(1880 ~ 1942) Из правилата за поведение на богатите Всеки

(1880 ~ 1942)

Из разпоредбите за държание на богатите

Всеки паралия счита благосъстоянието за качество на характера. Всеки дрипльо - също. Всички по света тихомълком споделят това разбиране. Единствено логиката основава известни компликации, като твърди, че притежаването на пари може и да придава избрани качества, само че единствено по себе си в никакъв случай не може да бъде човешко качество. Онова, което виждаме, уличава логиката в неистина. Всеки човешки нос безусловно и неотложно помирисва нежния мирис на независимостта, навика да повеляваш, навика на всички места да подбираш за себе си единствено най-хубавото, лекото пренебрежение към света и непрекъснатото схващане за неразривно свързаната с властта отговорност - мирис, който лъха от огромния и сигурен приход. По самата осанка на подобен човек може да се познае, че се храни и ежедневно се обновява от елита на международните сили. Парите циркулират на повърхността му като сокове в цвят; тук няма никакво заимстване на качества, никакво придобиване на привички, нищо индиректно и получено от втора употреба: лишиш ли го от настоящата сметка и заема, богаташът не просто ще остане без пари, ами в деня, в който узнае за това, самичък ще се трансформира в повехнало цвете. Със същата близост, както по-рано качеството на благосъстоянието, в този момент всеки ще забележи у него неописуемото качество на нищожността, която мирише на саждив облак от нерешителност, безизходност, беззащитност и беднотия. Оказва се, че благосъстоянието е личностно и просто качество, което не може да се разложи, без да бъде унищожено.

Ала въздействието и функционалностите на това рядко качество са неимоверно заплетени и е нужна огромна душевна мощ, с цел да бъдат овладени. Само тези, които нямат пари, си показват благосъстоянието като мечта; ония, които ги имат, настояват при всяка среща с безпарични люде, че парите са неприятно задължение. Арнхайм да вземем за пример постоянно размишляваше над обстоятелството, че в действителност всеки завеждащ техническия или комерсиалния отдел във компанията му доста го превъзхожда по профилирани умения, и всякога му се постановяваше да се твърди, че мислите, знанията, верността, геният, благоразумието и така нататък, в случай че се обзрат от задоволително висока позиция, са качества, които могат да се купят, тъй като са в обилие, до момента в който способността да ги използваш допуска качества, присъщи единствено на малцината родени и израснали на върха. Друга, не по-малка компликация за богатите е, че всички им желаят пари. Парите нямат значение; по този начин е, и някоя и друга хилядарка или 10 хиляди марки са нещо, чието съществуване или липса богатият човек не усеща. Богатите употребяват всяка опция да подчертаят, че парите не трансформират полезностите у човека; по този метод те желаят да кажат, че и без пари биха коствали толкоз, колкото костват в този момент, и постоянно се наскърбяват, когато някой не ги разбере. За страдание, това нерядко им се случва при другарство с хора на духа. Такива изумително постоянно нямат пари, а единствено проекти и гений, само че това не ги кара да се усещат непълноценни и считат за изцяло естествено да помолят някой богат другар, за който парите са без значение, да ги поддържа с излишеството си в някакво хубаво начинание. Такива не схващат, че богатият другар желае да ги поддържа със своите хрумвания, с умеенето си и с персоналната си прелест. На всичко от горната страна сходна молба го кара да върви срещу природата на парите, а тя повелява умножаването им тъкмо по този начин, както природата на животното се стреми към размножаване. Можеш да вложиш пари в калпаво начинание, тогава те умират на полето на паричната чест; можеш да купиш с тях нов автомобил, въпреки остарелият да е съвсем нов-новеничък, можеш да отседнеш ведно с конете си за поло в най-скъпите хотели из интернационалните курорти, да учредяваш призове за конни надпревари и награди за творби на изкуството, можеш в продължение на една вечер да похарчиш за стотина посетители сума, с която стотина фамилии биха живели цяла година - като вършиш всичко това, ти хвърляш парите си през прозореца по този начин, както сеячът хвърля семената си, и те се връщат умножени през вратата. Но да ги раздаваш тихомълком за такива цели и на такива хора, от които нямаш никаква изгода, е сравнимо само с вероломно ликвидиране на парите. Напълно е допустимо въпросните цели да са положителни, а въпросните хора - забележителни; тогава би следвало да им се спомага по всевъзможен начин, единствено не с парични. Така гласеше главното предписание на Арнхайм, към което се придържаше толкоз твърдо, че си извоюва славата на креативен и деятелен участник в духовното развиване на своето време.

За себе си Арнхайм можеше да каже още, че разсъждава като социалист, мнозина богаташи разсъждават като социалисти. Напълно съгласни са да признаят това, на което дължат капитала си, за естествен закон и са твърдо уверени, че не собствеността придава значителност на индивида, а по-скоро индивидът - на собствеността. Спокойно дискутират по какъв начин в бъдещето, когато към този момент няма да ги има, собствеността ще изчезне, а за мнението си, че са близки до социализма, намират поддръжка и с помощта на това, че в увереното си очакване на по този начин или другояче неизбежния прелом мнозина блестящо изразени социалисти избират да поддържат връзка по-скоро с богатите, в сравнение с с бедните. Дълго могат да се изреждат другите функционалности на парите, подвластни на Арнхайм. А тъй като икономическата активност не трябва да се отделя от другите типове умствена активност, той, естествено, даваше освен препоръки, само че и пари на свои другари интелектуалци и създатели, когато упорито го помолеха; даваше обаче не всеки път и в никакъв случай доста. Уверяваха го, че на света нямало различен, към който да се извърнат с такава молба, тъй като само той имал и нужните за това духовни качества, и той им вярваше, тъй като бе уверен, че потребността от капитал пронизва всички човешки взаимоотношения и е толкоз естествена, колкото и потребността от въздух. От друга страна, той споделяше мнението им, че парите са духовна мощ, заради което я прилагаше само с деликатна въздържаност.

И за какво въобще ти се възхищават и те обичат? Не е ли това съвсем неразгадаема загадка, кръгла и нежна като яйце? По-истински ли те обичат, в случай че те обичат поради мустаците, вместо поради автомобила? От по-лично естество ли е любовта, която предизвикваш като загорял от слънцето наследник на Юга, в сравнение с тази, която получаваш в качеството си на наследник на огромен бизнесмен? В тези времена, когато всички последващи модата мъже безпрепятствено се бръснеха, Арнхайм както и по-рано носеше остра брадичка и късо подстригани мустаци: тяхното едва, външно и въпреки всичко неотделимо от него чувство по лицето му по неразбираеми и нему аргументи прелестно подсещаше за парите му всякога, когато прекомерно самозабравено витийстваше пред прехласнатите си слушатели.

От: „ Човекът без качества “, Роберт Музил, изд. Атлантис-КЛ, 2009
Снимка: Роберт Музил, 1930 г.,