Защо 12 мъже доброволно са се съгласили в продължение на месеци да ядат храна с отрова?
12 млади мъже сядат към красиво подредена маса с бели салфетки и сребърни съдове. Костюмите им са спретнати, а вратовръзките съвършени, до момента в който те внимателно сервират към устата си вкусната храна, всяка от която съдържа формалдехид и бензоат. Някои храни са покрити с боракс. Тези мъже са наречени „ Poison squad” и в продължение на 5 години, започвайки от 1902, ядат храна, приготвена в кухня, ръководена от държавното управление и в която се съдържат постоянно срещани, само че не задоволително изследвани консерванти.
Благодарение на тяхното битие, по-късно е основана Агенцията за храните и медикаментите в Америка. Това, че здрави млади мъже с подготвеност ядат храна с отрова, им печели известност на герои. Днес сходно нещо би ни се сторило немислимо, само че Харви Уайли – основният химик, който управлява опита, виждал потребността от предприемането на сходни фрапантни ограничения. От 1800-те години обществото се хранело с рискова храна, чиито съставки не били контролирани по никакъв метод – бирата била смесена със стрихнин, в хляба от време на време имало тебешир, а производителите на мед продавали глюкоза, представяйки я като чист мед.
По това време питателните артикули, които се произвеждали в заводите, съдържали консерванти, които не били посочени на етикета. Уайли се питал дали всички тези нови химикали, в това число боракс, салицилова киселина и формалдехид, не са прекомерно рискови за хората. Членовете на „ Poison squad” били образовани, имали положителни специалности или били студенти в медицинския лицей. Уайли не се опитал да прикрие по никакъв метод обстоятелството, че съгласилите се да вземат участие в опита рискуват живота си. Използвайки отпуснатите му от държавното управление 5000 $, той закупил храна, наел готвач и повикал 12-те участника. Всеки от мъжете бил деликатно прегледан – изследвали се тежестта му, телесната температура и пулса – преди и след всяко хранене. Освен това, се вземали проби от кръвта и урината им. В опита присъединяване на дами било строго неразрешено.
Докато групата мъже ядяли храни, цялостни с консерванти, обществото се влюбило в смелостта и подкрепяло идеята им. Журналистите непрекъснато пишели за „ младите мъже с съвършена физика и в положително здраве “. Изведнъж хората почнали да се тормозят за сигурността на това, с което се хранели. В едно свое изявление, Уайли споделя, че опитът „ в никакъв случай не е стигал до крайности “, само че с течение на времето отровата започвала да си споделя думата. До 1903 година мъжете към този момент поглъщали големи количества боракс – най-често използваната съставна част в храните. През месец май мъжете от „ Poison squad” отказали да поемат повече боракс през лятото, тъй като горещината им създавала голям дискомфорт.
Уайли взема решение да направи дребен компромис и 7 от мъжете се съгласяват да продължат да ядат храна с боракс до юни, в случай че опитът бъде завършен по-рано. След като завършва, Уайли удостоверява, че бораксът предизвиква стомашни болки, загуба на вкус и главоболие, както и „ некадърност за извършване на каквато и да е работа “. Въпреки това, Уайли не изпитва компликации в набирането на нови мъже, които да стартират нов опит – този път със салицилова киселина. По време на него обаче, той бил заставен да забави темпото и да оставя участниците да се възвръщат.
До края на съществуването на „ Poison squad” през 1907 година, тези, които не се отказали от опита, се приближавали „ постепенно към гибелта “. Формалдехидът, който постоянно се употребявал в млечните артикули, натоварвал бъбреците и доста скоро участниците се разболявали. Бензоатът предизвикал нездравословна загуба на тегло и увреждане на кръвоносните съдове. След гибелта на един от членовете на групата, който умира от туберкулоза, евентуално породена вследствие намаляване на имунната му система, фамилията на починалия заплашило Уайли със съд. В последна сметка, след 5 години проби, той взема решение, че е събрал задоволително доказателства за това, че тези консерванти вредят на хората. След няколко години, с помощта на съществуването на опита, е основана Агенцията за храните и медикаментите.
Източник: iskamdaznam.com
Благодарение на тяхното битие, по-късно е основана Агенцията за храните и медикаментите в Америка. Това, че здрави млади мъже с подготвеност ядат храна с отрова, им печели известност на герои. Днес сходно нещо би ни се сторило немислимо, само че Харви Уайли – основният химик, който управлява опита, виждал потребността от предприемането на сходни фрапантни ограничения. От 1800-те години обществото се хранело с рискова храна, чиито съставки не били контролирани по никакъв метод – бирата била смесена със стрихнин, в хляба от време на време имало тебешир, а производителите на мед продавали глюкоза, представяйки я като чист мед.
По това време питателните артикули, които се произвеждали в заводите, съдържали консерванти, които не били посочени на етикета. Уайли се питал дали всички тези нови химикали, в това число боракс, салицилова киселина и формалдехид, не са прекомерно рискови за хората. Членовете на „ Poison squad” били образовани, имали положителни специалности или били студенти в медицинския лицей. Уайли не се опитал да прикрие по никакъв метод обстоятелството, че съгласилите се да вземат участие в опита рискуват живота си. Използвайки отпуснатите му от държавното управление 5000 $, той закупил храна, наел готвач и повикал 12-те участника. Всеки от мъжете бил деликатно прегледан – изследвали се тежестта му, телесната температура и пулса – преди и след всяко хранене. Освен това, се вземали проби от кръвта и урината им. В опита присъединяване на дами било строго неразрешено.
Докато групата мъже ядяли храни, цялостни с консерванти, обществото се влюбило в смелостта и подкрепяло идеята им. Журналистите непрекъснато пишели за „ младите мъже с съвършена физика и в положително здраве “. Изведнъж хората почнали да се тормозят за сигурността на това, с което се хранели. В едно свое изявление, Уайли споделя, че опитът „ в никакъв случай не е стигал до крайности “, само че с течение на времето отровата започвала да си споделя думата. До 1903 година мъжете към този момент поглъщали големи количества боракс – най-често използваната съставна част в храните. През месец май мъжете от „ Poison squad” отказали да поемат повече боракс през лятото, тъй като горещината им създавала голям дискомфорт.
Уайли взема решение да направи дребен компромис и 7 от мъжете се съгласяват да продължат да ядат храна с боракс до юни, в случай че опитът бъде завършен по-рано. След като завършва, Уайли удостоверява, че бораксът предизвиква стомашни болки, загуба на вкус и главоболие, както и „ некадърност за извършване на каквато и да е работа “. Въпреки това, Уайли не изпитва компликации в набирането на нови мъже, които да стартират нов опит – този път със салицилова киселина. По време на него обаче, той бил заставен да забави темпото и да оставя участниците да се възвръщат.
До края на съществуването на „ Poison squad” през 1907 година, тези, които не се отказали от опита, се приближавали „ постепенно към гибелта “. Формалдехидът, който постоянно се употребявал в млечните артикули, натоварвал бъбреците и доста скоро участниците се разболявали. Бензоатът предизвикал нездравословна загуба на тегло и увреждане на кръвоносните съдове. След гибелта на един от членовете на групата, който умира от туберкулоза, евентуално породена вследствие намаляване на имунната му система, фамилията на починалия заплашило Уайли със съд. В последна сметка, след 5 години проби, той взема решение, че е събрал задоволително доказателства за това, че тези консерванти вредят на хората. След няколко години, с помощта на съществуването на опита, е основана Агенцията за храните и медикаментите.
Източник: iskamdaznam.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ