Св. Киприан и св. Юстина били родом от Антиохия. Киприан

Св. Киприан и св. Юстина били родом от Антиохия. Киприан бил жрец магьосник в града. Девицата Юстина чрез силата на кръстното знамение събудила у него желание да се поклони на Христа. Киприан бил възведен в епископски чин.
Заради вярата си двамата с Юстина били подложени на мъчения и накрая посечени с меч в Никомидия през III в. по времето на император Декий. Телата им били отнесени и погребани с почести в Рим.

При царуването на Деций в Антиохия живеел един философ и знаменит влъхва на име Киприан, родом от Картаген. Той произхождал от нечестиви родители, които още от ранно детство го посветили на служене на езическия бог Аполон. На седемгодишна възраст бил даден на чародеите, за да изучи вълшебството и бесовската мъдрост. След десетата си година бил изпратен от родителите си за подготовка за жреческо служение на планината Олимп, която езичниците наричали жилище на боговете; там имало безбройно множество идоли, в които обитавали бесове. На тази планина Киприан изучил всички дяволски хитрости: той постигнал различни бесовски превъплъщения, научил се да изменя свойствата на въздуха, да предизвиква ветрове, гръм и дъжд, да вълнува морето, да причинява вреда на градините, лозята и нивите, да изпраща болести и язви на хората; изучил цялата пагубна мъдрост и изпълнените със зло дяволски действия.

Там видял безчислени пълчища бесове начело с княза на тъмнината, пред когото едни стоели, други служели, трети възклицавали, възхвалявайки своя княз, а четвърти били изпращани в света за прелъстяване на хората. Там видял и мнимите образи на езическите богове и богини, а също и различните призраци и привидения, които се научил да призовава в строг четиридесетдневен пост; ядял след залез слънце, и то не хляб или някаква друга храна, а дъбови жълъди.

Като навършил петнадесет години, той започнал да слуша уроците на седемте велики жреци, от които възприел много бесовски тайни. После отишъл в град Аргос, където, след като послужил известно време на богинята Хера, научил много начини на прелъстяване от нейния жрец. Поживял и в Тавропол, служейки на Артемида, оттук отишъл в Лакедемон, където се научил чрез различни вълшебства и магически действия да извиква мъртъвци от гробовете и да ги заставя да говорят.

На двадесетгодишна възраст Киприан дошъл в Египет, и в град Мемфис се обучавал на още по-големи чародейства и вълшебства. На тридесетата си година отишъл при халдеите, изучил от тях астрологията и като завършил учението си, се върнал в Антиохия, бидейки съвършен във всяко злодеяние. Така той станал вълшебник, чародей и душегубец, голям приятел и верен роб на адския княз, с когото беседвал лице в лице, удостоявайки се с велика чест от него, както сам открито свидетелствал за това.

Повярвайте ми ­ казвал той, ­ аз видях самия княз на тъмнината, защото го умилостивих с жертви; аз го приветствах и говорих с него и с неговите князе; той ме обикна, хвалеше разума ми и казваше пред всички: " Това е новият Замврий, винаги готов на послушание и достоен за общение с нас! " И ми обеща да ме постави за княз след излизането от тялото, а в течение на земния ми живот ­ да ми помага във всичко; при това той ми даде полк бесове, които да ми служат. Когато си тръгвах, той се обърна към мене с думите: " Бъди мъжествен, усърдни Киприане, и ме следвай, нека всички мои князе ти се удивляват. " Вследствие на това всичките му князе бяха внимателни към мене, виждайки оказаната ми чест. Външният му вид беше подобен на цвете; главата му бе увенчана с венец, направен (не в действителност, а призрачно) от злато и блестящи камъни, поради което цялото пространство се осветяваше, а одеждата му бе изумителна. Когато се обръщаше на една или друга страна, цялото място се тресеше; множество зли духове от различни степени покорно стояха пред престола му. Тогава се отдадох изцяло на него, подчинявайки се на всяка негова заповед.
Така разказал за себе си самият Киприан след обръщането си.

Оттук е ясно какъв човек бил Киприан: като приятел на бесовете той вършел всички техни дела, прелъстявал хората и им причинявал зло.
Живеейки в Антиохия, той съблазнил много хора към всякакви беззакония, мнозина погубил с отрови и чародейство, принасял в жертва на бесовете юноши и девици. Мнозина научил на своето гибелно вълшебство: едни ­ да летят във въздуха, други ­ да плават в лодки по облаците, трети ­ да ходят по вода. Той бил почитан и прославян от всички езичници като най-главен жрец и най-мъдър слуга на техните мерзки богове. Мнозина се обръщали към него в своите нужди и той им помагал с бесовската сила, с която бил изпълнен: на едни съдействал в прелюбодеянието, на други в гнева, враждата, отмъщението, завистта. Киприан вече се намирал в дълбините на ада и в устата на дявола, бил син на геената, участник в наследството на бесовете и във вечната им гибел.
Но Господ, Който не иска смъртта на грешника, по Своята неизказана благост и непобедимото от човешките грехове милосърдие благоволил да потърси този погинал човек, да извлече от пропастта потъналия в адската бездна и да го спаси, за да покаже на всички Своето милосърдие, защото няма грях, който може да победи Неговото човеколюбие. Той спасил Киприан от гибел по следния начин.

По това време пак там, в Антиохия, живеела една девица на име Иустина. Тя произхождала от родители езичници: баща й бил идолски жрец на име Едесий, а майка й се казвала Клеодония. Веднъж, седейки на прозореца в дома си, тази девица случайно чула словото на спасението от устата на минаващия край него дякон на име Праилий. Той говорел за въплъщението на нашия Господ Иисус Христос - за това, че Той се родил от Пречиста Дева, и след като извършил много чудеса, благоволил да пострада заради нашето спасение, да възкръсне от мъртвите със слава, и се възнесъл на небесата, седнал отдясно на Отца и царува вечно. Проповедта на дякона попаднала на добра почва в сърцето на Иустина, и скоро започнала да дава плодове, изкоренявайки тръните на неверието. Иустина поискала по-добре и по-съвършено да се поучи във вярата от дякона, но не се осмелила да го потърси, възпирана от девическа скромност. Но тя тайно ходела в Христовата църква, и често слушайки словото Божие, под въздействието на Светия Дух върху сърцето й, повярвала в Христа. В скоро време тя убедила в това и своята майка, а по-късно привела към вярата и престарелия си баща.

Виждайки разума на своята дъщеря и слушайки мъдрите й думи, Едесий разсъждавал сам в себе си: " Идолите са направени от човешки ръце и нямат нито душа, нито дихание, тогава, как могат да бъдат богове? " Размишлявайки за това, веднъж през нощта той видял в съня си по Божествено благоволение чудесно видение: видял величествен сонм светоносни ангели, а сред тях бил Спасителят на света Христос, Който му казал: " Дойдете при Мене, и аз ще ви дам Царството Небесно ".

Като станал сутринта, Едесий отишъл с жена си и дъщеря си при християнския епископ на име Оптат и го помолил да ги поучи в Христовата вяра и да извърши над тях свето кръщение. При това той му предал думите на дъщеря си и видяното от него самия ангелско видение. Като чул това, епископът се зарадвал на обръщането им и като го поучил в Христовата вяра, кръстил Едесий, жена му Клеодония и дъщеря му Иустина, след това ги причастил със Светите Тайни и ги отпуснал с мир. Когато Едесий се укрепил в Христовата вяра, епископът, виждайки благочестието му, го поставил за презвитер. След това, като поживял добродетелно и в страх Божий година и шест месеца, Едесий завършил живота си в светата вяра. А Иустина доблестно се подвизавала в спазване на Господните заповеди, и като възлюбила своя Жених Христа, Му служела с прилежни молитви, девство и целомъдрие, пост и строго въздържание.
Но врагът, ненавиждащ човешкия род, виждайки чистия й живот, завидял на добродетелите й и започнал да й вреди, причинявайки й различни бедствия и скърби.

По това време в Антиохия живеел един юноша на име Аглаид, син на богати и знатни родители. Той живеел в разкош, изцяло отдавайки се на суетата на този свят. Веднъж Аглаид видял Иустина, когато отивала в църквата, и бил поразен от красотата й. Дяволът внушил в сърцето му лоши намерения. Разпален от желание, Аглаид по всякакъв начин се стремял да спечели разположението и любовта на Иустина и посредством прелъстяване да склони чистата Христова агница към замислената от него сквернота. Той следял всички пътища, по които трябвало да мине девицата, и срещайки се с нея, й говорел съблазнителни думи, като възхвалява красотата й и я прославял; показвайки любовта си към нея, се стараел да я увлече в хитро сплетената мрежа на плътския грях. Девицата се отвръщала от него и го избягвала, гнусяла се от него и не желаела даже да слуша лукавите му прелъстителни думи. Но младежът не охладнял в желанието си към девицата и изпратил човек при нея с молба да се съгласи да стане негова жена. Тя му отговорила:
- Моят Жених е Христос; на Него служа и заради Него пазя чистотата си. Той запазва и душата, и тялото ми от всяка сквернота.

Като чул такъв отговор от целомъдрената девица, Аглаид, подстрекавай от дявола, още повече се разпалил от страст. Като не бил в състояние да я прелъсти, той замислил да я похити насила. Той събрал на помощ подобни на него безразсъдни младежи и причакал девицата на пътя, по който обикновено ходела на молитва в църквата; там я срещнал, хванал я и насила я повлякъл към дома си. Тя започнала силно да вика, биела го по лицето и плюела по него. Като чули виковете й, съседите изтичали от домовете си и спасили непорочната агница, света Иустина, от ръцете на нечестивия младеж, като от устата на вълк. Безчинниците се разбягали, а Аглаид се върнал посрамен в дома си.

Незнаейки какво да прави по-нататък, той с усилването на нечистата похот в него замислил ново зло дело: отишъл при великия вълшебник и чародей, идолския жрец Киприан, открил му скръбта си и го помолил за помощ, обещавайки да му даде много злато и сребро. Като изслушал Аглаид, Киприан го утешил и обещал да изпълни желанието му.

- Аз - казал той - ще направя така, че девицата сама да търси твоята любов и да почувства към тебе страст, по-силна, отколкото ти към нея.
Като утешил младежа с тези думи, Киприан го изпратил обнадежден. След това взел книгите по своето тайно изкуство и призовал един от нечистите духове, в който бил уверен, че той скоро ще може да разпали страст в сърцето на Иустина към този младеж.
Бесът с готовност му обещал да изпълни това и горделиво казал:

За мене това дело не е трудно, защото аз много пъти съм разтърсвал градове, събарял съм стени, разрушавал съм къщи, предизвиквал съм кръвопролития и отцеубийства, посявал съм вражда и силен гняв между братя и съпрузи, и мнозина, дали обет за девство, съм довеждал до грях; на монаси, заселили се в планините и привикнали към строг пост, които никога не са и помисляли за плътта, съм внушавал блудни пожелания и съм учел да служат на плътските страсти; хора, разкаяли се и отвърнали се от греха, отново съм обръщал към зли дела; мнозина целомъдрени съм увлякъл в блудство. Нима няма да успея да внуша на тази девица любов към Аглаид? Но какво говоря? Сега ще покажа силата си на дело. Ето, вземи тази билкова смес (той му подал съд, пълен с някаква течност) и го дай на този младеж: нека той поръси с нея дома на Иустина, и ще видиш, че казаното от мене ще