ГРАБЕЖЪТ на века: „Дънди” ощети България с 30 милиарда! Петима министри готови за затвора
12,2 тона злато за 740 милиона $ изнася годишно от България канадската компания „ Дънди Прешъс “. Това не е някаква небивалица, а са формалните данни от държавните институции, или най-малко тези, които „ Дънди ” заявява от двете кариери, които употребява на концесия.
За тези количества, които добива, изнася и продава, „ Дънди Прешъс “ заплаща концесионна такса на страната. Тя е в размер на 26 милиона лв. за 2021 година, която е завършена счетоводно.
Скромната сума влиза в държавната хазна, а от земята на България за същия интервал е изкопано злато за близо 1,5 милиарда лв. (равностойността на 740 милиона щатски долара).
Това демонстрира простата сметка за активността на „ Дънди Прешъс “ в България. Казусът се разисква под сурдинка в политическите, икономическите и екологичните среди, написа „ Филтър “.
Мненията са от „ бизнес процедура “ до „ обеден обир ”. С добива на злато от канадската компания у нас се занимава даже прокуратурата, само че резултатите по този начин и не виждат бял свят.
Никой не обръща внимание и на спорадичните медийни изявления, както и на сигналите, че добивът е съпроводен с тежко натравяне и утежняване здравето на хората от районите на Челопеч и Крумовград.
Можеше ли България да е богата като средноевропейските страни в случай че добивът, преработката и продажбата на злато бяха държавен мононопол?
Този въпрос не оставя намира няколко генерации политици, които повдигат въпроса от време на време, а по-късно необичайно млъкват по тематиката, както ще стане ясно по-долу.
Това продължава към този момент 22 години, откогато „ Дънди ” стъпва в България.
Канадците са тук от държавното управление на Съюз на демократичните сили с министър председател Иван Костов. Оттогава на власт са били Национална движение „Симеон Втори" с Движение за права и свободи, Тройната коалиция, три държавни управления на ГЕРБ и това на четворната коалиция от „ Продължаваме промяната ”.
Договорът за златната концесия е подписан на 19 май 1999 година за дскор от 30 години. Премиер тогава е Иван костов, а министър на индустрията е починалият към този момент Александър Божков.
Към контракта има четири спомагателни съглашения.
Първото е от 19 септември 2000 година Премиер още е Костов, а министър на стопанската система е Петър Жотев.
С това съглашение страната се лишава от контрактувани вложения за 37 милиона щатски $.
Второто в допълнение съглашение е подписано на 27 февруари 2004 година Премиер е Симеон Сакскобургготски. С контракта е понижено концесионното заплащане за страната с 50% за интервал от 7 години. Освен това е облекчена и минималната капиталова стратегия на компанията.
Третото съглашение е подписано на 10 юли 2008 година Премиер към този момент е Сергей Станишев, а министър на стопанската система и енергетиката е Петър Димитров. Размерът на концесионното заплащане е възобновен до първичния. Договорено е нарастване на таксата от 1,5% от цената на добитите метали злато, мед и сребро до 8% от цената. Тогава инсталацията на „ Дънди “ още не е подготвена и действително рандеман и експорт на злато няма.
Четвъртото съглашение на страната с „ Дънди “ е подписано на 28 декември 2009 година Премиер е Бойко Борисов, а министър на енергетиката е Трайчо Трайков. С него, без авансово решение на Министерския съвет, се удължава желаният период за правене на план за рекултивация.
Всички тези обстоятелства излизат нескрито чак през август 2020 година. Тогава Софийската градска прокуратура изпраща на към този момент закритата Специализирана 17 тома от следствие на активността на „ Дънди Прешъс “ в България.
То е по сигнал на икономиста от Бургас Николай Едрев, който години наред се бори с институциите за информация. Според прокуратурата петима някогашни министри от 5 държавни управления би трябвало да бъдат разследвани за занемареност, тъй като са разрешили безотговорен рандеман на злато от недрата на България, а страната е ощетена с милиарди.
Реклама
Това са Петър Жотев от синьото държавно управление на Костов, Лидия Шулева от Национална движение „Симеон Втори", Петър Димитров от Българска социалистическа партия, Трайчо Трайков от първото държавно управление на ГЕРБ и Теменужка Петкова от второто и третото.
Според Николай Едрев страната ни е ощетена със сума сред 25 и 30 милиарда лв. от контракта „ Дънди Прешъс “ и символичната концесионна такса от 1%, която се заплаща върху добитото злато.
При подписването на контракта една тройунция злато е коствала 300 $, а през днешния ден същата единица се търгува за 1650 $. Въпреки това страната години наред прибира единствено % от добитото от „ Дънди “ злато.
Софийската градска прокуратура изпраща инспекцията си против някогашните министри по проблема „ Дънди ” на Специализираната, където е трябвало да бъдат разследвани. Какво се е случило, историята мълчи.
Бездействието против контракта за концесия на златото обаче не стопира до Теменужка Петкова. През септември предходната година Асен Василев като финансов министър в първия длъжностен кабинет на Румен Радев заприказва за увеличение на концесионната такса.
През май, към този момент като постоянен министър и вицепремиер, Василев даже предложи проекторешение на Министерския съвет в тази тенденция. То предвиждаше таксата за „ Дънди “ и други компании, които добиват злато по контракти за концесия, да стане към този момент от 4% до 12% като заплащането нараства с повишение рентабилността от изкопаното. Проектът на държавното управление по този начин и не беше признато!
Така „ Дънди “ продължава да заплаща 1% от цената на добитото злато, сребро и мед. Освен прокуратурата и държавното управление на Кирил Петков, Сметната палата също откри неправда при заплащането на концесионната такса.
Това стана с отчет от инспекция през 2016 година, само че и по-късно нищо не се случи, с цел да се увеличи. Тогава инспекторите написаха публично, че единствено за 2011, 2012 и 2013 година „ Дънди Прешъс “ е добила в мината до Челопеч 5 153 261 тона руда. В нея е имало 66 759 тона мед, 18,8 тона злато и 50 тона сребро.
За трите години цената на извлечената мед е 531 милиона $, на златото – 939 милиона $, а на среброто 41 милиона $ – общо 1,5 милиарда по цени на борсата в Лондон.
В същото време в бюджета на България за трите години са влезнали смешните 23 милиона $.
И тогава властта се опита да вдигне концесионната такса, само че това се оказа невероятно. Причината – държавното управление на Сергей Станишев е подписало анекс през 2008 година, с който концесионната такса остава същата до приключването на контракта през 2029 година.
От 3 години копаят и до Крумовград
Макар и интернационална компания, „ Дънди Прешъс “ работи единствено на две кариери, и двете в България. Едната е дългогодишната им облага край софийското село Челопеч, а другата е „ Ада тепе “, на 3 километра от Крумовград. След дълги години изследване „ Дънди “ стартира да копае там през 2019 година.
От златната мина в Челопеч приходите на канадците са 534 милиона $ единствено за 2021 година, а от кариерата до Крумовград – 328 милиона.
„ Ада Тепе “ е измежду находищата с най- доста злато в света, демонстрират изследванията на местността. Въпреки това концесионната такса за „ Дънди “ е същата, както и за кариерата в Челопеч, която експлоатират над 20 години.
На „ Ада Тепе “ наличието на злато е 2 пъти по-високо спрямо това в Челопеч. Почвата е също толкоз по-богата на сребро и мед. Освен това рандеманът при добиване на злато е съвсем 2 пъти по-висок – 85%.
Изнасят скъпите метали в Намибия
Структурата на „ Дънди Прешъс ” е елементарна, само че ефикасна. Централата на компанията е в Торонто. Там обаче „ Дънди “ няма кариери и фабрики. След като добие рудите с скъпи метали от Челопеч и Крумовград, компанията изнася рудите в Намибия.
Заводът на „ Дънди “ е на 400 километра от столицата Виндхук. Предприятието е издигнато през 60-те години на предишния век, с цел да преработва медните руди, изкопани от страната. Заводът е обвързван с жп линия с пристанище на Атлантическия океан. Точно оттова с кораби влиза и продукцията от България.
„ Дънди “ купува африканския цех през 2010 година и го преустройва с съвременни технологии. След като извлича чистите злато, сребро и мед в завода, канадската компания го изнася за клиентите си по целия свят.
Освен в България „ Дънди “ изследва находище и в Сърбия, само че е надалеч от позволение за рандеман на злато там, макар положителните индикатори на бъдещата мина.
Точно преди месец „ Дънди “ удря на камък в Еквадор, където е трябвало да развие активността си по златодобив. Там излиза отчет, който показва големи опасности за хората от бъдещата активност поради замърсяване на питейната вода с арсен.
За тези количества, които добива, изнася и продава, „ Дънди Прешъс “ заплаща концесионна такса на страната. Тя е в размер на 26 милиона лв. за 2021 година, която е завършена счетоводно.
Скромната сума влиза в държавната хазна, а от земята на България за същия интервал е изкопано злато за близо 1,5 милиарда лв. (равностойността на 740 милиона щатски долара).
Това демонстрира простата сметка за активността на „ Дънди Прешъс “ в България. Казусът се разисква под сурдинка в политическите, икономическите и екологичните среди, написа „ Филтър “.
Мненията са от „ бизнес процедура “ до „ обеден обир ”. С добива на злато от канадската компания у нас се занимава даже прокуратурата, само че резултатите по този начин и не виждат бял свят.
Никой не обръща внимание и на спорадичните медийни изявления, както и на сигналите, че добивът е съпроводен с тежко натравяне и утежняване здравето на хората от районите на Челопеч и Крумовград.
Можеше ли България да е богата като средноевропейските страни в случай че добивът, преработката и продажбата на злато бяха държавен мононопол?
Този въпрос не оставя намира няколко генерации политици, които повдигат въпроса от време на време, а по-късно необичайно млъкват по тематиката, както ще стане ясно по-долу.
Това продължава към този момент 22 години, откогато „ Дънди ” стъпва в България.
Канадците са тук от държавното управление на Съюз на демократичните сили с министър председател Иван Костов. Оттогава на власт са били Национална движение „Симеон Втори" с Движение за права и свободи, Тройната коалиция, три държавни управления на ГЕРБ и това на четворната коалиция от „ Продължаваме промяната ”.
Договорът за златната концесия е подписан на 19 май 1999 година за дскор от 30 години. Премиер тогава е Иван костов, а министър на индустрията е починалият към този момент Александър Божков.
Към контракта има четири спомагателни съглашения.
Първото е от 19 септември 2000 година Премиер още е Костов, а министър на стопанската система е Петър Жотев.
С това съглашение страната се лишава от контрактувани вложения за 37 милиона щатски $.
Второто в допълнение съглашение е подписано на 27 февруари 2004 година Премиер е Симеон Сакскобургготски. С контракта е понижено концесионното заплащане за страната с 50% за интервал от 7 години. Освен това е облекчена и минималната капиталова стратегия на компанията.
Третото съглашение е подписано на 10 юли 2008 година Премиер към този момент е Сергей Станишев, а министър на стопанската система и енергетиката е Петър Димитров. Размерът на концесионното заплащане е възобновен до първичния. Договорено е нарастване на таксата от 1,5% от цената на добитите метали злато, мед и сребро до 8% от цената. Тогава инсталацията на „ Дънди “ още не е подготвена и действително рандеман и експорт на злато няма.
Четвъртото съглашение на страната с „ Дънди “ е подписано на 28 декември 2009 година Премиер е Бойко Борисов, а министър на енергетиката е Трайчо Трайков. С него, без авансово решение на Министерския съвет, се удължава желаният период за правене на план за рекултивация.
Всички тези обстоятелства излизат нескрито чак през август 2020 година. Тогава Софийската градска прокуратура изпраща на към този момент закритата Специализирана 17 тома от следствие на активността на „ Дънди Прешъс “ в България.
То е по сигнал на икономиста от Бургас Николай Едрев, който години наред се бори с институциите за информация. Според прокуратурата петима някогашни министри от 5 държавни управления би трябвало да бъдат разследвани за занемареност, тъй като са разрешили безотговорен рандеман на злато от недрата на България, а страната е ощетена с милиарди.
Реклама
Това са Петър Жотев от синьото държавно управление на Костов, Лидия Шулева от Национална движение „Симеон Втори", Петър Димитров от Българска социалистическа партия, Трайчо Трайков от първото държавно управление на ГЕРБ и Теменужка Петкова от второто и третото.
Според Николай Едрев страната ни е ощетена със сума сред 25 и 30 милиарда лв. от контракта „ Дънди Прешъс “ и символичната концесионна такса от 1%, която се заплаща върху добитото злато.
При подписването на контракта една тройунция злато е коствала 300 $, а през днешния ден същата единица се търгува за 1650 $. Въпреки това страната години наред прибира единствено % от добитото от „ Дънди “ злато.
Софийската градска прокуратура изпраща инспекцията си против някогашните министри по проблема „ Дънди ” на Специализираната, където е трябвало да бъдат разследвани. Какво се е случило, историята мълчи.
Бездействието против контракта за концесия на златото обаче не стопира до Теменужка Петкова. През септември предходната година Асен Василев като финансов министър в първия длъжностен кабинет на Румен Радев заприказва за увеличение на концесионната такса.
През май, към този момент като постоянен министър и вицепремиер, Василев даже предложи проекторешение на Министерския съвет в тази тенденция. То предвиждаше таксата за „ Дънди “ и други компании, които добиват злато по контракти за концесия, да стане към този момент от 4% до 12% като заплащането нараства с повишение рентабилността от изкопаното. Проектът на държавното управление по този начин и не беше признато!
Така „ Дънди “ продължава да заплаща 1% от цената на добитото злато, сребро и мед. Освен прокуратурата и държавното управление на Кирил Петков, Сметната палата също откри неправда при заплащането на концесионната такса.
Това стана с отчет от инспекция през 2016 година, само че и по-късно нищо не се случи, с цел да се увеличи. Тогава инспекторите написаха публично, че единствено за 2011, 2012 и 2013 година „ Дънди Прешъс “ е добила в мината до Челопеч 5 153 261 тона руда. В нея е имало 66 759 тона мед, 18,8 тона злато и 50 тона сребро.
За трите години цената на извлечената мед е 531 милиона $, на златото – 939 милиона $, а на среброто 41 милиона $ – общо 1,5 милиарда по цени на борсата в Лондон.
В същото време в бюджета на България за трите години са влезнали смешните 23 милиона $.
И тогава властта се опита да вдигне концесионната такса, само че това се оказа невероятно. Причината – държавното управление на Сергей Станишев е подписало анекс през 2008 година, с който концесионната такса остава същата до приключването на контракта през 2029 година.
От 3 години копаят и до Крумовград
Макар и интернационална компания, „ Дънди Прешъс “ работи единствено на две кариери, и двете в България. Едната е дългогодишната им облага край софийското село Челопеч, а другата е „ Ада тепе “, на 3 километра от Крумовград. След дълги години изследване „ Дънди “ стартира да копае там през 2019 година.
От златната мина в Челопеч приходите на канадците са 534 милиона $ единствено за 2021 година, а от кариерата до Крумовград – 328 милиона.
„ Ада Тепе “ е измежду находищата с най- доста злато в света, демонстрират изследванията на местността. Въпреки това концесионната такса за „ Дънди “ е същата, както и за кариерата в Челопеч, която експлоатират над 20 години.
На „ Ада Тепе “ наличието на злато е 2 пъти по-високо спрямо това в Челопеч. Почвата е също толкоз по-богата на сребро и мед. Освен това рандеманът при добиване на злато е съвсем 2 пъти по-висок – 85%.
Изнасят скъпите метали в Намибия
Структурата на „ Дънди Прешъс ” е елементарна, само че ефикасна. Централата на компанията е в Торонто. Там обаче „ Дънди “ няма кариери и фабрики. След като добие рудите с скъпи метали от Челопеч и Крумовград, компанията изнася рудите в Намибия.
Заводът на „ Дънди “ е на 400 километра от столицата Виндхук. Предприятието е издигнато през 60-те години на предишния век, с цел да преработва медните руди, изкопани от страната. Заводът е обвързван с жп линия с пристанище на Атлантическия океан. Точно оттова с кораби влиза и продукцията от България.
„ Дънди “ купува африканския цех през 2010 година и го преустройва с съвременни технологии. След като извлича чистите злато, сребро и мед в завода, канадската компания го изнася за клиентите си по целия свят.
Освен в България „ Дънди “ изследва находище и в Сърбия, само че е надалеч от позволение за рандеман на злато там, макар положителните индикатори на бъдещата мина.
Точно преди месец „ Дънди “ удря на камък в Еквадор, където е трябвало да развие активността си по златодобив. Там излиза отчет, който показва големи опасности за хората от бъдещата активност поради замърсяване на питейната вода с арсен.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ