Паметникът на раздора. Монументът на Освободителите от СССР раздели и Латвия |
9 май 2022 година. Паметникът на Освободителите на руска Латвия от германо-фашистките окупатори в Парка на Свободата в Рига е обграден от ограда, споделят от съображения за сигурност, а провеждането на всевъзможни демонстрации и тържества край него е неразрешено. Въпреки това стотици поданици на столицата идват с букети. Не ги позволяват до монумента, служители на реда поемат цветята и ги сервират на земята в подножието на мемориалния комплекс. На другата заран екскаватор изрива цветния килим и го товари в самосвал. Има сърдит, връщат се край паметника с цветя, остават там до късно през нощта на десети.
Паметникът в Рига се е трансформирал в монумент на раздора и вбива чеп в латвийското общество, разяснява в репортаж по тематиката съветската секция на Би Би Си, в опит да улови двете съществени гледни точки към казуса.
В минали години на 9 май на това място постоянно се събират хиляди жители на столицата Рига. Сега, по време на войната с Украйна, всичко е иначе. До комплекса е подредена галерия „ Слава на Украйна. На героите – популярност! “. Достъпът до паметника е неразрешен.
- Аз ще упорствам да поднеса цветя.
- Ще настоявате, такова… след това. – неотстъпчив е представителят на силите на реда.
- После към този момент ще е късно. Слагам ги и си тръгвам… - пазари се възрастен мъж.
Жена с бяла шапка и маска срещу коронавирус на лицето изяснява, че татко й е умрял край Ржев, когато е бил на 24, а тя на 3. Може да и е за последно и желае да стигне до паметника.
- Ако поднеса цветя тук, белким това е закононарушение? – пита риторично старата дама.
Елисавета Кривцова е правозащитник, правист, политик.
„ Аз съдя настъпателната война, която води Русия, аз съдя дейностите на Путин и смятам, че това е незаконно освен към Украйна, това е незаконно към Русия, към бъдещето на Русия, незаконно е към обстановката в целия свят “, Кривцова произнася тези думи на фона на фрагментите, които демонстрират по какъв начин върви с букет червени карамфили загледана напред.
В минали години Елисавета Кривцова е провела похода на Безсмъртния полк в Рига, тази година шествието е неразрешено.
„ Променихме тази година името на „ полка “. Нарекохме го Безсмъртен полк за мир и искахме да излезем с лозунга: Простете ни, вие, наши предшественици, за това, че ние, вашите потомци не запазихме мира, с нещо такова - страдание за това, което се случва в Украйна, само че нашата концепция не беше чута “, споделя Кривцова.
Контрапунктът е в лицето на Угис Полис, създател на самодейността за срутване на паметника, която към този момент е събрала над 10 хиляди подписа. Властите започнаха да я преглеждат още през 2019, само че действително и дадоха ход едвам в този момент след началото на войната в Украйна.
„ За латвийския народ този монумент не се асоциира с никакво избавление от фашизма, защото по време на Втората международна война просто една войска смени друга, а Латвия остана окупирана “, показва своята позиция Полис.
Пречка за събарянето на паметника е контракт с Русия от 1994 година. По силата му Латвия е длъжна да се грижи за опазването на съветските монументи и местата, на които са осъществени погребения. Сега желаят да анулират тази част от контракта.
Възможно е да бъде преразгледан правилото на деяние на един интернационалния контракт, в случай че една от страните, както е в този случай, е почнала дейни военни дейности. Такава процедура е допустима за интернационалното право.
„ Отчитайки обстоятелството, че тук не е заровен нито един руски боец, това е просто площад с монумент, не мисля, че това е вярното място за поднасяне на венци. Цветята би трябвало да се сервират там, където има погребения, на гробищата. А тук няма никакви учредения за това. Освен всичко останало полагането на цветя се употребява за пропагандни цели от съветската страна. Показват го в съветските медии за възхвала на ръководещия там режим “, изяснява Угис Полис.
За Елисавета Кривцова всичко е било обикновено, до момента в който не почнали да се събират стотици хиляди души край паметника. Докато хората не почнали да честват.
„ Никой не ни пита за мнението ни за премахването на паметника. Идеята, че някой може да пристигна тук и да стачкува срещу войната не се приема, неразрешено е. Във всевъзможен формат ние сме неприемливи тук “, оплаква се Кривцова.
Министър-председателят на страната е безапелационен, че събарянето на паметника е неизбежно, въпросът е по кое време и по какъв метод.
„ Голямата част от тези, които идват тук да сервират цветя или да вземат участие в празнични мероприятия това са съветски латвийци, които живеят в съветското осведомително пространство и гледат съветските вести. По принцип съгласно мен те поддържат това, което се е случвало тук по време на окупацията. Аз считам, че тези хора не са лоялни към Латвия “, убеден е Угис Полис.
„ Аз съм подготвена да схвана болката на огромна част от латвийското общество за окупацията по руско време, разбирам, само че чисто логичен окупацията е от 1939 до 1940, а не в интервала 1941-1945, на който е отдаден паметникът. Аз мисля, че това са стандарти, болшинството е решило просто, че на него това не му харесва. Това е техен стандарт, те не се пробват да приказват, да схващат, не се пробват даже да чуят “, лансира своята истина Елисавета Кривцова.
Финалните фрагменти на репортажа припомнят сходни подиуми пред руските монументи из цяла Европа след нахлуването на Русия в Украйна. Полицейски коли, качват някого, възгласи: Защо я прибирате? и Как не ви е позор? Всичко си наподобява, даже паркът, в който е инсталиран паметникът носи името на Свободата.
Паметникът в Рига се е трансформирал в монумент на раздора и вбива чеп в латвийското общество, разяснява в репортаж по тематиката съветската секция на Би Би Си, в опит да улови двете съществени гледни точки към казуса.
В минали години на 9 май на това място постоянно се събират хиляди жители на столицата Рига. Сега, по време на войната с Украйна, всичко е иначе. До комплекса е подредена галерия „ Слава на Украйна. На героите – популярност! “. Достъпът до паметника е неразрешен.
- Аз ще упорствам да поднеса цветя.
- Ще настоявате, такова… след това. – неотстъпчив е представителят на силите на реда.
- После към този момент ще е късно. Слагам ги и си тръгвам… - пазари се възрастен мъж.
Жена с бяла шапка и маска срещу коронавирус на лицето изяснява, че татко й е умрял край Ржев, когато е бил на 24, а тя на 3. Може да и е за последно и желае да стигне до паметника.
- Ако поднеса цветя тук, белким това е закононарушение? – пита риторично старата дама.
Елисавета Кривцова е правозащитник, правист, политик.
„ Аз съдя настъпателната война, която води Русия, аз съдя дейностите на Путин и смятам, че това е незаконно освен към Украйна, това е незаконно към Русия, към бъдещето на Русия, незаконно е към обстановката в целия свят “, Кривцова произнася тези думи на фона на фрагментите, които демонстрират по какъв начин върви с букет червени карамфили загледана напред.
В минали години Елисавета Кривцова е провела похода на Безсмъртния полк в Рига, тази година шествието е неразрешено.
„ Променихме тази година името на „ полка “. Нарекохме го Безсмъртен полк за мир и искахме да излезем с лозунга: Простете ни, вие, наши предшественици, за това, че ние, вашите потомци не запазихме мира, с нещо такова - страдание за това, което се случва в Украйна, само че нашата концепция не беше чута “, споделя Кривцова.
Контрапунктът е в лицето на Угис Полис, създател на самодейността за срутване на паметника, която към този момент е събрала над 10 хиляди подписа. Властите започнаха да я преглеждат още през 2019, само че действително и дадоха ход едвам в този момент след началото на войната в Украйна.
„ За латвийския народ този монумент не се асоциира с никакво избавление от фашизма, защото по време на Втората международна война просто една войска смени друга, а Латвия остана окупирана “, показва своята позиция Полис.
Пречка за събарянето на паметника е контракт с Русия от 1994 година. По силата му Латвия е длъжна да се грижи за опазването на съветските монументи и местата, на които са осъществени погребения. Сега желаят да анулират тази част от контракта.
Възможно е да бъде преразгледан правилото на деяние на един интернационалния контракт, в случай че една от страните, както е в този случай, е почнала дейни военни дейности. Такава процедура е допустима за интернационалното право.
„ Отчитайки обстоятелството, че тук не е заровен нито един руски боец, това е просто площад с монумент, не мисля, че това е вярното място за поднасяне на венци. Цветята би трябвало да се сервират там, където има погребения, на гробищата. А тук няма никакви учредения за това. Освен всичко останало полагането на цветя се употребява за пропагандни цели от съветската страна. Показват го в съветските медии за възхвала на ръководещия там режим “, изяснява Угис Полис.
За Елисавета Кривцова всичко е било обикновено, до момента в който не почнали да се събират стотици хиляди души край паметника. Докато хората не почнали да честват.
„ Никой не ни пита за мнението ни за премахването на паметника. Идеята, че някой може да пристигна тук и да стачкува срещу войната не се приема, неразрешено е. Във всевъзможен формат ние сме неприемливи тук “, оплаква се Кривцова.
Министър-председателят на страната е безапелационен, че събарянето на паметника е неизбежно, въпросът е по кое време и по какъв метод.
„ Голямата част от тези, които идват тук да сервират цветя или да вземат участие в празнични мероприятия това са съветски латвийци, които живеят в съветското осведомително пространство и гледат съветските вести. По принцип съгласно мен те поддържат това, което се е случвало тук по време на окупацията. Аз считам, че тези хора не са лоялни към Латвия “, убеден е Угис Полис.
„ Аз съм подготвена да схвана болката на огромна част от латвийското общество за окупацията по руско време, разбирам, само че чисто логичен окупацията е от 1939 до 1940, а не в интервала 1941-1945, на който е отдаден паметникът. Аз мисля, че това са стандарти, болшинството е решило просто, че на него това не му харесва. Това е техен стандарт, те не се пробват да приказват, да схващат, не се пробват даже да чуят “, лансира своята истина Елисавета Кривцова.
Финалните фрагменти на репортажа припомнят сходни подиуми пред руските монументи из цяла Европа след нахлуването на Русия в Украйна. Полицейски коли, качват някого, възгласи: Защо я прибирате? и Как не ви е позор? Всичко си наподобява, даже паркът, в който е инсталиран паметникът носи името на Свободата.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ