Те вече са юноши, но още ги наричат деца. Общото

Те към този момент са юноши, само че още ги назовават деца. Общото сред тях е това, че са отраснали в дом. За тях споделя книгата на Емануил А. Видински " Дом за начинаещи ", която преди дни получи първа премия за прозаичност в годишния конкурс на „ Портал Култура “. Емануил А. Видински е Човек на деня на Свободна Европа.

13-годишно хлапе се озовава в католически дом в Източна Германия малко след рухването на Берлинската стена. Там го оставя татко му. Книгата на Емануил А. Видински наблюдава прекарванията и порастването на детето в идващите три години.

Донякъде това дете е самият създател, живял в сходен дом през 90-те години: „ Всички деца от вкъщи се научаваха за секунди да преминат от пердах към умерено държане, тъй като това ни спестяваше някое и друго наказване “, написа той.

Част от описанията сякаш построяват картина, позната и в комунистическа България, само че приликата е лъжлива.

В книгата си " Дом за начинаещи " Видински споделя една друга биографична умелост, която за хората, израснали в социалистическа България, е радикално нова, непозната територия.

Домовете за деца по време на комунистическия режим бяха далечни места, където хората имаха вяра, че живеят единствено нещастни деца, " отписани от живота ". Но наградената книга демонстрира друга картина - тя уголемява визиите ни за " дом ". Повдига въпросите: Има ли друго място отвън фамилията, където може да има щастливо детство или юношество? Може ли това да бъде един Дом?

" Дом за начинаещи " е книга, която работи дълго след прочитането ѝ. Именно тя беше отличена с първа премия за прозаичност в годишния конкурс на „ Портал Култура “ за литература и хуманитаристика преди няколко дни.
В дома на литературата
Емануил А. Видински е роден през 1978 година във Видин. Неговият дебют в литературата идва когато е 27 години. Тогава той разгласява сборника разкази „ Картографии на бягството “, излезли в издателство " Стигмати ".

Оттук нататък, където и да работи, каквото и да прави, той е обвързван със словото.

Видински е създател на романа " Места за дишане " (изд. " Алтера ", 2008), на стихосбирката „ Par Avion “ (изд. " Жанет-45 ", 2011) и сборника „ Егон и тишината “ (изд. " Жанет-45 ", 2015).

От 2008 до 2012 работи в българската редакция на " Дойче веле " в Бон, а след завръщането си в София става основен редактор на издателство " Панорама " (2013-2016).

От 2016 до 2018 той е учител по креативно писане в Академиите " Валери Петров " и " Заешката дупка ". От септември 2019 е редактор в " Литературен вестник ".

Публикувал е в " Култура ", " Литературен вестник ", " Капитал light ", " Кръг ". Номиниран е за премиите " Елиас Канети " и е притежател на премията " Рашко Сугарев ".

Освен с литература, Видински се занимава и с музика. Създадената от него и поета Петър Чухов група Par Avion Band има издадени три миниалбума (ЕР) и един сингъл.

" Дом за начинаещи " е вторият разказ на Емануил А. Видински. Това е и най-автобиографичната му творба до момента.

" Наричаха ни просто деца, без значение, че мнозина бяхме към този момент тинейджъри, а някои даже пълнолетни. Но поради устойчивото Heimkinder (немската дума за деца от дом или деца от сиропиталище) всички бяхме деца ", написа Видински. Той самият е живял в католически дом в Германия през 90-те години.

Книгата излиза през 2023 година и зарежда литературните среди с упованието, че ще провокира дребна обществена гражданска война. Има литератори, които още тогава настояват, че тя ще попадне в ръцете на психолози и обществени служащи, че създателят ще пътува за четения и диалози с деца, чийто живот е минал или минава в дом. Това към момента не се е случило, само че може би премията на „ Портал Култура “ ще провокира сходен интерес към книгата.
Католически дом в атеистичната Германска демократична република
Вероятно, четейки, мнозина ще се запитат какъв е този католически дом в Източна Германия при започване на 90-те и по този начин ли е било на всички места. Авторът не влиза в детайлности, това не е тематика на книгата, само че би било забавно изследване точно за една нова сравнителна обществена история, която книгата би предизвикала хората от другите общества да напишат дружно.

Защото в тогавашната Германска демократична република съществуват редом два типа институции за деца – държавни и католически. Как са се запазили католическите в системата на атеизма? Какво е станало с сходни православни домове в България, каквито евентуално е имало, познавайки дейната обществена роля на църквата в обществото, преди идването на комунизма на власт?

„ Времето, което прекарах в Дома, съответствува с единствения интервал от живота ми, в който бях в действителност набожен “, написа Видински. Той разказва диалозите, които е водил от време на време с отеца. Този опит на младеж, отраснал с ненатрапчивата концепция за господ в една посткомунистическа страна, е непозната и непозната за българските деца от домове. Или най-малко за тези деца, за които сме чували в медиите.

Българският медиен облик на такива деца мощно се отличава от лекотата, с която е написана книгата на Видински, от деликатната му покана да почувстваш един съкровен свят, към който инак не би могъл да пристъпиш. Романът предлага един натурален и незрелищен роман на парче от живота в един Дом.

Авторът го разказва с думи, сходни на тези: " За първи път оставах самичък и трябваше да се погрижа за себе си. Бях на тринайсет и трябваше да се оправя с тази задача ". Сякаш напомня на всички нас, които през днешния ден към този момент сме възрастни – какъв брой мощно сме вярвали, до момента в който сме сме били деца, че единствено от нас зависи да се оправим.

Тази книга евентуално би се харесала на починалия публицист Цветан Марангозов. Той беше уверен, че положителният публицист би трябвало да е имал мъчно детство. Но това е друга тематика.

Пълноводното прекарване на живота във всички негови измерения - с тайните, откритията, законите на взаимния живот, е сърцевината на романа " Дом за начинаещи ". Това прииждане, в което порастваме и в което всичко има оня " новак " аромат, който в никакъв случай повече няма да се повтори.