснил това с обстоятелството, че по време на такива диалози се създавала избрана осцилация, уловена от растенията. И защото множеството от растенията са доста симпатични и доверчиви, те са щастливи да открият контакт с човек, в случай че той се обърне с положителни думи към тях.
Имат ли просветеност растенията?
Много хора считат, че това съмнение е просто неуместно. Фактите обаче приказват сами за себе си. Със сигурност мнозина са виждали, по какъв начин се завиват издънките на бръшлян и други катерещи се растения се придържат към опората. Опростеният опит ни разрешава да се уверим, че растенията освен мислят, само че и виждат (разбира се по собствен личен начин).
Достатъчно е да поставите пръчка близо до издънката на катерещо се растение – и в близко бъдеще антените „ виждат “ това и се втурват към мечтаната опора. Ако усложните прекарването и предложите къдравите стъбла за опора на два типа куки – едната извита и втората права, тогава растенията ще изберат извита кука, защото ще бъде доста по-лесно и по-надеждно да я хванете и задържите.
В изгода на рационалността на растенията приказва и опита, извършен с росичка, хищно насекомоядно растение, което е известно на всички от ученическите години. Когато едно насекомо било доближено до росичката на върха на иглата, растението почнало да чака с неспокойствие „ обяда “.
Храсти, растящи в сухата степна зона, в търсене на влага, популяризират корените си подземен, доколкото е допустимо. Ако обаче наоколо пораства различен шубрак, тогава растежът на корените в тази посока стопира и прилежащите растения, които не си пречат.
На този стадий експертите в региона на растителната невробиология са успяли да открият тези неизменими истини, които нашите далечни предшественици са знаели без потреблението на ултрамодерната инсталация. Именно това познание, че всяко растение е било представител на специфична форма на живот, което можело да мисли и усеща, да помни и да прости. Следователно не би трябвало да се отнасяте към тях като към потребител, тъй като те са основани извънредно и единствено в интерес на индивида.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
