Балансът в ерата на технологиите или как се формира светът на децата ни
Тъй като няма безапелационни данни, които да клонят везните във връзка с полза-вреда, защото в основата на сходна оценка стои честотата и продължителността на приложимост на устройствата и технологиите, си разрешавам да изведа систематизирани данни от редица изследвания, посредством които да засиля вниманието към тематиката и да оставя на родителите отговорността, която по право би трябвало да ръководят.
Фокусът ми е върху три съществени и най-често дискутирани аспекта: въздействието и въздействието на обществените мрежи, видеоигрите и онлайн образованието за психологичното и физическо здраве на децата и подрастващите. Въпросът, който би трябвало всеки родител да си зададе е: Как да създадем уравновесен и здравословен метод към тяхното потребление, без да постановяваме рестрикции, санкции и несъразмерни ограничавания.
Въздействието на обществените мрежи върху здравето на децата
Социалните мрежи са станали неотделима част от всекидневието на младежите, само че тяхното влияние върху психическото благоденствие е предмет на все по-големи проучвателен търсения. Някои от тях демонстрират, че потреблението на обществените мрежи може да бъде обвързвано с по-ниско равнище на самочувствие и повишен риск от меланхолия и тревога. Например, изследване на Университета в Питсбърг откри, че възпитаници в междинното учебно заведение, които употребяват обществените мрежи повече от три часа дневно, имат по-голяма възможност за депресивни признаци спрямо тези, които употребяват обществените мрежи за по-малко време или не употребяват въобще. Причините нормално се коренят в следното:
Сравнение с другите - на обществените мрежи постоянно се показват идеализирани или редактирани версии на живота на другите. Когато младежите съпоставят своя живот с този, който виждат онлайн, могат да изпитат чувството, че не съумяват или не са задоволително положителни, което може да докара до тревога и ниско самочувствие.
Разконцентриране - потреблението на обществените мрежи може да докара до спиране на концентрацията и вниманието, което може да навреди на образователния или професионалния триумф. Това може да провокира чувство за неуспех и меланхолия при подрастващите.
Социална изолираност - макар че обществените мрежи могат да предложат опция за виртуално социализиране, несъразмерната им приложимост може да докара до действителна обществена изолираност. Потребителите могат да изпитат чувството, че не са включени в общността или че техните взаимоотношения с други хора са повърхностни, което може да способства за чувство за самотност и меланхолия.
Онлайн тормоз може да докара до съществени психически проблеми. Неприятни мнения, фотоси или закани могат да провокират боязън, беззащитност и меланхолия.
От друга страна обществените медии имат и позитивен аспект, като средство, осъществяващо опция за връзка с другари и шерване на позитивни страсти. Участието в онлайн общности може да усили възприятието за обществена поддръжка и самокритика при младежите.
Онлайн обучение
Онлайн образованието е станало все по-широко публикувано в последните години, изключително в подтекста на пандемията от COVID-19. Или можем да кажем, че точно ограниченията при пандемията дадоха опция за самоуверено потребление на други форми на образование, каквото е онлайн образованието. Изследвания демонстрират, че тази смяна в просветителната среда може да има както позитивни, по този начин и негативни последствия за здравето на децата. Някои от тях демонстрират, че онлайн образованието може да даде по-голяма еластичност и индивидуализация на образованието, като по този начин предизвиква по-положителни образователни и психически преживявания. Например, изследване на Университета в Оксфорд демонстрира, че някои деца се усещат по-комфортно да задават въпроси и да вземат участие в полемики във виртуална среда, което може да способства за техния научен триумф и убеденост. Не липсват обаче и данни, които сочат, че някои деца мъчно се приспособяват към говоренето пред камера и нормално неналичието на естествена обучителна среда прави акомодацията и концентрацията им надалеч по-трудна, което е сериозен източник на стрес и тревога.
Видеоигри и тяхното въздействие
Видеоигрите също са предмет на интензивни проучвания по отношение на техния капацитет за въздействие върху здравето на децата. Някои проучвания демонстрират, че видеоигрите могат да бъдат потребни за развиването на когнитивни умения като логическо мислене и пространствена ориентировка. Например, изследване от Университета в Рочестър демонстрира, че бързите видеоигри могат да подобрят способността за внимание и реакция. От друга страна, несъразмерното им потребление може да бъде обвързвано с разнообразни проблеми за здравето, в това число повишен стрес, понижена физическа интензивност и даже проблеми със зрението. Станфордският университет пък изследва обществената сензитивност на деца, които играят видеоигри с хиперреалистични графики, експлоатиращи тематики като войни, сюжети с опция за принуждение и незаконни дейности и откриват, че най-засегната от свойствените за индивида характерности е възприятието за емпатия. Те даже откриват, че такива деца имат понижена мозъчна възбудимост по отношение на аления цвят, което е един от несъзнаваните механизми при висшите гръбначни, започваща на биохимично равнище и активираща както инстинкта за самозапазване, по този начин и преценката за съответна реакция и предприемане на деяние. Или казано по-просто, в случай че такова дете види ранен човек, вероятността да остане равнодушно пред гледката и да не се сети да потърси помощ е в пъти по-голяма, тъй като има понижена сензитивност към гледката на кръв.
Освен психологичните резултати на модерните технологии и онлайн живеенето, времето, което децата им отделят може да компрометира и физическото им здраве.
Компютърите, таблетите и смарт телефоните понижават физическата интензивност у децата, което може да насърчи здравословни проблеми като затлъстяване, диабет и сърдечносъдови болести. Данни от Европейската кардиологична асоциация сигнализират за сериозен растеж на хипертонията при деца. Най-честата причина за това е наднорменото тегло, съчетано с затънал метод на живот. А обстоен разбор прави директна връзка сред времето, прекарано пред електронни устройства и потреблението на бързи въглехидрати. Това е изключително годно за децата-геймъри, които дотам се вживяват в сюжетите на игрите, че, с цел да възстановят психическата сила, която изразходват, би трябвало непрекъснато да ядат нещо. И това нормално са безалкохолни, чипсове, пици и сладки храни.
Зрението и слуха също са подложени на прекалено натоварване. Синдромът на сухото око и увеличената сензитивност към светлина не са единствените форми на дискомфорт. Все по-често и на по-малка възраст децата поставят очила, само че това, което тормози учените, е заниженото внимание към детайлите в действителния живот, зараждащо заради опцията на устройствата да усилват изображенията. Приближаването на обекти на удобно разстояние до очите от телефона или таблета основава табиет при усещанията на нова информация - в случай че не е задоволително близо, значи не е значимо. Следователно такива деца елементарно могат да подценен предупредителни сигнали в действителния живот или да пропуснат значима информация, която не е на фокус.
Слушалките от последно потомство имат ограничаване в децибелите, само че тази технология не е налична за всички деца, които слушат музика по този метод. Това основава действителен риск за понижаване на слуха, без да загатваме риска от случай на пътя заради изолирането на близките шумове и звуци.
Проблемите с качеството и продължителността на съня е тематика, която е също необятно наранена в научните медицински среди. Изложението на светлина от екраните вечер може да наруши и циркадния темп и по този начин да повлияе неподходящо на хормоналния баланс, който в тази възраст е извънредно значим.
Балансираният и здравословен метод към потреблението на технологиите при подрастващите е деликатна тематика, тъй като е обвързвана с самостоятелните потребности на всяко дете от другите форми на другарство и съчетанието им с действителната обществена среда. Дори да няма безапелационни качествени и количествени критерии, би трябвало ясно да си дадем сметка, че потреблението на тези технологии е функционалност на свободното им време. Ако качеството на другарство и ангажираност в действителни дейности в едно семейство е сведено до най-малко, децата нормално намират метод да запълнят свободното си време по най-ниското противодействие.
Фокусът ми е върху три съществени и най-често дискутирани аспекта: въздействието и въздействието на обществените мрежи, видеоигрите и онлайн образованието за психологичното и физическо здраве на децата и подрастващите. Въпросът, който би трябвало всеки родител да си зададе е: Как да създадем уравновесен и здравословен метод към тяхното потребление, без да постановяваме рестрикции, санкции и несъразмерни ограничавания.
Въздействието на обществените мрежи върху здравето на децата
Социалните мрежи са станали неотделима част от всекидневието на младежите, само че тяхното влияние върху психическото благоденствие е предмет на все по-големи проучвателен търсения. Някои от тях демонстрират, че потреблението на обществените мрежи може да бъде обвързвано с по-ниско равнище на самочувствие и повишен риск от меланхолия и тревога. Например, изследване на Университета в Питсбърг откри, че възпитаници в междинното учебно заведение, които употребяват обществените мрежи повече от три часа дневно, имат по-голяма възможност за депресивни признаци спрямо тези, които употребяват обществените мрежи за по-малко време или не употребяват въобще. Причините нормално се коренят в следното:
Сравнение с другите - на обществените мрежи постоянно се показват идеализирани или редактирани версии на живота на другите. Когато младежите съпоставят своя живот с този, който виждат онлайн, могат да изпитат чувството, че не съумяват или не са задоволително положителни, което може да докара до тревога и ниско самочувствие.
Разконцентриране - потреблението на обществените мрежи може да докара до спиране на концентрацията и вниманието, което може да навреди на образователния или професионалния триумф. Това може да провокира чувство за неуспех и меланхолия при подрастващите.
Социална изолираност - макар че обществените мрежи могат да предложат опция за виртуално социализиране, несъразмерната им приложимост може да докара до действителна обществена изолираност. Потребителите могат да изпитат чувството, че не са включени в общността или че техните взаимоотношения с други хора са повърхностни, което може да способства за чувство за самотност и меланхолия.
Онлайн тормоз може да докара до съществени психически проблеми. Неприятни мнения, фотоси или закани могат да провокират боязън, беззащитност и меланхолия.
От друга страна обществените медии имат и позитивен аспект, като средство, осъществяващо опция за връзка с другари и шерване на позитивни страсти. Участието в онлайн общности може да усили възприятието за обществена поддръжка и самокритика при младежите.
Онлайн обучение
Онлайн образованието е станало все по-широко публикувано в последните години, изключително в подтекста на пандемията от COVID-19. Или можем да кажем, че точно ограниченията при пандемията дадоха опция за самоуверено потребление на други форми на образование, каквото е онлайн образованието. Изследвания демонстрират, че тази смяна в просветителната среда може да има както позитивни, по този начин и негативни последствия за здравето на децата. Някои от тях демонстрират, че онлайн образованието може да даде по-голяма еластичност и индивидуализация на образованието, като по този начин предизвиква по-положителни образователни и психически преживявания. Например, изследване на Университета в Оксфорд демонстрира, че някои деца се усещат по-комфортно да задават въпроси и да вземат участие в полемики във виртуална среда, което може да способства за техния научен триумф и убеденост. Не липсват обаче и данни, които сочат, че някои деца мъчно се приспособяват към говоренето пред камера и нормално неналичието на естествена обучителна среда прави акомодацията и концентрацията им надалеч по-трудна, което е сериозен източник на стрес и тревога.
Видеоигри и тяхното въздействие
Видеоигрите също са предмет на интензивни проучвания по отношение на техния капацитет за въздействие върху здравето на децата. Някои проучвания демонстрират, че видеоигрите могат да бъдат потребни за развиването на когнитивни умения като логическо мислене и пространствена ориентировка. Например, изследване от Университета в Рочестър демонстрира, че бързите видеоигри могат да подобрят способността за внимание и реакция. От друга страна, несъразмерното им потребление може да бъде обвързвано с разнообразни проблеми за здравето, в това число повишен стрес, понижена физическа интензивност и даже проблеми със зрението. Станфордският университет пък изследва обществената сензитивност на деца, които играят видеоигри с хиперреалистични графики, експлоатиращи тематики като войни, сюжети с опция за принуждение и незаконни дейности и откриват, че най-засегната от свойствените за индивида характерности е възприятието за емпатия. Те даже откриват, че такива деца имат понижена мозъчна възбудимост по отношение на аления цвят, което е един от несъзнаваните механизми при висшите гръбначни, започваща на биохимично равнище и активираща както инстинкта за самозапазване, по този начин и преценката за съответна реакция и предприемане на деяние. Или казано по-просто, в случай че такова дете види ранен човек, вероятността да остане равнодушно пред гледката и да не се сети да потърси помощ е в пъти по-голяма, тъй като има понижена сензитивност към гледката на кръв.
Освен психологичните резултати на модерните технологии и онлайн живеенето, времето, което децата им отделят може да компрометира и физическото им здраве.
Компютърите, таблетите и смарт телефоните понижават физическата интензивност у децата, което може да насърчи здравословни проблеми като затлъстяване, диабет и сърдечносъдови болести. Данни от Европейската кардиологична асоциация сигнализират за сериозен растеж на хипертонията при деца. Най-честата причина за това е наднорменото тегло, съчетано с затънал метод на живот. А обстоен разбор прави директна връзка сред времето, прекарано пред електронни устройства и потреблението на бързи въглехидрати. Това е изключително годно за децата-геймъри, които дотам се вживяват в сюжетите на игрите, че, с цел да възстановят психическата сила, която изразходват, би трябвало непрекъснато да ядат нещо. И това нормално са безалкохолни, чипсове, пици и сладки храни.
Зрението и слуха също са подложени на прекалено натоварване. Синдромът на сухото око и увеличената сензитивност към светлина не са единствените форми на дискомфорт. Все по-често и на по-малка възраст децата поставят очила, само че това, което тормози учените, е заниженото внимание към детайлите в действителния живот, зараждащо заради опцията на устройствата да усилват изображенията. Приближаването на обекти на удобно разстояние до очите от телефона или таблета основава табиет при усещанията на нова информация - в случай че не е задоволително близо, значи не е значимо. Следователно такива деца елементарно могат да подценен предупредителни сигнали в действителния живот или да пропуснат значима информация, която не е на фокус.
Слушалките от последно потомство имат ограничаване в децибелите, само че тази технология не е налична за всички деца, които слушат музика по този метод. Това основава действителен риск за понижаване на слуха, без да загатваме риска от случай на пътя заради изолирането на близките шумове и звуци.
Проблемите с качеството и продължителността на съня е тематика, която е също необятно наранена в научните медицински среди. Изложението на светлина от екраните вечер може да наруши и циркадния темп и по този начин да повлияе неподходящо на хормоналния баланс, който в тази възраст е извънредно значим.
Балансираният и здравословен метод към потреблението на технологиите при подрастващите е деликатна тематика, тъй като е обвързвана с самостоятелните потребности на всяко дете от другите форми на другарство и съчетанието им с действителната обществена среда. Дори да няма безапелационни качествени и количествени критерии, би трябвало ясно да си дадем сметка, че потреблението на тези технологии е функционалност на свободното им време. Ако качеството на другарство и ангажираност в действителни дейности в едно семейство е сведено до най-малко, децата нормално намират метод да запълнят свободното си време по най-ниското противодействие.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ