50 години без великите Георги Аспарухов и Никола Котков
30 юни е най-мрачната и злокобна дата в историята на Левски, а и една от най-черните за българския футбол, пишат сътрудниците от Гонг. На този ден, тъкмо преди 50 години две велики персони, двама боготворени от милиони българи футболисти си отидоха от този свят и поеха по пътя към безсмъртието – Георги Аспарухов и Никола Котков.
Страшната злополука на Витиня хвърля в печал съвсем цялата страна. Стотици хиляди души трансформират улиците на София в един безконечен скръбен океан в деня на погребението на двамата гениални футболисти. А това е още едно доказателство за това какъв брой надълбоко те са влезнали в сърцата на хората. Историята на многовековната ни столица не помни такова изпращане на персони, написа Мач Телеграф.
Гунди и Котето дълги години жадуват да играят дружно, а мачовете на националния тим не са им задоволителни, с цел да се радват на превъзходното взаимоотношение между тях на терена. В последните две години от живота им, откакто Локомотив (Сф) по неуместен метод е единен със Славия, Котков взема решение, че най-сетне може да сбъдне фантазията си да бъде съотборник с Гунди и в клубен отбор. И по този начин двамата оформят брилянтна двойка в Левски. Казват, че Господ прибира най-рано тези, които най-вече обича. Може би и по тази причина след единствено два сезона дружно на „ Герена “, двамата умират край Витиня.
Гунди съгласно оценки на почитатели, публицисти и експерти е едно събитие, феномен в нашия спорт. Той е и една от дребното персони в българската история (не единствено футболна), която няма врагове и която е получила всеобщо самопризнание. Обичат го и свои, и непознати, съотборници и противници. Личност, умееща да доставя наслада на хората, а те от своя страна му отвръщат с безгранична обич. Човек, който в нито един миг не оставя славата да го заслепи, завладее или обземе по какъвто и да било метод. Човек, който нито за миг не показва надменност и неуважение към другите. Наистина, при Аспарухов се среща едно доста рядко комбиниране сред талантливост на терена и извънредно непретенциозно и земно държание в живота.
За футболните му качества доста мъчно можем да кажем нещо ново. Те са получили самопризнание от най-големите светила във футбола в онази ера – Еузебио, Боби Чарлтън, Флориан Алберт, Джани Ривера, Сандро Мацола, Чезаре Малдини, Нерео Роко, Бела Гутман, Дино Дзоф, Герд Мюлер... В България го оцениха всички светила освен на Левски, само че и на останалите най-големи тимове – Димитър Якимов, Димитър Пенев, Иван Колев, Динко Дерменджиев, Христо Бонев, Атанас Михайлов, Александър Шаламанов... За всички тези хора е било наслада и чест, както да са му съотборници в националния тим, по този начин и противници в клубния футбол.
Самият Гунди пък постоянно е отдавал дължимото на другите и в никакъв случай не е крил, че се е учил от алената легенда Панайот Панайотов - Гацо.
На въпрос по какъв начин си показва съвършения футболист, починалият бивш съотборник на Аспарухов в Ботев (Пд) и националния тим – легендата Динко Дерменджиев дава отговор: „ Няма какво да се го представям. Ние го имаме. Това е Гунди! “. И в действителност във футболната игра няма секрети за Аспарухов – виртуозна техника, превъзходно боравене с топката и с двата крайници, извънреден усет към гола, невероятна игра с глава, комбинативност и никакъв нарцисизъм. Към това не на последно място би трябвало да се добави и изключителната уместност на терена.
Гунди е знак на цяла една ера в българския футбол. Епоха, в която има изключителна конкуренция сред клубовете и още доста огромни футболисти. Аспарухов вкарва единствените голове за България при първите две участия на международни шампионати. Почти самичък класира България на Мондиала в Англия, като бележи при всичките ни победи в квалификациите. Първият футболист избиран за състезател номер 1 на страната. Бележи на най-силните тимове в епохата – Англия (в нейния митичен дом „ Уембли “), Португалия, Холандия, Унгария, Белгия, Италия. В евротурнирите също има неповторими индикатори – 18 гола в 18 мача, като и там вкарва на най-големите имена за епохата каквито безспорно са Милан и Бенфика.
Никола Котков от своя страна също е невероятна персона. Най-голямата в историята на Локомотив (Сф), дружно с различен мъртвец – Начко Михайлов. Почти самичък прави „ железничарите “ първенци през 1964-а. Изиграва и митичен мач в дебюта на отбора в шампионата за КЕШ. В него бележи 5 гола и дава 2 асистенции при разгрома с 8:3 над шведския Малмьо. Няма различен състезател с такова достижение за български отбор в шампионата. Наричат го Русокосият бомбардир поради поразяващия му ляв крайник. Великолепен реализатор на статичните положения, има и няколко гола непосредствено от корнер. Бележи по всички вероятни способи – със независими рейдове, волета, удари от всевъзможни дистанции. Човек за най-големите мачове - има 17 гола против ЦСКА, като по този индикатор отстъпва единствено на Динко Дерменджиев.
Така към този момент половин век България и българския футбол не са същите без тези двама гении, отишли си в разцвета на силите си. Личности, надраснали своето време. Може би и ранната им гибел способства те да си останат неопетнени и непоругани, както се случи след тях с доста други велики български спортисти. Останаха си чисти, с цел да служат за образец и ентусиазъм за години, а може би и за епохи напред на всички последващи генерации. А на нас ни остава да им благодарим и да се радваме, че ги е имало, както и да се надяваме, че някой ден в българския футбол ще се появят нов Гунди и нов Котков.
Днес от 10:00 часа управление, чиновници, ветерани и последователи на Левски ще поднесат венци и цветя по случай 50-та годишнина от трагичната крах на именитите футболисти на " сините " и националния тим. Поклонението ще се състои на Централните софийски гробища.
Страшната злополука на Витиня хвърля в печал съвсем цялата страна. Стотици хиляди души трансформират улиците на София в един безконечен скръбен океан в деня на погребението на двамата гениални футболисти. А това е още едно доказателство за това какъв брой надълбоко те са влезнали в сърцата на хората. Историята на многовековната ни столица не помни такова изпращане на персони, написа Мач Телеграф.
Гунди и Котето дълги години жадуват да играят дружно, а мачовете на националния тим не са им задоволителни, с цел да се радват на превъзходното взаимоотношение между тях на терена. В последните две години от живота им, откакто Локомотив (Сф) по неуместен метод е единен със Славия, Котков взема решение, че най-сетне може да сбъдне фантазията си да бъде съотборник с Гунди и в клубен отбор. И по този начин двамата оформят брилянтна двойка в Левски. Казват, че Господ прибира най-рано тези, които най-вече обича. Може би и по тази причина след единствено два сезона дружно на „ Герена “, двамата умират край Витиня.
Гунди съгласно оценки на почитатели, публицисти и експерти е едно събитие, феномен в нашия спорт. Той е и една от дребното персони в българската история (не единствено футболна), която няма врагове и която е получила всеобщо самопризнание. Обичат го и свои, и непознати, съотборници и противници. Личност, умееща да доставя наслада на хората, а те от своя страна му отвръщат с безгранична обич. Човек, който в нито един миг не оставя славата да го заслепи, завладее или обземе по какъвто и да било метод. Човек, който нито за миг не показва надменност и неуважение към другите. Наистина, при Аспарухов се среща едно доста рядко комбиниране сред талантливост на терена и извънредно непретенциозно и земно държание в живота.
За футболните му качества доста мъчно можем да кажем нещо ново. Те са получили самопризнание от най-големите светила във футбола в онази ера – Еузебио, Боби Чарлтън, Флориан Алберт, Джани Ривера, Сандро Мацола, Чезаре Малдини, Нерео Роко, Бела Гутман, Дино Дзоф, Герд Мюлер... В България го оцениха всички светила освен на Левски, само че и на останалите най-големи тимове – Димитър Якимов, Димитър Пенев, Иван Колев, Динко Дерменджиев, Христо Бонев, Атанас Михайлов, Александър Шаламанов... За всички тези хора е било наслада и чест, както да са му съотборници в националния тим, по този начин и противници в клубния футбол.
Самият Гунди пък постоянно е отдавал дължимото на другите и в никакъв случай не е крил, че се е учил от алената легенда Панайот Панайотов - Гацо.
На въпрос по какъв начин си показва съвършения футболист, починалият бивш съотборник на Аспарухов в Ботев (Пд) и националния тим – легендата Динко Дерменджиев дава отговор: „ Няма какво да се го представям. Ние го имаме. Това е Гунди! “. И в действителност във футболната игра няма секрети за Аспарухов – виртуозна техника, превъзходно боравене с топката и с двата крайници, извънреден усет към гола, невероятна игра с глава, комбинативност и никакъв нарцисизъм. Към това не на последно място би трябвало да се добави и изключителната уместност на терена.
Гунди е знак на цяла една ера в българския футбол. Епоха, в която има изключителна конкуренция сред клубовете и още доста огромни футболисти. Аспарухов вкарва единствените голове за България при първите две участия на международни шампионати. Почти самичък класира България на Мондиала в Англия, като бележи при всичките ни победи в квалификациите. Първият футболист избиран за състезател номер 1 на страната. Бележи на най-силните тимове в епохата – Англия (в нейния митичен дом „ Уембли “), Португалия, Холандия, Унгария, Белгия, Италия. В евротурнирите също има неповторими индикатори – 18 гола в 18 мача, като и там вкарва на най-големите имена за епохата каквито безспорно са Милан и Бенфика.
Никола Котков от своя страна също е невероятна персона. Най-голямата в историята на Локомотив (Сф), дружно с различен мъртвец – Начко Михайлов. Почти самичък прави „ железничарите “ първенци през 1964-а. Изиграва и митичен мач в дебюта на отбора в шампионата за КЕШ. В него бележи 5 гола и дава 2 асистенции при разгрома с 8:3 над шведския Малмьо. Няма различен състезател с такова достижение за български отбор в шампионата. Наричат го Русокосият бомбардир поради поразяващия му ляв крайник. Великолепен реализатор на статичните положения, има и няколко гола непосредствено от корнер. Бележи по всички вероятни способи – със независими рейдове, волета, удари от всевъзможни дистанции. Човек за най-големите мачове - има 17 гола против ЦСКА, като по този индикатор отстъпва единствено на Динко Дерменджиев.
Така към този момент половин век България и българския футбол не са същите без тези двама гении, отишли си в разцвета на силите си. Личности, надраснали своето време. Може би и ранната им гибел способства те да си останат неопетнени и непоругани, както се случи след тях с доста други велики български спортисти. Останаха си чисти, с цел да служат за образец и ентусиазъм за години, а може би и за епохи напред на всички последващи генерации. А на нас ни остава да им благодарим и да се радваме, че ги е имало, както и да се надяваме, че някой ден в българския футбол ще се появят нов Гунди и нов Котков.
Днес от 10:00 часа управление, чиновници, ветерани и последователи на Левски ще поднесат венци и цветя по случай 50-та годишнина от трагичната крах на именитите футболисти на " сините " и националния тим. Поклонението ще се състои на Централните софийски гробища.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ