Зора Иванова: Тоалети от Париж, Виена и Ню Йорк блестяха из салоните на бала, но аз се загледах в 3 бобчета от какаови шушулки
Във вчерашната нощ берлинския хотел Маритин стана център на пристигащи скъпи коли, от които слизаха дами в задължителни дълги тоалети и мъже в строги смокинги. И сред тях бе Зора Иванова, една българска журналистка, която е омъжена от 17 години за швейцарски журналист и писател, кореспондент в Берлин.
Зора Иванова също е дългогодишен кореспондент за швейцарската Мултимедиа Югозападна Швейцария, член на Германското общество за външна политика, на международния институт «Диалог на цивилизациите» Още когато работеше в България във вестник «Нощен труд» тя бе приета за член на Международния писателски съюз на криминалистите, за своите четири издадени романи.
-Това ли е най-старият „ Бал на журналистите” в Европа?
- Това е 118 издание на Бала. Първият е организиран през 1872 година, в разцвета на пруската монархия. Изпреварил е с четири години прочутият Виенски бал. . В Берлин балът е бил замислен от тогавашното общество на журналистите, поетите и мислителите. Имал е своята цел да издига нивото на културата и общуването, да подпомага интелектуалците в нужда. Пресбалът в Берлин е събрал досега 300 хиляди гости от 163 страни от 5 континента. Ако питате мен, баловете са запазената марка на монархията, не на демокрацията. Привилегия за висшето общество или форма за обозначаване на каймака на обществото. Нима може да мине като демократично поканването на шепа хора на ядене, пиене, танци и развлечения, под мотото за благотворителност?
Днес, 147 години след първия бал, журналистите, поетите и мислителите се откриват рядко в балните зали сред внушителното присъствие на бизнемени с техните дами, спонсори и други личности на деня. В балното пространство се впечатлявате от маркови дрехи купени чак от Ню Йорк и Париж за събитието. 110 са само спонсорите.
-Каква е целта на настоящия бал?
- На първи място благотворителност. Настоящият бал бе под мотото:
30-годишнината от падането на Берлинската стена, и 70-годишнината от основаването на германската бундес република или на Германската Федерална република. Или както красноречиво се изрази на откриването берлинският кмет и социалдемократ Михаел Мюлер, че настоящият Пресебал покрай напевната свързаност между политика, култура, икономика и медии, следва да ни напомни и затова колко ужасно ни беше по време на блокадата на Западен Берлин, след края на Втората Световна война.
За същото притеснение и блокадата на Западен Берлин се изказа и министърката на семейството, пенсионерите, жените и младежта, д-р Франциска Гифей.
С други думи, няма от какво да се оплаквате днес, на фона на това какво е било по време на блокадата. Удобен коз да се почувстват с гузна съвест всички, които днес се жалват от безпаричие и безработица, ниски заплати и пенсии, от все по крещящото неравенство при днешната зряла демокрация, в чието пространство големи социални групи германци се чувстват непредставени в управлението, изолирани за своите искания.
Ако си припомним формулата на Платон за развитие на демокрацията, която по онова време е изключвала групата на жените, малоимотните и робите, щото такива като тях не можели и да гласуват. Формулата му гласи – първо се повява демокрацията, после плутокрацията, сиреч чувалите с пари, с които да получават благоволението и благините чрез някои от властимащите, сетне иде олигархията или фамилните династии политици, те пък следят за подчинението на останалите и се множи полицията и тиранията и така се стига и до монархията. Балове и монархия страшно си пасват.
-А журналистите, тях къде ги нареждате?
-Все си мисля, че днес навсякъде журналистите страдат. Те нямат оназа свободата на словото за която са призвани. Журналистът е коректив на властта, а трябва да се съобразява с куп неофициални забрани на своите работодатели. Той балансира между бита, семейството и ограниченията.
Журналистите днес ми изглеждат като добавени за разкош в ежедневния социално-политически микро климат на днешните евродемократи. Но съм уверена, че и това ще отмине. Лично аз се виждам като посредник между онези, които днес ни канят на бал и неканените, та да не мяза на война между съсловията. Нещо като описания от Толстой бал на Наташа Ростова.
-Какви неща ви впечатлиха на бала?
Сред спонсорите сред които бе Еквадор попитах какви са тези «какаови бобове». Генералният директор Хуан Салинас, който е доктор-гериатър ми обясни че само 3 грама от тези бобове или 3 бройки бобчета на ден пазят вашата памет. Няма да страдате от деменция. Фирмата износител е в Бремен и според доктор Салинас, ние трябва да обърнем поглед към природните лечения. 100 грама какаови шушулки са хит на диетичното хранене, струват 4 евро и се изнасят с успех из цяла Европа. На щанда по време на бала ръсеха натрошени какаови бобчета връз филийки от бяла франзела, намазана с масло. Бобчетата пасвали и на куп рецепти с месо, каза Салинас и ми предложи да си напълня салфетка с шушулките, за да си подобря паметта, де.Балът ме срещна и с изложените масажни столове, които синхронизират разбалансираните био ритми и вибрации на тялото от всекидневната дигитално-телефонна техника, която по цял ден е в ръцете ни. Масажният стол струваше 6 хиляди евро. Така ви става ясно, че един бал е и място за бизнес срещи и търговия.По едно време почти се спънах в шлейфа на млада хубавица, която се беше вглъбила в селфито си. Запознахме с Катя от Русия, чийто кавалер бе нейде из залите на двата етажа, а тя е в Берлин заради своята аспирантура. Похвали ми се, че е закупила от Ню Йоркски бутик модела на Оскар де ла Рента и ако толкова ми харесва дрешката й, ще ми даде адреса да си напазарувам за следващия бал.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Зора Иванова също е дългогодишен кореспондент за швейцарската Мултимедиа Югозападна Швейцария, член на Германското общество за външна политика, на международния институт «Диалог на цивилизациите» Още когато работеше в България във вестник «Нощен труд» тя бе приета за член на Международния писателски съюз на криминалистите, за своите четири издадени романи.
-Това ли е най-старият „ Бал на журналистите” в Европа?
- Това е 118 издание на Бала. Първият е организиран през 1872 година, в разцвета на пруската монархия. Изпреварил е с четири години прочутият Виенски бал. . В Берлин балът е бил замислен от тогавашното общество на журналистите, поетите и мислителите. Имал е своята цел да издига нивото на културата и общуването, да подпомага интелектуалците в нужда. Пресбалът в Берлин е събрал досега 300 хиляди гости от 163 страни от 5 континента. Ако питате мен, баловете са запазената марка на монархията, не на демокрацията. Привилегия за висшето общество или форма за обозначаване на каймака на обществото. Нима може да мине като демократично поканването на шепа хора на ядене, пиене, танци и развлечения, под мотото за благотворителност?
Днес, 147 години след първия бал, журналистите, поетите и мислителите се откриват рядко в балните зали сред внушителното присъствие на бизнемени с техните дами, спонсори и други личности на деня. В балното пространство се впечатлявате от маркови дрехи купени чак от Ню Йорк и Париж за събитието. 110 са само спонсорите.
-Каква е целта на настоящия бал?
- На първи място благотворителност. Настоящият бал бе под мотото:
30-годишнината от падането на Берлинската стена, и 70-годишнината от основаването на германската бундес република или на Германската Федерална република. Или както красноречиво се изрази на откриването берлинският кмет и социалдемократ Михаел Мюлер, че настоящият Пресебал покрай напевната свързаност между политика, култура, икономика и медии, следва да ни напомни и затова колко ужасно ни беше по време на блокадата на Западен Берлин, след края на Втората Световна война.
За същото притеснение и блокадата на Западен Берлин се изказа и министърката на семейството, пенсионерите, жените и младежта, д-р Франциска Гифей.
С други думи, няма от какво да се оплаквате днес, на фона на това какво е било по време на блокадата. Удобен коз да се почувстват с гузна съвест всички, които днес се жалват от безпаричие и безработица, ниски заплати и пенсии, от все по крещящото неравенство при днешната зряла демокрация, в чието пространство големи социални групи германци се чувстват непредставени в управлението, изолирани за своите искания.
Ако си припомним формулата на Платон за развитие на демокрацията, която по онова време е изключвала групата на жените, малоимотните и робите, щото такива като тях не можели и да гласуват. Формулата му гласи – първо се повява демокрацията, после плутокрацията, сиреч чувалите с пари, с които да получават благоволението и благините чрез някои от властимащите, сетне иде олигархията или фамилните династии политици, те пък следят за подчинението на останалите и се множи полицията и тиранията и така се стига и до монархията. Балове и монархия страшно си пасват.
-А журналистите, тях къде ги нареждате?
-Все си мисля, че днес навсякъде журналистите страдат. Те нямат оназа свободата на словото за която са призвани. Журналистът е коректив на властта, а трябва да се съобразява с куп неофициални забрани на своите работодатели. Той балансира между бита, семейството и ограниченията.
Журналистите днес ми изглеждат като добавени за разкош в ежедневния социално-политически микро климат на днешните евродемократи. Но съм уверена, че и това ще отмине. Лично аз се виждам като посредник между онези, които днес ни канят на бал и неканените, та да не мяза на война между съсловията. Нещо като описания от Толстой бал на Наташа Ростова.
-Какви неща ви впечатлиха на бала?
Сред спонсорите сред които бе Еквадор попитах какви са тези «какаови бобове». Генералният директор Хуан Салинас, който е доктор-гериатър ми обясни че само 3 грама от тези бобове или 3 бройки бобчета на ден пазят вашата памет. Няма да страдате от деменция. Фирмата износител е в Бремен и според доктор Салинас, ние трябва да обърнем поглед към природните лечения. 100 грама какаови шушулки са хит на диетичното хранене, струват 4 евро и се изнасят с успех из цяла Европа. На щанда по време на бала ръсеха натрошени какаови бобчета връз филийки от бяла франзела, намазана с масло. Бобчетата пасвали и на куп рецепти с месо, каза Салинас и ми предложи да си напълня салфетка с шушулките, за да си подобря паметта, де.Балът ме срещна и с изложените масажни столове, които синхронизират разбалансираните био ритми и вибрации на тялото от всекидневната дигитално-телефонна техника, която по цял ден е в ръцете ни. Масажният стол струваше 6 хиляди евро. Така ви става ясно, че един бал е и място за бизнес срещи и търговия.По едно време почти се спънах в шлейфа на млада хубавица, която се беше вглъбила в селфито си. Запознахме с Катя от Русия, чийто кавалер бе нейде из залите на двата етажа, а тя е в Берлин заради своята аспирантура. Похвали ми се, че е закупила от Ню Йоркски бутик модела на Оскар де ла Рента и ако толкова ми харесва дрешката й, ще ми даде адреса да си напазарувам за следващия бал.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ