Дроздстой Стоянов: Очаквам ръст на опитите за самоубийство
Акад. проф. доктор Дроздстой Стоянов е едно от светилата в здравната логика на психиката, началник на Катедра „ Психиатрия и здравна психология” към Медицинския университет в Пловдив и учен в Българската академия на науките.
Той ще бъде преподавател на проведения от Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) онлайн семинар на тематика: „ Професионално изпепеляване и ръководство на личния състав в изискванията на коронакриза”. Семинарът ще се организира през февруари или март, а един от акцентите в него ще бъде така наречен „ бърнаут” измежду медицинските експерти.
" Проблемът с професионалното изпепеляване на медицинските експерти излиза на дневен ред след настъпването на пандемията ", съобщи акад. Стоянов в изявление за Радио Варна на БНР, представен от " Епицентър ".
„ Проявите на „ бърнаута” измежду медиците можем да ги разделим в три групи. От една страна е понижената работоспособност. Уврежда се концентрацията на съзнанието и оперативната памет. От друга страна са прочувствената изхабеност, загубата на тласък и предпочитание за работа. Третият признак е отчуждението – от близки, от пациенти, даже от самия себе си. Това отчуждение може да докара и до цинично отношение към страданието и болестта”, сподели акад. Стоянов.
Според психолога страната не прави задоволително за превъзмогване на следствията върху психологичното здраве на медиците.
„ Както при първото, по този начин и при второто въвеждане на противоепидемичните ограничавания, страната не излезе с ясно написани ограничения за задаващата се тежка психическа рецесия на всяко едно ниво”, съобщи акад. Дроздстой Стоянов. Той даде за образец възходящата експанзия измежду хората, следствията върху душeвността на децата от 7 до 12-годишна възраст, поради продължителния престой пред компютърни устройства и увеличаващия се брой случаи на домашно принуждение.
„ Очаквам растеж и на опитите за самоубийство”, разясни още специалистът и добави, че целият този набор от проблеми са били пренебрегнати от страната, в това число и психологичното здраве на медицинските експерти.
„ Разрешаването на този проблем е въпрос на национално виновна политика. Никога не е късно да се вземат ограничения за превъзмогването му, до момента в който има висши медицински учебни заведения в страната, от които излизат по 1000 лекари годишно и двойно повече медицински сестри. Това обаче е наливане на запас в каца без дъно, защото огромна част от тях емигрират отвън България или мигрират към частния сектор”, сподели акад. Стоянов.
Той напомни, че има оповестена за разискване Здравна тактика до 2030 година.
„ Ако и 10% от ограниченията, заложени в тази тактика бъдат изпълнени, тогава част от пробойните в системата ще бъдат запълнени и това до известна степен може да реши казуса с дефицита на медицински специалисти”, показа още акад. Дроздстой Стоянов.
Той ще бъде преподавател на проведения от Българската асоциация на експертите по здравни грижи (БАПЗГ) онлайн семинар на тематика: „ Професионално изпепеляване и ръководство на личния състав в изискванията на коронакриза”. Семинарът ще се организира през февруари или март, а един от акцентите в него ще бъде така наречен „ бърнаут” измежду медицинските експерти.
" Проблемът с професионалното изпепеляване на медицинските експерти излиза на дневен ред след настъпването на пандемията ", съобщи акад. Стоянов в изявление за Радио Варна на БНР, представен от " Епицентър ".
„ Проявите на „ бърнаута” измежду медиците можем да ги разделим в три групи. От една страна е понижената работоспособност. Уврежда се концентрацията на съзнанието и оперативната памет. От друга страна са прочувствената изхабеност, загубата на тласък и предпочитание за работа. Третият признак е отчуждението – от близки, от пациенти, даже от самия себе си. Това отчуждение може да докара и до цинично отношение към страданието и болестта”, сподели акад. Стоянов.
Според психолога страната не прави задоволително за превъзмогване на следствията върху психологичното здраве на медиците.
„ Както при първото, по този начин и при второто въвеждане на противоепидемичните ограничавания, страната не излезе с ясно написани ограничения за задаващата се тежка психическа рецесия на всяко едно ниво”, съобщи акад. Дроздстой Стоянов. Той даде за образец възходящата експанзия измежду хората, следствията върху душeвността на децата от 7 до 12-годишна възраст, поради продължителния престой пред компютърни устройства и увеличаващия се брой случаи на домашно принуждение.
„ Очаквам растеж и на опитите за самоубийство”, разясни още специалистът и добави, че целият този набор от проблеми са били пренебрегнати от страната, в това число и психологичното здраве на медицинските експерти.
„ Разрешаването на този проблем е въпрос на национално виновна политика. Никога не е късно да се вземат ограничения за превъзмогването му, до момента в който има висши медицински учебни заведения в страната, от които излизат по 1000 лекари годишно и двойно повече медицински сестри. Това обаче е наливане на запас в каца без дъно, защото огромна част от тях емигрират отвън България или мигрират към частния сектор”, сподели акад. Стоянов.
Той напомни, че има оповестена за разискване Здравна тактика до 2030 година.
„ Ако и 10% от ограниченията, заложени в тази тактика бъдат изпълнени, тогава част от пробойните в системата ще бъдат запълнени и това до известна степен може да реши казуса с дефицита на медицински специалисти”, показа още акад. Дроздстой Стоянов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ