Рашков, времето ти изтече
„Труд“
И тази седмица вътрешният министър Бойко Рашков подсети за себе си. Освен с натрапеното си наличие той от ден на ден ни връща към тези времена, с които като европейци мислихме, че сме завършили.
Макар Рашковото Министерство на вътрешните работи да претърпя крушение с противозаконния арест на Бойко Борисов, вътрешният министър не се отхвърля от концепцията, стартирана при започване на годината, за възобновление на Народната милиция. В сряда следобяд под благия взор на бореца за народна власт Атанас Атанасов, Рашков още веднъж изиска разширение на пълномощията на полицията в две направления – да образува каузи и да проверява без глоба на прокурор, както и да подслушва поголовно. Важно е да се означи, че Атанасов, който в този момент е съпредседател на „ Демократична България “, а преди време бе началник на Националната работа за сигурност (НСС), поддържа милиционерските хрумвания на Рашков.
Опоненти преди 25 години, през днешния ден Рашков и Атанасов са захласнати от концепцията да обезсилят прокуратурата,
като по този начин ще зачеркнат всички законови промени, които България е направила в последните две десетилетия, с цел да синхронизира наказателното си законодателство с това на страните членки на Европейския съюз. Рашков и Атанасов наподобява в никакъв случай не са късали с предишното си, въпреки през Прехода да са принадлежали към идеологически противостоящите си партии – Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, от което произлезе и ДСБ. Бившият комунистически следовател Бойко Рашков и някогашният комунистически прокурор Атанасов (такъв той е при започване на кариерата си) желаят да върнат страната към тези тъмни, мракобесни времена, в които Народната милиция преследваше идеологическите врагове на властта.
Забележително е по какъв начин и двамата употребяват прокуратурата, с цел да оправдаят рисковите хрумвания за разширение на пълномощията на служителите на реда, които без (почти) никакъв надзор, ще могат да арестуват всеки, който дръзне да се опълчи на властта. Примерът с ареста на Борисов е задоволителен.
И няма никаква заблуда, че в случай че болшинството в Народното събрание даде още власт на изпълнителната власт, тя ще я използва за кавга и с тези, които през днешния ден ги поддържат. Заради това е ужасяващо цялостното безмълвие, с което рисковите законодателни попълзновения освен че не срещат рецензии от страна на правозащитни организации, само че даже се радват на поддръжка от страна на тези „ пазители “ на демокрацията, които заслепени от злобата си против някогашните ръководещи и държавното обвиняване, считат, че с принуда и безвластие ще си подсигуряват оставането на власт.
Очевидно е, разсъдъкът отсъства на върха на страната и нейния наказателен уред.
Знак за това даже стартира да дава и президентът Румен Радев. Той изиска беззаконието да се бори със законни средства, само че явно думите му нямат значение за премиера и най-тесния му кръг в държавното управление.
Така се оказва, че бесовете на новите ръководещи в лицето на триото – Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков, могат да бъдат ненапълно притъпени само от Европа. Отсега е ясно, че България ще се окаже в доста мъчно състояние, що се отнася до спазването на основополагащия принцип на Европейския съюз за господство на правото. Това ще стане ясно след по-малко от три месеца, когато излезе отчетът за 2022 година
Проблемът е, че поради нарушение на разделянето на управляващите и използването на полицията за почистване на политически сметки и прикриване на злоупотреби на актуалните управници, българите може да се окажат с понижен бюджет от европейските фондове, точно поради систематични нарушавания по механизма за върховенството на правото. Примери за това в последната година има колкото искаш, да вземем за пример лобистки стимулираното очистване на спецправосъдието. В дълготраен проект самозабравянето на властта ще има резултат и върху увеличението на неоправдателните решения против страната пред Европейския съд по правата на индивида.
Пречките, които участието на България в Европейски Съюз основава, наподобява е сериозен проблем за рисковите хрумвания на вътрешния министър.
Прави усещане, че Рашков приказва за хрумвания, удостоверява, че има подготвен законопроект, координиран с юристи, само че не го показва. Министерство на вътрешните работи министърът знае добре, че апетитът му да подслушва поголовно е в остра колизия с трайната процедура на съда в Страсбург. Съвсем обособен е въпросът, че признанието на Рашков по какъв начин съветва законопроекти за смяна на Наказателно-процесуален кодекс и на специфичния закон за СРС с юристи, демонстрира съществуването на тежък лобизъм. Да не приказваме, че надалеч по-вероятно наподобява рисковите хрумвания, споделени от Рашков, да са му подсказани от подмолни кръгове, които направиха допустимо идването на власт на актуалната Четворна коалиция. Последното е очевиден симптом за това, че и тези ръководещи търсят метод по какъв начин да употребяват репресивния уред на страната, с цел да си подсигуряват оставането на власт.
Във всичко това няма нищо демократично и е извънредно време този факт да се разбере, най-много от вътрешния министър, чието време изтече!
И тази седмица вътрешният министър Бойко Рашков подсети за себе си. Освен с натрапеното си наличие той от ден на ден ни връща към тези времена, с които като европейци мислихме, че сме завършили.
Макар Рашковото Министерство на вътрешните работи да претърпя крушение с противозаконния арест на Бойко Борисов, вътрешният министър не се отхвърля от концепцията, стартирана при започване на годината, за възобновление на Народната милиция. В сряда следобяд под благия взор на бореца за народна власт Атанас Атанасов, Рашков още веднъж изиска разширение на пълномощията на полицията в две направления – да образува каузи и да проверява без глоба на прокурор, както и да подслушва поголовно. Важно е да се означи, че Атанасов, който в този момент е съпредседател на „ Демократична България “, а преди време бе началник на Националната работа за сигурност (НСС), поддържа милиционерските хрумвания на Рашков.
Опоненти преди 25 години, през днешния ден Рашков и Атанасов са захласнати от концепцията да обезсилят прокуратурата,
като по този начин ще зачеркнат всички законови промени, които България е направила в последните две десетилетия, с цел да синхронизира наказателното си законодателство с това на страните членки на Европейския съюз. Рашков и Атанасов наподобява в никакъв случай не са късали с предишното си, въпреки през Прехода да са принадлежали към идеологически противостоящите си партии – Българска социалистическа партия и Съюз на демократичните сили, от което произлезе и ДСБ. Бившият комунистически следовател Бойко Рашков и някогашният комунистически прокурор Атанасов (такъв той е при започване на кариерата си) желаят да върнат страната към тези тъмни, мракобесни времена, в които Народната милиция преследваше идеологическите врагове на властта.
Забележително е по какъв начин и двамата употребяват прокуратурата, с цел да оправдаят рисковите хрумвания за разширение на пълномощията на служителите на реда, които без (почти) никакъв надзор, ще могат да арестуват всеки, който дръзне да се опълчи на властта. Примерът с ареста на Борисов е задоволителен.
И няма никаква заблуда, че в случай че болшинството в Народното събрание даде още власт на изпълнителната власт, тя ще я използва за кавга и с тези, които през днешния ден ги поддържат. Заради това е ужасяващо цялостното безмълвие, с което рисковите законодателни попълзновения освен че не срещат рецензии от страна на правозащитни организации, само че даже се радват на поддръжка от страна на тези „ пазители “ на демокрацията, които заслепени от злобата си против някогашните ръководещи и държавното обвиняване, считат, че с принуда и безвластие ще си подсигуряват оставането на власт.
Очевидно е, разсъдъкът отсъства на върха на страната и нейния наказателен уред.
Знак за това даже стартира да дава и президентът Румен Радев. Той изиска беззаконието да се бори със законни средства, само че явно думите му нямат значение за премиера и най-тесния му кръг в държавното управление.
Така се оказва, че бесовете на новите ръководещи в лицето на триото – Кирил Петков, Асен Василев и Бойко Рашков, могат да бъдат ненапълно притъпени само от Европа. Отсега е ясно, че България ще се окаже в доста мъчно състояние, що се отнася до спазването на основополагащия принцип на Европейския съюз за господство на правото. Това ще стане ясно след по-малко от три месеца, когато излезе отчетът за 2022 година
Проблемът е, че поради нарушение на разделянето на управляващите и използването на полицията за почистване на политически сметки и прикриване на злоупотреби на актуалните управници, българите може да се окажат с понижен бюджет от европейските фондове, точно поради систематични нарушавания по механизма за върховенството на правото. Примери за това в последната година има колкото искаш, да вземем за пример лобистки стимулираното очистване на спецправосъдието. В дълготраен проект самозабравянето на властта ще има резултат и върху увеличението на неоправдателните решения против страната пред Европейския съд по правата на индивида.
Пречките, които участието на България в Европейски Съюз основава, наподобява е сериозен проблем за рисковите хрумвания на вътрешния министър.
Прави усещане, че Рашков приказва за хрумвания, удостоверява, че има подготвен законопроект, координиран с юристи, само че не го показва. Министерство на вътрешните работи министърът знае добре, че апетитът му да подслушва поголовно е в остра колизия с трайната процедура на съда в Страсбург. Съвсем обособен е въпросът, че признанието на Рашков по какъв начин съветва законопроекти за смяна на Наказателно-процесуален кодекс и на специфичния закон за СРС с юристи, демонстрира съществуването на тежък лобизъм. Да не приказваме, че надалеч по-вероятно наподобява рисковите хрумвания, споделени от Рашков, да са му подсказани от подмолни кръгове, които направиха допустимо идването на власт на актуалната Четворна коалиция. Последното е очевиден симптом за това, че и тези ръководещи търсят метод по какъв начин да употребяват репресивния уред на страната, с цел да си подсигуряват оставането на власт.
Във всичко това няма нищо демократично и е извънредно време този факт да се разбере, най-много от вътрешния министър, чието време изтече!
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ