Какво предстои за ядрената енергетика в Европа през 2020 година?
2020-та ще бъде година, в която следва да бъдат взети значими решения, касаещи развиването на енергетиката в Европейския съюз (ЕС). Дебатите в Европейския парламент (ЕП) ще стават все по-разгорещени, тъй като главните политически партии имат съществени разминавания по повод реализирането на амбициозните цели в региона на климата и енергетиката. Новият състав на Европейската комисия (EК), отпред с председателката Урсула фон дер Лайен пък даде поръчка за реализация на „ Европейска зелена договорка “, която би трябвало да дирижира прехода към нискоемисионна стопанска система.
Какво ще е бъдещето на европейската нуклеарна енергетика, отговорите в задатък прави опит да даде икономистът Борислав Боев в специфичен разбор за .
Говорейки за европейската зелена договорка и целите на Европа в региона на енергетиката, би трябвало да споменем, че централно място в проектите (поне във връзка с енергоизточниците), заемат възобновимите енергийни източници, като слънчеви съоръжения, вятърни паркове, биомаса и така нататък Полагането на основите на бъдещия нискоемисионен енергиен микс на Европейски Съюз изисква енергоизточниците, влизащи в състава му, да дават отговор на избрани критерии. Въпреки че Европейски Съюз е окуражен да построи нискоемисионен профил в енергетиката, най-нискоемисионният енергиен източник, а точно нуклеарната сила, остава настрана от проектите и механизмите за финансиране. Създаването на все по-тежка регулаторна среда на общоевропейско ниво основава предпоставки за несъответствия в развиването на енергетиката. Тук би трябвало да отбележим, че нуклеарната енергетика продължава да бъде индустриалния бранш с най-вече регулации в Европейски Съюз. В същото време обаче би трябвало да споменем, че всяка една страна има правото сама да дефинира личния си енергиен микс, само че от общата европейска политика значително зависи и посоката на развиване на енергетиката в обособените страни.
Ядрените централи заемат главно място в енергийния микс на 14 от 28-те страни членки на Европейски Съюз. Във Франция да вземем за пример смисъла на атомните централи е голямо - каузи им възлиза над 70%. Други страни като Италия пък от дълго време не експлоатират нуклеарни мощности. На общоевропейско равнище нуклеарната енергетика създава малко над 25% от силата в целия Европейски съюз. Тя е и главният нисковъглероден, нискоемисионен източник, който спомага за намаляването на нездравословните излъчвания. Освен това базовият темперамент на нуклеарните централи обезпечава сигурност и предвидимост на доставките на сила – нещо, което наложително би трябвало да бъде отчитано при образуването политиките за резистентност в енергетиката.
През 2019 година нуклеарната промишленост в Европейски Съюз е генерирала 507 милиарда евро БВП, а общата претовареност в бранша надвишава 1,1 млн. работни места. Почти половината от тях изискват висококвалифицирани умения, което ускорява имиджа на нуклеарната енергетика като бранш, който обезпечава високи приходи за работещите в него. Тези директни стопански изгоди от потреблението на нуклеарна сила въобще не би трябвало да бъдат подценявани от европейските водачи при образуването на политиките в бранш Енергетика.
В рамките на дебатите за бъдещето на нуклеарната сила в Европейския парламент се оформят два политически лагера. Единият е воден от страната с максимален дял на атомни централи – Франция, а другият - от страната с най-решителна политика по отричане от нуклеарната сила – Германия. Въпреки че първичната поръчка на френския президент Макрон бе да понижи „ зависимостта “ на страната от нуклеарната енергетика, намалявайки каузи ѝ от 70% на 50%, след това се оказа, че тези проекти съществено ще се отразят върху стабилността на френската енергийна система.
В резултат, френската политика във връзка с нуклеарната енергетика бе ревизирана. Но въпреки всичко е редно да се означи, че някои от нуклеарните реактори в страната наближават края на експлоатационните си периоди и е добре френското държавно управление да намерения за построяването на заместващи мощности.
Заявката за това бе дадена преди няколко месеца, когато френското държавно управление изпрати питане до най-голямата локална енергийна компания Électricité de France (EDF) за правене на проекти за създаване на 6 нови френски EPR реактора от трето потомство в идващите 15 години. По този метод френската страна съответно ще адресира проблемите, зараждащи от извеждането на остарелите нуклеарни мощности. В момента единственият подобен реактор от трето потомство на територията на Франция се строи на площадката във Фламанвил, само че плана се бави с няколко години. Извън Франция планове за EPR има във Англия и Финландия, само че за жалост и те се сблъскват с обичайните проблеми, присъщи за нуклеарната енергетика в Европа. Може би наподобява малко парадоксално, само че първият промишлено експлоатиран френски EPR реактор проработи в.. Китай. Този факт самичък по себе си би трябвало да повдигне съществени въпроси във връзка с бюрократичните процедури в границите на Европейски Съюз.
Германия пък продължава с осъществяването на програмата си по отвод от атомната енергетика. В края на 2019 година страната затвори втори енергоблок на централата във Филипсбург. По време на употребата си този реактор е осигурявал към 1/6 от силата във федералната провинция Баден-Вюртемберг. По този метод Германия посреща 2020 година единствено със 6 работещи нуклеарни реактора, като цялостното прекъсване на нуклеарната стратегия би трябвало да се случи не по-късно от 2022 година Драстичното понижаване каузи на нуклеарната енергетика в микса на страната напълно естествено докара до стопански, политически и екологични последствия. Тъй като нуклеарната сила е базов енергиен източник, нейните най-адекватни заместители би трябвало да бъдат източници с сходен технико-икономически темперамент, като въглищата и природния газ. Въпреки че каузи на въглищната енергетика също бележи спад през последните години, сигурността на доставките бе обезпечена точно от въглищните ТЕЦ-ове. Освен това държавното управление на Меркел продължава с проектите за разширение на газовия потенциал на страната, посредством строителството на огромни планове като " Северен поток-2 " и увеличението вноса на полутечен природен газ. Всичко това води до увеличение на енергийната взаимозависимост, а прекъсването на нуклеарни централи ще осуети проектите за фрапантно понижаване на нездравословните излъчвания в енергийния бранш. В ценово отношение германците имат едни от най-високите сметки за електрическа енергия в целия Европейски съюз, със своите 30 евроцента/киловатчас.
В подтекста на вътрешните политико-икономически процеси в Германия и Франция, нуклеарната енергетика ще би трябвало да откри своето място в бъдещите енергийни проекти на Европейския съюз. Държавите от Източна Европа, които в по-голямата си част не престават да разчитат на нуклеарната енергетика като главен енергоизточник, ще търсят поддръжката на Франция при отбраната на техните енергийни ползи. И противоположното – страните, които са скептични или откровени съперници на нуклеарната енергетика, ще се придържат към позицията на Германия.
Споменавайки страните от Източна Европа, можем да твърдим, че те ще бъдат главния мотор на „ нуклеарния напредък “ в Европейския съюз. Това е по този начин, тъй като атомните централи имат основно значение за стабилността на енергетиката, оттова и на цялата икономическа система в страни като Унгария, Чехия, Румъния, Словакия, Словения и България. Към този самобитен източноевропейски „ нуклеарен клуб “ следва да се причисли и Полша. Поляците от дълго време желаят да решат казуса с енергийната взаимозависимост, а нуклеарната енергетика им дава отлична опция за диверсификация на енергийния микс, който понастоящем се крепи на 80% въглищна енергетика. През ноември 2019 година Полша анонсира проектите си за 60 милиарда $ вложения в бъдещата си нуклеарна стратегия, като до 2043 година страната би трябвало да построи сред 6 и 9 гигавата нуклеарен потенциал. По този метод Варшава ще адресира няколко казуса, свързани с диверсификацията на личната си енергетика, запазването на икономическа сигурност и осъществяване на общите европейски проекти в региона на климата.
Планове за строителство на нови нуклеарни мощности има и в Унгария, където на 20 юни стартира началото на строителството на АЕЦ „ Пакш-2 “. Този план е първия в Европа, който ще експлоатира най-модерните реактори от 3+ потомство вид ВВЕР-1200 (AES-2006). Румъния от дълго време е афиширала проектите си за разширение на единствената си атомна централа в Черна вода, като проектите са за създаване на трети и четвърти енергоблок по CANDU технология. Бъдещето на нуклеарната енергетика в България пък се свързва с проектите за строителство на нова 2000 мегаватова мощ, като към този момент приоритет е площадката в Белене, макар че концепцията за нови реактори в Козлодуй също не е лишена от икономическа логичност. По отношение на АЕЦ „ Козлодуй “, сполучливо осъществената стратегия по модернизацията на 5 и 6 реактор се потвърдиха като поръчител за енергийната сигурност и предопределят водеща роля на България на районните енергийни пазари.
Предизвикателствата пред нуклеарната енергетика в Европейски Съюз са свързани най-много с политическите опасности. Традиционно плановете в бранша са финансово интензивни в началната си фаза и изискват времеви запас, който постоянно надвишава мандатите на държавните управления. Честата промяна на властта, неналичието на политическа воля и стягането на бюрократичните процедури могат да бъдат набелязани като главните политически провокации за бъдещето на нуклеарните планове в Европа. Тези политически процеси имат директен стопански резултат върху плановете, тъй като пораждат неустановеност у вложителите, банките и изпълнителите на плановете. Политическата неустановеност, съчетана със задълбочаваща се регулаторна тежест, изпращат неприятен пазарен сигнал към всички огромни играчи, които биха желали да работят по строителството на нови нуклеарни мощности в Европа.
Ето за какво основаването на резистентен бизнес модел в региона на нуклеарната енергетика в Европа минава на първо място през обезпечаването на удобна политическа среда. Разбира се, да приказваме за безоблачни времена на европейската политическа сцена, би било меко казано наивно. Въпреки разгорещените конфликти по въпроса дали нуклеарната енергетика има своето място в бъдещия енергиен преход в Европа, позитивния политически сигнал би бил най-малко нейното включване като значим нискоемисионен и сигурен източник на сила в стратегическите енергийни документи на Европейския съюз. Към момента за повече не може и да се мисли, тъй като механизмите за финансиране и административна поддръжка са ориентирани съвсем напълно върху възобновимите енергийни източници.
Все отново ковачите на европейската тактика в енергетиката би трябвало да вземат поради технико-икономическите особености при вземането на решенията за бъдещите енергийни източници. Стабилността, предвидимостта и салдото на енергийния микс са от главно значение за устойчивостта на стопанската система. Преходът към нискоемисионна енергетика не е вероятен, в случай че не включва най-нискоемисионния източник на сила, а все още това са нуклеарните централи.
Предвидимостта на енергийните доставки на този стадий би била сложна без съществуването на сигурен базов енергиен източник. Друг значим фактор, който би трябвало да бъде взет под внимание, е енергийната самостоятелност на Европа. Прогнозите по този индикатор са, че Европейски Съюз ще продължава да усилва вноса на енергийни запаси. Към 2017 година общата енергийна взаимозависимост на Европейски Съюз е 55,1%, а прогнозите на IEA са за дълготраен растеж във вноса на първични материали като природен газ. Това е по този начин, тъй като през идващото десетилетие се чака добивът на газ от личните находища да спадне с към 25%, което съвсем несъмнено значи, че импортната взаимозависимост ще се усилва. Тези данни демонстрират, че Европа би трябвало да търси способи за диверсификация на енергетиката в посока енергоизточници, които обезпечават сигурност на доставките, без да компрометират в огромна степен енергийната сигурност на континента. Отказът на Германия от нуклеарните централи е прегледен образец по какъв начин страната ще усилва зависимостта си от импорт на природен газ, който компенсира неналичието на базовата мощ. В тази връзка прекъсването на нуклеарни мощности поражда някои резонни въпроси, свързани със сигурността на енергийните доставки. Ако отводът от нуклеарната сила утежнява енергийните характерности и устойчивостта на стопански системи, то не е ли време Европейски Съюз да премисли генерално позицията си по отношение на нея?
В умозаключение може да твърдим, че 2020 година ще бъде доста значима година за бъдещето на нуклеарната енергетика в Европа. За положително или неприятно голямата тежест се пада на политическите решения, които ще не престават да въздействат и върху икономическите параметри на новите нуклеарни планове. Франция и страните от Източна Европа евентуално ще упорстват за по-категорична европейска политика в посока поддръжка на нуклеарната енергетика, до момента в който Германия най-вероятно ще продължи с политиката си по прекъсване на нуклеарните централи.
Проядрените страни не би трябвало да се надяват на кой-знае какви чудеса. Успех за тях може да се смята облекчаването на бюрократичната тежест и регулациите в нуклеарния бранш. Едва ли нуклеарната енергетика ще получи статут на фаворизиран източник като ВЕИ. А и почтено казано, няма потребност. Единственото, което „ нуклеарните страни “ в Европейски Съюз биха желали сега е да не им се пречи по административен и бюрократичен път. А в подтекста на тези политически действителности би трябвало да се регистрира най-важното – правото на националните страни сами да дефинират енергийния си микс.
Какво ще е бъдещето на европейската нуклеарна енергетика, отговорите в задатък прави опит да даде икономистът Борислав Боев в специфичен разбор за .
Говорейки за европейската зелена договорка и целите на Европа в региона на енергетиката, би трябвало да споменем, че централно място в проектите (поне във връзка с енергоизточниците), заемат възобновимите енергийни източници, като слънчеви съоръжения, вятърни паркове, биомаса и така нататък Полагането на основите на бъдещия нискоемисионен енергиен микс на Европейски Съюз изисква енергоизточниците, влизащи в състава му, да дават отговор на избрани критерии. Въпреки че Европейски Съюз е окуражен да построи нискоемисионен профил в енергетиката, най-нискоемисионният енергиен източник, а точно нуклеарната сила, остава настрана от проектите и механизмите за финансиране. Създаването на все по-тежка регулаторна среда на общоевропейско ниво основава предпоставки за несъответствия в развиването на енергетиката. Тук би трябвало да отбележим, че нуклеарната енергетика продължава да бъде индустриалния бранш с най-вече регулации в Европейски Съюз. В същото време обаче би трябвало да споменем, че всяка една страна има правото сама да дефинира личния си енергиен микс, само че от общата европейска политика значително зависи и посоката на развиване на енергетиката в обособените страни.
Ядрените централи заемат главно място в енергийния микс на 14 от 28-те страни членки на Европейски Съюз. Във Франция да вземем за пример смисъла на атомните централи е голямо - каузи им възлиза над 70%. Други страни като Италия пък от дълго време не експлоатират нуклеарни мощности. На общоевропейско равнище нуклеарната енергетика създава малко над 25% от силата в целия Европейски съюз. Тя е и главният нисковъглероден, нискоемисионен източник, който спомага за намаляването на нездравословните излъчвания. Освен това базовият темперамент на нуклеарните централи обезпечава сигурност и предвидимост на доставките на сила – нещо, което наложително би трябвало да бъде отчитано при образуването политиките за резистентност в енергетиката.
През 2019 година нуклеарната промишленост в Европейски Съюз е генерирала 507 милиарда евро БВП, а общата претовареност в бранша надвишава 1,1 млн. работни места. Почти половината от тях изискват висококвалифицирани умения, което ускорява имиджа на нуклеарната енергетика като бранш, който обезпечава високи приходи за работещите в него. Тези директни стопански изгоди от потреблението на нуклеарна сила въобще не би трябвало да бъдат подценявани от европейските водачи при образуването на политиките в бранш Енергетика.
В рамките на дебатите за бъдещето на нуклеарната сила в Европейския парламент се оформят два политически лагера. Единият е воден от страната с максимален дял на атомни централи – Франция, а другият - от страната с най-решителна политика по отричане от нуклеарната сила – Германия. Въпреки че първичната поръчка на френския президент Макрон бе да понижи „ зависимостта “ на страната от нуклеарната енергетика, намалявайки каузи ѝ от 70% на 50%, след това се оказа, че тези проекти съществено ще се отразят върху стабилността на френската енергийна система.
В резултат, френската политика във връзка с нуклеарната енергетика бе ревизирана. Но въпреки всичко е редно да се означи, че някои от нуклеарните реактори в страната наближават края на експлоатационните си периоди и е добре френското държавно управление да намерения за построяването на заместващи мощности.
Заявката за това бе дадена преди няколко месеца, когато френското държавно управление изпрати питане до най-голямата локална енергийна компания Électricité de France (EDF) за правене на проекти за създаване на 6 нови френски EPR реактора от трето потомство в идващите 15 години. По този метод френската страна съответно ще адресира проблемите, зараждащи от извеждането на остарелите нуклеарни мощности. В момента единственият подобен реактор от трето потомство на територията на Франция се строи на площадката във Фламанвил, само че плана се бави с няколко години. Извън Франция планове за EPR има във Англия и Финландия, само че за жалост и те се сблъскват с обичайните проблеми, присъщи за нуклеарната енергетика в Европа. Може би наподобява малко парадоксално, само че първият промишлено експлоатиран френски EPR реактор проработи в.. Китай. Този факт самичък по себе си би трябвало да повдигне съществени въпроси във връзка с бюрократичните процедури в границите на Европейски Съюз.
Германия пък продължава с осъществяването на програмата си по отвод от атомната енергетика. В края на 2019 година страната затвори втори енергоблок на централата във Филипсбург. По време на употребата си този реактор е осигурявал към 1/6 от силата във федералната провинция Баден-Вюртемберг. По този метод Германия посреща 2020 година единствено със 6 работещи нуклеарни реактора, като цялостното прекъсване на нуклеарната стратегия би трябвало да се случи не по-късно от 2022 година Драстичното понижаване каузи на нуклеарната енергетика в микса на страната напълно естествено докара до стопански, политически и екологични последствия. Тъй като нуклеарната сила е базов енергиен източник, нейните най-адекватни заместители би трябвало да бъдат източници с сходен технико-икономически темперамент, като въглищата и природния газ. Въпреки че каузи на въглищната енергетика също бележи спад през последните години, сигурността на доставките бе обезпечена точно от въглищните ТЕЦ-ове. Освен това държавното управление на Меркел продължава с проектите за разширение на газовия потенциал на страната, посредством строителството на огромни планове като " Северен поток-2 " и увеличението вноса на полутечен природен газ. Всичко това води до увеличение на енергийната взаимозависимост, а прекъсването на нуклеарни централи ще осуети проектите за фрапантно понижаване на нездравословните излъчвания в енергийния бранш. В ценово отношение германците имат едни от най-високите сметки за електрическа енергия в целия Европейски съюз, със своите 30 евроцента/киловатчас.
В подтекста на вътрешните политико-икономически процеси в Германия и Франция, нуклеарната енергетика ще би трябвало да откри своето място в бъдещите енергийни проекти на Европейския съюз. Държавите от Източна Европа, които в по-голямата си част не престават да разчитат на нуклеарната енергетика като главен енергоизточник, ще търсят поддръжката на Франция при отбраната на техните енергийни ползи. И противоположното – страните, които са скептични или откровени съперници на нуклеарната енергетика, ще се придържат към позицията на Германия.
Споменавайки страните от Източна Европа, можем да твърдим, че те ще бъдат главния мотор на „ нуклеарния напредък “ в Европейския съюз. Това е по този начин, тъй като атомните централи имат основно значение за стабилността на енергетиката, оттова и на цялата икономическа система в страни като Унгария, Чехия, Румъния, Словакия, Словения и България. Към този самобитен източноевропейски „ нуклеарен клуб “ следва да се причисли и Полша. Поляците от дълго време желаят да решат казуса с енергийната взаимозависимост, а нуклеарната енергетика им дава отлична опция за диверсификация на енергийния микс, който понастоящем се крепи на 80% въглищна енергетика. През ноември 2019 година Полша анонсира проектите си за 60 милиарда $ вложения в бъдещата си нуклеарна стратегия, като до 2043 година страната би трябвало да построи сред 6 и 9 гигавата нуклеарен потенциал. По този метод Варшава ще адресира няколко казуса, свързани с диверсификацията на личната си енергетика, запазването на икономическа сигурност и осъществяване на общите европейски проекти в региона на климата.
Планове за строителство на нови нуклеарни мощности има и в Унгария, където на 20 юни стартира началото на строителството на АЕЦ „ Пакш-2 “. Този план е първия в Европа, който ще експлоатира най-модерните реактори от 3+ потомство вид ВВЕР-1200 (AES-2006). Румъния от дълго време е афиширала проектите си за разширение на единствената си атомна централа в Черна вода, като проектите са за създаване на трети и четвърти енергоблок по CANDU технология. Бъдещето на нуклеарната енергетика в България пък се свързва с проектите за строителство на нова 2000 мегаватова мощ, като към този момент приоритет е площадката в Белене, макар че концепцията за нови реактори в Козлодуй също не е лишена от икономическа логичност. По отношение на АЕЦ „ Козлодуй “, сполучливо осъществената стратегия по модернизацията на 5 и 6 реактор се потвърдиха като поръчител за енергийната сигурност и предопределят водеща роля на България на районните енергийни пазари.
Предизвикателствата пред нуклеарната енергетика в Европейски Съюз са свързани най-много с политическите опасности. Традиционно плановете в бранша са финансово интензивни в началната си фаза и изискват времеви запас, който постоянно надвишава мандатите на държавните управления. Честата промяна на властта, неналичието на политическа воля и стягането на бюрократичните процедури могат да бъдат набелязани като главните политически провокации за бъдещето на нуклеарните планове в Европа. Тези политически процеси имат директен стопански резултат върху плановете, тъй като пораждат неустановеност у вложителите, банките и изпълнителите на плановете. Политическата неустановеност, съчетана със задълбочаваща се регулаторна тежест, изпращат неприятен пазарен сигнал към всички огромни играчи, които биха желали да работят по строителството на нови нуклеарни мощности в Европа.
Ето за какво основаването на резистентен бизнес модел в региона на нуклеарната енергетика в Европа минава на първо място през обезпечаването на удобна политическа среда. Разбира се, да приказваме за безоблачни времена на европейската политическа сцена, би било меко казано наивно. Въпреки разгорещените конфликти по въпроса дали нуклеарната енергетика има своето място в бъдещия енергиен преход в Европа, позитивния политически сигнал би бил най-малко нейното включване като значим нискоемисионен и сигурен източник на сила в стратегическите енергийни документи на Европейския съюз. Към момента за повече не може и да се мисли, тъй като механизмите за финансиране и административна поддръжка са ориентирани съвсем напълно върху възобновимите енергийни източници.
Все отново ковачите на европейската тактика в енергетиката би трябвало да вземат поради технико-икономическите особености при вземането на решенията за бъдещите енергийни източници. Стабилността, предвидимостта и салдото на енергийния микс са от главно значение за устойчивостта на стопанската система. Преходът към нискоемисионна енергетика не е вероятен, в случай че не включва най-нискоемисионния източник на сила, а все още това са нуклеарните централи.
Предвидимостта на енергийните доставки на този стадий би била сложна без съществуването на сигурен базов енергиен източник. Друг значим фактор, който би трябвало да бъде взет под внимание, е енергийната самостоятелност на Европа. Прогнозите по този индикатор са, че Европейски Съюз ще продължава да усилва вноса на енергийни запаси. Към 2017 година общата енергийна взаимозависимост на Европейски Съюз е 55,1%, а прогнозите на IEA са за дълготраен растеж във вноса на първични материали като природен газ. Това е по този начин, тъй като през идващото десетилетие се чака добивът на газ от личните находища да спадне с към 25%, което съвсем несъмнено значи, че импортната взаимозависимост ще се усилва. Тези данни демонстрират, че Европа би трябвало да търси способи за диверсификация на енергетиката в посока енергоизточници, които обезпечават сигурност на доставките, без да компрометират в огромна степен енергийната сигурност на континента. Отказът на Германия от нуклеарните централи е прегледен образец по какъв начин страната ще усилва зависимостта си от импорт на природен газ, който компенсира неналичието на базовата мощ. В тази връзка прекъсването на нуклеарни мощности поражда някои резонни въпроси, свързани със сигурността на енергийните доставки. Ако отводът от нуклеарната сила утежнява енергийните характерности и устойчивостта на стопански системи, то не е ли време Европейски Съюз да премисли генерално позицията си по отношение на нея?
В умозаключение може да твърдим, че 2020 година ще бъде доста значима година за бъдещето на нуклеарната енергетика в Европа. За положително или неприятно голямата тежест се пада на политическите решения, които ще не престават да въздействат и върху икономическите параметри на новите нуклеарни планове. Франция и страните от Източна Европа евентуално ще упорстват за по-категорична европейска политика в посока поддръжка на нуклеарната енергетика, до момента в който Германия най-вероятно ще продължи с политиката си по прекъсване на нуклеарните централи.
Проядрените страни не би трябвало да се надяват на кой-знае какви чудеса. Успех за тях може да се смята облекчаването на бюрократичната тежест и регулациите в нуклеарния бранш. Едва ли нуклеарната енергетика ще получи статут на фаворизиран източник като ВЕИ. А и почтено казано, няма потребност. Единственото, което „ нуклеарните страни “ в Европейски Съюз биха желали сега е да не им се пречи по административен и бюрократичен път. А в подтекста на тези политически действителности би трябвало да се регистрира най-важното – правото на националните страни сами да дефинират енергийния си микс.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ