10 места на които хората не са стъпвали никога –

10 места на които хората не са стъпвали в никакъв случай – с помощта на софтуерния прогрес и положителното старомодно човешко твърдоглавие, огромна част от Земята е картографирана. Хората са обходили съвсем всеки континент, остров, пустиня, гора и заледена низина.

Може да е изненада за някои хора, когато схванат, че към момента има големи области на Земята, останали необитаеми, неразучени или даже некартографирани вярно. Макар и да е правилно, че огромна част от Земята е била изследвана, има големи елементи от пустошта в Чили да вземем за пример, които са към момента неразучени. В този лист влизат още шепа планински върхове и безчет пещерни системи, които остават недокоснати от човешки крайник. А дъното на океана си остава голям, извънземен свят, който към момента не е картографиран на 100 % от хората.

Това са днешните топ 10 места на които хората не са стъпвали в никакъв случай:

10. Muchu Chhish, Пакистан

Muchu Chhish е планина в Пакистан, която доближава зашеметяващите 7 453 метра и до ден сегашен върхът не е изкачен. През 2003 година Бутан не разрешава всякакво катерене, само че някои експедиции съумяват да получат разрешителни. През 2014 година британският планинар Пийт Томпсън се опитал да изкатери планината с вярата да доближи върха. Томпсън мислел, че ще изкачи последните 1453 метра без въжета, само че съществуването на корав лед проваля проекта му да стигне до върха, принуждавайки го да се върне назад на границата от 6000 метра.

Преди опита на Томпсън е имало опит от испански екип катерачи, само че те стигат до 6 650 метра. Muchu Chhish си остава най-високата точка в планината, която към момента никой не е достигнал. Пакистан е дом на 108 върха по-високи от 7000 метра и доста от тези върхове принадлежат към планинската верига Каракорум , от които 40 до 50 % са покрити с ледници.

Тази планинска верига е толкоз огромна, че граничи с Китай, Индия, Пакистан и даже се простира до Афганистан и Таджикистан. Хребетът Каракорум е и един от най-активните в геоложки проект региони в света, защото ареалът е основан от взаимоотношението на Индо-австралийската плоча и Евразийската плоча.

9. 90% от дъното на океана

Дъното на океана на Земята е просторен, извънземен свят, който остава съвсем напълно неразучен от хората. Засега спътниците са съумели да картографират съвсем 100 % от дъното на океана на ниска резолюция. Но повече от 80% от него към момента не е изследвано или картографирано на по-висока резолюция.

Джеймс Камерън изследва известна част от Тихоокеанската северна котловина, известна като Challenger Deep, благодарение на едноместна подводница. Смята се, че Challenger deep е най-дълбоката известна точка на Земята, достигайки дълбочина от 10 920 метра. Потапянето на Камерън е достигнало до впечатляващата дълбочина от 10 908 метра, поставяйки световнен връх.

През 1957 година съветският крайцер „ Витяз “ мери дълбочина от 11 034 метра. Но тази информация не е доказана от последващи експедиции, които са имали по-точно и по-съвременно съоръжение. На 24 март 1995 г. японската сонда  Kaiko  дава най-точните данни за дълбочината на Марианската котловина до днес –  11 022 м .

Една от главните аргументи, заради която толкоз огромна част от дъното на океана към момента не е картографирана, се дължи на компликацията при създаването на профилирани кораби. Такива, които могат да оцелеят при големия напън и условия, в най-дълбоките елементи на океанското дъно. На тези долбочини в Марианската котловина има налягане от осем тона на квадратен инч. А това е премного, с цел да смаже човешкото тяло.

Преди първите водолази да създадат първото си пътешестване в Challenger Deep се е считало, че дъното на океана е кална, безжизнена пустота. Но от този момент научихме, че действителността е тъкмо противоположната. Животът процъфтява в нашите океани и в случай че бихме могли да изследваме тези видимо извънземни светове, може да открием нови екстремофили и незнайни форми на живот. Перспектива, която вълнува доста учени.

8. Северен горски комплекс, Мианмар

Северният горски комплекс в Мианмар остава една от най-големите зони на непрекъсната пустота в Южна Азия. Простира се през низинни гори и влажни зони, цялостни с иглолистни дървета. И тъкмо над северната дървесна линия на Мианмар се намират величествените, назъбени и покрити със сняг планински върхове.

Регионът може да се похвали с едно от най-големите биоразнообразия в Южна Ази