Мисия търси приемни семейства за родопската крава Минка
17 крави от породата " Българско родопско говедо " към този момент са избавени с неповторимата самодейност „ Спаси крава “. Тя е подета от Милкана Йорданова, ръководител на кооперацията от родопското село Смилян - „ Родопа “, която от четвърт век зове за избавяне на изчезващата порода.
Заедно с Петър Матеев от Варна подемат самодейността за търсене на приемни фамилии на крави от неповторимата българска порода. Всички осиновени крави се отглеждат по родопските баири. Повечето от локалните хора кръщават десетилетия наред кравите си Минка. Затова Милкана приказва за родопската порода като за родопската Минка. „ Тя е Пепеляшка по отношение на швейцарската Милка, защото поради всички рестрикции през годините броят ѝ е намалял до изчезващ тип, а не отстъпва по хубост и работливост и по качества на млякото от швейцарската “, уверена е Милкана.
През 1989 година кравите от породата " Българско родопско говедо " в Смолянско наброяват 28 000. През 2007 година, с въвеждане на квоти и условия за стопанствата, те стават 12 000, а през днешния ден са малко над 3000. " Сега сме останали последните мохикани, които са правилни на традицията и заниманието си да отглеждат тези кравички. Възникнаха и дребни фермички с по 7-10 животни. Има и ферми с 25-30 крави. Като споделям тези бройки, някой от вътрешността на страната ще реагира: това не е никаква плантация.
Но за Родопите 20 крави в стопанство са доста животни
Това е реципрочно на 200 крави, отглеждани в полето. Тази порода е селекционирана от Българска академия на науките от 1954 година След като затварят границата с Гърция, тук в стопанствата започват да се селекционират крави от Българското късорого говедо, което е доста издръжливо за планински условия, както и британският Джърсей. Така Жарсе, както я назовават бабите, и Българско родопско говедо са извънредно подходящи за нашия регион ", показва Йорданова.
Инициативата " Спаси крава " има за цел да съхрани породата. " С Петър Матеев разработихме концепцията. Купувачи на крави са най-много хора, които живеят в огромен град - Пловдив, София, най-вече от Варна. „ Те купуват кравата, ние правим цялото изследване - кое ще бъде приемното семейство, къде е зародил проблем с такава крава. Подписва се контракт от четири страни - продавач, семейство, мандрата и в случай че предстои на селекция - Селекционният център, с цел да се поддържа кравата като порода. От приемното семейство млякото идва в мандрата. Ние го преработваме, а на фамилията, което е купило кравата, в продължение на 3 години изпращаме продукция от мандрата. Имаме към този момент 24 типа продукта. Така кравата е избавена, фамилията, което я продава, е умерено, че тя е жива и се гледа добре, а този, който купува кравата, получава хубави млечни артикули и надлежно мандрата получава мляко “, изяснява Милкана.
В мандрата в Смилян е единственият по рода си Музей на кравата,
в който Милкана е събрала сувенири на кравички от целия свят. Колекцията наброява към този момент над 1300 броя.
Преди време Йорданова издаде дружно с унгарката Андреа Генат брошура с вицове за симпатичните крави. А преди години провежда в Смилян конкурс " Мис Крава ".
„ Лошото е, че съм очевидец на тъжната картина по какъв начин изчезнаха хубавите домашни стопанства с чудесните планински крави и по какъв начин изчезва млякото, добито от тях, което е и мляко, и лекарство. То съдържа всички съставки, които са най-полезни както за дребните деца, по този начин и за по-възрастните - Омега 3, витамини, минерали. За мен не е вярно да се внасят в Родопите с европейски пари крави от Дания, Холандия и да се вършат огромни ферми. Камъкът си тежи на мястото. Ако уловя златна рибка в река Арда и ме попита какви са ми желанията, бих желала всеки експонат от музея да оживее и да пасе на независимост по родопските поляни ", споделя Милкана.
Мисията ѝ 25 години е да утвърждава усета на млякото от пасищно отглеждани крави, изключително родопските. „ Преработваме единствено такова мляко от околните погранични села, където кравите пасат по цяло лято, а през зимата употребяват сеното от тези ливади. В горното поречие на река Арда ливадите имат друг състав - в едни доминира доста мащерка, в други - лайка, дори има залежи, записани в Червената книга, от див родопски крем в региона на Сивино. Млеката, добити от този регион, са извънредно разнообразни, изследвали сме ги. Вкусът е кондензиран, цветът е кехлибареножълт на този вид кашкавал или жълто сирене, сирене „ Гайда “ - първообраз на „ Гауда “, „ Парнар “ - първообраз на „ Пармезан “, „ Геран “, „ Родопи “, което е първообраз на " Кефалотири " и други Този вид сирена се вършат от такова мляко, тъй като при тях няма процеса на пропарване,
обработват се на по-ниска температура, зреят месеци наред
и тези млека са извънредно подобаващи за този тип сирена “, изяснява Милкана.
Тя приканва политиците години наред да подчертават на развиване на локалните запаси и породи. “Колкото до млякото от планината, в действителност следва да стане рядка полезност. А кравата, която го дава - предпазен тип. Съветваха хората да я сменят с месодайна порода и такива квоти се постановяваха, че хората да не могат да си продават млякото от нея. А каквато е за европейците швейцарската Милка, такава е за Родопите нашата Минка. Както алпийците се гордеят с тяхната, по този начин и ние можем да се гордеем с нашата, по нищо не ѝ отстъпва. Минка е с цвят на сърна, доста е красива. С тънки глезени, с високи крайници и дребна глава, гримирана в очите ", реди Милкана. Тя отбелязва, че въпреки всичко с включването на породата в листата на изчезващите отпреди 6-7 години се подкрепят някои стопани, които водят и селекционна активност да запазят стопанствата си, само че това към момента стои като открит проблем за дребните фамилни компании, в които има по една или две крави от скъпата порода. Ако желаеме да се запазят, и те следва да бъдат подпомагани, споделя Милкана.
Наредба затрива неповторимата порода
Минка била „ подгонена “ преди 15 години от разпоредба, съгласно която нито един двор в Родопите съвсем не отговарял на условията ѝ. Според условията кравите трябвало да се изкарат отвън селото. " Минка би трябвало да е добитък, само че тя не е такава за нас. Градско дете като пристигна, би трябвало ли бъде водено на края на селото да му покажат огромна плантация, в която кравите стоят вързани в система за хранене и доене, или би трябвало да види картинката от картичките на свободно разхождащи се домашни любимки по ливадите? ", пита Милкана. От 2006 година беше въведена в България и квотната система за млякото. " И тя наподобява на ликвидационната система от 1989 година, когато фермите бяха унищожени за 3-4 месеца. Този развой прикрито се повтори с квотите за млякото. В Родопите множеството хора гледаха по една до три крави и се водеха трета категория ферми. Като дребни стопанства квотата им бе занижена с 43%. А трябваше да се обособят районни млечни квоти. И като ги категоризираха трета категория, излезе, че и млякото им е трета категория, което не е заслужено.
Искат необикновен статут за планинските фермери
Планинските стопани да са с необикновен статут, с цел да не се унищожават изцяло дребните стопанства, моли Милкана. За задачата още преди 14 години тя инициира и събра подписка от над 430 млекопроизводители, която адресира до земеделското министерство, парламентарната комисия по земеделие, до президента и премиера. Направиха и предприемчив комитет за преобразяване на Родопите в предпазена територия, с искане да се разгласи за район с необикновен статут за селското стопанство, само че без резултат. " В другите страни има традиция създаденото в планината да има по-висока стойност. Искаме отбрана за Минка. Предлагаме развъждането на животни в планината да се дефинира с разпоредба, в която да се субсидират и най-малките стопанства. И да се анулират текстове от закона за ветеринарномедицинската активност, които не са за планината “, споделя Милкана. Тя се зарича, че до момента в който е жива, ще упорства за отбрана на родопската порода и родопските дребни ферми, които да са със специфичен статут на фамилна плантация и да бъдат включени в специфични стратегии за подкрепяне.
Заедно с Петър Матеев от Варна подемат самодейността за търсене на приемни фамилии на крави от неповторимата българска порода. Всички осиновени крави се отглеждат по родопските баири. Повечето от локалните хора кръщават десетилетия наред кравите си Минка. Затова Милкана приказва за родопската порода като за родопската Минка. „ Тя е Пепеляшка по отношение на швейцарската Милка, защото поради всички рестрикции през годините броят ѝ е намалял до изчезващ тип, а не отстъпва по хубост и работливост и по качества на млякото от швейцарската “, уверена е Милкана.
През 1989 година кравите от породата " Българско родопско говедо " в Смолянско наброяват 28 000. През 2007 година, с въвеждане на квоти и условия за стопанствата, те стават 12 000, а през днешния ден са малко над 3000. " Сега сме останали последните мохикани, които са правилни на традицията и заниманието си да отглеждат тези кравички. Възникнаха и дребни фермички с по 7-10 животни. Има и ферми с 25-30 крави. Като споделям тези бройки, някой от вътрешността на страната ще реагира: това не е никаква плантация.
Но за Родопите 20 крави в стопанство са доста животни
Това е реципрочно на 200 крави, отглеждани в полето. Тази порода е селекционирана от Българска академия на науките от 1954 година След като затварят границата с Гърция, тук в стопанствата започват да се селекционират крави от Българското късорого говедо, което е доста издръжливо за планински условия, както и британският Джърсей. Така Жарсе, както я назовават бабите, и Българско родопско говедо са извънредно подходящи за нашия регион ", показва Йорданова.
Инициативата " Спаси крава " има за цел да съхрани породата. " С Петър Матеев разработихме концепцията. Купувачи на крави са най-много хора, които живеят в огромен град - Пловдив, София, най-вече от Варна. „ Те купуват кравата, ние правим цялото изследване - кое ще бъде приемното семейство, къде е зародил проблем с такава крава. Подписва се контракт от четири страни - продавач, семейство, мандрата и в случай че предстои на селекция - Селекционният център, с цел да се поддържа кравата като порода. От приемното семейство млякото идва в мандрата. Ние го преработваме, а на фамилията, което е купило кравата, в продължение на 3 години изпращаме продукция от мандрата. Имаме към този момент 24 типа продукта. Така кравата е избавена, фамилията, което я продава, е умерено, че тя е жива и се гледа добре, а този, който купува кравата, получава хубави млечни артикули и надлежно мандрата получава мляко “, изяснява Милкана.
В мандрата в Смилян е единственият по рода си Музей на кравата,
в който Милкана е събрала сувенири на кравички от целия свят. Колекцията наброява към този момент над 1300 броя.
Преди време Йорданова издаде дружно с унгарката Андреа Генат брошура с вицове за симпатичните крави. А преди години провежда в Смилян конкурс " Мис Крава ".
„ Лошото е, че съм очевидец на тъжната картина по какъв начин изчезнаха хубавите домашни стопанства с чудесните планински крави и по какъв начин изчезва млякото, добито от тях, което е и мляко, и лекарство. То съдържа всички съставки, които са най-полезни както за дребните деца, по този начин и за по-възрастните - Омега 3, витамини, минерали. За мен не е вярно да се внасят в Родопите с европейски пари крави от Дания, Холандия и да се вършат огромни ферми. Камъкът си тежи на мястото. Ако уловя златна рибка в река Арда и ме попита какви са ми желанията, бих желала всеки експонат от музея да оживее и да пасе на независимост по родопските поляни ", споделя Милкана.
Мисията ѝ 25 години е да утвърждава усета на млякото от пасищно отглеждани крави, изключително родопските. „ Преработваме единствено такова мляко от околните погранични села, където кравите пасат по цяло лято, а през зимата употребяват сеното от тези ливади. В горното поречие на река Арда ливадите имат друг състав - в едни доминира доста мащерка, в други - лайка, дори има залежи, записани в Червената книга, от див родопски крем в региона на Сивино. Млеката, добити от този регион, са извънредно разнообразни, изследвали сме ги. Вкусът е кондензиран, цветът е кехлибареножълт на този вид кашкавал или жълто сирене, сирене „ Гайда “ - първообраз на „ Гауда “, „ Парнар “ - първообраз на „ Пармезан “, „ Геран “, „ Родопи “, което е първообраз на " Кефалотири " и други Този вид сирена се вършат от такова мляко, тъй като при тях няма процеса на пропарване,
обработват се на по-ниска температура, зреят месеци наред
и тези млека са извънредно подобаващи за този тип сирена “, изяснява Милкана.
Тя приканва политиците години наред да подчертават на развиване на локалните запаси и породи. “Колкото до млякото от планината, в действителност следва да стане рядка полезност. А кравата, която го дава - предпазен тип. Съветваха хората да я сменят с месодайна порода и такива квоти се постановяваха, че хората да не могат да си продават млякото от нея. А каквато е за европейците швейцарската Милка, такава е за Родопите нашата Минка. Както алпийците се гордеят с тяхната, по този начин и ние можем да се гордеем с нашата, по нищо не ѝ отстъпва. Минка е с цвят на сърна, доста е красива. С тънки глезени, с високи крайници и дребна глава, гримирана в очите ", реди Милкана. Тя отбелязва, че въпреки всичко с включването на породата в листата на изчезващите отпреди 6-7 години се подкрепят някои стопани, които водят и селекционна активност да запазят стопанствата си, само че това към момента стои като открит проблем за дребните фамилни компании, в които има по една или две крави от скъпата порода. Ако желаеме да се запазят, и те следва да бъдат подпомагани, споделя Милкана.
Наредба затрива неповторимата порода
Минка била „ подгонена “ преди 15 години от разпоредба, съгласно която нито един двор в Родопите съвсем не отговарял на условията ѝ. Според условията кравите трябвало да се изкарат отвън селото. " Минка би трябвало да е добитък, само че тя не е такава за нас. Градско дете като пристигна, би трябвало ли бъде водено на края на селото да му покажат огромна плантация, в която кравите стоят вързани в система за хранене и доене, или би трябвало да види картинката от картичките на свободно разхождащи се домашни любимки по ливадите? ", пита Милкана. От 2006 година беше въведена в България и квотната система за млякото. " И тя наподобява на ликвидационната система от 1989 година, когато фермите бяха унищожени за 3-4 месеца. Този развой прикрито се повтори с квотите за млякото. В Родопите множеството хора гледаха по една до три крави и се водеха трета категория ферми. Като дребни стопанства квотата им бе занижена с 43%. А трябваше да се обособят районни млечни квоти. И като ги категоризираха трета категория, излезе, че и млякото им е трета категория, което не е заслужено.
Искат необикновен статут за планинските фермери
Планинските стопани да са с необикновен статут, с цел да не се унищожават изцяло дребните стопанства, моли Милкана. За задачата още преди 14 години тя инициира и събра подписка от над 430 млекопроизводители, която адресира до земеделското министерство, парламентарната комисия по земеделие, до президента и премиера. Направиха и предприемчив комитет за преобразяване на Родопите в предпазена територия, с искане да се разгласи за район с необикновен статут за селското стопанство, само че без резултат. " В другите страни има традиция създаденото в планината да има по-висока стойност. Искаме отбрана за Минка. Предлагаме развъждането на животни в планината да се дефинира с разпоредба, в която да се субсидират и най-малките стопанства. И да се анулират текстове от закона за ветеринарномедицинската активност, които не са за планината “, споделя Милкана. Тя се зарича, че до момента в който е жива, ще упорства за отбрана на родопската порода и родопските дребни ферми, които да са със специфичен статут на фамилна плантация и да бъдат включени в специфични стратегии за подкрепяне.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ