Две седмици игра на парламентарна дейност
48-ият български парламент заседава от 2 седмици – на пръв взор релативно малко време, само че на процедура – задоволително, с цел да могат да се създадат някои заключения за целите му и бъдещата му работа.
Първите стъпки на българските избраници в действителност се оказаха много тромави още от преди да удари парламентарният звънец. Докато обществото се вълнуваше от тематики като инфлация, цени на сила, икономическа рецесия и има ли вероятност да се сътвори от малко малко работещо болшинство и държавно управление, което да почне да взема решение все по-неотложните проблеми, новите депутати се вълнуваха най-вече от това дали съветският дипломат ще участва на клетвата им. И въпреки въпросът да беше кардинален, значимостта, която му придадоха политиците, остана значително неоправдана в очите на всеобщия българин, който евентуално за първи път чуваше, че на откриването на Народното събрание въобще се канят посланици.
В съревнованието в това коя политическа мощ е по-по-най-евроатлантическа се стигна до концепцията при откриването да бъде изслушан Володимир Зеленски – концепция, която по-скоро провокира неразбиране измежду българските жители не, тъй като имат нещо срещу Украйна и Зеленски, не тъй като са русофили или поддържат Русия, а просто тъй като не схванаха за какво непознат държавен глава би трябвало да открива нашия парламент.
Докато редица анализатори спрягаха какви ли не конфигурации за бъдещо болшинство – от коалиция ГЕРБ-ПП, до екзотични обединения, в които Движение за права и свободи и Възраждане ще се прегърнат, първата парламентарна сесия стартира с провал и попари доста от упованията.
Задължителният по Конституция избор на ръководител на Народното събрание се оказа сизифовско изпитание за парламентарните сили, които означиха връх за най-дълго пленарно съвещание. Така лелеяното от съвсем всички болшинство, каквото и да е то, стига да преведе страната през рецесията, се оказа невероятно – на процедура съвсем всички партии имаха собствен претендент и държаха да е или той, или никой.
Трябва да се означи, че въпреки и да има задоволително образовани и политически ангажирани българи, които да осъзнават значимостта на ролята на ръководителя на Народното събрание, един голям % жители не се интересуват и не задълбават в процедурите на работа на Народното събрание. За тях цялата блъсканица още веднъж остана освен неразбрана, а в допълнение ги отблъсна от политическите сили и политическата система като цяло. Което не е по никакъв начин добре на фона на извънредно ниската изборна интензивност при последния избор.
След края на първото измъчено съвещание Народното събрание сякаш проработи. И все още гласоподава едно решение и един закон, които реши за най-спешни и предпочитани – да дадем оръжие на Украйна и да се върне хартиената бюлетина – с гласовете на две на процедура противоречащи си болшинства.
Въпросът за оръжието се дискутира надали не откогато е почнала войната и съгласно мнозина е социална загадка, че такова се изнася за Украйна – през трети страни и добре платено. Това, за което решението на Народното събрание не даде явен отговор на всеобщия наблюдаващ, е какво ще подарим в тази ситуация, в случай че въобще има какво, и кой ще заплати сметката за него. Последното е болна тематика за обществото поради повсеместната финансова рецесия и растящата инфлация и невъзможността на страната да подкрепи съответно даже най-нуждаещите се – образец са хората в Карловско, които към момента са настанени във фургони.
Също по този начин в очите на много българи страната ни и данъкоплатците ни са създали и не престават да вършат значително за Украйна с грижата за многочислените украински бежанци, които прекараха с месеци в хотели край морето и в този момент ще бъдат трансферирани за неопределен срок в държавни бази. Като даже базите са невъзможна фантазия за средностатистическия български пенсионер.
Интересно остава и дълбокото безмълвие на българските политици за ориста на българите в Украйна (ок. 200 000 души) – като се почне от затварянето на българските учебни заведения и се стигне до неналичието на каквато и да е информация, в това число какъв брой са мобилизирани, изселени или са станали жертви във войната.
Темата за хартиената бюлетина също е доста обсъждана и оценена и на фона на все по-ниската изборна интензивност, за която виновност с изключение на хората имат и машините, връщането на опцията за гласоподаване на хартия е свястно. Друг е въпросът, че това е следващият парламент, за който една от първите задания е смяна на изборното законодателство – което на процедура е знак, че самите депутати считат, че не разполагат с дълъг небосвод за работа.
Показателно е и че всички останали въпроси са оставени от народните представители напълно в ръцете на служебното държавно управление – от бюджета до законите от проекта за възобновяване.
Същевременно опциите за сформиране на държавно управление към момента наподобяват много съмнителни. Ден след оповестяване на изборните резултати политическата партия, събрала най-вече гласове – ГЕРБ – съобщи, че ще сътвори контактна група, която да договаря с останалите парламентарно показани сили.
Групата се оказа от двама души – Росен Плевнелиев и Соломон Паси – и двамата участвали несъмнено в българския политически живот, единият президент през интервала 2012-2017 година – само че и двамата без дейна политическа роля към днешна дата. На поканата за договаряния се отзоваха единствено Движение за права и свободи и няколко седмици по-късно единствения противоречив резултат, с който могат да се похвалят, е, че ще се състои директна среща сред представители на ГЕРБ и Политическа партия.
Среща, на която водачът на ГЕРБ, за положително или неприятно, няма да участва. Отсега Политическа партия са декларирали, че без значение какво ще си кажат няма да поддържат държавно управление с мандат на първата политическа мощ. Също толкоз необикновено е ГЕРБ да поддържат мандат на Политическа партия. Таят се очаквания за третия мандат – само че даже и това няма да е допустимо без парламентарните сили да прекрачат личните си червени линии, с цел да могат да открият някакви общи точки.
Все по-активна през последните две седмици е тематиката за еврозоната, която ще бъде експлоатирана от обособени крайни политически сили, които залагат на „ страха “ – преди от имунизациите и маските, в този момент от войната и еврото. Онова, което остава завалено за част от политиците – респективно и за гласоподавателите им, е, че от 25 години България е във валутен ръб и левът е привързан с еврото.
В прочут смисъл България към този момент е в Еврозоната – всяко съмнение на европейската валута оказва директно въздействие у нас – само че сега не употребява никакви преимущества от нея, като преодоляване на инфлацията и възстановяване на дълговия профил.
Нека не забравяме, че точно присъединяване в Еврозоната избави Гърция преди няколко години от доста по-сериозна рецесия. Въвеждането на еврото няма да се окаже толкоз трагично, колкото мнозина подозират, заради закрепения и все още курс. Основен ще бъде единствено прочувственият миг на раздялата с лв. – само че към днешна дата 19 европейски страни /т.нар. мотор на ЕС- Германия, Франция, Италия, Бенелюкс, Испания…/ съумяха да одобряват еврото без разтърсвания и без да изгубят и частичка от националното си съзнание.
Агенция Барометър България
Първите стъпки на българските избраници в действителност се оказаха много тромави още от преди да удари парламентарният звънец. Докато обществото се вълнуваше от тематики като инфлация, цени на сила, икономическа рецесия и има ли вероятност да се сътвори от малко малко работещо болшинство и държавно управление, което да почне да взема решение все по-неотложните проблеми, новите депутати се вълнуваха най-вече от това дали съветският дипломат ще участва на клетвата им. И въпреки въпросът да беше кардинален, значимостта, която му придадоха политиците, остана значително неоправдана в очите на всеобщия българин, който евентуално за първи път чуваше, че на откриването на Народното събрание въобще се канят посланици.
В съревнованието в това коя политическа мощ е по-по-най-евроатлантическа се стигна до концепцията при откриването да бъде изслушан Володимир Зеленски – концепция, която по-скоро провокира неразбиране измежду българските жители не, тъй като имат нещо срещу Украйна и Зеленски, не тъй като са русофили или поддържат Русия, а просто тъй като не схванаха за какво непознат държавен глава би трябвало да открива нашия парламент.
Докато редица анализатори спрягаха какви ли не конфигурации за бъдещо болшинство – от коалиция ГЕРБ-ПП, до екзотични обединения, в които Движение за права и свободи и Възраждане ще се прегърнат, първата парламентарна сесия стартира с провал и попари доста от упованията.
Задължителният по Конституция избор на ръководител на Народното събрание се оказа сизифовско изпитание за парламентарните сили, които означиха връх за най-дълго пленарно съвещание. Така лелеяното от съвсем всички болшинство, каквото и да е то, стига да преведе страната през рецесията, се оказа невероятно – на процедура съвсем всички партии имаха собствен претендент и държаха да е или той, или никой.
Трябва да се означи, че въпреки и да има задоволително образовани и политически ангажирани българи, които да осъзнават значимостта на ролята на ръководителя на Народното събрание, един голям % жители не се интересуват и не задълбават в процедурите на работа на Народното събрание. За тях цялата блъсканица още веднъж остана освен неразбрана, а в допълнение ги отблъсна от политическите сили и политическата система като цяло. Което не е по никакъв начин добре на фона на извънредно ниската изборна интензивност при последния избор.
След края на първото измъчено съвещание Народното събрание сякаш проработи. И все още гласоподава едно решение и един закон, които реши за най-спешни и предпочитани – да дадем оръжие на Украйна и да се върне хартиената бюлетина – с гласовете на две на процедура противоречащи си болшинства.
Въпросът за оръжието се дискутира надали не откогато е почнала войната и съгласно мнозина е социална загадка, че такова се изнася за Украйна – през трети страни и добре платено. Това, за което решението на Народното събрание не даде явен отговор на всеобщия наблюдаващ, е какво ще подарим в тази ситуация, в случай че въобще има какво, и кой ще заплати сметката за него. Последното е болна тематика за обществото поради повсеместната финансова рецесия и растящата инфлация и невъзможността на страната да подкрепи съответно даже най-нуждаещите се – образец са хората в Карловско, които към момента са настанени във фургони.
Също по този начин в очите на много българи страната ни и данъкоплатците ни са създали и не престават да вършат значително за Украйна с грижата за многочислените украински бежанци, които прекараха с месеци в хотели край морето и в този момент ще бъдат трансферирани за неопределен срок в държавни бази. Като даже базите са невъзможна фантазия за средностатистическия български пенсионер.
Интересно остава и дълбокото безмълвие на българските политици за ориста на българите в Украйна (ок. 200 000 души) – като се почне от затварянето на българските учебни заведения и се стигне до неналичието на каквато и да е информация, в това число какъв брой са мобилизирани, изселени или са станали жертви във войната.
Темата за хартиената бюлетина също е доста обсъждана и оценена и на фона на все по-ниската изборна интензивност, за която виновност с изключение на хората имат и машините, връщането на опцията за гласоподаване на хартия е свястно. Друг е въпросът, че това е следващият парламент, за който една от първите задания е смяна на изборното законодателство – което на процедура е знак, че самите депутати считат, че не разполагат с дълъг небосвод за работа.
Показателно е и че всички останали въпроси са оставени от народните представители напълно в ръцете на служебното държавно управление – от бюджета до законите от проекта за възобновяване.
Същевременно опциите за сформиране на държавно управление към момента наподобяват много съмнителни. Ден след оповестяване на изборните резултати политическата партия, събрала най-вече гласове – ГЕРБ – съобщи, че ще сътвори контактна група, която да договаря с останалите парламентарно показани сили.
Групата се оказа от двама души – Росен Плевнелиев и Соломон Паси – и двамата участвали несъмнено в българския политически живот, единият президент през интервала 2012-2017 година – само че и двамата без дейна политическа роля към днешна дата. На поканата за договаряния се отзоваха единствено Движение за права и свободи и няколко седмици по-късно единствения противоречив резултат, с който могат да се похвалят, е, че ще се състои директна среща сред представители на ГЕРБ и Политическа партия.
Среща, на която водачът на ГЕРБ, за положително или неприятно, няма да участва. Отсега Политическа партия са декларирали, че без значение какво ще си кажат няма да поддържат държавно управление с мандат на първата политическа мощ. Също толкоз необикновено е ГЕРБ да поддържат мандат на Политическа партия. Таят се очаквания за третия мандат – само че даже и това няма да е допустимо без парламентарните сили да прекрачат личните си червени линии, с цел да могат да открият някакви общи точки.
Все по-активна през последните две седмици е тематиката за еврозоната, която ще бъде експлоатирана от обособени крайни политически сили, които залагат на „ страха “ – преди от имунизациите и маските, в този момент от войната и еврото. Онова, което остава завалено за част от политиците – респективно и за гласоподавателите им, е, че от 25 години България е във валутен ръб и левът е привързан с еврото.
В прочут смисъл България към този момент е в Еврозоната – всяко съмнение на европейската валута оказва директно въздействие у нас – само че сега не употребява никакви преимущества от нея, като преодоляване на инфлацията и възстановяване на дълговия профил.
Нека не забравяме, че точно присъединяване в Еврозоната избави Гърция преди няколко години от доста по-сериозна рецесия. Въвеждането на еврото няма да се окаже толкоз трагично, колкото мнозина подозират, заради закрепения и все още курс. Основен ще бъде единствено прочувственият миг на раздялата с лв. – само че към днешна дата 19 европейски страни /т.нар. мотор на ЕС- Германия, Франция, Италия, Бенелюкс, Испания…/ съумяха да одобряват еврото без разтърсвания и без да изгубят и частичка от националното си съзнание.
Агенция Барометър България
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ