Срам ме е заради това как съм възпитала децата си!
Вече пет години пребивавам сама, брачният партньор ми умря и децата започнаха да градят живота си в жилищата, които брачният партньор ми и аз купихме за тях.
Дадохме им целия си живот, опитахме се да им дадем положително обучение, постоянно им купувахме всичко, с цел да не бъдат по-зле от другите, даже жилище им беше купено с нашите спестени пари.
Сега не съм работила от няколко години, тъй като се пенсионирах и мога да кажа с убеденост, че това е най-лошият интервал в живота ми. Едва ми стигат парите за сметките и за храната, от дълго време съм не запомнила за медикаментите.
Децата, несъмнено, знаят каква ми е пенсията и какви са цените на храната сега, само че не желаят да си мръднат пръста да ми оказват помощ.
Помолих ги най-малко да ми купят половината медикаменти, не е толкоз огромна сума, само че е добра помощ за мен. Цял живот съм ги издържала и жилища съм им купила, а след моята гибел ще получат и този – в действителност ли е невероятно да оказват помощ на личната си майка?
Синът ми се преструва, че не схваща за какво нуждая се от пари и медикаменти, а дъщерята непрестанно повтаря, че самата тя може да има потребност от помощ.
Но по какъв начин да повярваш на думите им, когато те постоянно са с нови облекла, вървят на отмора в чужбина и купуват скъпа електроника за децата си, а аз нося едни и същи ботуши към този момент четвърта година?!
Наскоро внучката ми сподели, че майка й й дава 650 лева на месец за персонални разноски и това е малко повече от моята пенсия, тъй че разбирате. Но какъв брой пари са нужни на едно дете на 7 години и какъв брой на една жена на 75?
Сега даже не знам какво да кажа на приятелките си. Те непрекъснато ми споделят, че децата им оказват помощ, съвсем сами заплащат всичко, а мен ме е позор да призная, че през останалата част от седмицата ще хапвам единствено кисело мляко с самун, само че децата ми въобще не се интересуват от това.
Спомням си, когато сестра ми и аз се задомихме, по какъв начин всеки месец посещавахме родителите си, носехме им храна, помагахме в домакинската работа и плащахме за ремонт.
Направихме всичко, с цел да им помогнем, тъй като по този начин сме възпитани. И мама и баща в никакъв случай не са споменавали нищо; ние сами знаехме, че би трябвало да бъде по този начин.
Съвсем неотдавна приказвах с щерка ми дали може да ме подслони за една година (те имат огромен апартамент, ще има задоволително място), а в това време да дам моя апартамент чартърен.
Така ще мога да изкарам някок спомагателен лев и ще мога да продължа да пребивавам обикновено. Тя даже не искаше да чуе това, сподели, че имам две стаи, тъй че мога да настаня някой в съседната стая.
Не желаех да чувам сходни парадокси.
За мен е тайнственост по какъв начин пенсионерите претърпяват единствено с пенсията си, тъй като аз не мога да го направя, макар че се пробвах.
Преди пенсионирането аз и брачният партньор ми дадохме всичко на децата си, искахме те да имат всичко най-хубаво, само че на остарели години останах без нищо
Децата ни се „ отблагодариха “ за това, че аз и татко им непрекъснато се опитвахме и правихме всичко за тях.
