Екзакта: 14 на сто са успели да спестят пари, 57% похарчили всичко изкарано през 2017
57% от пълнолетните българи декларират, че през 2017 година са похарчили всички пари, които са изкарали през годината.
Това демонстрират данните от постоянно месечно национално представително проучване на Екзакта Рисърч Груп, извършено сред 7-13 декември. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 обитаеми места. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано face-to-face изявление.
Всеки пети участник в проучването не се е справил в границите на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Българите, съумели да спестят пари през изминаващата 2017 година, възлизат на 14% .
10% от българите настояват, че са изхарчили целия си паричен запас – и извоюваното през годината, и спестеното преди, и даже са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст сред 40 и 60 години, на нискообразовани и небогати българи, както и на живеещи в селата. Жените по-често от мъжете попадат в тази категория.
46% от българите дефинират отминаващата година като „ нито добра, нито неприятна за тях в персонален проект ”. Това настояват по-често дами, хора на възраст над 40 години, небогати респонденти и поданици на селата.
В същото време прави усещане, че българите, за които в персонален проект отминаващата година е била добра, са доста повече от тези, за които в персонален проект 2017 година е била неприятна (37%: 15%). Тези данни демонстрират, че не може да се приказва за всеобщ скептицизъм, когато става дума за персоналната равносметка на множеството българи за отминаващата година, разясняват от Екзакта.
Личната равносметка е подвластна значително на финансовото самочувствие на хората. 70% от съумелите да спестят пари през 2017 година дефинират отминаващата година като добра за тях, до момента в който едвам 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „ добра година ”.
Положителната равносметка за актуалната година е в основата на оптимизма на българите за идната 2018 година
72% от интервюираните чакат новата година в персонален проект да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи. Очаквано оптимизмът за бъдещето в персонален проект е по-висок измежду хората, които са съумели да подобрят материалното си положение през 2017 година, в сравнение с измежду тези, които не са постигнали финансова непоклатимост.
За разлика от персоналната равносметка, в която оптимистичните настройки вземат връх над песимистичните, при публичната равносметка е налице паритет сред дяловете на песимистите и оптимистите за положението на страната ни през изминаващата година.
42% от българите дефинират изминаващата година като „ нито добра, нито неприятна ” за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са еднакъв дял по отношение на твърдящите, че годината е била по-скоро неприятна за страната ни (24.8%: 24.2%).
Годината е била добра за страната ни съгласно хората на възраст до 40 години, съгласно жителите на градовете-областни центрове и съгласно заможните респонденти.
Годината е била неприятна за България най-често съгласно столичаните, съгласно хората на възраст над 59 години, съгласно бедните и нискообразованите българи.
61% от българите имат по-скоро оптимистични упования за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година. На 17% възлизат твърдите скептици, съгласно които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В всеобщия случай тези хора мислят за 2018 като за година най-малко толкоз неприятна колкото 2017 година или даже позволяват опцията тя да бъде още по-лоша.
В резюме на чувството за по-скоро позитивна равносметка на българите желаеме да сложим акцент на това, че една пета от българите са уверени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях персонално, по този начин и за България. Доста по-малко – 10% пък мислят, че 2017 е била неприятна персонално за тях, само че също по този начин и за страната.
Никак не е дребен и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и персонално за тях – 59%.
Над 60 на 100 от българите са подготвени да поздравят политици за ЧНГ 2018. Най-много празнични пожелания се насочат към премиера Бойко Борисов (27%), към Румен Радев (25%) и към Мая Манолова (14%). Следват Корнелия Нинова (11%), към Красимир Каракачанов (7%), към Йорданка Фандъкова (6%), към Цветан Цветанов (6%), към Томислав Дончев (5%), към Валери Симеонов (4%), към Георги Първанов (3%), към Волен Сидеров, Цвета Караянчева, Лиляна Павлова, Веселин Марешки, Стефан Данаилов (от по 2%).
Изборът кого от политиците да поздравиш за празниците несъмнено се оказва политически свързан. Така да вземем за пример, гласоподавателите на ГЕРБ най-често насочат положителни пожелания към своя водач и към главните си политически фигури.
Румен Радев печели най-вече поздравления за Новата година от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Симпатизантите на левицата по-често са склонни да насочат пожелания към президента, в сравнение с към своя водач.
Хората, които не желаят да изкажат положителни новогодишни пожелания към нито един български политик възлизат на 29% и са най-вече на възраст сред 18 и 30 години, поданици на селата, представители на малцинствата и негласуващи.
Едва 2% по площадите на Нова година
89 на 100 от българите ще честват Коледа вкъщи. 2% възнамеряват да отидат на ресторант, други 2% – да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкоз -1% ще работят по Коледните празници.
По-висока подвижност на популацията се обрисува за новогодишните празници. Отново обаче най-голям е делът на българите, които възнамеряват да честват по домовете си – 74%. На заведения за хранене и по клубове ще честват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.
За разлика от Коледа, която се възприема по-скоро като фамилен празник и се чества най-вече в домашна атмосфера, новогодишните празници оферират повече благоприятни условия и по тази причина нерешилите досега какво да изберат за новогодишната нощ не са малко – 7%, демонстрират още данните на Екзакта.
Това демонстрират данните от постоянно месечно национално представително проучване на Екзакта Рисърч Груп, извършено сред 7-13 декември. По домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни българи в 125 гнезда, в 92 обитаеми места. Методиката на регистрация е директно полустандартизирано face-to-face изявление.
Всеки пети участник в проучването не се е справил в границите на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Българите, съумели да спестят пари през изминаващата 2017 година, възлизат на 14% .
10% от българите настояват, че са изхарчили целия си паричен запас – и извоюваното през годината, и спестеното преди, и даже са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст сред 40 и 60 години, на нискообразовани и небогати българи, както и на живеещи в селата. Жените по-често от мъжете попадат в тази категория.
46% от българите дефинират отминаващата година като „ нито добра, нито неприятна за тях в персонален проект ”. Това настояват по-често дами, хора на възраст над 40 години, небогати респонденти и поданици на селата.
В същото време прави усещане, че българите, за които в персонален проект отминаващата година е била добра, са доста повече от тези, за които в персонален проект 2017 година е била неприятна (37%: 15%). Тези данни демонстрират, че не може да се приказва за всеобщ скептицизъм, когато става дума за персоналната равносметка на множеството българи за отминаващата година, разясняват от Екзакта.
Личната равносметка е подвластна значително на финансовото самочувствие на хората. 70% от съумелите да спестят пари през 2017 година дефинират отминаващата година като добра за тях, до момента в който едвам 11% от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да нарекат отминаващата 2017 година „ добра година ”.
Положителната равносметка за актуалната година е в основата на оптимизма на българите за идната 2018 година
72% от интервюираните чакат новата година в персонален проект да бъде по-добра за тях от отминаващата. Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи. Очаквано оптимизмът за бъдещето в персонален проект е по-висок измежду хората, които са съумели да подобрят материалното си положение през 2017 година, в сравнение с измежду тези, които не са постигнали финансова непоклатимост.
За разлика от персоналната равносметка, в която оптимистичните настройки вземат връх над песимистичните, при публичната равносметка е налице паритет сред дяловете на песимистите и оптимистите за положението на страната ни през изминаващата година.
42% от българите дефинират изминаващата година като „ нито добра, нито неприятна ” за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са еднакъв дял по отношение на твърдящите, че годината е била по-скоро неприятна за страната ни (24.8%: 24.2%).
Годината е била добра за страната ни съгласно хората на възраст до 40 години, съгласно жителите на градовете-областни центрове и съгласно заможните респонденти.
Годината е била неприятна за България най-често съгласно столичаните, съгласно хората на възраст над 59 години, съгласно бедните и нискообразованите българи.
61% от българите имат по-скоро оптимистични упования за бъдещето на страната ни през Новата 2018 година. На 17% възлизат твърдите скептици, съгласно които Новата година няма да е по-добра от отминаващата. В всеобщия случай тези хора мислят за 2018 като за година най-малко толкоз неприятна колкото 2017 година или даже позволяват опцията тя да бъде още по-лоша.
В резюме на чувството за по-скоро позитивна равносметка на българите желаеме да сложим акцент на това, че една пета от българите са уверени, че отминаващата 2017 година е била добра както за тях персонално, по този начин и за България. Доста по-малко – 10% пък мислят, че 2017 е била неприятна персонално за тях, само че също по този начин и за страната.
Никак не е дребен и делът на българите, очакващи Новата 2018 година да е по-добра от изминаващата година и за страната, и персонално за тях – 59%.
Над 60 на 100 от българите са подготвени да поздравят политици за ЧНГ 2018. Най-много празнични пожелания се насочат към премиера Бойко Борисов (27%), към Румен Радев (25%) и към Мая Манолова (14%). Следват Корнелия Нинова (11%), към Красимир Каракачанов (7%), към Йорданка Фандъкова (6%), към Цветан Цветанов (6%), към Томислав Дончев (5%), към Валери Симеонов (4%), към Георги Първанов (3%), към Волен Сидеров, Цвета Караянчева, Лиляна Павлова, Веселин Марешки, Стефан Данаилов (от по 2%).
Изборът кого от политиците да поздравиш за празниците несъмнено се оказва политически свързан. Така да вземем за пример, гласоподавателите на ГЕРБ най-често насочат положителни пожелания към своя водач и към главните си политически фигури.
Румен Радев печели най-вече поздравления за Новата година от гласоподавателите на Българска социалистическа партия. Симпатизантите на левицата по-често са склонни да насочат пожелания към президента, в сравнение с към своя водач.
Хората, които не желаят да изкажат положителни новогодишни пожелания към нито един български политик възлизат на 29% и са най-вече на възраст сред 18 и 30 години, поданици на селата, представители на малцинствата и негласуващи.
Едва 2% по площадите на Нова година
89 на 100 от българите ще честват Коледа вкъщи. 2% възнамеряват да отидат на ресторант, други 2% – да пътуват до родните си места. Едва 1% ще отидат в чужбина за Коледа. 1% ще отидат на ски в планината и също толкоз -1% ще работят по Коледните празници.
По-висока подвижност на популацията се обрисува за новогодишните празници. Отново обаче най-голям е делът на българите, които възнамеряват да честват по домовете си – 74%. На заведения за хранене и по клубове ще честват 8%. 4% ще посрещнат Новата година в чужбина, 2% ще излязат на площадите в страната, а други 2% ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2%, а на ски ще отидат 1.3%.
За разлика от Коледа, която се възприема по-скоро като фамилен празник и се чества най-вече в домашна атмосфера, новогодишните празници оферират повече благоприятни условия и по тази причина нерешилите досега какво да изберат за новогодишната нощ не са малко – 7%, демонстрират още данните на Екзакта.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ