Галъп: 2,5 милиона пълнолетни българи не искат да се ваксинират |
45 на 100 от хората у нас не са се ваксинирали и не имат намерение да го създадат. Това са най-вече младежи, както и представители на маргинализираните общности и жители на гетата.
Това демонстрират данните от изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено между 2 и 10 септември по метода „ лице в лице “.
Около една пета от пълнолетните българи към този момент са със приключена имунизация, още толкоз споделят, че следва да си слагат ваксина. Така, в последна сметка, обществото ни се оказва разграничено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че счита да го направи, а другата – нито се е ваксинирала, нито има сходно планове. При това, част от тези, които настояват, че ще се имунизират, може би дават упования, а не откровения отговор, разясняват социолозите.
Социологическите данни за преболедуване, несъмнено, следва да се регистрират условно – доколкото става дума най-много за декларативни отговори по прекомерно деликатна тематика. Освен това, няма по какъв начин да се регистрира безсимптомното преболедуване. И въпреки всичко, индикаторите демонстрират консистентни трендове в поредицата месечни талази на проучване на организацията – по тази причина и биха могли да се вземат за добра насочна точка. Те демонстрират, че преболедувалите у нас са пъти повече от публично регистрираните. А в случай че, да вземем за пример, процентите пробно се отнесат освен към пълнолетните, само че към всички българи, то може да се каже, че близо 2,5 милиона са минали през болестта. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно.
В проучването има и по към една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат алтернатива във връзка с имунизациите или пък във връзка с боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, равнищата на боледуване и/или имунизиране могат да се пресмятат даже и на по-високи равнища. При всичките вероятни ангажименти, това в допълнение демонстрира, че имунитетът измежду българите в действителност не е на толкоз ниски нива. Това обаче явно се дължи повече на боледуване, в сравнение с имунизиране.
45,1% избират опцията „ Не съм ваксиниран/а и няма да се имунизирам против ковид “. Въпросните 45% отказващи имунизация, се равняват условно на близо 2,5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към малолетните, ще може да се приказва и за доста повече.
Що за хора са това? Демографските сечения демонстрират, че в тази група младите са очевидно по-добре показани, в сравнение с в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се имунизират. В по-голяма степен (а може би и по отношение на горното) участват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от обществените неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък имунизирането е застъпено над систематизираните за извадката равнища. По-високо е имунизирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата. В групата на отказващите имунизация сякаш не проличава картина на преболедуване, която да е друга от общата картина на преболедуване.
След датите на проучването имунизираните са повече. Но това не трансформира обстоятелството, че делът от към 45% отказващи е резистентен в няколко талази на проучване. Междувременно тематиката към този момент търпи и частична идеологизация, акцентират от Галъп.
--------------------------------------------------------------------
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е извършено с таблети, сред 2 и 10 септември, измежду 1007 души по метода „ лице в лице “. Абсолютната оптималната неточност е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 55 хиляди души.
Това демонстрират данните от изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, извършено между 2 и 10 септември по метода „ лице в лице “.
Около една пета от пълнолетните българи към този момент са със приключена имунизация, още толкоз споделят, че следва да си слагат ваксина. Така, в последна сметка, обществото ни се оказва разграничено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че счита да го направи, а другата – нито се е ваксинирала, нито има сходно планове. При това, част от тези, които настояват, че ще се имунизират, може би дават упования, а не откровения отговор, разясняват социолозите.
Социологическите данни за преболедуване, несъмнено, следва да се регистрират условно – доколкото става дума най-много за декларативни отговори по прекомерно деликатна тематика. Освен това, няма по какъв начин да се регистрира безсимптомното преболедуване. И въпреки всичко, индикаторите демонстрират консистентни трендове в поредицата месечни талази на проучване на организацията – по тази причина и биха могли да се вземат за добра насочна точка. Те демонстрират, че преболедувалите у нас са пъти повече от публично регистрираните. А в случай че, да вземем за пример, процентите пробно се отнесат освен към пълнолетните, само че към всички българи, то може да се каже, че близо 2,5 милиона са минали през болестта. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно.
В проучването има и по към една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат алтернатива във връзка с имунизациите или пък във връзка с боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, равнищата на боледуване и/или имунизиране могат да се пресмятат даже и на по-високи равнища. При всичките вероятни ангажименти, това в допълнение демонстрира, че имунитетът измежду българите в действителност не е на толкоз ниски нива. Това обаче явно се дължи повече на боледуване, в сравнение с имунизиране.
45,1% избират опцията „ Не съм ваксиниран/а и няма да се имунизирам против ковид “. Въпросните 45% отказващи имунизация, се равняват условно на близо 2,5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към малолетните, ще може да се приказва и за доста повече.
Що за хора са това? Демографските сечения демонстрират, че в тази група младите са очевидно по-добре показани, в сравнение с в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се имунизират. В по-голяма степен (а може би и по отношение на горното) участват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от обществените неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък имунизирането е застъпено над систематизираните за извадката равнища. По-високо е имунизирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата. В групата на отказващите имунизация сякаш не проличава картина на преболедуване, която да е друга от общата картина на преболедуване.
След датите на проучването имунизираните са повече. Но това не трансформира обстоятелството, че делът от към 45% отказващи е резистентен в няколко талази на проучване. Междувременно тематиката към този момент търпи и частична идеологизация, акцентират от Галъп.
--------------------------------------------------------------------
Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е извършено с таблети, сред 2 и 10 септември, измежду 1007 души по метода „ лице в лице “. Абсолютната оптималната неточност е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на към 55 хиляди души.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ