Коя е най-голямата мистерия около Пушкин
221 години ни разделят от рождението на Александър Сергеевич Пушкин - съветският стихотворец, драматург, книжовен критик, историк, журналист и белетрист. Той е учредител на съветския натурализъм в литературата и една от най-влиятелните литературни фигури от началото на 19 век. Още приживе Пушкин си основава репутацията на най-значимия съветски народен стихотворец, а по-късните откриватели го дефинират като учредител на актуалния съветски книжовен език.
Въпреки че " слънцето на съветската лирика " е прочут на мнозина още от учебно заведение, огромната загадка към гибелта на А. С. Пушкин към момента остава засекретена. Най-големите откриватели на живота му не могат или не желаят да намерят пояснение повече от две епохи. Както написа Достоевски: „ Пушкин умря в цялостния си подем на силите си и без подозрение отнесе със себе си огромна загадка в гроба. Сега ние решаваме тази тайнственост без него. "
Два са въпросите, за които историците не са единомислещи в отговорите си:
1. Фаталният двубой - резултат от фамилни спорове ли е или интрига против поета?
2. Защо Пушкин е бил заровен в затворен ковчег, никой не е бил позволен до него, а брачната половинка е пристигнала на гроба на брачна половинка си четири години по-късно?
Има доста професори, които имат вяра, че аргументите за убийството на Пушкин би трябвало да се търсят в конспирацията на зидарите. Знае се, че и той, и татко му, и чичо му са били членове на масонската ложа Овидий. В.Ф. Иванов в книгата „ А. С. Пушкин и масонството ” споделя в детайли за присъединяване на масонството в гибелта на Пушкин.
Други обаче считат, че в заговора против Пушкин взе участие император Николай I, който видял в него рисков " водач на свободните мислители ".
Авторът на книгата “Дуелът и гибелта на Пушкин ”, П. Я. Щеголев пък упреква дамата на поета - Наталия Николаевна, за всичко. Според него " в двора имаше доста очарователни и красиви дами, само че измежду тях брачната половинка на поета с нейната блестяща хубост заемаше едно от първите, в случай че не и първото място ".
Юрий Лотман в книгата си „ Александър Сергеевич Пушкин. Биография на писателя ”(Л., 1983) изяснява скандалния тормоз на дамата на Пушкин от страна на френския офицер Жорж Дантес, който пък по този начин желал да отстрани слуховете за неговата хомосексуална връзка с осиновителя му - барон Луис Хекерн. Самият барон по това време бил на 43 години, в никакъв случай не е бил женен и не е имал любовни връзки с дамите. Неговата полова взаимозависимост била позната на всички.
Документални книги разказват по какъв начин Пушкин непрестанно иронизирал в обществото синеокия красавец Дантес и той желал да отмъсти и компрометира жена му като я приласкае и по този начин да отблъсне съмненията за своята хомосексуалност.
„ Пушкин е станал жертва на скрит план на хомосексуалисти “, сподели намерено Юрий Лотман в диалог с В. Баевски и стартира версията, че хомосексуалистите са организирали заговора против Пушкин поради една негова прословута епиграма на Пушкин против тях от 1835 година.
Почти две години по-късно, в края ня 1836 година Пушкин вика на двубой Дантес. Причина е анонимно писмо, в което сякаш се твърдяло, че дамата на Пушкин му изневерява с французина. Дантес по това време е предстоящ шурей на Пушкин, поетът, който евентуално е бил мощно обиден от слуховете, кара французина да се ожени за балдъзата му. Дантес споделя, че ще го направи, в случай че поетът си отдръпна настояването за двубой, тъй като другояче ще излезе, че французинът е страхливец и избира сватбата пред дуела. Пушкин обаче не се отхвърля от дуела.
Дуелът се реализира на 29 януари 1837 година Пушкин е погубен. По време на дуела и двамата са ранени, само че Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя конкурент и най-после Дантес изгубва самообладание и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крайници, както е било планувано, той го уцелва в корема, което за жал се оказва съдбовна неточност.
Случайност или планувано е било това?
Знае се, че на 2 ноември 1836 година дамата на Пушкин отива при другарка, която напуща дома си, оставяйки я уединено с Дантес.
Пушкин схваща за тази среща откакто на 4 ноември получава анонимно писмо за клюка. Той изискал пояснение от брачната половинка си. Наталия Николаевна признава на своя брачен партньор любовта си към Дантес. Тя споделя, че когато е била с него, е извадил револвер и заплашил, че ще се простреля, в случай че не му се отдаде. Тя дала на Дантес сърцето си, само че физически останала чиста.
Анонимното писмо за изневярата е изпратено по метод, по който Пушкин прави недвусмислено умозаключение, че създателят е прочут клеветник и негов зложелател - барон Луис Хекерн. Поетът умира с това разбиране. Заключението му обаче не е правилно.
През 1927 година правосъдният специалист А. А. Салков, въз основа на графично проучване на почерците на барон Луис Хекерн, княз И. Гагарин и княз П. В. Долгоруков, стига до заключението: от княз Долгоруков е написано подправеното писмо.
Въпреки това, доста от учещите Пушкин, в това число П.Е. Щеголев признават, че Долгоруков е бил единствено физическият създател на писмото, само че проектът може би е принадлежал на Хекерн. Княз Гагарин и Долгоруков са били другари на Луис Хекерн и евентуално близки с него. Освен Хекерн, съмнението падало и върху министъра на националната култура граф Уваров и на брачната половинка на министъра на външните работи, графиня Неселроде.
Някои обаче считат, че в клеветата имало и намек за връзката на брачната половинка на поета с цар Николай I.
Защо всемогъщият отдел на жандармерите в никакъв случай не намира създателите на анонимната клюка?
Императрица Александра Федоровна на 4 февруари 1837 година, в писмо до София Бобрински написа: " Сега знам, че всичките анонимни писма, са малко и в това време частично правилни. " Тя слага портрет на Наталия в албум, където са събрани портрети на любовниците на императора.
Миниатюрен портрет на Наталия има и във вътрешния похлупак на солиден златен часовник, който е непрекъснато на царското бюро.
Пушкин разказвал, че Николай I като офицерче ухажвал жена му; преднамерено заран минава няколко пъти около прозорците й, а вечер, на бала, я пита за какво постоянно са спуснати завесите. Той подозира (и явно не без причина), че императорът ухажвал жена му. В злокобната клюка имало намек, че поетът продал жена си, защото Пушкин дължал на императора 45 хиляди рубли.
След гибелта на Пушкин царят платил всичките му задължения. Също по този начин на вдовицата е платена еднократна сума от 50 хиляди рубли и двамата синове получават пенсия от 1200 рубли годишно. На вдовицата е отпусната пенсия в размер на 10 хиляди рубли годишно (което не подхожда на формалния сан на нейния съпруг). Такава пенсия е получена при пенсиониране на началника на политическата разследваща работа на Русия военачалник Адам Сагтински, след 46 години трудов стаж.
Пушкин не е служил даже пет години. За да получат пенсия от 100% заплата, са били нужни 35 години непрекъсната работа.
Ако Наталия не е била държанка на Николай I, тя би могла да получи такава великодушна премия, единствено в случай че брачният партньор й е извършил специфична задача на самия император.
В навечерието на последния дуел Пушкин имал противен диалог с цар Николай I по персонален въпрос. Може би поетът е споделил всичко, което мисли за царственото ухажване на Наталия. Пет дни по-късно е погубен в двубой. Едва ли е инцидентно.
Но до момента в който не излязат нескрито всички писма на Пушкин до Хекерн, кореспонденциите на Наталия с Дантес, както и дневниците на Пушкин, версиите и мистерията към гибелта на огромния стихотворец ще останат.
Въпреки че " слънцето на съветската лирика " е прочут на мнозина още от учебно заведение, огромната загадка към гибелта на А. С. Пушкин към момента остава засекретена. Най-големите откриватели на живота му не могат или не желаят да намерят пояснение повече от две епохи. Както написа Достоевски: „ Пушкин умря в цялостния си подем на силите си и без подозрение отнесе със себе си огромна загадка в гроба. Сега ние решаваме тази тайнственост без него. "
Два са въпросите, за които историците не са единомислещи в отговорите си:
1. Фаталният двубой - резултат от фамилни спорове ли е или интрига против поета?
2. Защо Пушкин е бил заровен в затворен ковчег, никой не е бил позволен до него, а брачната половинка е пристигнала на гроба на брачна половинка си четири години по-късно?
Има доста професори, които имат вяра, че аргументите за убийството на Пушкин би трябвало да се търсят в конспирацията на зидарите. Знае се, че и той, и татко му, и чичо му са били членове на масонската ложа Овидий. В.Ф. Иванов в книгата „ А. С. Пушкин и масонството ” споделя в детайли за присъединяване на масонството в гибелта на Пушкин.
Други обаче считат, че в заговора против Пушкин взе участие император Николай I, който видял в него рисков " водач на свободните мислители ".
Авторът на книгата “Дуелът и гибелта на Пушкин ”, П. Я. Щеголев пък упреква дамата на поета - Наталия Николаевна, за всичко. Според него " в двора имаше доста очарователни и красиви дами, само че измежду тях брачната половинка на поета с нейната блестяща хубост заемаше едно от първите, в случай че не и първото място ".
Юрий Лотман в книгата си „ Александър Сергеевич Пушкин. Биография на писателя ”(Л., 1983) изяснява скандалния тормоз на дамата на Пушкин от страна на френския офицер Жорж Дантес, който пък по този начин желал да отстрани слуховете за неговата хомосексуална връзка с осиновителя му - барон Луис Хекерн. Самият барон по това време бил на 43 години, в никакъв случай не е бил женен и не е имал любовни връзки с дамите. Неговата полова взаимозависимост била позната на всички.
Документални книги разказват по какъв начин Пушкин непрестанно иронизирал в обществото синеокия красавец Дантес и той желал да отмъсти и компрометира жена му като я приласкае и по този начин да отблъсне съмненията за своята хомосексуалност.
„ Пушкин е станал жертва на скрит план на хомосексуалисти “, сподели намерено Юрий Лотман в диалог с В. Баевски и стартира версията, че хомосексуалистите са организирали заговора против Пушкин поради една негова прословута епиграма на Пушкин против тях от 1835 година.
Почти две години по-късно, в края ня 1836 година Пушкин вика на двубой Дантес. Причина е анонимно писмо, в което сякаш се твърдяло, че дамата на Пушкин му изневерява с французина. Дантес по това време е предстоящ шурей на Пушкин, поетът, който евентуално е бил мощно обиден от слуховете, кара французина да се ожени за балдъзата му. Дантес споделя, че ще го направи, в случай че поетът си отдръпна настояването за двубой, тъй като другояче ще излезе, че французинът е страхливец и избира сватбата пред дуела. Пушкин обаче не се отхвърля от дуела.
Дуелът се реализира на 29 януари 1837 година Пушкин е погубен. По време на дуела и двамата са ранени, само че Пушкин смъртоносно. Той умира два дни по-късно. Всъщност Пушкин е улучен смъртоносно по случайност. Поетът се цели дълго време в своя конкурент и най-после Дантес изгубва самообладание и стреля. Вместо да уцели Пушкин в крайници, както е било планувано, той го уцелва в корема, което за жал се оказва съдбовна неточност.
Случайност или планувано е било това?
Знае се, че на 2 ноември 1836 година дамата на Пушкин отива при другарка, която напуща дома си, оставяйки я уединено с Дантес.
Пушкин схваща за тази среща откакто на 4 ноември получава анонимно писмо за клюка. Той изискал пояснение от брачната половинка си. Наталия Николаевна признава на своя брачен партньор любовта си към Дантес. Тя споделя, че когато е била с него, е извадил револвер и заплашил, че ще се простреля, в случай че не му се отдаде. Тя дала на Дантес сърцето си, само че физически останала чиста.
Анонимното писмо за изневярата е изпратено по метод, по който Пушкин прави недвусмислено умозаключение, че създателят е прочут клеветник и негов зложелател - барон Луис Хекерн. Поетът умира с това разбиране. Заключението му обаче не е правилно.
През 1927 година правосъдният специалист А. А. Салков, въз основа на графично проучване на почерците на барон Луис Хекерн, княз И. Гагарин и княз П. В. Долгоруков, стига до заключението: от княз Долгоруков е написано подправеното писмо.
Въпреки това, доста от учещите Пушкин, в това число П.Е. Щеголев признават, че Долгоруков е бил единствено физическият създател на писмото, само че проектът може би е принадлежал на Хекерн. Княз Гагарин и Долгоруков са били другари на Луис Хекерн и евентуално близки с него. Освен Хекерн, съмнението падало и върху министъра на националната култура граф Уваров и на брачната половинка на министъра на външните работи, графиня Неселроде.
Някои обаче считат, че в клеветата имало и намек за връзката на брачната половинка на поета с цар Николай I.
Защо всемогъщият отдел на жандармерите в никакъв случай не намира създателите на анонимната клюка?
Императрица Александра Федоровна на 4 февруари 1837 година, в писмо до София Бобрински написа: " Сега знам, че всичките анонимни писма, са малко и в това време частично правилни. " Тя слага портрет на Наталия в албум, където са събрани портрети на любовниците на императора.
Миниатюрен портрет на Наталия има и във вътрешния похлупак на солиден златен часовник, който е непрекъснато на царското бюро.
Пушкин разказвал, че Николай I като офицерче ухажвал жена му; преднамерено заран минава няколко пъти около прозорците й, а вечер, на бала, я пита за какво постоянно са спуснати завесите. Той подозира (и явно не без причина), че императорът ухажвал жена му. В злокобната клюка имало намек, че поетът продал жена си, защото Пушкин дължал на императора 45 хиляди рубли.
След гибелта на Пушкин царят платил всичките му задължения. Също по този начин на вдовицата е платена еднократна сума от 50 хиляди рубли и двамата синове получават пенсия от 1200 рубли годишно. На вдовицата е отпусната пенсия в размер на 10 хиляди рубли годишно (което не подхожда на формалния сан на нейния съпруг). Такава пенсия е получена при пенсиониране на началника на политическата разследваща работа на Русия военачалник Адам Сагтински, след 46 години трудов стаж.
Пушкин не е служил даже пет години. За да получат пенсия от 100% заплата, са били нужни 35 години непрекъсната работа.
Ако Наталия не е била държанка на Николай I, тя би могла да получи такава великодушна премия, единствено в случай че брачният партньор й е извършил специфична задача на самия император.
В навечерието на последния дуел Пушкин имал противен диалог с цар Николай I по персонален въпрос. Може би поетът е споделил всичко, което мисли за царственото ухажване на Наталия. Пет дни по-късно е погубен в двубой. Едва ли е инцидентно.
Но до момента в който не излязат нескрито всички писма на Пушкин до Хекерн, кореспонденциите на Наталия с Дантес, както и дневниците на Пушкин, версиите и мистерията към гибелта на огромния стихотворец ще останат.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ