Защо метавселената може да представлява сериозен проблем за децата?
Ако има едно нещо, с което софтуерните компании, търговците на дребно, основателите на наличие и вложителите са съгласни, то е, че от метавселенета могат да се завоюват доста пари.
Докато шефовете на компании се пробват да изпреварят съперниците си, с цел да заемат позиции във към момента разрастващото се цифрово пространство, някои психолози и специалисти по психическо здраве споделят, че конкуренцията за облаги лишава вниманието от един значително значим въпрос – ще бъде ли метавселената безвредно място, най-много за децата и младежите?
Отговорът не е окуражаващ. Проучвания разкриват голям брой отрицателни резултати на обществените медии върху душeвността на децата и подрастващите - от тормоз до проблеми със самочувствието и външния тип.
Същите тези клопки може да бъдат също толкоз публикувани, в случай че не и повече, в необятно отворената метавселена, с поредицата й от големи виртуални светове, които са предопределени както за работа, по този начин и за занимания.
Ако обаче софтуерните компании вземат поради тези терзания през цялото време и вграждат решения в техните артикули за метавселената, това в действителност може да е от употребява за психическото здраве на децата, споделят някои специалисти пред CNBC.
“Всичките тези нови принадлежности и всичките тези нови благоприятни условия могат да бъдат употребявани за положителни или за неприятни неща,” споделя Мич Принстайн, клиничен психолог.
По-лошо от обществените медии
Днешните платформи на обществени медии към този момент са рискови за някои деца и младежи. Нивото на потапяне във виртуалната действителност може да задълбочи още повече тези проблеми, счита психологът Албърт Рицо.
“Има една мощ в това да бъдеш потънал в свят, който е друг от това да наблюдаваш и да общуваш,” споделя Рицо. “След като в действителност се въплътим в това пространство, макар че не можем да бъдем докосвани физически, ние можем да бъдем изложени на неща, които получават толкоз действителни измерения, че могат да нападат душeвността ни.”
Използването на 3D цифрови аватари в метавселената също е проблем. Да имаш опцията да модифицираш това по какъв начин изглеждаш, с цел да представиш версия, която се разграничава от действителния живот, може да бъде “доста рисково за подрастващите, по-конкретно,” споделя Принстайн.
“В юношеска възраст вие сте това, което другите мислят за вас,” добавя той. “А концепцията човек да може да измисля своя идентичност и да получава доста друга противоположна връзка може в действителност да навреди на визията на един младеж по отношение на неговата или нейната еднаквост.”
Той се тормози, че софтуерните компании насочват техните платформи за обществени медии и метавселена към тази поддаваща се на внушения възрастова група във значим интервал от умственото и прочувственото развиване на представителите й, което може да има евентуално ужасни последствия.
“Това просто задълбочава проблемите, които към този момент започнахме да виждаме с резултатите от обществените медии,” споделя той. “Това основава още повече самотност и доста повече терзания по отношение на външния тип и излагането на рисково наличие, което е обвързвано със самоубийствени мисли.”
Някои проблеми към този момент са налице
През декември Meta пусна обществената платформа за виртуална действителност Horizon Worlds. Миналия март Microsoft показа облачна услуга за витуални 3D бизнес срещи. Други компании, като Roblox и Epic Games, завземат позиции в метавселената посредством известни онлайн игри.
При компанията за игри VRChat към този момент има доказателства за рискове за младите консуматори. През декември изследване на Center for Countering Digital Hate (CCDH) откри, че малолетни консуматори са били изложени на полово наличие, расистки и афектиран език и тормоз в платформата на VRChat, която нормално се достъпва посредством комплектите за виртуална действителност на Meta Oculus.
Meta и Oculus имат политика, която не разрешава този вид отрицателно държание в техните VR платформи. Пред CNBC представител на Meta e декларирал, че компанията се пробва да построи метавселената “отговорно,” както и че в платформата на Oculus има принадлежности за докладване на тормоз и блокиране на други консуматори. От VRChat не са реагирали незабавно на молбата за коментар от страна на CNBC.
Това е част от казуса, счита основният изпълнителен шеф CCDH Имран Ахмед. „ Колкото и доброжелателни да са, политиките за сигурност е мъчно да бъдат следени и прилагани във виртуалните пространства.
“Виртуалната действителност има потребност от доста сигурност вградена още през цялото време, тъй като не можете да претърсвате метавселената за език на омразата или за полов тормоз,” споделя той. “Не можете. Това се случва за секунда и не можете да извършите нищо.”
Прогнозата на Ахмед е, че родителите ще би трябвало да бъдат внимателни по отношение на достъпа на децата им до метавселената. “Мисля, че родителите ще си задават въпроса: Чувствам ли се в сигурност, в случай че знам, че Марк Закърбърг е индивидът, който управлява това кой въздейства на децата ми, кой може да има опция да ги тормози или дали те са в сигурност в метавселената?” споделя той.
Компаниите са подтиквани от опцията за облаги
Ироничното е, че виртуалната действителност и метавселената носят едно огромно заричане да подобрят психическото здраве на потребителите. Проучването на Рицо, да вземем за пример, демонстрира капацитета за потреблението на лекуване с виртуална действителност за поощряване на емпатия у пациентите и помагането с проблеми, като психическа контузия и посттравматично стресово разстройство.
Рицо и Принстайн обаче споделят мнението, че зависи от софтуерните компании да слагат като собствен приоритет сигурността на своите консуматори пред личния си тласък за облага.
Според Ахмед софтуерните компании може да употребяват принадлежности, с цел да подсигуряват сигурността на младите консуматори, включително принадлежности за строго засвидетелствуване на възрастта, с цел да се предотврати вероятността полови хищници да се показват за по-млади консуматори.
Може също по този начин да се употребяват голям брой модератори на наличие и “бърза реакция”, когато консуматори осведомят за нарушавания или несвоевременно държание. “Няма причина да няма наличие на модератори тук-там, на които участват деца или виртуални придружители,” споделя той. “Разбира се, това ще изисква пари.”
Вероятно също по този начин е прекомерно да се молят родителите, множеството от които имат “относително дребен персонален опит с тези платформи”, да наблюдават на какво са изложени децата им в метавселената, добавя Принстайн.
Неговото решение е да се намерят способи “тези компании да бъдат подтиквани да употребяват тези брилянтни принадлежности, с цел да подобрят обществото”. “В момента те са подтиквани да натрупат облаги.”
Докато шефовете на компании се пробват да изпреварят съперниците си, с цел да заемат позиции във към момента разрастващото се цифрово пространство, някои психолози и специалисти по психическо здраве споделят, че конкуренцията за облаги лишава вниманието от един значително значим въпрос – ще бъде ли метавселената безвредно място, най-много за децата и младежите?
Отговорът не е окуражаващ. Проучвания разкриват голям брой отрицателни резултати на обществените медии върху душeвността на децата и подрастващите - от тормоз до проблеми със самочувствието и външния тип.
Същите тези клопки може да бъдат също толкоз публикувани, в случай че не и повече, в необятно отворената метавселена, с поредицата й от големи виртуални светове, които са предопределени както за работа, по този начин и за занимания.
Ако обаче софтуерните компании вземат поради тези терзания през цялото време и вграждат решения в техните артикули за метавселената, това в действителност може да е от употребява за психическото здраве на децата, споделят някои специалисти пред CNBC.
“Всичките тези нови принадлежности и всичките тези нови благоприятни условия могат да бъдат употребявани за положителни или за неприятни неща,” споделя Мич Принстайн, клиничен психолог.
По-лошо от обществените медии
Днешните платформи на обществени медии към този момент са рискови за някои деца и младежи. Нивото на потапяне във виртуалната действителност може да задълбочи още повече тези проблеми, счита психологът Албърт Рицо.
“Има една мощ в това да бъдеш потънал в свят, който е друг от това да наблюдаваш и да общуваш,” споделя Рицо. “След като в действителност се въплътим в това пространство, макар че не можем да бъдем докосвани физически, ние можем да бъдем изложени на неща, които получават толкоз действителни измерения, че могат да нападат душeвността ни.”
Използването на 3D цифрови аватари в метавселената също е проблем. Да имаш опцията да модифицираш това по какъв начин изглеждаш, с цел да представиш версия, която се разграничава от действителния живот, може да бъде “доста рисково за подрастващите, по-конкретно,” споделя Принстайн.
“В юношеска възраст вие сте това, което другите мислят за вас,” добавя той. “А концепцията човек да може да измисля своя идентичност и да получава доста друга противоположна връзка може в действителност да навреди на визията на един младеж по отношение на неговата или нейната еднаквост.”
Той се тормози, че софтуерните компании насочват техните платформи за обществени медии и метавселена към тази поддаваща се на внушения възрастова група във значим интервал от умственото и прочувственото развиване на представителите й, което може да има евентуално ужасни последствия.
“Това просто задълбочава проблемите, които към този момент започнахме да виждаме с резултатите от обществените медии,” споделя той. “Това основава още повече самотност и доста повече терзания по отношение на външния тип и излагането на рисково наличие, което е обвързвано със самоубийствени мисли.”
Някои проблеми към този момент са налице
През декември Meta пусна обществената платформа за виртуална действителност Horizon Worlds. Миналия март Microsoft показа облачна услуга за витуални 3D бизнес срещи. Други компании, като Roblox и Epic Games, завземат позиции в метавселената посредством известни онлайн игри.
При компанията за игри VRChat към този момент има доказателства за рискове за младите консуматори. През декември изследване на Center for Countering Digital Hate (CCDH) откри, че малолетни консуматори са били изложени на полово наличие, расистки и афектиран език и тормоз в платформата на VRChat, която нормално се достъпва посредством комплектите за виртуална действителност на Meta Oculus.
Meta и Oculus имат политика, която не разрешава този вид отрицателно държание в техните VR платформи. Пред CNBC представител на Meta e декларирал, че компанията се пробва да построи метавселената “отговорно,” както и че в платформата на Oculus има принадлежности за докладване на тормоз и блокиране на други консуматори. От VRChat не са реагирали незабавно на молбата за коментар от страна на CNBC.
Това е част от казуса, счита основният изпълнителен шеф CCDH Имран Ахмед. „ Колкото и доброжелателни да са, политиките за сигурност е мъчно да бъдат следени и прилагани във виртуалните пространства.
“Виртуалната действителност има потребност от доста сигурност вградена още през цялото време, тъй като не можете да претърсвате метавселената за език на омразата или за полов тормоз,” споделя той. “Не можете. Това се случва за секунда и не можете да извършите нищо.”
Прогнозата на Ахмед е, че родителите ще би трябвало да бъдат внимателни по отношение на достъпа на децата им до метавселената. “Мисля, че родителите ще си задават въпроса: Чувствам ли се в сигурност, в случай че знам, че Марк Закърбърг е индивидът, който управлява това кой въздейства на децата ми, кой може да има опция да ги тормози или дали те са в сигурност в метавселената?” споделя той.
Компаниите са подтиквани от опцията за облаги
Ироничното е, че виртуалната действителност и метавселената носят едно огромно заричане да подобрят психическото здраве на потребителите. Проучването на Рицо, да вземем за пример, демонстрира капацитета за потреблението на лекуване с виртуална действителност за поощряване на емпатия у пациентите и помагането с проблеми, като психическа контузия и посттравматично стресово разстройство.
Рицо и Принстайн обаче споделят мнението, че зависи от софтуерните компании да слагат като собствен приоритет сигурността на своите консуматори пред личния си тласък за облага.
Според Ахмед софтуерните компании може да употребяват принадлежности, с цел да подсигуряват сигурността на младите консуматори, включително принадлежности за строго засвидетелствуване на възрастта, с цел да се предотврати вероятността полови хищници да се показват за по-млади консуматори.
Може също по този начин да се употребяват голям брой модератори на наличие и “бърза реакция”, когато консуматори осведомят за нарушавания или несвоевременно държание. “Няма причина да няма наличие на модератори тук-там, на които участват деца или виртуални придружители,” споделя той. “Разбира се, това ще изисква пари.”
Вероятно също по този начин е прекомерно да се молят родителите, множеството от които имат “относително дребен персонален опит с тези платформи”, да наблюдават на какво са изложени децата им в метавселената, добавя Принстайн.
Неговото решение е да се намерят способи “тези компании да бъдат подтиквани да употребяват тези брилянтни принадлежности, с цел да подобрят обществото”. “В момента те са подтиквани да натрупат облаги.”
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ