Уникално! Селото, чийто къщи пясъкът погребва всяка нощ
На около два километра югозападно от Ал Мадам - малко градче, разположено на стария път Дубай-Хата, се намира изоставено селище.
Той някога е обитаван от племето Ал Кутби - едно от трите видни племена, живеещи в околностите на Ал Мадам.
Пътешественичка разкри: Истината за моя „ икономичен “ полет за 20 долара и петте грешки, които допуснах
По някаква причина жителите обаче събират багажа и изоставят населеното място преди повече от десетилетие.
Местните легенди разказват, че зъл дух (джин) е изгонил племето от родния му дом, посочва Amusing Planet.
Джинът е свръхестествено същество, в което арабите и мюсюлманите вярват, но то невинаги е злонамерено. В края на краищата, това е джинът, който помогна на Аладин да убие злия магьосник и му даде възможността да живее като принц в една от най-известните приказки от арабския фолклор - Аладин и вълшебната лампа.
Внимание! Задава се истински коледен кошмар на лондонското летище Гетуик
Местните хора вярват, че в Ал Мадам се е случило нещо свръхестествено. Но в действителност, причината за всичко е неприятният пясък на пустинята.
Селото представлява два реда идентични къщи и една джамия в единия му край. Докладите показват, че къщите са построени в края на 70-те или 80-те години на миналия век като част от жилищен проект.
Те и до днес изглеждат добре - няма почти никакви разпадащи се стени или лющещи се бои, дори след повече от десет години изоставяне.
Но нито един от тях не може да избяга от нахлуващата пустиня. Стая след стая, къща след къща бива погребвана в пясък от пода до тавана. Така че пясъкът, а не зъл джин, е изгонил жителите.
Тук пясъкът наистина е ненаситен. Хората казват, че в пясъка има нещо, което навлиза в къщите. Дали става въпрос за природата на пясъка или има нещо повече от него, ние не знаем ", казва местен пред Gulf News.
Ал Мадам се намира на около 60 километра от град Дубай и на 50 километра от Шарджа. Известно като " стария град " на Ал Мадам, това изоставено село днес е популярно място за туристи и любители на Instagram.
Вижте още кадри от потъналия в пясък град в галерията:
Той някога е обитаван от племето Ал Кутби - едно от трите видни племена, живеещи в околностите на Ал Мадам.
Пътешественичка разкри: Истината за моя „ икономичен “ полет за 20 долара и петте грешки, които допуснах
По някаква причина жителите обаче събират багажа и изоставят населеното място преди повече от десетилетие.
Местните легенди разказват, че зъл дух (джин) е изгонил племето от родния му дом, посочва Amusing Planet.
Джинът е свръхестествено същество, в което арабите и мюсюлманите вярват, но то невинаги е злонамерено. В края на краищата, това е джинът, който помогна на Аладин да убие злия магьосник и му даде възможността да живее като принц в една от най-известните приказки от арабския фолклор - Аладин и вълшебната лампа.
Внимание! Задава се истински коледен кошмар на лондонското летище Гетуик
Местните хора вярват, че в Ал Мадам се е случило нещо свръхестествено. Но в действителност, причината за всичко е неприятният пясък на пустинята.
Селото представлява два реда идентични къщи и една джамия в единия му край. Докладите показват, че къщите са построени в края на 70-те или 80-те години на миналия век като част от жилищен проект.
Те и до днес изглеждат добре - няма почти никакви разпадащи се стени или лющещи се бои, дори след повече от десет години изоставяне.
Но нито един от тях не може да избяга от нахлуващата пустиня. Стая след стая, къща след къща бива погребвана в пясък от пода до тавана. Така че пясъкът, а не зъл джин, е изгонил жителите.
Тук пясъкът наистина е ненаситен. Хората казват, че в пясъка има нещо, което навлиза в къщите. Дали става въпрос за природата на пясъка или има нещо повече от него, ние не знаем ", казва местен пред Gulf News.
Ал Мадам се намира на около 60 километра от град Дубай и на 50 километра от Шарджа. Известно като " стария град " на Ал Мадам, това изоставено село днес е популярно място за туристи и любители на Instagram.
Вижте още кадри от потъналия в пясък град в галерията:
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ