Българите не са щастливи след промените
30 години не помислихме каква желаеме да бъде страната ни, споделя акад. Стефан Воденичаров Бедни сме, тъй като имаме суровинна стопанска система и не произвеждаме артикули с висока добавена стойност
- Академик Воденичаров, Вие сте роден девет дни преди Девети септември. А сте станали доцент през 1989 година, когато се промени посоката на страната. Каква е Вашата равносметка след 30 години?
- Аз от няколко години разисквам с сътрудниците си за какво става по този начин, че българите не се усещат щастливи. Въпреки че промени има. Хубави промени, доста неща станаха.
От друга страна, пробват се да ни убедят, че всичко е наред, всичко си върви, само че има един огромен знак – младежите. Те не престават да си вземат куфарчетата и да си излизат, което значи, че има нещо сбъркано. Това е знак, че тези 30 години не са минали по метода, който сме очаквали. Аз си припомням, че по времето на митингите на Съюз на демократичните сили скупчването на хора стигаше чак до „ Ропотамо “. Хората имаха вътрешна настройка, че оттук насетне ще се случат чудеса.
- Защо не сме щастливи?
- В цяла Европа стандартът на живот нараства. Това, че има догонващи като нас, значи, че след 50-60 години ще достигнем междинния стандарт в Европа. Това значи, че този напредък не е задоволителен. Когато вървя и приказвам с наши сънародници в чужбина, те най-често ми споделят „ Не ни одобряват тук. Колеги сме, другари сме, само че те се държат с мен като с чужденец “. А по-младите декларират, че биха се върнали у нас, само че в случай че има ред и порядък в страната. А това не може да го специфицираш кое да се смени – правосъдна система ли, политическа система ли. Защото става въпрос за комплекс от неща, които висят във въздуха. За страдание в границите на тези 30 години ние не успяхме да седнем и да си помислим каква желаеме да бъде България. След Десети ноемви си поставихме най-вече геополитически цели, влизане в Европейски Съюз и НАТО, само че не седнахме да помислим какво да създадем с нашата стопанска система, селско стопанство и обучение. Как да създадем това, че хората да се усещат сигурни. Този диалог не се състоя. Затова през тези 30 години някак си непрестанно лъкатушехме. Дружелюбните връзки сред българите изчезнаха. Хората доста рядко контактуват между тях. Аз си припомням, че преди 30 години доста постоянно имаше събирания на огромни групи хора. И те в действителност се веселяха – по този начин, както умеят да се веселят македонците. Така, както могат да се веселят гърците. А сега ние не можем да се веселим. Това е нещото, което е неприятно като констатация – да не можеш да се радваш на живота.
- От друга страна – съществува условието на новия строй да работиш, да работиш, да работиш и отново да не достигаш нивото, което би получил в чужбина.
- Това, че сме непрестанно небогати и се оплакваме, е обвързвано с обстоятелството, че имаме суровинна стопанска система. Ние продаваме дребното руда, която имаме, и дребното зърно, което имаме. Ние не произвеждаме артикули с висока добавена стойност, с цел да бъдем богата страна. И няма метод да желаеме страната да компенсира сумите. В националните цели, които ние създаваме, обръщаме внимание на всички цели в живота, като се стигне до опазване на здравето, обучение и стопанска система. И се надяваме, че към този момент идва моментът хората, които са се нагърбили с тези тематики, политиците, да заговорят на един общ език.
- В момента политиците сякаш от ден на ден са парцелирали тематиката за това по какъв начин би трябвало да наподобява България. Мислите ли, че могат да намерят общ език?
- Според сътрудниците, с които работим, има към този момент няколко въпроса, които не търпят отсрочване. Първият от тях е за демографията. Съгласно избрани изследвания през 2050 година в България българите ще са малцинство.
Ако до 2025 година не се вземат съществени ограничения, процесът с демографията става необратим. Той не е обвързван единствено с броя на жителите в страната, а с това, че ще се промени по безусловно различен метод популацията на България. Ние сме предложили няколко ограничения още преди 4-5 години и те са в един общ подтекст. Не можеш да получаваш обществени помощи в фамилията си, в случай че то не отглежда почтени жители. Ти би трябвало да изпълниш задължението си към страната, с цел да може тя да се отнесе реципрочно към тебе. Това е един доста елементарен инструмент – не възпитаваш ли детето у дома, няма за какво да получаваш помощи. Това е едно ново общество, което не е обвързвано с държавността, нито с бъдещето на страната. Допълнително стоят въпросите, свързани със опазването на здравето или правораздаването. Никой, който поеме властта, не смее да предприеме съществени ограничения. Точно колкото е минал прехода, след още толкоз години ще се случат необратими неща.
- Как стоят съгласно Вас нещата с измененията в образованието?
- Това е един доста значителен проблем, тъй като нашето потомство получи едно прелестно обучение, а системата ни за обучение бе за образец за доста страни. В момента обаче парите следват ученика или студента. И учителите, и преподавателите във висшите образователни заведения гледат да имат възпитаници и студенти, с цел да си получават парите. Решаването на този въпрос е от значително значение. Много хубаво е, че си получават заплатите на учителите, само че къде са условията кой може да бъде добър преподавател. Защото сега един преподавател взема по-висока заплата от професора, който го образова. Спомням си годините, когато дадени учители бяха митове в обособените учебни заведения. Най-отпред е качеството да обучаваш. Излизат ли читави деца с обучение. Дори и елитните ни университети не могат да си попълнят местата. Чувал съм от мои сътрудници в университета " Ами той не знае азбучни неща, по какъв начин чака аз да ги запълня за няколко месеца ". Явно веригата е скъсана.
- Лансирате Вашата Инициатива „ Единение “, по смятате ли, че хора, които се разделят по оста бедни-богати или по партийна линия, биха могли да доближат до единство?
- Хората, които се разделят по тези оси, могат да реализират единство единствено около това, което имат тук /потупва сърцето си/ - да се обединят поради България. Впрочем, дано Ви опиша един виц за изборите, който ми изпратиха доскоро. " Денят за размисъл се падна Задушница и бе в събота. В неделя доста мъртви излязоха да гласоподават ".
- Академик Воденичаров, Вие сте роден девет дни преди Девети септември. А сте станали доцент през 1989 година, когато се промени посоката на страната. Каква е Вашата равносметка след 30 години?
- Аз от няколко години разисквам с сътрудниците си за какво става по този начин, че българите не се усещат щастливи. Въпреки че промени има. Хубави промени, доста неща станаха.
От друга страна, пробват се да ни убедят, че всичко е наред, всичко си върви, само че има един огромен знак – младежите. Те не престават да си вземат куфарчетата и да си излизат, което значи, че има нещо сбъркано. Това е знак, че тези 30 години не са минали по метода, който сме очаквали. Аз си припомням, че по времето на митингите на Съюз на демократичните сили скупчването на хора стигаше чак до „ Ропотамо “. Хората имаха вътрешна настройка, че оттук насетне ще се случат чудеса.
- Защо не сме щастливи?
- В цяла Европа стандартът на живот нараства. Това, че има догонващи като нас, значи, че след 50-60 години ще достигнем междинния стандарт в Европа. Това значи, че този напредък не е задоволителен. Когато вървя и приказвам с наши сънародници в чужбина, те най-често ми споделят „ Не ни одобряват тук. Колеги сме, другари сме, само че те се държат с мен като с чужденец “. А по-младите декларират, че биха се върнали у нас, само че в случай че има ред и порядък в страната. А това не може да го специфицираш кое да се смени – правосъдна система ли, политическа система ли. Защото става въпрос за комплекс от неща, които висят във въздуха. За страдание в границите на тези 30 години ние не успяхме да седнем и да си помислим каква желаеме да бъде България. След Десети ноемви си поставихме най-вече геополитически цели, влизане в Европейски Съюз и НАТО, само че не седнахме да помислим какво да създадем с нашата стопанска система, селско стопанство и обучение. Как да създадем това, че хората да се усещат сигурни. Този диалог не се състоя. Затова през тези 30 години някак си непрестанно лъкатушехме. Дружелюбните връзки сред българите изчезнаха. Хората доста рядко контактуват между тях. Аз си припомням, че преди 30 години доста постоянно имаше събирания на огромни групи хора. И те в действителност се веселяха – по този начин, както умеят да се веселят македонците. Така, както могат да се веселят гърците. А сега ние не можем да се веселим. Това е нещото, което е неприятно като констатация – да не можеш да се радваш на живота.
- От друга страна – съществува условието на новия строй да работиш, да работиш, да работиш и отново да не достигаш нивото, което би получил в чужбина.
- Това, че сме непрестанно небогати и се оплакваме, е обвързвано с обстоятелството, че имаме суровинна стопанска система. Ние продаваме дребното руда, която имаме, и дребното зърно, което имаме. Ние не произвеждаме артикули с висока добавена стойност, с цел да бъдем богата страна. И няма метод да желаеме страната да компенсира сумите. В националните цели, които ние създаваме, обръщаме внимание на всички цели в живота, като се стигне до опазване на здравето, обучение и стопанска система. И се надяваме, че към този момент идва моментът хората, които са се нагърбили с тези тематики, политиците, да заговорят на един общ език.
- В момента политиците сякаш от ден на ден са парцелирали тематиката за това по какъв начин би трябвало да наподобява България. Мислите ли, че могат да намерят общ език?
- Според сътрудниците, с които работим, има към този момент няколко въпроса, които не търпят отсрочване. Първият от тях е за демографията. Съгласно избрани изследвания през 2050 година в България българите ще са малцинство.
Ако до 2025 година не се вземат съществени ограничения, процесът с демографията става необратим. Той не е обвързван единствено с броя на жителите в страната, а с това, че ще се промени по безусловно различен метод популацията на България. Ние сме предложили няколко ограничения още преди 4-5 години и те са в един общ подтекст. Не можеш да получаваш обществени помощи в фамилията си, в случай че то не отглежда почтени жители. Ти би трябвало да изпълниш задължението си към страната, с цел да може тя да се отнесе реципрочно към тебе. Това е един доста елементарен инструмент – не възпитаваш ли детето у дома, няма за какво да получаваш помощи. Това е едно ново общество, което не е обвързвано с държавността, нито с бъдещето на страната. Допълнително стоят въпросите, свързани със опазването на здравето или правораздаването. Никой, който поеме властта, не смее да предприеме съществени ограничения. Точно колкото е минал прехода, след още толкоз години ще се случат необратими неща.
- Как стоят съгласно Вас нещата с измененията в образованието?
- Това е един доста значителен проблем, тъй като нашето потомство получи едно прелестно обучение, а системата ни за обучение бе за образец за доста страни. В момента обаче парите следват ученика или студента. И учителите, и преподавателите във висшите образователни заведения гледат да имат възпитаници и студенти, с цел да си получават парите. Решаването на този въпрос е от значително значение. Много хубаво е, че си получават заплатите на учителите, само че къде са условията кой може да бъде добър преподавател. Защото сега един преподавател взема по-висока заплата от професора, който го образова. Спомням си годините, когато дадени учители бяха митове в обособените учебни заведения. Най-отпред е качеството да обучаваш. Излизат ли читави деца с обучение. Дори и елитните ни университети не могат да си попълнят местата. Чувал съм от мои сътрудници в университета " Ами той не знае азбучни неща, по какъв начин чака аз да ги запълня за няколко месеца ". Явно веригата е скъсана.
- Лансирате Вашата Инициатива „ Единение “, по смятате ли, че хора, които се разделят по оста бедни-богати или по партийна линия, биха могли да доближат до единство?
- Хората, които се разделят по тези оси, могат да реализират единство единствено около това, което имат тук /потупва сърцето си/ - да се обединят поради България. Впрочем, дано Ви опиша един виц за изборите, който ми изпратиха доскоро. " Денят за размисъл се падна Задушница и бе в събота. В неделя доста мъртви излязоха да гласоподават ".
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ