30 юни 1908 г. в 7,14 часа местно време в

30 юни 1908 година в 7,14 часа локално време в Сибир: в района на Тунгуска се случва най-голямата детонация в човешката история. В рамките единствено на един час детонацията, дружно с последвалия пожар унищожават горски масиви с размерите на Лондон .

Хората вземат решение, че е настъпил Денят на страшния съд. Твърди се, че детонацията в Тунгуска има мощността на най-малко 1000 атомни бомби като тази, пусната над Хирошима. Милиони дървета са унищожени от ударната вълна и пожарите.

Шоковата вълна обикаля света, забележима за сеизмографите във всяка точка на земното кълбо… Но никой не може да разбере какво се е случило .

Минават 20 години, до момента в който руските учени разкриват същинските измерения на злополуката.

Случаят в Тунгуска е не по-малко тайнствен от Бермудския триъгълник или легендата за Атлантис. Малко исторически явления са провокирали толкоз спекулации като този ден в изолираните сибирски гори на Тунгуска: микс от най-откачените теории и най-сериозната просвета.

Така се ражда модерната легенда, по която и до през днешния ден работят доста учени от разнообразни страни, представляващи разнообразни научни дисциплини с единствената цел да намерят решението на загадката: Какво тъкмо се е случило.

Все още няма изрично доказателство в поддръжка на някоя от теориите, за сметка на това има голям брой тълкования. Дали е паднал астероид, който е предизвикал цялото това заличаване? Много от учените имат вяра на това. Но следователно трябваше да има кратер. А няма и в никакъв случай не е откриван. Или е било нещо напълно друго?

„ Аз персонално имам вяра в теорията, че е бил извънземен галактически транспортен съд “, споделя Валентина Бикова, геофизик. „ Просто са се отбили за пикник при нас, само че нещо се е случило и корабът се е взривил “, развива теорията си тя. Версията за НЛО също е една от най-разпространените.

„ Няма солидно доказателство “, споделя доктор Бени Пайзер, културен антрополог от Университета в Ливърпул. „ Липсата на доказателства прави тези теории известни “, обяснава той. Пайзър е специализирал в естествените бедствия и методите за справяне с тях. „ Катастрофата в Тунгуска трансформира усещанията ни за света и нашето място в космоса, “ споделя Пайзър, „ тъй като до този миг сме живели с визията, че сме предпазени, че Вселената работи като часовник и нищо трагично не може да се случи. След Тунгуска знаем че евентуално може да се окажем в центъра на галактически конфликт . Случвало се е преди, може да се случи още веднъж. “

Ако сходен галактически обект като този в Тунгуска (ако приемем теорията за метеорита) удари огромен град, провалите ще са неописуеми. Цялата местност ще бъде заличена от лицето на Земята.

Геологът Кристоф Бренхайзен също счита, че е бил астероид. „ Ако Земята се беше завъртяла единствено още малко, можеше да унищожи изцяло Санкт Петербург да вземем за пример “, споделя той. „ Час по-късно щеше да бъде ударен Хелзинки, още час по-късно Стокхолм или Осло. “

„ Това е повода да се постанова да мислим, какво би могло да се случи “, добавя Бренхайзен. През 2000 година той отива в Сибир като част от взаимна немско – съветска експедиция. Германецът работи по главните теории от години. Вярва, че в случай че е било астероид, могат да се намерят галактически материали в проби от почвата наоколо до епицентъра на детонацията. До момента обаче подобен материал не е открит.

През 1928 година съветският геолог Леонид Кулик е първият академик повел експедиция към региона на злополуката. Неговата работа към момента е в основата на всички последвали изследвания на данните. В тези години тази територия в Сибир е била още по-дива и никой не е стъпвал там, в случай че не се е налагало. Температурите в региона варират от минус 40 по Целзий през зимата до плюс 35 градуса през лятото. Мястото на детонацията е извънредно изолирано. Най – близкият град Ванавара е на 700 километра от мястото на детонацията.

В продължение на две десетилетия Кулик и екипът му се опитвали да намерят доказателства за удар от астероид. Кулик е обиколил целия регион със аероплан и е съставил подробни карти на местността. Записвал е даже ситуацията на повалените от детонацията дървета. С такива данни би трябвало да е елементарно да се откри, къде тъкмо е паднал астероидът.

Кулик е употребявал най-модерните за времето технологии в търсенето на кратер. Дори стигнал до такава степен, да обезводни няколко езера в най-вероятния регион на конфликта. Смятал, че точно там може да има кратер. Намерил обаче единствено стволове и клони на дървета, които до неотдавна са били живи. Как може да са попаднали там? Ако са ударени от астероид щяха да са унищожени. В последна сметка Кулик открил, че това не е кратер от астероид и бил отчаян. Той нямал шанса да довърши работата, тъй като през 1941 година станал доброволец в Червената войска. Починал година по-късно като заложник в немски затвор.

След Втората Световна Война фокусът се трансформирал. Светът станал очевидец на опциите на атомната бомба. Случаят в Тунгуска придобил различен смисъл и ново място – към този момент в книгите с научна фантастика. Близо 40 романа са въодушевени от злополуката в Тунгуска. Един от тях се трансформира в киношедьовър – Сталкер на Андрей Тарковски . На въоръжение в съветската войска пък има ракетни установки „ Тунгуска “. В Съединени американски щати се продава енергийна напитка под марката Тунгуска.

Загадката остава нерешена. Все отново най-вероятното пояснение на случилото се е точно астероид или комета, която изгаряйки в атмосферата на Земята се взривила малко преди удара в повърхността, причинявайки големи вреди, само че без кратер …