180 години от възстановяването на Кладнишкия манастирДо светата обител правят

180 години от възобновяване на Кладнишкия манастир До светата обител вършат колония за децата на пернишките миньори
 

Кръгла годишнина от възобновяване отбелязва тази  година Кладнишкият манастир „ Св. Николай “. Навършват се 180 години от началото на съграждането на храм над село Кладница,  отдаден на един от най-тачените християнски  светци - Мирликийският архиепископ Николай Чудотворец. На храмовия празник и тази година ще има празнична света Литургия, а след нея ще бъде раздадено благословено ядене. В навечерието на празника на 5 декември ще бъде отслужена архиерейска вечерня. Така ще бъде почетено боголюбивото дело на платилия с живота си  за възобновяване на манастира през 1848 година Спас Бурнов от село Мърчаево. Манастирът е незабравим с единствения прочут у нас облик на Светата Троица с три човешки лица на една глава.

Кладнишкият манастир „ Св. Николай “ се намира в западните скатове на планината Витоша, малко над село Кладница. Дворът е извърнат на запад и оттова се разкрива прелестна гледка към цялото Пернишко поле.В предишното Кладнишкият манастир е бил част от т. нар.  Софийско светогорие, наричано от локалните Мал(к)ата Света гора. Смята се, че е учреден още по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Не надалеч от настоящия манастир е имало крепост-градище, за която се допуска, че била една от ръководените от воеводата Кракра Пернишки. Твърдината е пазела земите на днешните села Владая, Мърчаево, Кладница, Сръбски Самоков (Попово или Витошко) и Крапец – последните две останали на дъното на язовир „ Студена “.Според откриватели навътре в крепостта е имало две църкви – в долната част се е намирала църквата “Св. Николай ”,  за която се твърди, че е част от днешния Кладнишки манастир, а в горната част е имало храм  “Св. Петка ”, чийто отломки са стояли допреди няколко десетилетия.Предполага се, че манастирът е престанал да извършва своята духовна задача във времето, когато София пада под ударите на османския поробител (1382 г.), когато още седем от манастирите на Малата Света гора са обезлюдени и подложени на опустошение.  Предание споделя, че при  завземането на крепостта  над село Кладница  са изклани всички нейни жители, а постройките и  църквите са били изгорени. Но локалните хора запазили спомените за светата обител ипрез времето на османското господство траяли да идват в местността и да се молят.Според преданието някъде към 1830 година в съня на възрастен човек от село Мърчаево

било заръчано свише да обнови този манастир  

Човекът се казвал Спас Бурнов. По това време локалните хора пратили при султана в Цариград делегация, която да желае анулация на тежък налог. С пратениците бил и Спас, който съумял да получи единодушието на султана и се върнал  от задачата си с ферман за възобновяване на манастира. Обновлението на светата обител,  почнало през 1841 година и приключило през 1845 година, станало с дарения от  локални хора, а  самият дядо Спас продал и последното, което имал – двата си работни вола, с цел да заплати на майсторите-зидари от Жабляно - Боне и Михаил. Когато всичко било готово, дядо Спас станал първи свещеник и заживял в манастира, с цел да даде и живота си за светата обител. През  пролетта на 1848 година той е погубен от османлии. Смята се, че

убийците му били пратени от някой си локален паша Осман

който бил заграбил манастирски парцели и се страхувал, че с възраждането на манастира те ще му бъдат отнети. По това време са убити и магерът на манастира с неговия внук.Според известните обстоятелства от житието на потъналия в цялостно забвение понастоящем свети страдалец Петър Пернишки, неговите свети мощи са били открити наоколо до Кладнишкия манастир, само че това е друга тема  - с продължение.Краеведи описват, че в манастира е  намирала подслон  хайдушката чета на Дончо челник.  Според някои разкази тук е идвал  и Васил Левски.  Приписки в остарели богослужебни книги свидетелстват, че към манастира е имало килийно учебно заведение и в него на четмо, писмо и Закон Божи децата се учели от поп Никола и поп Павел. Известно е, че в това учебно заведение са се изучили и първите учители в Кладница Коста Илков и Васил Метрев. Знае се, че  

в манастира е творил един от дейните съратници на Апостола

в революционната му активност в София и Софийско йеромонах Генадий Ихтимански, който е бил свещеник на Драгалевския манастир “Св. Богородица ”, както и локални дейци от Възраждането.В годините преди идването на националната власт в Кладнишкия манастир е отсядал и блаженопочившият Екзарх Български и Митрополит Софийски Стефан І. За това свидетелстват непокътнати в архивите негови писма и ръкописи, под които наред с дата написа и „ Кладница – Монастиря ”.Със единодушието на екзарх Стефан като Софийски митрополит през 1930 година в непосредствена непосредственост до манастира, върху манастирски земи е издигната детска колония за децата на миньорите от Перник. Сградата е солидна, доста красива,  на два етажа  със застроена повърхност от 211 кв. м. За построяването й Светият Синод дава и 1 043 555  лева.Постройката  съществува и досега, само че като част от активите на Мини Перник е била приватизирана.Правен е опит детската колония да бъде превърната в хотел, който не е приключен.За духовниците, които са се грижили за манастира след дядо Спас Бурнов, се знае малко. По проучени архивни документи и приписки в богослужебни книги се съди за техните имена и времето, в което са били населници на манастира. Така да вземем за пример свещениците Павел и Никола, които били учители  в манастирското учебно заведение, са били там в интервала 1869 – 1875 година Около 1900 година манастирът бива стихотворец от духовник Спас Василев от с. Кралев дол, който обгрижва светата обител към половин век. Починал е през 1951 година и гробът му е до манастирския храм.През 1957 година в манастира идва

именитата игумения на Кладнишкия манастир монахиня Павла

През десетилетията на атеизма от времето  на соца баба Павла беше истински  нравствен кей за всеки, потърсил общение с Господа. Тя имаше богатства дума и добър съвет за всяка тревожна душа и беше дружелюбна към всяка човешка болежка. За малко при нея в манастира служи нейният брат архимандрит Николай Кацарски.Баба Павла интензивно се включва в общоцърковното придвижване за мир от тези години като написа писмо до водача на Съюз на съветските социалистически републики Никита Хрушчов с поръка да пази мира на света. В резултат на това писмо тя е поканена и посещава Съюз на съветските социалистически републики.За ефемериите през нейното игуменство се знае малко, а след 1989 година за манастира се грижат свещениците Константин и Бойко. През 1994 година в манастира се населва архимандрит Евгений, който тогава принадлежи към така наречен различен синод и остава в обителта до 1998 година, когато се реалокира в Църногорския манастир. След него за Кладнишкия манастир се грижат духовник Илия Христов, който в този момент служи в близкото село Рударци и йеромонах Рафаил. Понастоящем длъжността на свещеник се извършва от духовник Орлин Алексиев. По Божия промисъл се породи концепция молитвеният дух и монашеството  в манастира да се възстановят, само че към този момент това не е осъществено,  без да има пояснение от виновните за какво.През последните години е потегнат манастирският храм, който беше измежду тежко потърпевшите при пернишкото земетресение от 2012 година, само че жилищните здания са в нежелано положение. Направени са нови заслон и камбанария, които по жанр не се родеят с манастира.Предполага се, че манастирската черква пресъздава първичните данни на средновековния манастир. Допуска се, че  Самоковският зограф Никола Образописов е рисувал иконите на иконостаса на Кладнишкия манастир.  Самата църква е изографисана през 1883 година Стенописите са присъщи със своя примитивизъм и илюстративност. Върху храмовата икона над входа има автограф на Самоковеца Коста Геров Антикаров, който по това време е даскал в близкото село Попово, само че и зограф, и църковен артист.

Манастирският храм е незабравим с облика на Светата Троица, пресъздадена от самобитния занаятчия зограф с три разнообразни лица върху една глава. Това е единственият извесетен у нас сходен облик. Има още няколко икони в задгранични музеи. В взаимозависимост по какъв начин ще погледнеш към медальона от горната страна, ясно ще бъдат различени лицата на юноша, зрял мъж и дъртак. Намират се многознаещи " експерти ", които оспорват каноничността на този облик. Други не утвърждават наивизма на зографите. Но каква по-добра илюстрация на казаното в " Символа на вярата ": " Вярвам в един Бог Отец..., И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния... И в Духа Светаго, Господа. "   Тази съществена за всеки православен молитва обгръща учението за Светата Троица, тъй като от трите първи раздела на Символа първият е за Бога Отца, вторият е за Сина, а третият - за Светия Дух. Съществуват в един Бог три лица, т. е. ние, православните християни, признаваме за истина, че съществува Бог, височайш и всесъвършен Дух, Един по съществото си, а троичен в лицата - Отец, Син и Свети Дух.

В този илюстративен дух са всичките оживели фрески, които във времето на дефицит на книги и култура с илюстрации по стените на храма са разказвали и Стария, и Новия завет. Тяхната полезност като документ на времето се укрепва и от  описите на донорите, платили за зографията.  Те са и образец за всички, които радеят за възобновяване на светата обител като манастир в днешното време.