Жадувана финансова новина: Работодателите ще раздават коледни пари на поразия
80% от работодателите у нас споделят, че ще дадат бонуси за Коледа, излиза наяве от изследване на Българската стопанска камара (БСК). Общата сума, която бизнесът ще отдели за това е към 80 млн. лева Това разяснява Томчо Томов от БСК.
20% от работодателите декларират, че няма да раздават коледни бонуси, при част от тях това е поради финансовото положение на фирмите, а при другите – тъй като разсъждават обичайно и считат, че служащите се подтикват посредством заплатите, а не посредством бонуси.
При 70% от работодателите, които афишират, че ще дадат бонуси, те ще са под формата на пари . Някои ще раздават фирмени дарове, ваучери за храна, питиета или почивки.
Най-много работодатели споделят, че имат намерение да дадат бонуси до 20% от заплатата на служащите си, следвани от тези, които считат да дадат по половин заплата като коледен бонус.
Българите харчат сред 10 и 40% от прихода на фамилията за дарове по Коледа и Нова година.
40% са доста, в случай че не харчите от спестявания, разяснява кредитният консултантът Тихомир Тошев.
По празниците нормално доста известни стават бързите заеми . Съветът на специалиста е обаче те да се употребяват доста деликатно, защото са най-скъпият финансов запас, и единствено до относително ниски суми, да вземем за пример до 400 лева
Тошев предложи доста деликатно да се четат изискванията, защото сходен вид заеми може да се окажат доста оскъпени от такси, несъврзани с заема. За тях няма законово условие да се включват в годишния % на разноските.
Друг вид – при планувани по-големи покупки, са потребителските заеми .
Както и във всеки различен случай обаче би трябвало да се харчи рационално. Като образец за безразсъдно харчене Тошев уточни случаи на фамилии със ниски до междинни приходи, които вземат заем, с цел да купят финален модел телефон или преносим компютър, нормално на децата си.
Кредитните карти са най-използваният инструмент по празниците, само че е най-добре изхарчените пари да се върнат в гратисния интервал, т.е. без да се дължи рента.
Гратисният интервал е 40-45 дни.
Кредитните карти са най-скъпият банков кредитен артикул (14-26 % лихва), само че при всички положения – доста по-евтин от бързите заеми.
Вижте още във видеото:
Източник, графики и видео: bTV
20% от работодателите декларират, че няма да раздават коледни бонуси, при част от тях това е поради финансовото положение на фирмите, а при другите – тъй като разсъждават обичайно и считат, че служащите се подтикват посредством заплатите, а не посредством бонуси.
При 70% от работодателите, които афишират, че ще дадат бонуси, те ще са под формата на пари . Някои ще раздават фирмени дарове, ваучери за храна, питиета или почивки.
Най-много работодатели споделят, че имат намерение да дадат бонуси до 20% от заплатата на служащите си, следвани от тези, които считат да дадат по половин заплата като коледен бонус.
Българите харчат сред 10 и 40% от прихода на фамилията за дарове по Коледа и Нова година.
40% са доста, в случай че не харчите от спестявания, разяснява кредитният консултантът Тихомир Тошев.
По празниците нормално доста известни стават бързите заеми . Съветът на специалиста е обаче те да се употребяват доста деликатно, защото са най-скъпият финансов запас, и единствено до относително ниски суми, да вземем за пример до 400 лева
Тошев предложи доста деликатно да се четат изискванията, защото сходен вид заеми може да се окажат доста оскъпени от такси, несъврзани с заема. За тях няма законово условие да се включват в годишния % на разноските.
Друг вид – при планувани по-големи покупки, са потребителските заеми .
Както и във всеки различен случай обаче би трябвало да се харчи рационално. Като образец за безразсъдно харчене Тошев уточни случаи на фамилии със ниски до междинни приходи, които вземат заем, с цел да купят финален модел телефон или преносим компютър, нормално на децата си.
Кредитните карти са най-използваният инструмент по празниците, само че е най-добре изхарчените пари да се върнат в гратисния интервал, т.е. без да се дължи рента.
Гратисният интервал е 40-45 дни.
Кредитните карти са най-скъпият банков кредитен артикул (14-26 % лихва), само че при всички положения – доста по-евтин от бързите заеми.
Вижте още във видеото:
Източник, графики и видео: bTV
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ