В памет на паметника 1300 години България
1. В момента, в който министърът на културата разгласи всяко паве за културно завещание, Софийска община унищожава най-амбициозния паметник на късния социализъм. Жестът не е просто комунистически, както може би наподобява на пръв взор. Защото комунистите разрушават едни остарели работи, с цел да построят нови. Тук разрушават едно близко минало, с цел да ни върнат към по-далечното – в тази ситуация към паметта на падналите през Балканските и Голямата войни.
Значи от едно минало, което аз и доста от вас помним - към което имаме комплицирани, амбивалентни усеща, спорим за него, търсим поучения - прескачаме към едно по-добро минало, дестилирано откъм памет и превърнато в чиста горделивост и респект. Защо споделям това ли? Защото в безбройните он- и офлайн диспути по тематиката непрестанно се появяват такива едни мисли, че това време е супер-героично, че всички борби сме спечелили, че сме се популяризирали по света. Националната злополука, абдикирането на царя, репарациите, пречупването на гръбнака на амбициозна млада България за десетилетия напред – те някак са модифицирани в едни хубави чувства на непреходна популярност. Няма очевидци, надалеч е – може да е каквато си желаяме. И с този механизъм работи нашата групова памет, или по-добре групова давност. Близките действителни мемоари се заменят с далечни и именити.
2. Отдясно, яростта против паметника „ 1300 години “ съдържа една обидна замяна. Истинският зложелател – това е Паметникът на руската войска, против който от години към този момент се бунят антикомунистите. Защо не съумяват да го разрушат? Ами помня един миг, в който у нас се бяха приготвили да го създадат – и таман трябваше да идва Вяхирев, шефът на Газпром. Чакат го на летището – няма го. Чакат на идващия ден – отново го няма. Докато по всякакви дипломатически канали протича интифа, че газта и руската войска са свързани. В безсилието си антикомунистическата сила се пренасочи против паметника на Старчев, който всъщност беше националистически – знак за патриотичния поврат на режима през 70-те години. Вярно е, че стилистиката е на епохата, само че не е ли по този начин и със самата постройка на НДК, претрупана и барокова? Последователните антикомунисти следва да желаят да съборим и нея, и комплексите в Младост и Люлин.
Щеше да е почтено лагера на терминаторите да кажат: не харесваме този грандомански шовинизъм. Но смеят ли? Ами нали в този същия миг страната се покрива с още по-националистически обекти. Самите мемориални плочи, които считат да възстановят, са точно такива – прочее единствено си представете по какъв начин посрещаме гостите за европредседателството с чистак-нов боен монумент точно на Голямата война, която от три години се разисква като най-страшната братоубийствена полуда, коствала залеза на континента ни. Можем единствено да се молим да не съумеят дотогава или да им пристигна акъла и да кажат – нямаме пари за в този момент.
3. Естетическата рецензия на монумента, несъмнено, е законна. Ако един обществен обект не харесва на множеството софиянци, той, несъмнено, има проблем. Дали обаче не харесва, тъй като беше доведен до положението, до което довеждат фабриките, с цел да ги купят на ниска цена? Или за всеобщия усет той беше малко прекомерно „ съвременен “ – сигурно не е харесвал на самия Живков, селски човек (ако се чудите за какво през днешния ден Българска социалистическа партия не се активизира за този обект – ето ви отговора, прекомерно им е елитарен).
И аз съм виждал по-хубави неща по света; в случай че общината беше оповестила, че ще предложения някой международен актьор да направи там нещо забавно, щях да се веселя. Само че там се канят да сложат нещо без всякаква естетическа стойност: плочи с имена и псевдо антични колонки. Обръщам внимание, че в тази градинка, претрупана така и така от символика, към този момент има един лист с имената на жертвите на комунизма. Дали няма да отиде малко към гробищен парк това място, планувано за разходки на баби с деца?
И като приказваме за хармония – огледайте се. Има ли някакъв паметник през последните години, който да е забавен, експресивен, впечатляващ. Езически хан с огромна сабя в Пловдив, изцъклен фентъзи-цар (пак с огромна сабя) пред Света София, против него 3d версия на Опълченеца… Не става по-добре, става по-зле и до момента в който не разберем за какво, най-добре да обявим за известно време мораториум върху мемориалната активност. Вярно е, че народът си желае някакви неща – попфолк, бутафорни крепости, именити герои. И това си би трябвало. Но в случай че има интелигенция, тя би трябвало да пробва да възпитава усета и към бранене и схващане на другата ера, другия жанр, това, което други са живели и правили. Същото е с къщите от трийсетте години – не постоянно те са гениални като архитектура, постоянно са пренесени като концепция някъде от централна Европа. Но е значимо да пазим някакви знаци на оня жанр, оня непознат живот. Естетиката не е красивичка украса – тя е отдалеченост, дарба да разбираш другото, да се пренасяш в други светове.
4. Най-обидното във всичко това: унищожават монумента, тъй като бил рисков за здравето на преминаващите. Дебат за предишното, за националистическата идеология, за естетическия жанр на епохата – те носят опасности, изключително за популистки политици. За здравето на хората обаче има ли подозрение? Я си показа на следващия ден да падне плоча на нечия глава, ще ми приказваш ли за някакво си минало?
Значи от едно минало, което аз и доста от вас помним - към което имаме комплицирани, амбивалентни усеща, спорим за него, търсим поучения - прескачаме към едно по-добро минало, дестилирано откъм памет и превърнато в чиста горделивост и респект. Защо споделям това ли? Защото в безбройните он- и офлайн диспути по тематиката непрестанно се появяват такива едни мисли, че това време е супер-героично, че всички борби сме спечелили, че сме се популяризирали по света. Националната злополука, абдикирането на царя, репарациите, пречупването на гръбнака на амбициозна млада България за десетилетия напред – те някак са модифицирани в едни хубави чувства на непреходна популярност. Няма очевидци, надалеч е – може да е каквато си желаяме. И с този механизъм работи нашата групова памет, или по-добре групова давност. Близките действителни мемоари се заменят с далечни и именити.
2. Отдясно, яростта против паметника „ 1300 години “ съдържа една обидна замяна. Истинският зложелател – това е Паметникът на руската войска, против който от години към този момент се бунят антикомунистите. Защо не съумяват да го разрушат? Ами помня един миг, в който у нас се бяха приготвили да го създадат – и таман трябваше да идва Вяхирев, шефът на Газпром. Чакат го на летището – няма го. Чакат на идващия ден – отново го няма. Докато по всякакви дипломатически канали протича интифа, че газта и руската войска са свързани. В безсилието си антикомунистическата сила се пренасочи против паметника на Старчев, който всъщност беше националистически – знак за патриотичния поврат на режима през 70-те години. Вярно е, че стилистиката е на епохата, само че не е ли по този начин и със самата постройка на НДК, претрупана и барокова? Последователните антикомунисти следва да желаят да съборим и нея, и комплексите в Младост и Люлин.
Щеше да е почтено лагера на терминаторите да кажат: не харесваме този грандомански шовинизъм. Но смеят ли? Ами нали в този същия миг страната се покрива с още по-националистически обекти. Самите мемориални плочи, които считат да възстановят, са точно такива – прочее единствено си представете по какъв начин посрещаме гостите за европредседателството с чистак-нов боен монумент точно на Голямата война, която от три години се разисква като най-страшната братоубийствена полуда, коствала залеза на континента ни. Можем единствено да се молим да не съумеят дотогава или да им пристигна акъла и да кажат – нямаме пари за в този момент.
3. Естетическата рецензия на монумента, несъмнено, е законна. Ако един обществен обект не харесва на множеството софиянци, той, несъмнено, има проблем. Дали обаче не харесва, тъй като беше доведен до положението, до което довеждат фабриките, с цел да ги купят на ниска цена? Или за всеобщия усет той беше малко прекомерно „ съвременен “ – сигурно не е харесвал на самия Живков, селски човек (ако се чудите за какво през днешния ден Българска социалистическа партия не се активизира за този обект – ето ви отговора, прекомерно им е елитарен).
И аз съм виждал по-хубави неща по света; в случай че общината беше оповестила, че ще предложения някой международен актьор да направи там нещо забавно, щях да се веселя. Само че там се канят да сложат нещо без всякаква естетическа стойност: плочи с имена и псевдо антични колонки. Обръщам внимание, че в тази градинка, претрупана така и така от символика, към този момент има един лист с имената на жертвите на комунизма. Дали няма да отиде малко към гробищен парк това място, планувано за разходки на баби с деца?
И като приказваме за хармония – огледайте се. Има ли някакъв паметник през последните години, който да е забавен, експресивен, впечатляващ. Езически хан с огромна сабя в Пловдив, изцъклен фентъзи-цар (пак с огромна сабя) пред Света София, против него 3d версия на Опълченеца… Не става по-добре, става по-зле и до момента в който не разберем за какво, най-добре да обявим за известно време мораториум върху мемориалната активност. Вярно е, че народът си желае някакви неща – попфолк, бутафорни крепости, именити герои. И това си би трябвало. Но в случай че има интелигенция, тя би трябвало да пробва да възпитава усета и към бранене и схващане на другата ера, другия жанр, това, което други са живели и правили. Същото е с къщите от трийсетте години – не постоянно те са гениални като архитектура, постоянно са пренесени като концепция някъде от централна Европа. Но е значимо да пазим някакви знаци на оня жанр, оня непознат живот. Естетиката не е красивичка украса – тя е отдалеченост, дарба да разбираш другото, да се пренасяш в други светове.
4. Най-обидното във всичко това: унищожават монумента, тъй като бил рисков за здравето на преминаващите. Дебат за предишното, за националистическата идеология, за естетическия жанр на епохата – те носят опасности, изключително за популистки политици. За здравето на хората обаче има ли подозрение? Я си показа на следващия ден да падне плоча на нечия глава, ще ми приказваш ли за някакво си минало?
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ