Спомени от соца: Смъртната присъда и "стаята на ужасите" в Софийския затвор
28 години в България не се извършват смъртни присъди. Последните нашенци, наказани на гибел, се разминаха с черната си орис посредством поредност обжалвания. После настана интервалът на мораториума. И когато той завърши, обезумелите от очакване на края си пандизчии въздъхнаха с облекчение. Днес някои от тях са на независимост, други останаха до живот зад решетките.
Онези, които са на открито, не желаят за нищо на света да си спомнят за кошмара, претърпян в килиите за смъртници, пишеsocbg.com.
Само един от тях довери, че след 10-годишно ежесекундно очакване на гибелта, към този момент е бил подготвен да я одобри като единствен излаз и освобождение. Но той е изключение. Болшинството от неговите събратя по орис са правили опити за самоубийство или са полудявали, чакайки вратата да се отвори и надзирателят да ги изведе на " последната разходка ". Всъщност става въпрос за цялостен обред, изпълняван прецизно от участниците в " спектакъла " – надзирател, шеф на затвор, главорез (в някои случаи те са били едно и също лице).
В първо деяние някогашният Държавен съвет потвърждавал " висшата мярка ". Във второ специфичният пощальон носел документа, в който пишело, че присъдата би трябвало да бъде изпълнена. В деяние трето вратата на килията се отваряла и обреченият бивал извеждан оттова. За да скрие възбудата си, тъмничарят пускал няколко псувни, които най-общо звучели по този начин:
- Твойта мамица мръсна, вместо да ти разпилян черепа, те помилват. Събирай си багажа, копеле гадно! Естествено, нито един наказан на гибел не се хващал на уловката.
- Това бяха страшни минути, споделя някогашен чиновник на столичния кауш. Смъртниците крещяха с всичка мощ. Дращеха стените до кръв с нокти. Опитваха се да побягнат, само че защитата се нахвърляше върху тях и ги усмиряваше с жестоки ритници.
Спомням си, че един Васко, цигане, затрило селска баба, с цел да й вземе пенсията, съумя да се изкопчи от надзирателите и хукна по коридора. Един от тях го настигна, само че Васко се метна върху него и почна да го души. Сбориха се и в един миг се чу изстрел. Пазачът бе съумял да докопа револвера си и да простреля цигането.
Разследването на случая завърши с мнение, че става въпрос за законна самозащита. А този тъмничар май беше и награден за проявена неустрашимост при осъществяване на служебния си дълг… "
Но да се върнем към злокобния театър. В деяние четвърто и последно смъртникът пристигал в " стаята на ужаса ". Тя се намирала в подземията на централния корпус на пандиза. Според чудесно осведомени източници след анулацията на смъртното наказване била превърната в нещо като деловодство, където се кътали остарели книжа. До нея се стигало по дълъг кулоар. Отвън въобще не се виждало какво става вътре, тъй като плътни червени пердета обгръщали стените на коридора. Помещението било разграничено на две от голяма стена-огледало. Така чиновниците, виновни за изтезанието, следили непрестанно обречения. Той пък, от своя страна, имал няколко минути, с цел да се " наслаждения " на печалния лик насреща. По думите на някогашни пазванти никой не питал жертвата за последното й предпочитание.
Да не приказваме за поп, който да я изповяда, или за наличието на близки. Соцзаконите обричали наказаните на гибел да се преселят в отвъдното извънредно в " служебна компания ". Самите " екзекутори " не виждали нищо тържествено или алегорично в разстрела. За тях това била просто работа – кървава, досадна, тежка, само че, общо-взето, доходоносна, най-малко за ония години.
Които били с по-слаби нерви, просто не оцелявали в този поминък. Клюката носи, че двама-трима палачи превъртели и приключили живота си в лудница. Иначе пропиването си било наложително – както при моргаджиите и гробарите.
Как протичала самата екзекуция?
Първо, жертвата била завързвана за стол, застопорен в средата на помещението. Това не било никак елементарно, тъй като се повтаряла сценката при извеждането от килията. Смъртникът почвал да буйства, а когато се окажел прекомерно твърд, дотърчавал лекарят. Той му хаквал успокоителна инжекция и нещастникът се преселвал в отвъдното, блажено замаян.
Онези обаче, които били в цялостно схващане, виждали всичко. С изключение на едно – ориентираните към гърдите им цеви. Всъщност това била система от няколко револвера, инсталирани в стената. Най-трудното било да се натисне дребното бутонче, което я задействало. Останалото към този момент не било дело на човешка ръка. При засечка на първия пищов вторият го донапълвал с олово. Обреченият умирал за секунди. След късата мъка докторът на пандиза установявал гибелта и трупът се изнасял от помещението. Погребвали го " служебно " – т.е., единствено шефът на пандиза и дежурният надзорник знаели мястото на гроба. Ето за какво роднините на разстреляните дълго време си нямали хал-хабер, че индивидът не е сред живите. В множеството случаи обаче никой не си давал труда да копае специфичен гроб.
Телата на смъртниците се кремирали, като преди този момент изпълнявали в моргите функционалността на " опитни зайчета ". По данни на наши патоанатоми безусловно нелегално от труповете се взимали ретини и други органи и тъкани, които се изнасяли в чужбина. За задачата си имало специфична конструкция, маскирана като външнотърговско сдружение за търговия с медикаменти и фармацевтични артикули.
Един от най-известните тъмничари на България е о.з. подполковник Гено Юнаков, кмет на пловдивското Ново село. 22 години от живота му са отдадени на " шибания поминък ". Започва кариерата си в Сливенския затвор, след това го трансферират в Пловдивския. Покрай работата си станал очевидец по какъв начин се извършват смъртни присъди.
Юнаков разкри, че до 1982-ра смъртниците били разстрелвани край реки. Няма обаче отговор за какво е била възприета тази процедура.
В София гърмели жертвите край Искъра, в Пловдив – край Марица.
След това било построено особено стрелбище ( " стаята на ужаса " в Централния софийски затвор), където се изпълнявали присъдите.
" Юначето ", както му викат неговите сътрудници и съселяни, е било свидетел на доста изтезания.
И до момента му се присънват някои от тях. Събужда се, облян в пот, и дълго не може да заспи. По-точно – не смее, с цел да не го връхлети още веднъж кървавият смут.
До последния подробност се е запечатал в съзнанието му разстрелът на стюардесата от БГА " Балкан " Людмила Равняшка, затрила вуйна си, с цел да постави ръка на парцела й. " Беше 26-27-годишна, доста красива и умна. Имаше висше обучение, знаеше два езика. Нямало да убие вуйна си, в случай че старата жена не била почнала да пилее пари по млади гаджета.
" Хвърковатата " дама имала съвършен проект. Хванала си ухажор и по този начин го омаяла, че той бил подготвен на всичко за нея. Един ден взел чук, отишъл в дома на лелята и я халосал с все мощ по главата.
Хванаха ги и двамата и ги осъдиха на гибел – него като реализатор, нея като подбудителка… ", споделя екснадзирателят.
В интерес на истината целият личен състав на Сливенския затвор симпатизирал на Людмила. Там било необичайност да се екзекутира жена, да не приказваме за такава видна столична хубавица. За неволя баш на Юнаков се паднало да й свети маслото. Той се разтреперал, до тогава не бил убивал муха, камо ли човек. Но заповедта си е заповед. Отишъл в новите сливенски гробища и платил лев и петдесет на ромите да изкопаят гроб на стюардесата. Петима външни офицери се отказали да я разстрелят.
Най-накрая един старшина кандисал. Преди това Равняшка била прегледана и от трима гинеколози. При дамите това било наложително. Ако се окажело, че наказаната на гибел е бременна, незабавно следвала помиловка.
" Тя понесе всичко доста умерено. До последния миг не вярваше, че ще я разстрелят. Поиска цигара. Отказа да й кавалерствам, сама си я възпламени, само ръцете й леко трепереха. Изпуши я. Погледна ни един по един и сподели:
" Готова съм. Свършвайте по-бързо! "
После затвори очи… " - (тук гласът на пенсионирания боен почва да трепери, проличава си, че е мощно развълнуван).
Постепенно се окопитва и добавя описа си с нови детайлности за кошмара. Как било мрачно като в рог, към един след среднощ. Как в последния миг старшината стрелял в тила на стюардесата, застанала на ръба на ямата. Как се издънил като финален дилетант и не могъл да я усмърти с един патрон. 16 минути след разстрела докторът напипва пулс.
Започват спор дали е законно да я довършат с втори изстрел. На 17-ата минута лекарят афишира, че дамата е мъртва. А нейният главорез получил 20 лв. награда.
И друга известна българка била на косъм от разстрела, твърди Гено Юнаков. Алпинистката Мария от Пловдив бастисала по изключително нечовечен метод бременна жена. Жертвата била възлюбена на вуйчо й. Двете въртели фамилен бизнес, по тази причина се виждали постоянно. Веднъж обаче се сдърпали и Мария намушкала с чадър ортачката си в корема.
Жертвата издъхнала в страшни страдания. Алпинистката била тикната в килията за смъртници на Сливенския затвор. Но фамозният й сътрудник Методи Савов ходатайствал да я помилват и последния миг присъдата била анулирана.
Куршума отървала и баба от Тополовград, метнала в пещта внучето си. Докато си метяла двора, споделя някогашният тъмничар, някаква комшийка й подметнала, че внучето й не било от нейния наследник. Без да каже дума, остарялата жена на часа зарязала метлата, влезнала у дома и хвърлила детето в напалената пещ.
Внучето изгоряло живо, само че килърката се разминала със смъртното наказване, тъй като след серия експертизи я оповестили за невменяема.
Най-странното е за какво не е била екзекутирана и друга жена-убийца. Нейният случай е изключително фрапантен. Софиянката В. П. решила да се отърве от брачна половинка си, като го накълца на части и и го затвори в буркани. Всеки ден студенокръвната килърка изливала наличието на следващата " консерва " в тоалетната. Накрая случката се размирисала в дословния смисъл на думата. В милицията я притиснали и тя признала всичко открай докрай. А й оставали единствено някакви си два-три буркана.
След това благоверния й върви го търси. Всички очаквали, че ще получи смъртна присъда, само че жестоката стопанка предходна метър.
Лепнали й единствено 15 години престой на топло. Според Юнаков доста помогнали показанията на очевидците. Комшии и близки я описали като почтена жертва на фамилен тормоз. Транжираният брачен партньор се напивал до безпаметство, след което почвал да я постанова, с каквото му падне. За похлупак си хванал и държанка и почнали да пропиват дружно фамилното имущество. В един миг на В. П. й прикипяло и решила един път вечно да се отърве от насилника.
Парчето олово било " спестено " и на туркиня, погубила двете си деца. Палавата младоженка си намерила ухажор, само че той отказвал да се ожени за нея, че сякаш не можел да изхранва челядта й. Жената плакала и се тръшкала, само че без резултат. И един прекрасен ден като една модерна Месалина нагостила за последно хлапетата с вкусна гъбена яхния от зелени мухоморки.
" Пречките " предали Богу дух, само че туркинята по този начин и не се събрала с възлюбения си. След като я прибрали в кауша, той я зарязал и не желал да чува нищо повече за " оная долна килърка ". Изпаднала в обезсърчение, дамата си пъхнала ръката във фасонката на електрическата крушка и 220-волтовият ток я умъртвил на място. След този случай, твърди о.з. подполковникът, почнали да инсталират в килиите крушки с ток 24 волта. " Ама в този момент отново са върнали остарелия волтаж ", доверява Юначето. Но като цяло самоубилите се смъртници били необичайност. " Живее им се и още по какъв начин! ", подсмихва се някогашният МВР-кадър.
Теодор ШОПОВ
ДОСИЕ
– Най-силният мотив на съперниците на смъртното наказване е, че не е редно страната да лишава непознат живот, както и че не трябва в новите времена да се водим от практиката " око за око, зъб за зъб ".
" Нали в случай че някой е запалил къща, не го санкционират с опожаряване на дома му? ", подвигаха врява деятели на разнообразни правозащитни организации. Те се мотивираха и с аргумента, че в Съединени американски щати да вземем за пример, където в някои щати се извършват смъртни присъди, престъпността като цяло не е намаляла, дори тъкмо противоположното. Психолозите изясняват този феномен с събитието, че родените убийци въобще не се замислят за личния си живот и го жертват със същата лекост като този на жервите си.
Най-силният мотив срещу смъртните присъди обаче си остава " правосъдната неточност ". Ако човек е незаслужено упрекнат и въз основа на това го осъдят на гибел, след осъществяването на присъдата правосъдната неточност към този момент ще е подземен.
– И до момента се шушука, че получилите " висша мярка " по Татово време са били пращани по урановите мини, вместо да ги усмъртят по късата процедура. Те бачкали по 14-15 часа на ден, без никакви защитни дрехи. Менюто им включвало чаша притоплена вода заран и краешник изсъхнал самун, а за обяд и вечеря получавали паница възрядка каша. Облъчени със смъртоносни дози, нещастниците единствено след месец-два почвали да мрат като мухи, само че пък за сметка на това спестявали големи средства на държавния бюджет.
– Говори се и друго – че " стаята на ужаса " в действителност била чисто и просто показно помещение, основано след 10 ноември. Дотогава наказаните на гибел били разстрелвани като кучета по селските кърища. Често ги затривали още в пандиза, представяйки убийството за случай сред съкилийници. Повечето от хубостниците пък, осъдени със гибел, неизвестно по какъв начин успявали да заченат в кауша и по закон ги помилвали.
– Без съд и присъда, освен това по изключително нечовечен и садистичен метод, трепели хората, озовали се в злокобните лагери край Белене, Ловеч и Скравена. Надзирателите ги пребивали с тояги и хвърляли труповете им на свинете. Де факто изпращането в " трудово-възпитателна колония със непоколебим режим " си било еднакво на смъртна присъда. Единствено шансът или нечия височайша интервенция помагали на обречените да оцелеят.
– Най-младият разстрелян българин е католическият духовник от Града на тепетата отец Павел Джиджев. През 1952-ра 33-годишният мъж е упрекнат в шпионаж, тъй като " издал ", че хубавото месо от Пловдивските хали го изнасяли в Съюз на съветските социалистически републики, а неприятното оставало за народа. Арестуват го, а малко по-късно го разстрелват. Властта не оповестява нищо на околните. През есента на 1952 година една от сестрите на отеца – Цанка Рончева, получава вързопче с цървули, облекла и една записка: " Да се съобщи на сестра ми ".
Семейство Джиджеви получават смъртния акт чак през 1996 година " Дълги години при вуйна ми идваха десетки дами и мъже да я изнудват, споделя Петър Джиджов, племенник на разстреляния духовник. Искаха й пари и храна, твърдяха, че брат й не е погубен и ще му ги занесат в пандиза ". Роднините обаче се досещали, че Павел към този момент не е сред живите.
– Стари кримки още описват за правосъдна неточност, изяла главата на почтен столичанин. В края на 70-те съпрузи от София се скарали грубо. Жената хлопнала вратата и излязла. Мъжът я чакал ден, два, търсил я по приятелки, само че без резултат. След седмица трупът на безследно изчезналата бил открит в землището на село Лозен. Жената била брутално изнасилена, бита и удушена. Органите на реда незабавно щракнали белезниците на брачна половинка като основен обвинен за убийството. Съседи дали показания, че двамата не се разбирали и постоянно се карали. И индивидът бил наказан на гибел. Чак когато го разстреляли, чорапът се разплел. Оказало се, че дамата е станала жертва на изнасилвач-садист от софийските села. Той също си получил заслуженото, само че незаслужено наказаният на гибел брачен партньор към този момент от няколко години бил на оня свят.
– Една от последните смъртни присъди, изпълнена в България преди мораториума, е против всеобщия убиец Николай Цайкин. След последните си убийства той бил арестуван, само че съумял да избяга и се скрил в един четириетажен блок в Карлово. По подигравка на ориста тъкмо под него живеела дъщерята на надзирателя Гено Юнаков с новороденото си бебе. И тъкмо когато излязла на балкона с пеленачето, ченгетата отделили региона, разрушили вратата на скривалището му и обезвредили рецидивиста. Младата майка обаче се стресирала и кърмата й секнала. " На идващия ден, споделя Юнаков, разправям на една позната по какъв начин хванали Цайкин пред очите на щерка ми. И споделям на смешка: " Така е изплашил детето ми, че ще го убия със личните си ръце. Сега ми дават 100 $ да го гръмна, но ще изчакам да вдигнат мизата и тогава ще му блестя маслото ". Разговорът се провел в пловдивско заведение. Ненадейно една жена станала и се провикнала: " Ама вие в действителност ли ще го убиете? " След което се захлупила по лице на масата и почнала да ридае неудържимо. " Оказа се, че това е дамата на Цайкин! ", цъка с език пишман палачът.
Онези, които са на открито, не желаят за нищо на света да си спомнят за кошмара, претърпян в килиите за смъртници, пишеsocbg.com.
Само един от тях довери, че след 10-годишно ежесекундно очакване на гибелта, към този момент е бил подготвен да я одобри като единствен излаз и освобождение. Но той е изключение. Болшинството от неговите събратя по орис са правили опити за самоубийство или са полудявали, чакайки вратата да се отвори и надзирателят да ги изведе на " последната разходка ". Всъщност става въпрос за цялостен обред, изпълняван прецизно от участниците в " спектакъла " – надзирател, шеф на затвор, главорез (в някои случаи те са били едно и също лице).
В първо деяние някогашният Държавен съвет потвърждавал " висшата мярка ". Във второ специфичният пощальон носел документа, в който пишело, че присъдата би трябвало да бъде изпълнена. В деяние трето вратата на килията се отваряла и обреченият бивал извеждан оттова. За да скрие възбудата си, тъмничарят пускал няколко псувни, които най-общо звучели по този начин:
- Твойта мамица мръсна, вместо да ти разпилян черепа, те помилват. Събирай си багажа, копеле гадно! Естествено, нито един наказан на гибел не се хващал на уловката.
- Това бяха страшни минути, споделя някогашен чиновник на столичния кауш. Смъртниците крещяха с всичка мощ. Дращеха стените до кръв с нокти. Опитваха се да побягнат, само че защитата се нахвърляше върху тях и ги усмиряваше с жестоки ритници.
Спомням си, че един Васко, цигане, затрило селска баба, с цел да й вземе пенсията, съумя да се изкопчи от надзирателите и хукна по коридора. Един от тях го настигна, само че Васко се метна върху него и почна да го души. Сбориха се и в един миг се чу изстрел. Пазачът бе съумял да докопа револвера си и да простреля цигането.
Разследването на случая завърши с мнение, че става въпрос за законна самозащита. А този тъмничар май беше и награден за проявена неустрашимост при осъществяване на служебния си дълг… "
Но да се върнем към злокобния театър. В деяние четвърто и последно смъртникът пристигал в " стаята на ужаса ". Тя се намирала в подземията на централния корпус на пандиза. Според чудесно осведомени източници след анулацията на смъртното наказване била превърната в нещо като деловодство, където се кътали остарели книжа. До нея се стигало по дълъг кулоар. Отвън въобще не се виждало какво става вътре, тъй като плътни червени пердета обгръщали стените на коридора. Помещението било разграничено на две от голяма стена-огледало. Така чиновниците, виновни за изтезанието, следили непрестанно обречения. Той пък, от своя страна, имал няколко минути, с цел да се " наслаждения " на печалния лик насреща. По думите на някогашни пазванти никой не питал жертвата за последното й предпочитание.
Да не приказваме за поп, който да я изповяда, или за наличието на близки. Соцзаконите обричали наказаните на гибел да се преселят в отвъдното извънредно в " служебна компания ". Самите " екзекутори " не виждали нищо тържествено или алегорично в разстрела. За тях това била просто работа – кървава, досадна, тежка, само че, общо-взето, доходоносна, най-малко за ония години.
Които били с по-слаби нерви, просто не оцелявали в този поминък. Клюката носи, че двама-трима палачи превъртели и приключили живота си в лудница. Иначе пропиването си било наложително – както при моргаджиите и гробарите.
Как протичала самата екзекуция?
Първо, жертвата била завързвана за стол, застопорен в средата на помещението. Това не било никак елементарно, тъй като се повтаряла сценката при извеждането от килията. Смъртникът почвал да буйства, а когато се окажел прекомерно твърд, дотърчавал лекарят. Той му хаквал успокоителна инжекция и нещастникът се преселвал в отвъдното, блажено замаян.
Онези обаче, които били в цялостно схващане, виждали всичко. С изключение на едно – ориентираните към гърдите им цеви. Всъщност това била система от няколко револвера, инсталирани в стената. Най-трудното било да се натисне дребното бутонче, което я задействало. Останалото към този момент не било дело на човешка ръка. При засечка на първия пищов вторият го донапълвал с олово. Обреченият умирал за секунди. След късата мъка докторът на пандиза установявал гибелта и трупът се изнасял от помещението. Погребвали го " служебно " – т.е., единствено шефът на пандиза и дежурният надзорник знаели мястото на гроба. Ето за какво роднините на разстреляните дълго време си нямали хал-хабер, че индивидът не е сред живите. В множеството случаи обаче никой не си давал труда да копае специфичен гроб.
Телата на смъртниците се кремирали, като преди този момент изпълнявали в моргите функционалността на " опитни зайчета ". По данни на наши патоанатоми безусловно нелегално от труповете се взимали ретини и други органи и тъкани, които се изнасяли в чужбина. За задачата си имало специфична конструкция, маскирана като външнотърговско сдружение за търговия с медикаменти и фармацевтични артикули.
Един от най-известните тъмничари на България е о.з. подполковник Гено Юнаков, кмет на пловдивското Ново село. 22 години от живота му са отдадени на " шибания поминък ". Започва кариерата си в Сливенския затвор, след това го трансферират в Пловдивския. Покрай работата си станал очевидец по какъв начин се извършват смъртни присъди.
Юнаков разкри, че до 1982-ра смъртниците били разстрелвани край реки. Няма обаче отговор за какво е била възприета тази процедура.
В София гърмели жертвите край Искъра, в Пловдив – край Марица.
След това било построено особено стрелбище ( " стаята на ужаса " в Централния софийски затвор), където се изпълнявали присъдите.
" Юначето ", както му викат неговите сътрудници и съселяни, е било свидетел на доста изтезания.
И до момента му се присънват някои от тях. Събужда се, облян в пот, и дълго не може да заспи. По-точно – не смее, с цел да не го връхлети още веднъж кървавият смут.
До последния подробност се е запечатал в съзнанието му разстрелът на стюардесата от БГА " Балкан " Людмила Равняшка, затрила вуйна си, с цел да постави ръка на парцела й. " Беше 26-27-годишна, доста красива и умна. Имаше висше обучение, знаеше два езика. Нямало да убие вуйна си, в случай че старата жена не била почнала да пилее пари по млади гаджета.
" Хвърковатата " дама имала съвършен проект. Хванала си ухажор и по този начин го омаяла, че той бил подготвен на всичко за нея. Един ден взел чук, отишъл в дома на лелята и я халосал с все мощ по главата.
Хванаха ги и двамата и ги осъдиха на гибел – него като реализатор, нея като подбудителка… ", споделя екснадзирателят.
В интерес на истината целият личен състав на Сливенския затвор симпатизирал на Людмила. Там било необичайност да се екзекутира жена, да не приказваме за такава видна столична хубавица. За неволя баш на Юнаков се паднало да й свети маслото. Той се разтреперал, до тогава не бил убивал муха, камо ли човек. Но заповедта си е заповед. Отишъл в новите сливенски гробища и платил лев и петдесет на ромите да изкопаят гроб на стюардесата. Петима външни офицери се отказали да я разстрелят.
Най-накрая един старшина кандисал. Преди това Равняшка била прегледана и от трима гинеколози. При дамите това било наложително. Ако се окажело, че наказаната на гибел е бременна, незабавно следвала помиловка.
" Тя понесе всичко доста умерено. До последния миг не вярваше, че ще я разстрелят. Поиска цигара. Отказа да й кавалерствам, сама си я възпламени, само ръцете й леко трепереха. Изпуши я. Погледна ни един по един и сподели:
" Готова съм. Свършвайте по-бързо! "
После затвори очи… " - (тук гласът на пенсионирания боен почва да трепери, проличава си, че е мощно развълнуван).
Постепенно се окопитва и добавя описа си с нови детайлности за кошмара. Как било мрачно като в рог, към един след среднощ. Как в последния миг старшината стрелял в тила на стюардесата, застанала на ръба на ямата. Как се издънил като финален дилетант и не могъл да я усмърти с един патрон. 16 минути след разстрела докторът напипва пулс.
Започват спор дали е законно да я довършат с втори изстрел. На 17-ата минута лекарят афишира, че дамата е мъртва. А нейният главорез получил 20 лв. награда.
И друга известна българка била на косъм от разстрела, твърди Гено Юнаков. Алпинистката Мария от Пловдив бастисала по изключително нечовечен метод бременна жена. Жертвата била възлюбена на вуйчо й. Двете въртели фамилен бизнес, по тази причина се виждали постоянно. Веднъж обаче се сдърпали и Мария намушкала с чадър ортачката си в корема.
Жертвата издъхнала в страшни страдания. Алпинистката била тикната в килията за смъртници на Сливенския затвор. Но фамозният й сътрудник Методи Савов ходатайствал да я помилват и последния миг присъдата била анулирана.
Куршума отървала и баба от Тополовград, метнала в пещта внучето си. Докато си метяла двора, споделя някогашният тъмничар, някаква комшийка й подметнала, че внучето й не било от нейния наследник. Без да каже дума, остарялата жена на часа зарязала метлата, влезнала у дома и хвърлила детето в напалената пещ.
Внучето изгоряло живо, само че килърката се разминала със смъртното наказване, тъй като след серия експертизи я оповестили за невменяема.
Най-странното е за какво не е била екзекутирана и друга жена-убийца. Нейният случай е изключително фрапантен. Софиянката В. П. решила да се отърве от брачна половинка си, като го накълца на части и и го затвори в буркани. Всеки ден студенокръвната килърка изливала наличието на следващата " консерва " в тоалетната. Накрая случката се размирисала в дословния смисъл на думата. В милицията я притиснали и тя признала всичко открай докрай. А й оставали единствено някакви си два-три буркана.
След това благоверния й върви го търси. Всички очаквали, че ще получи смъртна присъда, само че жестоката стопанка предходна метър.
Лепнали й единствено 15 години престой на топло. Според Юнаков доста помогнали показанията на очевидците. Комшии и близки я описали като почтена жертва на фамилен тормоз. Транжираният брачен партньор се напивал до безпаметство, след което почвал да я постанова, с каквото му падне. За похлупак си хванал и държанка и почнали да пропиват дружно фамилното имущество. В един миг на В. П. й прикипяло и решила един път вечно да се отърве от насилника.
Парчето олово било " спестено " и на туркиня, погубила двете си деца. Палавата младоженка си намерила ухажор, само че той отказвал да се ожени за нея, че сякаш не можел да изхранва челядта й. Жената плакала и се тръшкала, само че без резултат. И един прекрасен ден като една модерна Месалина нагостила за последно хлапетата с вкусна гъбена яхния от зелени мухоморки.
" Пречките " предали Богу дух, само че туркинята по този начин и не се събрала с възлюбения си. След като я прибрали в кауша, той я зарязал и не желал да чува нищо повече за " оная долна килърка ". Изпаднала в обезсърчение, дамата си пъхнала ръката във фасонката на електрическата крушка и 220-волтовият ток я умъртвил на място. След този случай, твърди о.з. подполковникът, почнали да инсталират в килиите крушки с ток 24 волта. " Ама в този момент отново са върнали остарелия волтаж ", доверява Юначето. Но като цяло самоубилите се смъртници били необичайност. " Живее им се и още по какъв начин! ", подсмихва се някогашният МВР-кадър.
Теодор ШОПОВ
ДОСИЕ
– Най-силният мотив на съперниците на смъртното наказване е, че не е редно страната да лишава непознат живот, както и че не трябва в новите времена да се водим от практиката " око за око, зъб за зъб ".
" Нали в случай че някой е запалил къща, не го санкционират с опожаряване на дома му? ", подвигаха врява деятели на разнообразни правозащитни организации. Те се мотивираха и с аргумента, че в Съединени американски щати да вземем за пример, където в някои щати се извършват смъртни присъди, престъпността като цяло не е намаляла, дори тъкмо противоположното. Психолозите изясняват този феномен с събитието, че родените убийци въобще не се замислят за личния си живот и го жертват със същата лекост като този на жервите си.
Най-силният мотив срещу смъртните присъди обаче си остава " правосъдната неточност ". Ако човек е незаслужено упрекнат и въз основа на това го осъдят на гибел, след осъществяването на присъдата правосъдната неточност към този момент ще е подземен.
– И до момента се шушука, че получилите " висша мярка " по Татово време са били пращани по урановите мини, вместо да ги усмъртят по късата процедура. Те бачкали по 14-15 часа на ден, без никакви защитни дрехи. Менюто им включвало чаша притоплена вода заран и краешник изсъхнал самун, а за обяд и вечеря получавали паница възрядка каша. Облъчени със смъртоносни дози, нещастниците единствено след месец-два почвали да мрат като мухи, само че пък за сметка на това спестявали големи средства на държавния бюджет.
– Говори се и друго – че " стаята на ужаса " в действителност била чисто и просто показно помещение, основано след 10 ноември. Дотогава наказаните на гибел били разстрелвани като кучета по селските кърища. Често ги затривали още в пандиза, представяйки убийството за случай сред съкилийници. Повечето от хубостниците пък, осъдени със гибел, неизвестно по какъв начин успявали да заченат в кауша и по закон ги помилвали.
– Без съд и присъда, освен това по изключително нечовечен и садистичен метод, трепели хората, озовали се в злокобните лагери край Белене, Ловеч и Скравена. Надзирателите ги пребивали с тояги и хвърляли труповете им на свинете. Де факто изпращането в " трудово-възпитателна колония със непоколебим режим " си било еднакво на смъртна присъда. Единствено шансът или нечия височайша интервенция помагали на обречените да оцелеят.
– Най-младият разстрелян българин е католическият духовник от Града на тепетата отец Павел Джиджев. През 1952-ра 33-годишният мъж е упрекнат в шпионаж, тъй като " издал ", че хубавото месо от Пловдивските хали го изнасяли в Съюз на съветските социалистически републики, а неприятното оставало за народа. Арестуват го, а малко по-късно го разстрелват. Властта не оповестява нищо на околните. През есента на 1952 година една от сестрите на отеца – Цанка Рончева, получава вързопче с цървули, облекла и една записка: " Да се съобщи на сестра ми ".
Семейство Джиджеви получават смъртния акт чак през 1996 година " Дълги години при вуйна ми идваха десетки дами и мъже да я изнудват, споделя Петър Джиджов, племенник на разстреляния духовник. Искаха й пари и храна, твърдяха, че брат й не е погубен и ще му ги занесат в пандиза ". Роднините обаче се досещали, че Павел към този момент не е сред живите.
– Стари кримки още описват за правосъдна неточност, изяла главата на почтен столичанин. В края на 70-те съпрузи от София се скарали грубо. Жената хлопнала вратата и излязла. Мъжът я чакал ден, два, търсил я по приятелки, само че без резултат. След седмица трупът на безследно изчезналата бил открит в землището на село Лозен. Жената била брутално изнасилена, бита и удушена. Органите на реда незабавно щракнали белезниците на брачна половинка като основен обвинен за убийството. Съседи дали показания, че двамата не се разбирали и постоянно се карали. И индивидът бил наказан на гибел. Чак когато го разстреляли, чорапът се разплел. Оказало се, че дамата е станала жертва на изнасилвач-садист от софийските села. Той също си получил заслуженото, само че незаслужено наказаният на гибел брачен партньор към този момент от няколко години бил на оня свят.
– Една от последните смъртни присъди, изпълнена в България преди мораториума, е против всеобщия убиец Николай Цайкин. След последните си убийства той бил арестуван, само че съумял да избяга и се скрил в един четириетажен блок в Карлово. По подигравка на ориста тъкмо под него живеела дъщерята на надзирателя Гено Юнаков с новороденото си бебе. И тъкмо когато излязла на балкона с пеленачето, ченгетата отделили региона, разрушили вратата на скривалището му и обезвредили рецидивиста. Младата майка обаче се стресирала и кърмата й секнала. " На идващия ден, споделя Юнаков, разправям на една позната по какъв начин хванали Цайкин пред очите на щерка ми. И споделям на смешка: " Така е изплашил детето ми, че ще го убия със личните си ръце. Сега ми дават 100 $ да го гръмна, но ще изчакам да вдигнат мизата и тогава ще му блестя маслото ". Разговорът се провел в пловдивско заведение. Ненадейно една жена станала и се провикнала: " Ама вие в действителност ли ще го убиете? " След което се захлупила по лице на масата и почнала да ридае неудържимо. " Оказа се, че това е дамата на Цайкин! ", цъка с език пишман палачът.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ