Стотици изпратиха Любен Дилов-син: Винаги оставяше след себе си приятелства, уважение и респект
" Беше доста повече от клишетата, които могат да се кажат за него "
Стотици близки, другари, сътрудници, общественици и политици се сбогуваха с Любен Дилов-син. Опелото се състоя в столичния храм „ Света София “, който се оказа дребен, с цел да събере всички пристигнали да отдадат последна респект на журналиста, писателя, сценариста и политика.
Любен Дилов-син умря на 2 юни на 61-годишна възраст след затруднения в резултат на солиден инфаркт.
Сред пристигналите да се поклонят пред паметта му бяха представители на политическия, културния и публичния живот на страната. Общото в думите им беше чувството за загубата на човек, който умееше да съчетава рядка просветеност, възприятие за комизъм и дарба да сплотява хора с разнообразни възгледи.
Медийният специалист Георги Лозанов, който познава Дилов-син още от детските му години, акцентира една от най-характерните му черти – умеенето да печели уважението и благосклонността даже на хора, които не споделят неговите убеждения.
„ Той успяваше да мине през живота по този начин, че да накара повече хора да го обичат. Това да можеш да създаваш взаимност сред хора, които не са на твоя страна, е рядка дарба “, сподели Лозанов.
Според него България губи публицист, интелектуалец и човек, който умееше да се забавлява и да забавлява хората към себе си.
„ Често гледаме на заниманието надали не като на грях, а в действителност то е част от шанса човек да живее по-добре живота си “, добави той.
Бившият министър-председател на България Росен Желязков дефинира Любен Дилов-син като човек с извънреден разсъдък и рядка дарба да споделя най-сериозните истини с усмивка.
„ Той можеше да каже най-мъдрите и най-тежките неща по най-забавния метод. Беше извънреден човек, отвън стандарта и отвън нормите. Човек с голям интелектуален потенциал, с необикновено възприятие за комизъм, лек и положителен. Винаги оставяше след себе си другарства, почитание и почит. “ - сподели Желязков.
По думите му България губи „ ослепителен, пъстър и невероятен човек “, който е оставил трайна диря върху цяло потомство в годините на прехода.
Министърът на културата Евтим Милошев акцентира, че Дилов-син е бил от тези персони, които мъчно може да бъдат побрани в избрания.
„ Той беше един от дребното интелектуалци, които ще липсват със своето възприятие за комизъм, самоирония и интелектуална мъдрост. Обичаше да се гмурка на всички места – и в живота, и в публичните процеси, и в политиката. Беше доста повече от клишетата, които могат да се кажат за него – умен, радостен и извънредно готин човек. “ - сподели Милошев.
Според него българската политика губи човек, който умееше да слага проблемите на мястото им и в никакъв случай не се вземаше прекомерно насериозно.
Актьорът Стефан Рядков си спомни за годините в „ Ку-ку “ и за индивида, който е дал път нацяло потомство млади създатели.
„ Ще го помня с неговата усмивка и неподражаемото му възприятие за комизъм. Преди повече от 30 години той събра едни момчета и девойки в „ Ку-ку “ и ни даде късмет. Винаги съм му завиждал за неговото успокоение, за необятната му скроеност. Беше огромен човек, макар политиката. “ - сподели Рядков.
По думите му Дилов-син е бил изобилен извор на познания, смешки и хрумвания.
„ Тъжно е, че такива хора си отиват не в точния момент. Той можеше да даде още доста, по този начин както татко му даде доста на българската литература. “ - добави артистът.
С страст за своя дълготраен другар приказва и телевизионният водещ и продуцент Росен Петров:
„ Свързвам го с началото – с „ Ку-ку “, с „ Каналето “, с всички излъчвания, които правихме дружно. Но най-много го свързвам с усмивката, с искреността и с огромната обич към всеки нов човек, който идваше в екипа. “
Петров описа, че точно Любен Дилов-син е научил младите си сътрудници по какъв начин да носят известността без тя да ги трансформира.
„ Написа правилник за носене на славата. Ние в действителност вникнахме в него и множеството останахме на първо място хора. За мен той беше човек с три Ч – човек, обаятелен и едно голямо знамение. “ - сподели още Петров.
Президентът на България в интервала 2002–2012 година Георги Първанов също отдаде респект на Дилов-син, като напомни, че в началото двамата са били политически съперници.
„ Любо беше шеф щаб на моя конкурент през 2001 година. Запомнил съм го с забавни бележки, закачливи реплики, само че постоянно с финес и висока просвета. По-късно станахме положителни другари. Той беше човек, на който можеше да се разчита, човек, който носеше друго равнище както в българската политика, по този начин и в публичния живот като цяло. “ - сподели Първанов.
В препълнения храм и пред него хората си спомняха освен за политика, журналиста или сценариста, а за индивида, който умееше да трансформира и най-тежките тематики в мотив за размисъл и усмивка.
Любен Любенов Дилов, прочут като Любен Дилов-син, е роден на 19 ноември 1964 година в София. Син е на писателя фантазьор Любен Дилов. Завършва публицистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и стартира професионалния си път в печатните медии.
След измененията става една от водещите фигури зад емблематичните телевизионни планове „ Ку-ку “, „ Каналето “, „ Хъшове “ и „ Шоуто на Слави “, оставили трайна диря в българската телевизия.
Беше публицист, сценарист, публицист, медиен бизнесмен и деен участник в публичния и политическия живот на страната. Народен представител в няколко Народното събрание, той остана различим с острото си възприятие за комизъм, гражданската си позиция и способността да споделя неуместните истини по метод, който кара хората по едно и също време да се замислят и да се ухилен. /БГНЕС
Стотици близки, другари, сътрудници, общественици и политици се сбогуваха с Любен Дилов-син. Опелото се състоя в столичния храм „ Света София “, който се оказа дребен, с цел да събере всички пристигнали да отдадат последна респект на журналиста, писателя, сценариста и политика.
Любен Дилов-син умря на 2 юни на 61-годишна възраст след затруднения в резултат на солиден инфаркт.
Сред пристигналите да се поклонят пред паметта му бяха представители на политическия, културния и публичния живот на страната. Общото в думите им беше чувството за загубата на човек, който умееше да съчетава рядка просветеност, възприятие за комизъм и дарба да сплотява хора с разнообразни възгледи.
Медийният специалист Георги Лозанов, който познава Дилов-син още от детските му години, акцентира една от най-характерните му черти – умеенето да печели уважението и благосклонността даже на хора, които не споделят неговите убеждения.
„ Той успяваше да мине през живота по този начин, че да накара повече хора да го обичат. Това да можеш да създаваш взаимност сред хора, които не са на твоя страна, е рядка дарба “, сподели Лозанов.
Според него България губи публицист, интелектуалец и човек, който умееше да се забавлява и да забавлява хората към себе си.
„ Често гледаме на заниманието надали не като на грях, а в действителност то е част от шанса човек да живее по-добре живота си “, добави той.
Бившият министър-председател на България Росен Желязков дефинира Любен Дилов-син като човек с извънреден разсъдък и рядка дарба да споделя най-сериозните истини с усмивка.
„ Той можеше да каже най-мъдрите и най-тежките неща по най-забавния метод. Беше извънреден човек, отвън стандарта и отвън нормите. Човек с голям интелектуален потенциал, с необикновено възприятие за комизъм, лек и положителен. Винаги оставяше след себе си другарства, почитание и почит. “ - сподели Желязков.
По думите му България губи „ ослепителен, пъстър и невероятен човек “, който е оставил трайна диря върху цяло потомство в годините на прехода.
Министърът на културата Евтим Милошев акцентира, че Дилов-син е бил от тези персони, които мъчно може да бъдат побрани в избрания.
„ Той беше един от дребното интелектуалци, които ще липсват със своето възприятие за комизъм, самоирония и интелектуална мъдрост. Обичаше да се гмурка на всички места – и в живота, и в публичните процеси, и в политиката. Беше доста повече от клишетата, които могат да се кажат за него – умен, радостен и извънредно готин човек. “ - сподели Милошев.
Според него българската политика губи човек, който умееше да слага проблемите на мястото им и в никакъв случай не се вземаше прекомерно насериозно.
Актьорът Стефан Рядков си спомни за годините в „ Ку-ку “ и за индивида, който е дал път нацяло потомство млади създатели.
„ Ще го помня с неговата усмивка и неподражаемото му възприятие за комизъм. Преди повече от 30 години той събра едни момчета и девойки в „ Ку-ку “ и ни даде късмет. Винаги съм му завиждал за неговото успокоение, за необятната му скроеност. Беше огромен човек, макар политиката. “ - сподели Рядков.
По думите му Дилов-син е бил изобилен извор на познания, смешки и хрумвания.
„ Тъжно е, че такива хора си отиват не в точния момент. Той можеше да даде още доста, по този начин както татко му даде доста на българската литература. “ - добави артистът.
С страст за своя дълготраен другар приказва и телевизионният водещ и продуцент Росен Петров:
„ Свързвам го с началото – с „ Ку-ку “, с „ Каналето “, с всички излъчвания, които правихме дружно. Но най-много го свързвам с усмивката, с искреността и с огромната обич към всеки нов човек, който идваше в екипа. “
Петров описа, че точно Любен Дилов-син е научил младите си сътрудници по какъв начин да носят известността без тя да ги трансформира.
„ Написа правилник за носене на славата. Ние в действителност вникнахме в него и множеството останахме на първо място хора. За мен той беше човек с три Ч – човек, обаятелен и едно голямо знамение. “ - сподели още Петров.
Президентът на България в интервала 2002–2012 година Георги Първанов също отдаде респект на Дилов-син, като напомни, че в началото двамата са били политически съперници.
„ Любо беше шеф щаб на моя конкурент през 2001 година. Запомнил съм го с забавни бележки, закачливи реплики, само че постоянно с финес и висока просвета. По-късно станахме положителни другари. Той беше човек, на който можеше да се разчита, човек, който носеше друго равнище както в българската политика, по този начин и в публичния живот като цяло. “ - сподели Първанов.
В препълнения храм и пред него хората си спомняха освен за политика, журналиста или сценариста, а за индивида, който умееше да трансформира и най-тежките тематики в мотив за размисъл и усмивка.
Любен Любенов Дилов, прочут като Любен Дилов-син, е роден на 19 ноември 1964 година в София. Син е на писателя фантазьор Любен Дилов. Завършва публицистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ и стартира професионалния си път в печатните медии.
След измененията става една от водещите фигури зад емблематичните телевизионни планове „ Ку-ку “, „ Каналето “, „ Хъшове “ и „ Шоуто на Слави “, оставили трайна диря в българската телевизия.
Беше публицист, сценарист, публицист, медиен бизнесмен и деен участник в публичния и политическия живот на страната. Народен представител в няколко Народното събрание, той остана различим с острото си възприятие за комизъм, гражданската си позиция и способността да споделя неуместните истини по метод, който кара хората по едно и също време да се замислят и да се ухилен. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ