"Ди Цайт": В България работят до припадък, а едва преживяват с цени за храна по-високи от германските
Плащат за пакетче масло повече, отколкото в Германия, а получават едва 260 евро на месец. Шивашкото производство в България е Made in Europe, но изобщо не е по-хуманно, отколкото в Азия, пише германският " Ди Цайт ".
В началото на статията авторката Каролин Ванбек разказва за фабриката „ Пирин-Текс “ край Гоце Делчев, където 2000 работници на две смени шият, гладят, почистват и опаковат продукция за известни марки като „ Хуго Бос “. Оттам всяка седмица потеглят около 12 000 готови облекла, предимно за Германия. „ Тази фабрика едва ли щеше да я има, ако заплатите в България не бяха сред най-ниските в ЕС “, констатира авторката, цитирана от „ Дойче Веле “.
По-нататък в статията четем: „ Изненадващо е колко много международни производители на дрехи са избрали България. Независимо дали става дума H&M, „ Адидас “, „ Хуго Бос “ или „ Бърбъри “ – редица международни модни концерни произвеждат продуктите си в еврочленката България.
„ В сравнение с разходите за живот, заплатите са дори по-ниски, отколкото в Азия “ казва Бетина Музиолек от Clean Clothes Campaign (CCC), неправителствена организация, която се бори за по-добри условия на труд в текстилната промишленост по цял свят.
Започваш в 8, но не знаеш кога ще си тръгнеш
Авторката посочва, че повечето работници в българската текстилна индустрия остават на минималната работна заплата от 260 евро и уточнява: „ А разходите за живот в България са само два пъти по-ниски от тези в Германия. Някои стоки в България са дори по-скъпи. Дискаунтърът „ Лидъл " има филиал в Гоце Делчев. Там килограм банани струва 1,22 евро, а пакетче масло 2,80 евро – повече, отколкото в Германия. (…)
Шивашкото производство в България е Made in Europe, но изобщо не е по-хуманно, отколкото в Далечния изток.
Когато човек пообиколи няколко текстилни фабрики в България, бързо разбира защо това е така “. По-нататък авторката разказва за фабриката „ Куш Мода “ в село Трънак, близо до Черноморското крайбрежие, където работят 340 души – предимно жени, предимно от турското малцинство. „ Сутрин започваш работа в 8, но не знаеш кога ще си тръгнеш “, казва пред „ Ди Цайт “ една от работничките, която не иска да се споменава името ѝ, понеже се бои за работното си място. По-нататък в статията става дума за онова, което са научили представителите на ССС от работнички във фабриката:
„ Според техните проучвания, в „ Куш Мода “ масово се полага извънреден труд: вместо законоустановените осем часа, работниците често се трудели по 12 часа, и то седем дни седмично. Автобусите докарвали работниците в 8 часа сутринта и ги откарвали в 20 часа. Според ССС, някои от работничките във фабриката изкарвали до 459 евро, но с много извънреден труд. А онези, които не упражнявали извънреден труд, понякога не стигали дори до минималната работна заплата. Камо ли пък да изкарат онези 1 200 евро, които според синдиката КНСБ биха задоволили месечните им нужди “.
След като уточнява, че от „ Куш Мода “ отхвърлили упреците на активистите, авторката отново се връща към българските синдикати: „ В България рядко има работническо представителство. А когато го има, то не е особено влиятелно. Ето защо положението на много текстилни работници си остава драматично. На очи се набиват и многобройните надомници, които често пъти шият от вкъщи за фабриките, дори без договор. Други пък работят само на половин трудов договор, но изпълняват норма за пълно работно време. В редица фабрики няма прозрачност, те не поддържат уебстраници, не отговарят на журналистически запитвания и не допускат посетители. Във фабриката „ Аполо “ в Гоце Делчев например, където се произвеждат униформи и ловджийски облекла, се работи дори на един празничен ден. Собственикът на фабриката връща репортерката още от вратата: „ Нямам какво да кажа. Освен че българската текстилна индустрия се срива “. “
Едва петима работници успяват да изпълнят нормата
На фона на всичко това условията на труд във фабриката „ Пирин-Текс “ на германския предприемач Бертрам Ролман изглеждат направо добри. Но за да запази международната конкурентоспособност на своята българска фабрика, Ролман иска да повиши производителността на труда. В отговор на журналистическо запитване от „ Хуго Бос “ са съобщили, че през последните три години са одобрили повишаване на възнагражденията в „ Пирин-Текс: с по 6% годишно. През настоящата година обаче Ролман обвързал възнаграждението още по-тясно с изпълнението на нормата и орязал някои твърди елементи от заплащането, пише авторката и дава думата на синдикалиста Драгинов, който казва: „ Ролман иска все повече да ни експлоатира. В „ Пирин-Текс “ нормата успяват да изпълнят едва петима работници “. Самият Ролман коментира това твърдение с думите, че именно тези работници доказвали изпълнимостта на нормата.
По-нататък в статията четем: „ Собственикът на фабриката не разбира критиката и препраща към общото икономическо развитие. „ Скоро вече няма да бъде възможно тук да се поддържат толкова големи производствени мощности “, казва той. И може би е прав. Десетилетия наред текстилната индустрия даваше сериозен принос към българското стопанство. Стотици хиляди евтини работници шиеха облекла, за които – независимо от машините – има нужда и от много човешки ръце. „ Българската текстилна индустрия предлага добро съотношение между цена и качество “, казва Георги Милев от агенция „ Тексар “, която събира чуждестранни модни концерни с български производители “.
Пред германската журналистка Милев разказва за силните традиции на българската текстилна промишленост, която преди 1990 г. е разполагала с модерно оборудване и е обслужвала клиенти както на Запад, така и на Изток. При това не само с продукти на ишлеме (както днес), но и с дизайн, с платове и собствена конфекция. Авторката обобщава, че от предимствата на България е останало единствено географското – близостта до пазарите в Германия, Великобритания и Италия. Плюс плоският данък.
Все повече хора напускат България
В статията е цитиран и проф. Ганчо Ганчев от Югозападния университет в Благоевград, който пояснява, че със свободата на придвижване в ЕС българите могат да си търсят работа и другаде - и да изкарват до пет пъти повече като чистачи или строителни работници във Великобритания и Германия. Ролман коментира този факт така: „ Ако се повишат заплатите, България вече няма да е толкова привлекателна за фирмите, които съответно ще изнесат производството другаде – в Турция или в Камбоджа например “.
Към края на статията си авторката пише: „ И наистина, след 1990 г. 1,5 млн. души напуснаха България, населението на страната се сви от близо 9 на малко над 7 млн. В Германия например от 2007 г. насам броят на българите е нараснал с цели 563%, както съобщава Федералната статистическа служба. Само през миналата година в Германия са пристигнали 45 000 българи.
В резултат: в България липсват работници.
Да използваш ниските заплати за осигуряване на икономическо предимство – този модел няма да работи още дълго.
Защото ще останат само онези, които не могат да напуснат. Единствено по-високите заплати могат да спрат бягството на хората, казва икономистът Ганчев: „ Това е единственият икономически инструмент за стабилизиране на пазара “. Но индустрията се развива в друга посока, твърди текстилният посредник Милев: „ Много фирми вече се интересуват от едно-единствено нещо: да свалят цените “. Някъде по средата между тези два полюса са приклещени текстилните работници, които все още остават в България. „ Тук едно погребение струва 400 евро “, казва синдикалистът Драгинов. „ А такива спестявания никой няма. Тук човек не може да си позволи дори да умре “, добавя той.
В началото на статията авторката Каролин Ванбек разказва за фабриката „ Пирин-Текс “ край Гоце Делчев, където 2000 работници на две смени шият, гладят, почистват и опаковат продукция за известни марки като „ Хуго Бос “. Оттам всяка седмица потеглят около 12 000 готови облекла, предимно за Германия. „ Тази фабрика едва ли щеше да я има, ако заплатите в България не бяха сред най-ниските в ЕС “, констатира авторката, цитирана от „ Дойче Веле “.
По-нататък в статията четем: „ Изненадващо е колко много международни производители на дрехи са избрали България. Независимо дали става дума H&M, „ Адидас “, „ Хуго Бос “ или „ Бърбъри “ – редица международни модни концерни произвеждат продуктите си в еврочленката България.
„ В сравнение с разходите за живот, заплатите са дори по-ниски, отколкото в Азия “ казва Бетина Музиолек от Clean Clothes Campaign (CCC), неправителствена организация, която се бори за по-добри условия на труд в текстилната промишленост по цял свят.
Започваш в 8, но не знаеш кога ще си тръгнеш
Авторката посочва, че повечето работници в българската текстилна индустрия остават на минималната работна заплата от 260 евро и уточнява: „ А разходите за живот в България са само два пъти по-ниски от тези в Германия. Някои стоки в България са дори по-скъпи. Дискаунтърът „ Лидъл " има филиал в Гоце Делчев. Там килограм банани струва 1,22 евро, а пакетче масло 2,80 евро – повече, отколкото в Германия. (…)
Шивашкото производство в България е Made in Europe, но изобщо не е по-хуманно, отколкото в Далечния изток.
Когато човек пообиколи няколко текстилни фабрики в България, бързо разбира защо това е така “. По-нататък авторката разказва за фабриката „ Куш Мода “ в село Трънак, близо до Черноморското крайбрежие, където работят 340 души – предимно жени, предимно от турското малцинство. „ Сутрин започваш работа в 8, но не знаеш кога ще си тръгнеш “, казва пред „ Ди Цайт “ една от работничките, която не иска да се споменава името ѝ, понеже се бои за работното си място. По-нататък в статията става дума за онова, което са научили представителите на ССС от работнички във фабриката:
„ Според техните проучвания, в „ Куш Мода “ масово се полага извънреден труд: вместо законоустановените осем часа, работниците често се трудели по 12 часа, и то седем дни седмично. Автобусите докарвали работниците в 8 часа сутринта и ги откарвали в 20 часа. Според ССС, някои от работничките във фабриката изкарвали до 459 евро, но с много извънреден труд. А онези, които не упражнявали извънреден труд, понякога не стигали дори до минималната работна заплата. Камо ли пък да изкарат онези 1 200 евро, които според синдиката КНСБ биха задоволили месечните им нужди “.
След като уточнява, че от „ Куш Мода “ отхвърлили упреците на активистите, авторката отново се връща към българските синдикати: „ В България рядко има работническо представителство. А когато го има, то не е особено влиятелно. Ето защо положението на много текстилни работници си остава драматично. На очи се набиват и многобройните надомници, които често пъти шият от вкъщи за фабриките, дори без договор. Други пък работят само на половин трудов договор, но изпълняват норма за пълно работно време. В редица фабрики няма прозрачност, те не поддържат уебстраници, не отговарят на журналистически запитвания и не допускат посетители. Във фабриката „ Аполо “ в Гоце Делчев например, където се произвеждат униформи и ловджийски облекла, се работи дори на един празничен ден. Собственикът на фабриката връща репортерката още от вратата: „ Нямам какво да кажа. Освен че българската текстилна индустрия се срива “. “
Едва петима работници успяват да изпълнят нормата
На фона на всичко това условията на труд във фабриката „ Пирин-Текс “ на германския предприемач Бертрам Ролман изглеждат направо добри. Но за да запази международната конкурентоспособност на своята българска фабрика, Ролман иска да повиши производителността на труда. В отговор на журналистическо запитване от „ Хуго Бос “ са съобщили, че през последните три години са одобрили повишаване на възнагражденията в „ Пирин-Текс: с по 6% годишно. През настоящата година обаче Ролман обвързал възнаграждението още по-тясно с изпълнението на нормата и орязал някои твърди елементи от заплащането, пише авторката и дава думата на синдикалиста Драгинов, който казва: „ Ролман иска все повече да ни експлоатира. В „ Пирин-Текс “ нормата успяват да изпълнят едва петима работници “. Самият Ролман коментира това твърдение с думите, че именно тези работници доказвали изпълнимостта на нормата.
По-нататък в статията четем: „ Собственикът на фабриката не разбира критиката и препраща към общото икономическо развитие. „ Скоро вече няма да бъде възможно тук да се поддържат толкова големи производствени мощности “, казва той. И може би е прав. Десетилетия наред текстилната индустрия даваше сериозен принос към българското стопанство. Стотици хиляди евтини работници шиеха облекла, за които – независимо от машините – има нужда и от много човешки ръце. „ Българската текстилна индустрия предлага добро съотношение между цена и качество “, казва Георги Милев от агенция „ Тексар “, която събира чуждестранни модни концерни с български производители “.
Пред германската журналистка Милев разказва за силните традиции на българската текстилна промишленост, която преди 1990 г. е разполагала с модерно оборудване и е обслужвала клиенти както на Запад, така и на Изток. При това не само с продукти на ишлеме (както днес), но и с дизайн, с платове и собствена конфекция. Авторката обобщава, че от предимствата на България е останало единствено географското – близостта до пазарите в Германия, Великобритания и Италия. Плюс плоският данък.
Все повече хора напускат България
В статията е цитиран и проф. Ганчо Ганчев от Югозападния университет в Благоевград, който пояснява, че със свободата на придвижване в ЕС българите могат да си търсят работа и другаде - и да изкарват до пет пъти повече като чистачи или строителни работници във Великобритания и Германия. Ролман коментира този факт така: „ Ако се повишат заплатите, България вече няма да е толкова привлекателна за фирмите, които съответно ще изнесат производството другаде – в Турция или в Камбоджа например “.
Към края на статията си авторката пише: „ И наистина, след 1990 г. 1,5 млн. души напуснаха България, населението на страната се сви от близо 9 на малко над 7 млн. В Германия например от 2007 г. насам броят на българите е нараснал с цели 563%, както съобщава Федералната статистическа служба. Само през миналата година в Германия са пристигнали 45 000 българи.
В резултат: в България липсват работници.
Да използваш ниските заплати за осигуряване на икономическо предимство – този модел няма да работи още дълго.
Защото ще останат само онези, които не могат да напуснат. Единствено по-високите заплати могат да спрат бягството на хората, казва икономистът Ганчев: „ Това е единственият икономически инструмент за стабилизиране на пазара “. Но индустрията се развива в друга посока, твърди текстилният посредник Милев: „ Много фирми вече се интересуват от едно-единствено нещо: да свалят цените “. Някъде по средата между тези два полюса са приклещени текстилните работници, които все още остават в България. „ Тук едно погребение струва 400 евро “, казва синдикалистът Драгинов. „ А такива спестявания никой няма. Тук човек не може да си позволи дори да умре “, добавя той.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ